№ 8
гр. Б., 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20242120204683 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод жалба на "А.М.Т." ЕООД с ЕИК:**********, със седалище
и адрес на управление: ***************** , представлявано от управителя – М-Т,чрез адв. З. Н.
срещу Наказателно постановление № 629-0385867/28.06.2024 г., издадено от зам. директор на ТД
на НАП-Б., с което за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "В" от Закона за здравното осигуряване
(ЗЗО), вр. с чл. 7, ал. 1 КСО и на основание чл. 104, ал. 1 ЗЗО, на жалбоподателя е наложена
–"имуществена санкция" в размер на 4000 лева
Със жалбата е развита защитна аргументация, реферираща към множество допуснати съществени
процесуални нарушения, в т.ч. некомпетентност на издателя на НП, бланкетна декларация за
нарушаване на „ императивите на чл.42 и чл.57 ЗАНН, свързано с липса на идентичност между
АУАН и НП. Оспорва се връчването на АУАН на 26.03.2024 г. на представител на жалбоподателя,
във вр. с което се настоява за допуснато процесуално нарушение, породено от невъзможността на
санкционираното лице своевременно да депозира възражения в законоустановения срок по
чл.44,ал.1 ЗАНН. Според интерпретацията в жалбата,в случая се касае за закъсняло плащане на
здравноосигурителни вноски, предвид което не е осъществен съставът на чл.104,ал.1 ЗЗО. Излага
се и обстойна аргументация в подкрепа на искането за приложение на чл.28 ЗАНН.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се представлява от адв.Н., която
настоява за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно, а в евентуалност моли съдът да
третира случая като маловажен поради заплащане на сума в размер 53 лв. в хода на
административнонаказателното производство.
За административнонаказващия орган се явява юрисконсулт К., която поддържа становище за
зкаконосъобразност и правилност на НП поради безспорна установеност на нарушението и
настоява за потвърждаване на НП. Формулира и искане за пристждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, доколкото видно от разписката на л. 6 - НП е връчено на управителя на жалбоподателя на
05.11.2024 г., а жалбата срещу него е депозирана на 15.11.2024 г. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
1
установено следното:
Старши инспектор по приходите съставил АУАН бл.№0385867/26.03.2024 г. срещу „Авигея- М-Т“
ЕООД, за това, че в качеството си на задължено лице по чл.40,ал.1,т.1 ЗЗО- работодател и
осигурител, не е заплатил в ТД на НАП Б., офис „Обслужване“ гр.Б., в срок до 25.01.2024 г. и към
датата на съставяне на АУАН дължимите здравноосигурителни вноски за м.12.2023 г. за наетите в
дружеството по трудови правоотношения лица в размер на 53,04 лв.
Дружеството има декларирани, дължими за наети от него лица по трудови правоотношения и
невнесени в ТД на НАП Б. офис „Обслужване“Б., вноски за здравно осигуряване за периода от
01.12.2023 г.до 31.12.2023 г., общо в размер на 53,04 лв. Съгласно чл.40,ал.1,т.1,б.“в“ от
ЗОО,осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят от работодателя едновременно с
осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване.
Посочено е и,че съгласно чл.7,ал.1 КСО,осигурителните вноски за държавното обществено
осигуряване за лицата по чл.4,ал.1 КСО се внасят от осигурителите до 25-то число на
месеца,следващ месеца,през който е положен труда.
Според изложението на фактическите положения в обстоятелствената част на акта, нарушението е
установено на 05.03.2024 г. в ТД на НАП Б.,офис Ямбол, Сектор „Проверки-ИРМ Ямбол“,в хода на
извършвана проверка за установяване на факти и обстоятелства, възложена с Резолюция за
възлагане на проверка №П-02000223203745-0П-001/30.10.2023 г. Посочено е ,че нарушението е за
първи път и е определена правната квалификация –чл.40,ал.1,т.1, б.“в“ ЗЗО във вр. с чл.7,ал.1 КСО.
Актът бил съставен в присъствие на управител на жалбоподателя на 26.03.2024 г. и връчен на
същата дата.
