№ 100
гр. Сливен, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20222200500005 по описа за 2022 година
Образувано е по въззивна жалба, подадена от М. СТ. Д., ЕГН
********** от гр. С, ул. „А“ № *** против решение № 646/09.11.2021 г. по
гр.д. № 1831/2021 г. на Сливенския районен съд, с което е бил отхвърлен
предявения от жалбоподателката против СТ. Г. Г.,ЕГН ********** от гр. С,
бул. „Х. Д.“ ***-*-** в качеството и на майка на малолетното дете С.С. Г.,
родено на ******** иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК за изменение на
режима на лични контакти на бащата с детето като бъде определен режим
всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. до 17.00 ч. без
преспиване до навършване на 7-годишна възраст на детето, а след
навършване на седем годишна възраст всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 09.00 ч. до 17.00 ч., както и два пъти по 15 дни в месеца през
лятото, несъвпадащи с годишния отпуск на майката. С обжалваното решение
въззивницата е била осъдена да заплати деловодни разноски в размер на
748,75 лв.
Решението е обжалвано като неправилно. Страната счита, че съдът не се
е съобразил и не е анализирал всички представени по делото доказателства.
1
Според жалбоподателя водещо при постановяване на съдебното решение е
бил интересът на бащата от лични контакти с детето, а не интереса на детето,
което било в противоречие със задължителната съдебна практика, както и с
международните норми инкорпорирани в Конвенцията за правата на детето и
Хартата на основните права на ЕС.
Изтъква се, че поисканата промяна на режима на лични отношения не
цели ограничаване на отношенията и връзките между детето и бащата, а цели
тяхното намаляване за известен период от време докато малолетното дете
укрепне физически и емоционално. Страната посочва, че от събраните по
делото доказателства се установявало, че бащата е отричал наличието на
медицински проблеми при детето както и че след срещите между бащата и
детето, детето е било връщано многократно с влошено здравословно съС.ие,
което е било резултат от неправилните грижи полагани за детето. Бащата не
бил в съС.ие да реагира правилно, ако детето изпадне в криза (получи
внезапен пристъп на задушаване), тъй като не можел да му даде
необходимите лекарства и да го инхалира.
Жалбоподателят твърди, че след първоначалното определяне на режима
на лични отношения е настъпила промяна изразяваща се в това, че след
срещите между бащата и детето, детето се връщало с влошено здравословно
съС.ие. Това също се отразявало на трудовата дейност на майката, като я
затруднявало, тъй като тя следа да се грижи за детето.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и съдът да допусне
исканото изменение на режима на лични контакти. Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адв. П., пълномощник на СТ. Г. Г., с която жалбата е оспорена като
неоснователна. Посочва се, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и се постановено при съобразяване и анализ на всички
събрани по делото доказателства. В случая не било настъпило изменение в
обстоятелствата при които е бил определен първоначалния режим на лични
отношения. Изтъква се, че страните се намират в много обтегнати отношения
и че е налице реален риск детето да бъде въвлечено в конфликта между тях,
което да постави началото на синдром на родителско отчуждение, което ще се
отрази негативно на неговото физическо и емоционално съС.ие. Трябвало да
се постигне компромис между двамата родители за да се осигури добре
2
психосоциална среда за отглеждане на детето. Страната счита, че бащата е
добър родител, полага грижи за детето си, има необходимите материално
битови условия и доходи за да се грижи за него и желае да се грижи за него.
Същият може да бъде обучен от личния лекар на детето да използва
инхалатор и да спазва терапията му.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се
деловодни разноски.
Страната не е направила доказателствени искания.
В с.з., въззивницата М.Д., редовно призована, се явява лично, както и с
процесуален представител по пълномощие адв.Й., който заявява, че поддържа
въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.
В с.з. въззиваемият С.Г., редовно призован, се явява лично и с
представител по пълномощие адв.П., която оспорва въззивната жалба и
поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. Моли да се потвърди
първоинстанционното решение и да се присъдят деловодни разноски.
Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства,
от които съдът установи следното:
Малолетното дете С.С. Г. е бил освидетелстван на 18.11.2021г. от
ТЕЛК – Сливен и е получил 50% ВСУ (временна степен на увреждане) за
астма с преобладаващ алергичен компонент.
