Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1932 04.12.2015 година гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд ХХ граждански състав
На пети
ноември две хиляди и петнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕЧЕВ
при
секретар Ж.С.
изслуша
докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско
дело № 799/2015г.
и за
да се произнесе взе в предвид следното:
Постъпила
е искова молба от ”С.” АД, ЕИК .............., със седалище и адрес на
управление гр.Б., ул.”О.” ...., представлявано от К. Г. Я. против В.Н.Б., ЕГН **********
*** за приемане за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2457.35
лева, представляваща стойността на причинена липса от нейна страна в качеството
й на отчетник, който е присвоил чужди пари, поверени да ги приема, съхранява и
предава по силата на трудов договор, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане.
С
разпореждане от 16.02.2015г. делото е оставено без движение, като е задължен
ищецът да отстрани нередовностите, както следва: да заяви изрично дали
предявява иска си на основание чл.45, ал.1 ЗЗД вр. чл.203, ал.2 КТ, тъй като се
твърди, че липсата е причинена в резултат на престъпление – извършено
длъжностно присвояване. Уточнението се налага, доколкото в обстоятелствената
част на исковата молба е записана разпоредбата на чл.207, ал.1, т.2 КТ, която
визира отговорността на отчетника за липси, но когато те са причинени при
условията на небрежност, а не от престъпление. В случая се твърди, че е извършено присвояване, т.е. искът следва да се
основава на деликт и да се разгледа по общия граждански ред.
В
отговор ищецът е заявил, че предявеният иск следва да се счита за осъдителен на
основание чл.45, ал.1 ЗЗД вр. чл.203, ал.2 КТ. Моли да се допусне изменение на
претенцията по отношение на основанието и заявява, че няма да се ползва от
издадената заповед за изпълнение.
С определение от 16.03.2015г. съдът е
намерил, че заявеното изменение на иска от установителен в осъдителен е
допустимо и следва да бъде прието, като с него се въвежда ново основание на
претенцията, а именно извършен деликт. По този начин за бъдеще искът ще се
счита за предявен като осъдителен, с който се иска ответницата да се осъди да
заплати на ищеца търсената сума на основание чл.45, ал.1 ЗЗД вр. чл.203, ал.2 КТ – причинен деликт, изразяващ се в присвояване на средства. Със същото
определение е обезсилена заповедта за изпълнение, която не може да е основание
на иска, след като същият е осъдителен такъв.
Твърденията в исковата молба сочат, че ответницата е бивш служител на
ищеца, като е изпълнявала длъжността ........... На 16.12.2008г. ответницата
присвоила чужди пари, собственост на дружеството, в размер на 2457.35 лева,
които й били поверени да ги пази, съхранява и предава и така осъществила
престъпление по чл.201 НК. За това престъпление била осъдена с присъда по НОХД № 1679/2010г. на БРС и й било наложено наказание пробация. Ищецът твърди, че
до момента присвоената сума не е възстановена от извършителя, поради което
отправя претенция за осъждането на ответницата да я заплати.
Исковете са по чл.45, ал.1 ЗЗД вр. чл.203, ал.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответницата, чрез особения си представител, е депозирала отговор в срока
по чл.131 ГПК, с който оспорва основанието на предявения иск. Счита, че от
осъдителната присъда става ясно, че наказателният съд не е лишил Б. от права по
чл.37, т.6 и 7 НК, с оглед възможността подсъдимата да заема длъжността и да
упражнява професията си с цел възстановяване на дължимата сума. Не се
установява по безспорен начин дружеството-ищец да е правило опити за доброволно
погасяване на претенцията. Не става също така ясно дали на ответницата е била
дадена възможност да продължи дейността си при работодателя. С тези мотиви моли
искът да бъде отхвърлен.
При
преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за
случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни
изводи:
Искът
е основателен.
Безспорно
се установява, че ответницата е била в трудово правоотношение с дружеството – ищец,
като е заемала длъжността ”...........”. В длъжностната й характеристика е
влизало задължението да приема, съхранява и предава парични средства. Със
заповед № ...../13.01.2009г.
правоотношението й е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ поради извършено
от нея присвояване на сумата от 2457.36 лева. В обясненията си ответницата е
признала, че е взела парите, за да покрие свои нужди.
С
присъда № 1482/17.09.2010г. на БРС по НОХД № 1679/2010г. подсъдимата В.Б. е призната за виновна, че на 16.12.2008г. в качеството
си на длъжностно лице – ............ е присвоила чужди пари, собственост на С.
АД в размер на 2457.35 лева, поверени й да ги приема, съхранява и предава по
силата на трудов договор от 13.07.1999г. и длъжностна характеристика от
09.10.2007г. – престъпление по чл.201 НК, поради което е осъдена на пробация.
Съдът
на основание чл.300 ГПК е обвързан от постановената присъда досежно
извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Деянието
се установява и от показанията на св.Г. К.. Следователно следва да се счете, че
ответницата е извършила присвояване на сумата, като вината й е изцяло доказана.
Присвояването на сумата представлява деликт по чл.45, ал.1 ЗЗД, с който са
причинени вреди в размер на 2457.35 лева. Тези вреди подлежат на репарация от
причинилото ги лице.
По
горните съображения искът е изцяло доказан по основание и размер, като следва
ответницата да се осъди да заплати на ищеца сумата от 2457.35 лева, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 11.02.2015г. /като се съобрази,
че искът е вече не установителен, а осъдителен/ до окончателното заплащане.
С
оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на 407 лева, заплатени
за особен представител и съдебно удостоверение. Уговореният адвокатски хонорар
от 480 лева няма данни да е заплатен, защото в договора за правна помощ е
записано, че ще се заплати по банков път, а няма доказателства за това.
Държавна такса също не е заплатена от ищеца, защото е освободен по силата на
чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което не може да му се присъди като разход. Що се
отнася до разноските, присъдени със заповедта за изпълнение, тя е била
обезсилена от съда при преминаване от установителен към осъдителен иск, поради
което вземането за тези разноски е отпаднало.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответницата трябва да се осъди да заплати на съда
такса от 98.29 лева.
Така
мотивиран Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
В.Н.Б., ЕГН ********** *** да
заплати на ”С.” АД, ЕИК .................., със седалище и адрес на
управление гр.Б., ул.”О.” ..., представлявано от К.Г.Я. сумата от 2457.35 лева /две хиляди четиристотин
петдесет и седем лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща стойността на
причинена вреда от нейна страна в качеството й на отчетник, който е присвоил
чужди пари, поверени да ги приема, съхранява и предава по силата на трудов
договор, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 11.02.2015г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В.Н.Б., ЕГН ********** *** да заплати на ”С.” АД, ЕИК ............,
със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.”О.” ....., представлявано от К.Г.Я.
сумата от 407 лева /четиристотин и седем лева/ съдебно
– деловодни разноски.
ОСЪЖДА
В.Н.Б., ЕГН ********** *** да
заплати по сметка на БРС държавна такса от 98.29
лева /деветдесет и осем лева и двадесет и девет стотинки/.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Ж. С.