В срокът по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Към писмената доказателствена съвкупност е приобщен и Протокол № П-02000223203745-073-
001/27.03.2024г. от извършена проверка по спазване на осигурителното законодателство от страна
на дружеството „А.М.Т.“ ЕООД за периода 01.01.2021 г., до 31.12.2023 г., в който е
материализирано, че за периодите: от 01.05.2021 г. до 31.12.2023 г. декларираните суми по
фондове ДОО, Здравно осигуряване и ДЗПО-УПФ и данък върху доходите по чл.42 от ЗДДФЛ не са
внесени в законоустановените срокове съгласно разпоредбите на чл.7, ал.1 от КСО и чл.40,ал.1,т.1,
б."в" от ЗЗО. В конкретика в посочения протокол е закрепена констатация,според която
задълженото лице има декларирани и дължими вноски за здравно осигуряване на наети от него
лица по трудови правоотношения,които не са внесени в ТД на НАП-Б., офис „Обслужване“ към
26.03.2024 г. за периода на проверката 01.05.2021 г.-31.01.2024 г. общо в размер на 840, 08 лв.
Въз основа на съставения акт на 28.06.2024 г., административнонаказващият орган, сезиран с
преписката е счел фактическите констатации в акта за безспорно доказани и несъмнено установени
и издал обжалваното НП, в което в документално-словесен вид била пресъздадена идентична
фактическата обстановка с материализираната в АУАН и била дефинирана еднородна правна
квалификация на нарушението по чл.40, ал.1, т.1,б. „в“ ЗЗО във вр. с чл.7,ал.1 КСО. Предвид
идентично възприетите и възпроизведени фактически и правни изводи досежно авторството, вида,
и съставомерността на нарушението административнонаказващият орган на основание чл.104,ал.1
Закона за здравното осигуряване наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 4000
лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото
гласни и писмени доказателствени източници, като подлагайки ги на аналитично и синтезно
изследване, съдът прие същите за достоверна, надеждна и кредитируема доказателствена основа,
изграждаща еднопосочни и непротиворечиви изводи по фактите, относими към доказателствения
предмет. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.И от изложението в жалбата,съдът формира заключение,че изначално липсват
спорни моменти по очертаната фактическа обстановка, т.к.жалбоподателят по същество не оспорва
пропуска да внесе здравно осигурителни вноски за м.12.2023 г. за наетите в дружеството по
трудово правоотношение лица в размер на 53,04 лв.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Обжалваното постановление, е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото на
л. 31-32 – Заповед № ЗЦУ - 884/27.02.2024 г.т.1.2), а АУАН е съставен от материално и
териториално компетентно длъжностно лице съобр.т.2.1 от заповедта, както и предвид длъжностна
2
характеристика на актосъставителя /л.45-46/. При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете по
чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Съгласно чл. 40,ал.1 и чл.41, ал.1 от Устройствения правилник на НАП в своята структура
Агенцията включва 6 териториални дирекции със седалища и териториален обхват съгласно
Приложение № 2, а към териториалните дирекции се създават офиси /дирекции/ за обслужване, в
които се осъществяват дейностите по обслужване на данъкоплатци и осигурители в териториалния
обхват и обхват на дейност на съответната дирекция. Видно от Приложение №2 към Устройствения
правилник на НАП, Териториална дирекция – Б. със седалище град Б., териториален обхват и
обхват на дейност гр. Б., офис Ямбол и офис Сливен, от което регулиране произтича
териториалната компетентност на актосъставителя.
Настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаването на НП и при съставяне на АУАН не са допуснати съществени
процесуални нарушения, рефлектиращи негативно върху правото на защита, които да доведат до
ограничаване възможностите на административнонаказания субект да разбере точно,еднозначно и
недвусмислено съдържанието на фактите и обстоятелствата относими към състава на предявеното
му с АУАН нарушение. В този смисъл съдът отчита,че са спазени императивните процесуални
изисквания на чл.42 ЗАНН и чл.57 ЗАНН при описание на обективните характеристики на
нарушението с еднозначно, ясно и пунктуално пресъздаване на съставомерните факти, относими
към същността, формата и вида на нарушението. Посочено е, за кой период не са внесени
/заплатени в ТД на НАП –Б.,офис „Обслужване“, дължимите здравноосигурителни вноски за
наетите в дружеството по трудово правоотношение лица- за м.12.2023 г., посочен е и крайният срок
за валидно и законосъобразно изпълнение на това задължение – до 25.01.2024 г. т. е. посочени са
всички съставомерни признаци на състава по 104,ал.1 ЗЗО, за който е ангажирана отговорността на
дружеството.Ето защо, според съда е изпълнен задължителният минимален стандарт, съгласно
разпоредбите на чл. 42,ал.1, и чл. 57,ал.1 от ЗАНН. Несподелима е икономично поднесената теза
за липса на идентичност между текстуалното изложение на фактите в АУАН и в НП, т.к. прочитът
на двата документа разкрива пълна словесна и пунктуационна идентичност. Приведеното под
форма на бланкетна декларация възражение за невръчване на АУАН, респ. оспорване на
връчването, е изцяло доказателствено немотивирано и съдът разглежда същото в сферата на
декларативните доводи, предназначени ресурсно да подпомогнат обема на жалбата и да попълнят
съдържанието й със защитни аргументи.
От разписката към АУАН, се установява,че същият е бил връчен на управителя на жалбоподателя в
деня на съставянето му 26.03.2024 г., с което е била осигурена възможност на жалбоподателя да се
запознае с неговото съдържание и да представи писмени възражения по реда на чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН, като неосъществяването на тази правна възможност попада изцяло в полето на автономната
свободна воля на жалбоподателя.
По приложението на материалния закон:
Не е спорно качеството на санкционираното дружеството на осигурител и работодател, от което
произтича задължението за заплащане на вноските за здравно осигуряване на заетите в него
работници в срок до 25-то число на месеца следващ месеца през който е положен труда, съгласно
чл. 7,ал.1 от КСО, което в случая с противонормената пасивност на жалбоподателя ,продължила и
след този срок -25.01.2024 г., не е сторено.
С това си бездействие дружеството е осъществило от обективна страна състава на нарушението по
чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "в" от ЗЗО, съгласно която норма здравноосигурителната вноска на осигуреното
лице, определена по реда на чл. 29, ал. 3, се определя върху дохода и се внася в сроковете по чл. 7
от Кодекса за социално осигуряване.
Правилно е приложена и кореспондиращата санкционна разпоредба на чл. 104, ал. 1 от ЗЗО, която
предвижда, че длъжностно лице на работодател или работодател, който не заплаща вноските за
осигуряване на лица, за които е длъжен да плати, се наказва с глоба в размер от 2000 до 4000 лв. за
физическите лица или имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в
размер от 4000 да 8000 лв.
Посочено е и в АУАН и в НП, че бездействието е продължило и след крайния падеж на
законоустановения срок за изпълнение на задължението по чл.40,ал.1,т.1, б.“В“ ЗЗО – след
25.01.2024 г.,като и към момента на съставяне на АУАН -26.03.2024г. дружеството осигурител не е
изпълнило задължението си. Това е сторено с почти 10 месечно закъснение и с оглед
3
мотивационната роля на издаденото и връчено на санкционираното лице наказателно
постановление – здравноосигурителните вноски са били внесени едва на 13.11.2024 г., видно от
разписката на л.8 от делото.
При това положение, правилно дружеството е било санкционирано за неизпълнение на законовите
си задължения, като в този смисъл е и практиката на касационната инстанция по аналогични
казуси, като например - Решение № 993 от 5.06.2015 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 712/2015 г.
Санкцията е определена в минималния възможен размер, поради което и не подлежи на съдебна
корекция в благоприятна за въззивното дружество насока.
