РЕШЕНИЕ № 7

 

гр. Кнежа, 20.01.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Кончарска,

при секретаря Красина Давидова,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 510 по описа на съда за 2020 година  и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., с адрес на управление във Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ № 1, представлявано от Лоран Давид и Льо Везине, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров, чрез юрк. Н.А.М., срещу Г.Г.С., с постоянен и настоящ адрес:***, с която се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че в полза на ищеца съществува вземане по договор CARU-14416424, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 297/ 2020 год. по описа на РС Кнежа, а именно: 4 859.56 лв. – главница по договора за кредит; 325.26 лв. – възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.04.2018 год. до 20.11.2020 год.; 279.18 лв. – мораторна лихва за периода от 20.05.2018 год. до 22.07.2020 год., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането. В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за заплащане на горепосочените суми.

В молбата се твърди, че на 23.01.2017 год. между страните бил сключен договор за потребителски паричен кредит № CARU-14416424, по силата на който ищецът е отпуснал на ответника заем в общ размер на 6 000 лв. за срок от 45 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 20.11.2020 год., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размера на оставащата главница. Твърди се, че било договорено кредитът да бъде изплатен на 45 бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 209.93 лв. Сочи се, че въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е бил определен годишен процент на разходите, както и че кредитополучателят заплаща такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на пар. 1, т.5 от ЗПК, като таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита. Твърди се още, че сумата по кредита е била преведена по лична банкова сметка ***, декларирана от него и посочена в договора за кредит. Сочи се, че за ответника е възникнало задължение да погаси заема на 45 бр. месечни вноски от по 209.93 лв., като в чл. 5 от договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Твърди се, че длъжникът е преустановил плащанията на вноските по кредита на 20.04.2018 год., като към тази дата били погасени 13 месечни вноски. Посочва се, че на основание чл. 5 от договора вземането на ищеца става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече вноски, считано от падежната дата на втората пропусната вноска, в случая на дата 20.05.2018 год., от която вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което кредитополучателят е бил изрично уведомен.   

Изложени са твърдения, че за събирането на дължимите суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в РС – Кнежа и било образувано ч.гр. дело № 297/ 2020 год., в производството по което е била издадена заповед за изпълнение. Посочва се, че със съобщение от съда ищецът бил уведомен за възможността да предяви установителен иск в едномесечен срок, което обусловило правния му интерес от предявяване на настоящата искова претенция.

В заключение, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на паричното задължение по договора за потребителски паричен кредит. Претендира деловодни разноски както в настоящото, така и в заповедното производство.

С разпореждане от 16.10.2020 год. съдът е изпратил със съобщение по чл. 131 от ГПК  препис от исковата молба и приложенията към нея за връчване на ответника Г.С. и същият е получил книжата по делото на 22.10.2020 год., лично.  

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

ИЩЕЦЪТ – редовно призован, в съдебното заседание не изпраща представител. С депозирана по делото писмена молба чрез пълномощника – юрк. Н.М., с представено пълномощно, заявява, че не възразява делото да бъде разгледано в негово отсъствие, както и че поддържа така предявения иск. Позовава се на писмените доказателства. В особено искане, изложено в молбата, моли съда да се произнесе с неприсъствено решение по реда на чл. 238 и сл. от ГПК в случай, че са налице условията за това.

ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, не се явява в о.с.з. Не е депозирал отговор на исковата молба, не изпраща процесуален представител в съдебното заседание и не взема становище по иска.

Съдът като прецени доводите, изложени от ищеца в ИМ, събраните по делото писмени доказателства, както и направеното процесуално искане по реда на чл. 238 във вр. с чл. 239 от ГПК, намира за установено следното:

Представени и приети по делото са следните писмени доказателства: договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARU-14416424 от 23.01.2017 год.; медицински въпросник за приемане на застраховане, сертификат CARU-14416424, Общи условия за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на „Кредит План“ и Общи условия за застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти“; справка за IBAN ***; приложение № 2 към чл. 5, ал.2 от ЗПК – стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; погасителен план CARU-14416424; последна покана за доброволно изпълнение; удостоверение за актуално състояние на ю.л. и документ довнесена по сметка на съда държавна такса.

Съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение са: на първо място, ответникът да не е представил в законовия срок отговор на исковата молба; ответникът да не се яви в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие и ищецът да е отправил искане за постановяване на такова решение срещу ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.1, т.1 от ГПК съдът следва да е указал на страните последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и съгл. т.2, ал.1 на чл. 239 ГПК искът да е вероятно основателен с оглед посочените обстоятелства и представените доказателства.

Ответникът не е взел становище по делото и не е оспорил исковата молба по реда на чл. 131 ГПК. Не е ангажирал никакви доказателства и дори не е изразил становище дали дължи или не дължи претендираната сума.  

Съдът като взе предвид, че на ответника е връчено съобщение (по реда на чл. 45 от ГПК), ведно с разпореждане по чл. 131 от ГПК заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея, с което са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание; определение за насрочване и доклад по делото (чл. 140 ГПК) и призовка за насрочено о.с.з. – по реда на чл. 45 от ГПК, както и че искът с правно основание 422 вр. чл. 415 от ГПК е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, намери, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, без същото да се мотивира по същество, с което предявеният от ищеца положителен установителен иск бъде уважен изцяло, с всички произтичащи от това законни последици.

По разноските:

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените пред настоящата съдебна инстанция деловодни разноски в размер на 285.26 лв., от които: 185.26 лв. – платена д.т. и 100 лв. – за юрисконсултско възнаграждение, опредено по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал.1 от НЗПП, както и разноски в заповедното производство в размер на 159.12 лв.

 

Мотивиран от гореизложените съображения  и на основание чл. 238, ал.1 и чл. 239 от ГПК,  Кнежанският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, че Г.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., с адрес на управление във Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ № 1, представлявано от Лоран Давид и Льо Везине, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от законния представител Димитър Димитров, чрез юрк. Н.М., следните суми: 4 859.56 лв. (четири хиляди осемстотин петдесет и девет лева и 56 ст.) – главница по договор за кредит CARU-14416424; 325.26 лв. (триста двадесет и пет лева и 26 ст.) – възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.04.2018 год. до 20.11.2020 год.; 279.18 лв. (двеста седемдесет и девет лева и 18 ст.) – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.05.2018 год. до 22.07.2020 год.; законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 311 от 24.07.2020 год. по Ч.Гр. дело № 297/ 2020 год. по описа на РС – Кнежа.

 

Сумите могат да бъдат внесени по следната банкова сметка ***:

IBAN: ***; BIC/***: BNPABGSX – БНП Париба С.А., клон София.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК Г.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., с адрес на управление във Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ № 1, представлявано от Лоран Давид и Льо Везине, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров, разноски в настоящото исково производство в размер на 285.26 лв. (двеста осемдесет и пет лева и 26 ст.), както и сторените разноски в заповедното производство по Ч.Гр. дело № 296/ 2020 год. по описа на Кнежански РС – в размер на 159.12 лв. (сто петдесет и девет лева и 12 ст.).

 

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК.

Преписи от настоящото решение да се връчат на страните.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: