Р Е Ш Е Н И Е
№ 28
23.01.2020 г. гр.Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в
публичното заседание на 12 декември през
две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: Методи Величков
Членове: Рени
Ковачка
Антон Игнатов
при секретаря Ива
Цветкова като разгледа докладваното от съдия Игнатов гр. дело № 751 по описа за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 853/07.06.2019
г., постановено по гр. д. № 21/2019 г. по описа на Районен съд- Перник е отхвърлен
изцяло предявеният по отношение на „УРМАТУР“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Перник, ул.„Кракра“ БЛ.38, АП. 12, представлявано от
управителя М. В. Д. от ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”
представлявано от Изпълнителния директор иск за установяване спрямо ответника,
че дължи на заявителя сумата в размер на
2080,45лв. /две хиляди и осемдесет лева и 45 стотинки/, представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран обект, находящ се в ***, от които главница в размер на 1624,05 лв.,
за периода от 01.02.2015 г. до 30.09.2016 г., включително, с включена
изравнителна сметка в м. юли 2017г., касаеща периода 01.05.2016г. 30.09.2016г.,
вкл; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 456,40 лв.,
както и законната лихва върху главницата от 1624,05лв; считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на
сумата, като неоснователни и недоказани.
Със същото
решение е оставен без уважение предявения в условията на евентуалност иск на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник
2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния директор за
осъждане на „УРМАТУР“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.ПЕРНИК, УЛ. „КРАКРА“ БЛ.38, АП. 12, представлявано от управителя М. В. Д. да
й заплати сумата в размер на 2080,45лв. /две хиляди и осемдесет лева и 45
стотинки/, от които главница 1624,05лв., за периода от 01.02.2015г. до
30.09.2016г., включително, с включена изравнителна сметка в м. Юли 2017г.,
касаеща периода 01.05.2016г. 30.09.2016г., вкл; законна лихва за забава на
месечните плащания в размер на 456,40лв., както и законната лихва върху
главницата от 1624,05лв; считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на задължението - сума,
представляваща стойността на доставена, потребена но незаплатена топлинна
енергия, съставляваща левовата стойност на това, с което ответникът се е
обогатил за сметка на „Топлофикация - Перник“ АД, без правно основание, до
размера на това, с което бе намалено имуществото на дружеството.
В
законоустановения срок ищецът в първоинстанционното производство- „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК” АД е обжалвал постановеното решение като неправилно, немотивирано и
незаконосъобразно, с искане същото да бъде отменено и искът да бъде уважен.
Твърди се, че е налице валидно облигационно правоотношение, възникнало по
силата на сключен договор № *** между ищеца и
ответника и видно от приетите по делото експертизи- съдебно- техническа и
съдебно- икономическа експертизи, топлоенергията е доставена.
В срок е подаден
отговор от въззиваемата страна „Урматур“ ЕООД, с който е изразено становище, че
жалбата следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение
бъде потвърдено.
Пред районният
съд ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК ********* гр. Перник 2303 кв.„Мошино”
ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния директор, е предявило против ответника
“УРМАТУР“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.ПЕРНИК,
УЛ. „КРАКРА“ БЛ.38, АП. 12, представлявано от управителя М. В. Д. следните
искове:
- с правно
основание чл.422, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК, с който моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК ********* гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ
„Република” представлявано от Изпълнителния директор сумата в размер на
2080,45лв. /две хиляди и осемдесет лева и 45 стотинки/, представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран обект, находящ се в ***, от които главница в размер на 1624,05лв.,
за периода от 01.02.2015г. до 30.09.2016г., включително, с включена
изравнителна сметка в м. Юли 2017г., касаеща периода 01.05.2016г. 30.09.2016г.,
вкл; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 456,40лв., както
и законната лихва върху главницата от 1624,05лв; считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на сумата, както
и направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски.
- в условията на
евентуалност предявява и следния осъдителен иск по чл., а именно: да бъде
осъден ответника „УРМАТУР“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от М. В. Д., да
заплати сумата в размер на 2080,45лв. /две хиляди и осемдесет лева и 45
стотинки/, от които главница 1624,05лв., за периода от 01.02.2015г. до
30.09.2016г., включително, с включена изравнителна сметка в м. Юли 2017г.,
касаеща периода 01.05.2016г. 30.09.2016г., вкл; законна лихва за забава на
месечните плащания в размер на 456,40лв., както и законната лихва върху
главницата от 1624,05лв; считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ, до окончателното изплащане на задължението - сума,
представляваща стойността на доставена, потребена но незаплатена топлинна
енергия, съставляваща левовата стойност на това, с което ответникът се е
обогатил за сметка на „Топлофикация - Перник“ АД, без правно основание, до
размера на това, с което бе намалено имуществото на дружеството, както и да им
бъдат присъдени посочените лихви.