С Решение № 1750 от 16.10.2018 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 1488/2018 е възприето,че с
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН законодателят въвежда изключение от общото правило за
наказуемост по административен ред на административните нарушения и предпоставка за
прилагането на законовото изключение, е наличието на обстоятелства, които са изключителни за
отделния случай, а не за отделната категория нарушения. За да се ограничат възможностите за
субективизъм и произволност, респ.за селективен подбор на факти и едностранчивото им
адаптиране към отделните параметри на казуси с предмет, идентични правонарушения – в случая
по 40,ал.1,т.1,б.в ЗЗО, е възприет подход, според който наред с позитивното действие / плащане на
здравноосигурителните вноски за м.12.2023 г. през м.11.2024 г./ за отпадане на съставомерността е
необходимо да бъде констатиран и отчетлив превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да подпомогнат извод за изключителност на случая, водеща към квалифицирането му като
маловажен. В случая наред с типичните за категорията нарушения по чл.40,ал.1,т.1, б.“В“
ЗОО съдът не констатира наличие на изключителни обстоятелства от категорията на тези по
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН.
Напротив,видно от Протокол № П-02000223203745-073-001/27.03.2024г. от извършена проверка на
дружеството „А.М.Т.“ ЕООД, е установено,че същото изобщо не е внасяло дължимите
здравноосигурителни вноски за периода от 01.05.2021 г.-31.01.2024 г. за наетите по трудово
правоотношение лица,което макар и извънсъставомерна особеност на поведението на
дружеството жалбоподател разкрива една многоаспектна фактическа обществена опасност и
мащабност на нарушението, чието изпълнение е продължавало за период от почти 3 години и
което води до реално увреждане и злепоставяне на осигурителни права на наети
работници/служители. Ето защо според настоящия състав не се касае за изолиран и инцидентен
случай на нарушение на чл.40,ал.1,т.1,б.“В“ ЗОО. Тежестта на нарушението и неговата правна
укоримост е относително висока и реализирането на обществената опасност се свежда не само в
осъществяването на нормативно възведените от законодателя признаци на това нарушение, а и в
несвоевременното заплащане на здравноосигурителните вноски на наети по трудови
правоотношения лица. Обектът на посегателство е разнороден. От една страна той се свързва със
засягане обществените отношения, свързани с нормалното и законосъобразно функциониране на
данъчната система, със сигурността и стабилността на държавния бюджет. Тази опасност е
законодателно отчетена с предвидените за въпросното нарушение високи наказания в
санкционната част на съответната специална разпоредба на чл.104,ал.1 ЗОО. А от друга страна
обектът се свързва с обществените отношения, отнасящи се до опазването и закрилата на
осигурителните права на работниците и служителите,чието упражняване е предпоставено от
валидно и законосъобразно деклариране, отчитане и заплащане на съответните
здравноосигурителни вноски и вноски за ДОО като интегрален елемент от дължимата
организационна отчетност и механизми за превенция на злоупотребата с трудови и осигурителни
права на работниците и служителите. Така и в Решение № 993 от 5.06.2015 г. на АдмС - Б. по к.
а. н. д. № 712/2015 г. на касационната инстанция се приема,че причините обусловили
неизпълнение на задължението по чл.40,ал.1,т.1,б.в ЗЗО не са поставени от самия законодател като
подлежащи на изследване в контекста на задължителните условия за преценка, дали да се наложи
наказание, като те единствено биха могли да се вземат предвид при индивидуализацията на
наказанието, както е сторено в случая и наложената имуществена санкция е в минималния
предвиден размер.
С оглед всичко казано по-горе настоящият състав счита, че в случая правилно е била ангажирана
отговорността на жалбоподателя, като в хода на производството не са били допуснати съществени
процесуални нарушения, а размерът на наложената санкция е правилно индивидуализиран, поради
което и наказателното постановление следва да се потвърди изцяло.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането
4
на делото е формулирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането
на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното
възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран, БРС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 629-0385867/28.06.2024 г., издадено от зам.
Директор на ТД на НАП-Б., с което за нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. "В" от Закона за здравното
осигуряване (ЗЗО), вр. с чл. 7, ал. 1 КСО и на основание чл. 104, ал. 1 ЗЗО, на "Авигея –М-Т"
ЕООД с ЕИК: ********** е наложена –"имуществена санкция" в размер на 4000 лева.
ОСЪЖДА "Авигея –М-Т" ЕООД с ЕИК: ********** да заплати в полза на НАП-С. сумата в размер
на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Б. в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5