На 31.01.2022г. е била постановена присъда № 11 по ч.н.д. №
840/2021г. по описа на СлРС, с която въззивницата М.Д. е била призната за
виновна за това, че като майка на малолетното дете С.С. не е изпълнила
съдебно решение № 45/16.01.2019г.в частта му относно определения с
решението режим на лични контакти с бащата С.Г.. Присъдата към момента
на приключване на с.з. не е влязла в сила.
По делото е било депозирано заключение от ВЛ М.Б. по допуснатата
от съда съдебно – психологична експертиза. Вещото лице е било изслушано в
с.з. От заключението му и от казаното в с.з, съдът установи, че
психологическото развитие на детето С. е в границите на ниската норма,
което най – вероятно се дължи на честото му боледуване. ВЛ е провело
изследване на детето С. в присъствието на майката, въззивницата Д., при
което не е установило съществуването на изградена емоционална връзка с
3
бащата. В ролята на баща детето идентифицирало друг човек – приятелят на
майката - В.. Срещите между бащата и детето не биха се отразили
отрицателно върху детето ако те са съобразени със здравето на детето. Към
момента на изготвяне на експертизата ВЛ е констатирало наличието на
начално развитие на синдром на родителско отчуждение, което се изразява в
отблъскване и омаловажаване на бащата, наличие на амбивалентност
(противоречиви, взаимно изключващи се чувства, които се проявяват
едновременно), разширяване на враждебността върху цялото семейство. От
изключителна важност е присъствието на бащата в живота на детето.
Неговото присъствие е още по – значимо и поради факта, че детето е момче и
му е необходим модел на подражание, а правилното психологично и
емоционално развитие на детето изисква поС.на, ритмична и емоционално
изпълнена връзка с бащата. Ако тази връзка бъде нарушена постепенно тя ще
избледнее и ще се изгуби образът на бащата у детето.
При срещата на ВЛ с бащата и детето (в присъствието на майката) то
не е проговорило. Не е реагирало по никакъв начин. Вещото лице изрази
съмнение, че е възможно при среща между бащата и детето, без присъствието
на майката, детето да се чувства неспокойно, психически да се травмира. ВЛ
изрази също така мнение, че и към момента детето може да преспива при
баща си и да е спокойно, при условие, че липсва вражда между двамата
родители, още повече, че то и досега е оставало при баща си докато майката
не е решила, че трябва да го спре.
В хода на производството беше изслушана майката М.Д., която
изтъкна, че е водена от грижа за детето при искането си за изменение на
режима на лични отношения. Посочи, че детето много често се е връщало от
посещенията при баща си болно, че когато то е при баща си не и се отговаря
на телефонните обаждания, че по принцип бащата не се интересувал от детето
си. Притеснява си, че бащата не би могъл да направи необходимите
инхалации при получен астматичен пристъп от детето.
По делото беше изслушан и бащата С.Г., който посочи че винаги се е
интересувал от детето си. Информация за здравословното му съС.ие
получавал от личния лекар на детето. Наясно е как да използва инхалатора в
момент на пристъп.