С отговора на
исковата молба ответната страна поддържа, че искът е допустим, но по същество -
неоснователен. Твърди, че претендираната сума е завишена, тъй като ответното
дружество ползва 160 куб.м. от процесния имот, а изчисленията са правени на
база 450 куб.м. Позовава се на изтекла погасителна давност на основание чл.111 ЗЗД.
Районният съд е
приел, че искът е допустим, но неоснователен. Изложени са съображения във
връзка с това, че облигационната връзка между страни да е относима спрямо
всички помещения в обекта ателие, които са общо десет. Съдът се е позовал на договора,
който е сключен за отопление на 160 куб.м., съгласно приложения договор за наем
от 01.10.2014 г., а именно- четири стаи и санитарно помещение. След като съдът
е указал с определението си за насрочване на ищеца, че не сочи доказателства,
че счетоводните книги са редовно водени, а съдебно- счетоводната експертиза
основава изводите си на счетоводните записвания, без да е извършен анализ на
издадените фактури, в условията на пълно и главно доказване ищецът не е
установил наличието на задължението на ответника.
Съдът се е
позовал и на това, че според заверено ксерокопие на Заповед за изпълнение №
4958/04.10.2018 г. по ч.гр.д. № 6769/2018 г. по описа на Районен съд Перник е
разпоредено длъжникът „УРМАТУР“ ЕООД, с
ЕИК/БУЛСТАТ: *********, със седалище/адрес на управление: гр. Перник, ул./кв.“Кракра“,
бл.38, ап.12, представлявано от М. В. Д. да заплати на кредитора
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЕРНИК” АД с ЕИК/БУЛСТАТ: BG113012360, със седалище/адрес
на управление: гр. Перник, жк.”Мошино”, ТЕЦ “Република” представляван от Л.В.С.
– Изпълнителен директор сумата 1556,25
лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.02.2015г. до 30.09.2016 г., сумата 433,54 лв., представляваща законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 07.04.2015 г. до 20.09.2018 г. и
законна лихва върху главницата 1556,25 лв., смятано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 03.10.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането,
както и сумата 89,80 лв. - разноски по делото, от които сумата 39,80 лв.
представляваща държавна такса, както и сумата 50,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, поради което е налице издадена заповед за изпълнение на
настоящия ищец по отношение на същото задължение. Според първоинстанционния съд
по делото не са ангажирани доказателства заповедта за изпълнение да е
обезсилена, предвид което, според съда, по отношение на настоящето вземане е
налице издаден акт на съда, представляващ годно изпълнително основание. Предвид
и на което в случая съдът е достигнал до извода, че следва да бъде отхвърлен и
иска, предявен в условията на евентуалност, а именно за осъждане на ответника
за заплати исковите суми, като такива с които се е обогатил без правно
основание.
Обжалваното
решение е валидно.
Въззивният съд
намира, че решението е допустимо, тъй като районният съд се е произнесъл по
заявените с исковата молба факти- дали е налице доставка на топлинна енергия за
посочения имот за исковия период и в какво количество, както и дали ответникът
има качеството на клиент на топлопреносното предприятие. Наред с това предметът на исковото производство съвпада с
този на заповедното. В заявлението по чл.410 ГПК заявителят се е позовал на
чл.154 от ЗЕ, според който за задълженията на клиентите – неизправни длъжници
на топлопреносното предприятие може да бъде издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК. Т.е. с подаване на заявлението ищецът е навел фактически
твърдения за наличие на облигационно правоотношение между доставчик на топлинна
енергия и клиент на топлопреносното предприятие. С исковата молба по основния
иск е поискано да бъде признато за установено, че ответникът дължи стойността
на доставена, но незаплатена топлинна енергия за недвижим имот, собственост на същия,
за който е поискано издаване на заповед за изпълнение и с оглед на това следва
да се приеме, че искът се основава на фактите, посочени като основание за възникването на задължението още
в заявлението по чл.410 от ГПК. Действително с възражението си по чл.414, ал.1 ГПК длъжникът е представил Заповед за изпълнение № 4958/04.10.2018г. по ч.гр.д.
№6769/2018 г. по описа на Районен съд Перник, касаеща вземане за периода.
Доколкото обаче не са ангажирани доказателства по отношение на това същата да е
влязла в сила или да е била обезсилена настоящият съдебен състав намира, че не
е налице пречка за издаването на нова такава, каквото е сторено в
производството по ч. гр. д. № 7624/2018 г. на ПРС и което, заедно с подаденото
в срок възражение от длъжника, е обусловило образуването на исковото
производство.
По отношение на правилността на обжалвания
съдебен акт, окръжният съд излага следните съображения:
От събраните по
делото доказателства се установява, че имотът, находящ се в ***, представляващ
ателие е ползван от въззиваемата страна, въз основа на договор за наем от
01.10.2014 г., сключен със „Сперктрон“ ЕООД, като според същия „Урматур“ ЕООД
може да ползва четири стаи и санитарен възел на втория етаж. Договорът е
прекратен с анекс от 01.09.2016 г., смятано от 01.10.2016 г. На името на
въззиваемия, въз основа на заявление от 20.02.2015 г. и договор № ***, е
открита партида с абонатен № ***.
Въз основа на
твърденията в исковата молба въззивният съд намира, че основният иск е с правно
основание чл.422, ал.1, вр.чл.124,ал.1 ГПК. Тази извод следва от изложеното в
исковата молба, че задължението е породено от облигационно правоотношение за
продажба на топлинна енергия за небитови нужди.
По силата на
чл.149 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и лицата
по т.1-6, вкл. и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди, какъвто се
явява и ответникът, сега ваззиваем. Небитов клиент по смисъла на §1, т.33а от ПЗР на ЗЕ е този, който
купува топлинна енергия за небитови
нужди. Изхождайки от факта, че въззиваемият е юридическо лице с нестопанска цел,
то несъмнено се налага изводът, че доставяната енергия е за небитови нужди.
Предвид
наличието на облигационна връзка между страните въззивникът се позовава и на
това, че искът е доказан, както по основание, така и по размер, с оглед изготвените
и приети на фазата на първа инстанция съдебно- техническа и съдебно-
икономическа експертизи. Според изготвената съдебно- техническа експертиза на
вещото лице инж.З.З., който се е позовал на наличния договор, за процесния
имот, за който топломерът е изправен, е доставена топлинна енергия за процесния
период 01.02.2015
г.- 30.09.2016 г. в общ размер на 1 624.05 лв., в който са включени и
изравнителните сметки, след проведени отчети за потреблението на топлинна
енергия в СЕС в законоустановения срок. Вещото лице е дало и задълженията по
месеци. Всичките изчисления са направени въз основа на заявен обем от 160
куб.м., съгласно договора и в този смисъл възражението на въззиваемата страна
се явява неоснователно.
По отношение на
възражението за давност.
Съгласно
Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, плащанията
за доставена топлинна енергия представляват по своя характер периодични
платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен интервал от време с
определяем размер на плащанията, поради което същите са погасяват с изтичане на
по-кратката тригодишна давност. При периодичните месечни платежи падежът
настъпва с изтичане срока за плащане на всяка месечна вноска. Считано от този
момент започва да тече погасителната давност съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД. В
горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че с предприемане на действия
на принудително изпълнение давността се прекъсва съгласно чл.116, б. „в“ ЗЗД, а
след прекъсването съгласно чл.117, ал. 1 ЗЗД започва да
тече нова тригодишна давност.
Съгласно
разпоредбата на чл.114 ЗЗД давността започва да тече в деня, в който вземането
е станало изискуемо. В конкретния случай, изискуемостта следва да се разглежда
по отношение на всяко едно от месечните вземания. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е депозирано в съда на 001.11.2018 г., когато
е прекъсната давността и предвид разпоредбата на чл.111, б./в ЗЗД и с оглед
направеното възражение, сумите чиято изискуемост възниква преди 01.11.2015 г.
следва да се смятат за погасени по давност. Имайки предвид, че Общите условия
на топлофикация важат само за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в
случая не следва да бъде прилагана разпоредбата на глава ІV чл.40, ал.1 от
същите, според който задължението следва да бъде изплатено в срок до 20-то
число на месеца, следващ месеца на доставката. В случая исковата претенция за
главница за месеците февруари- септември 2015 г. следва да бъде отхвърлена погасена
по давност. Съдът достигна до този извод, с оглед изготвената съдебно-
икономическа експертиза на вещото лице Е.Н., приета по делото От същата е
видно, че общото задължение за главницата за процесния период, от 01.02.2015
г., до 30.09.2016 г., с включена изравнителна сметка в м. юли 2017 г., възлиза
на 1624.05 лв., а това за претендираната лихва за периода 01.05.2016 г.-
30.09.2016 г., за забава на месечните плащания- на 456,40 лв. Вещото лице е
дало таблица с всяко едно от месечните задължения, като е отбелязало и датата
на падежа на всяко едно от тях. Падежът на най- късното задължение преди датата
01.11.2015 г.- това за месец юли, е 08.10.2015 г., като тези на останалите
задължения са възникнали след датата 01.11.2015 г. Според заключението, задълженията
до месец юли 2015 г. са както следва: за м.февруари 2015 г.- главница 252.20
лв. и лихва 90.89 лв., за м.март 2015 г.- главница 255.20 лв. и лихва 89.63
лв., за м.април 2015 г.- главница 10.15 лв. и лихва 3.40 лв., за м.май 2015 г.-
главница 2.28 лв. и лихва 0.74 лв., за м.юни 2015 г.- главница 2.28 лв. и лихва
0.72 лв. и за м.юли 2015 г.- главница 9.06 лв. и лихва 2.80 лв. или общо-
главница 538.83 лв. и лихва 188.18 лв.