От извършения социален доклад през м. Март 2022г. се установи, че
4
при проведените две срещи ( 18.03.2022г. и 24.03.2022г.) между бащата и
детето, детето С. се е държало свободно, търсило е физически контакт с баща
си, включвало е баща си в играта, видимо се е забавлявало.детето избягвало
да отговаря на въпроси свързани със семейството. Опитало се дълго време да
отложи края на срещата, изпратил е баща си до вратата. По време на втората
среща първоначално не е искало да се отдели от майка си, но след това бързо
се отпуснало и отново въвличало баща си в играта. Детето изразявало
многократно желание за нови срещи в центъра, но в присъствието на двамата
родители се отдалечавало и променяло поведението си. В доклада е посочено,
че отказът на детето да отговаря на въпроси свързани със семейството
насочвало към хипотеза на наличие на конфликта на лоялност. В
присъствието на двамата родители детето търсило одобрението на майката,
което можело да доведе до формиране на чувство за вина и въвличане във
взаимоотношенията между родителите.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника Д. на
11.11.2021г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок –
на 25.11.2021 г. е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства . Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Пред съда е бил предявен иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК за
изменение режима на лични отношения между малолетното дете С. и баща му
С.Г.. За да бъде уважен искът е необходимо да се установи, че условията, при
които е бил определен режимът на лични отношения първоначално са
съществено изменени – подобрени или влошени. В настоящия случай не се
твърди влошаване на условията, при които се отглежда детето при
пребиваването му при баща му или наличието на някакви други утежняващи,
неблагоприятни обстоятелства – болест, алкохолизъм, т.н. Единствените
твърдения са, че детето е с влошено здравословно съС.ие и че често след
5
посещение при бащата детето боледува. Съдът намира, че безспорно е
установен проблем със здравословното съС.ие на детето - астма, която се е
проявила след първоначалното определяне на режима на лични отношения, но
не намира основание за изменението му. Самото заболяване е с такъв
характер, че може да се прояви по всяко време, независимо дали детето е при
майка си или при баща си. Медикаментите, които са предписани от лекарите
и манипулациите които следва да се извършат ( инхалиране на детето) могат
да бъдат извършвани, както от майката, така и от бащата. По делото не се
доказа бащата да не е в съС.ие да даде необходимите медикаменти на детето
си или да не може да му включи инхалатор, действие което всеки
„обикновен“ възрастен би могъл да направи. От данните по делото е видно, че
бащата е заинтересован и отговорен родител, който е загрижен за здравето на
детето си. Той му е закупил инхалатор, контактува непрекъснато с личния му
лекар, обяснено му е как да ползва инхалатор в случай на нужда.
По делото действително се забелязват тревожни тенденции в
правилното развитие на детето, но те са породени от прекомерната майчина
загриженост за здравето на детето, както и от личната непоносимост между
двамата родители. Изготвената съдебно – психологична експертиза
недвусмислено посочва, че е налице „синдром на родителско отчуждение“, а
изготвеният пред настоящата инстанция социален доклад сочи, че детето се
въвлича в „конфликт на лоялност“, което е много тревожно за неговото
правилно психическо развитие. Както вещото лице, така и социалните
работници са наблюдавали отчуждение у детето спрямо бащата при техните
срещи, в присъствието на майката. Бащата липсва и в картините на семейство
рисувани от детето. То не го възприема като част от своето семейство.
Социалните работници са посочили, че детето бързо се успокоява, заиграва се
с бащата, търси неговата физическа близост и настоява за нови срещи.
Настоящият съдебен състав е загрижен основно от правилното
психическо и физическо развитие на малолетното дете С.. Личните
отношения между родителите без съмнение рефлектират в много голяма
степен в живота на детето. Ако бъде уважено искането на майката за
изменение на режима на лични отношения, като на практика бъде намалено
времето, което детето прекарва с баща си, би се стигнало до задълбочаване на
неблагоприятния за него процес на родителско отчуждаване от бащата, което
не следва да бъде допуснато. Очевидно детето се чувства достатъчно
6
спокойно и сигурно в присъствието на баща си, щом търси близостта му и
настоява за нови срещи. Не е необходимо то да нощува само в дома на майка
си. Няма опасност за неговото здраве ако нощува при баща си. Детето С. е
момче, което има нужда от личния пример на баща си за да израсте със здрава
психика. С времето тази нужда дори ще се увеличава. Недупостимо е при жив
родител, който изявява желание да се грижи за детето, съдът да създава
изкуствени пречки в общуването между дете и баща. Двамата родители е
необходимо да направят всичко възможно, да предприемат всички възможни
действия за да ограничат последиците от личните си конфликти по
отношение на детето си.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По правилата на процеса на въззиваемата страна следва да се присъдят
деловодни разноски в размер на 780.00лв. – 600.00лв. адвокатско
възнаграждение и 180.00лв. депозит за ВЛ.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 646/09.11.2021 г. по гр.д. № 1831/2021г.
на Сливенския районен съд.
ОСЪЖДА М. СТ. Д., ЕГН ********** от гр. С, ул. „А“ № *** да
заплати на СТ. Г. Г.,ЕГН ********** от гр. С, бул. „Х. Д.“ ***-*-**
деловодни разноски за въззивна инстанция – адвокатско възнаграждение и
заплатен депозит за вещо лице в размер на 780.00 (седемстотин и осемдесет)
лева.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на Република България.
7
Препис от решението да се връчи на страните!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8