Ето защо настоящият
съдебен състав намира, че решението в
частта му, с която са отхвърлени исковете за 1 085.22 лв.- главница, за
месеците август 2015 г.- септември 2016 г. и за лихва върху главниците от
268.22 лв., следва да бъде отменено, като бъде уважен основният иск относно
тези суми. По отношение на задължението да мораторни лихви, същото като
акцесорно задължението по чл.86 ЗЗД се погасява, съгласно чл.119 ЗЗД, поради
погасяване на главното вземане. Както се посочи, вземанията за главниците за месеците
февруари- юли 2015 г., с оглед тяхната изискуемост са погасени по давност на 08.10.2018
г., поради което и на основание чл.119 ЗЗД, са погасени поради изтекла давност
и вземанията за мораторна лихва върху главниците за тези месеци.
По отношение на
останалата част, предвид това, че районният съд е достигнал до аналогичен извод
за неоснователност на предявения иск, районният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
По разноските. С
оглед изхода на делото и предвид разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК,
страните следва да заплатят направените разноски на всички фази на процеса.
Общата искова претенция е за сумата от 2080.45 лв., като отхвърлената част е общо
за сумата от 727.01 лв.- главница 538.83 лв. и лихва 188.18 лв., което възлиза
на 34.94 % от общата претенция. От своя страна уважената част на исковата
претенция е за сумата от 1353.44 лв. или 65.06 % от общата претенция. Предвид
това решението в частта за разноските и с оглед направеното възражение за
прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение на въззивната
инстанция, следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ответникът,
въззиваем в настоящото производство, да заплати на въззивника „Топлофикация
София „ЕАД следните суми: 91.55 лв.- направени разноски по въззивното
производство, 378.48 лв.- направени разноски по първоинстанционното
производство и 59.60 лв.- направени разноски по заповедното производство.
В горния смисъл,
Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №
853/07.06.2019 г., постановено по гр. д. № 21/2019 г. по описа на Районен съд-
Перник, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният по отношение на „УРМАТУР“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Перник,
ул.„Кракра“ БЛ.38, АП. 12, представлявано от управителя М. В. Д., от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- ПЕРНИК” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник
2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния директор, иск
за установяване спрямо ответника, че дължи на заявителя сумата в размер на 1 353.44
лв., представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлофициран обект, находящ се в ***, от които главница в размер на 1
085.22 лв., за периода от 01.08.2015 г. до 30.09.2016 г., включително, с
включена изравнителна сметка в м. юли 2017 г., касаеща периода 01.05.2016 г.
30.09.2016 г., вкл; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 268.22
лв., както и законната лихва върху главницата от 1 085.22 лв.; смятано от
датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ, до окончателното
изплащане на сумата, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на УРМАТУР“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Перник, ул.„Кракра“ бл.38, ап. 12, представлявано от
управителя М. В. Д., по предявения от ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ
„Република” представлявано от Изпълнителния директор, иск с правно основание
чл.422, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК, че дължи на топлофикационното дружество
сумата в размер на 1 353.44 лв. /хиляда триста петдесет и три лева и четиридесет
и четири стотинки/, представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлофициран обект, находящ се в ***, от които
главница в размер на 1 085.22 лв. /хиляда и осемдесет и пет лева и двадесет и
две стотинки/, за периода от 01.08.2015 г. до 30.09.2016 г., включително, с
включена изравнителна сметка в м. юли 2017 г., касаеща периода 01.05.2016 г.
30.09.2016 г., вкл; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на
268.22 лв. /двеста шестдесет и осем лева и двадесет и две стотинки/, както и
законната лихва върху главницата от 1 085.22 лв., смятано от датата на подаване
на заявлението за издаване на ЗИПЗ- 01.11.2018 г., до окончателното изплащане
на сумата.
ОТМЕНЯ решение №
853/07.06.2019 г., постановено по гр. д. № 21/2019 г. по описа на Районен съд-
Перник, В ЧАСТТА за разноските, като вместо нея постановява:
ОСЪЖДА „УРМАТУР“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Перник,
ул.„Кракра“ БЛ.38, АП. 12, представлявано от управителя М. В. Д., да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния
директор разноски, както следва: сумата от 91.55 лв. /деветдесет и един лева и
петдесет и пет стотинки/- направени разноски по въззивното производство, сумата
от 378.48 лв. /триста седемдесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/-
направени разноски по първоинстанционното производство и сумата от 59.60 лв.
/петдесет и девет лева и шестдесет стотинки/- направени разноски по заповедното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: