ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 142
гр. Благоевград, 10.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
Членове:Атанас Иванов
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500058 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 от ГПК, във връзка с чл. 248 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от Г. С. С., ЕГН **********, чрез
адв. С.Т., против Определение № 395/ 13.12.2021 г., постановено по гр. д. № 1074/ 2021 г. по
описа на РС – гр. Петрич, с което е оставена без уважение като неоснователна молбата по
чл. 248 от ГПК, подадена от Г. С. С., ЕГН **********, чрез адв. С.Т., за присъждане на
разноски за адвокат в размер на 300 лв., за защита пред съд, което възнаграждение е
определено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв..
Изложените в жалбата съображения са в насока, че по делото страната – ответник, е
възложила по договор за правна услуга защита по делото, след като е получен препис от
исковата молба, като договорения защитник е изготвил отговор на исковата молба, който
отговор е депозиран в съда от страната.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на така подадената жалба от страна
на „В...“ Е. – Петрич, в който се поддържа становище за неоснователност на жалбата, тъй
като съдът правилно е приложил закона.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, намира за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приложените по делото материали по гр. д. № 1074/ 2021 г. по описа на РС
– гр. Петрич, на 03.08.2021 г. на ответника е връчен препис от исковата молба и
приложенията към нея, като му е указано, че в едномесечен срок може да подаде отговор на
исковата молба. Видно от договор за правна защита и съдействие от 02.09.2021 г.,
1
ответникът Г. С. С. е възложил на адв. Т. да го защитава по гр. д. № 1074/ 2021 г. по описа
на РС – гр. Петрич, като е определено възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв..
Видно от материалите по делото, е депозиран отговор на исковата молба от Г. С. С.
по гр. д. № 1074/ 2021 г. по описа на РС - Петрич.
В хода на делото, след като е насрочено открито съдебно заседание, е постъпило от
ищеца искане за прекратяване на делото, поради оттегляне на иска.
С определение № 321/ 17.11.2021 г., постановено по гр. д. № 1074/ 2021 г. по описа на
РС – Петрич, съдът в закрито съдебно заседание е прекратил производството по делото,
поради оттегляне на иска.
Определението на съда е връчено на ответника на 24.11.2021 г., като на 01.12.2021 г.
е депозирана молба от адв. С.Т., като процесуален представител на Г.С., в която заявява, че
съдът не се е произнесъл определение № 321/ 17.11.2021 г., постановено по гр. д. № 1074/
2021 г. по описа на РС – Петрич относно разноските за адвокат на ответника, като е
направено искане по реда на чл. 248 ГПК за допълване на определението с разноски за
адвокат в размер на 300 лв.
По отношение на молбата за разноски е подаден отговор, в който се навежда, че
молбата е неоснователна, тъй като не се е развило същинско исково производство.
С определение № 395/ 13.12.2021 г., постановено по гр. д. № 1074/ 2021 г. по описа на
РС – гр. Петрич, е оставена без уважение като неоснователна молбата по чл. 248 от ГПК,
подадена от Г. С. С., ЕГН **********, чрез адв. С.Т., за присъждане на разноски за адвокат в
размер на 300 лв., за защита пред съд, което възнаграждение е определено по реда на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. В мотивите си съдът е приел, че отговорът на исковата молба е изготвен и
подаден от страната Г.С., като не са ангажирани доказателства за сторени разноски от
страната, поради което молбата за допълване на определението, е неоснователна. Сочи се
още в мотивите, че към молбата по чл. 248 ГПК е приложено пълномощно от адв. Т., но
същото не се е съдържало в кориците на делото към датата на подаване на писмения отговор
и датата на постановяване на определението, с което производството е прекратено, поради
което молбата за допълване се явява неоснователна.
При така изложеното от фактическа страна и след съобразяване на
приложимите към казуса разпоредби на закона, съдът намира от правна страна
следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, разполагаща с право и интерес
от обжалване и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на
изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. С оглед
изложеното частната жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява основателна, предвид следните съображения:
Правото да се претендират разноски е регламентирано с разпоредбата на чл. 81 ГПК,
във връзка с чл. 78 ГПК и безспорно съставлява едно имуществено субективно право. С
2
всеки окончателен съдебен акт, съдът следва да се произнесе и по сторените от страните
разноски. Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК урежда правило, според което отговорността за
направените от ответника и удостоверени по надлежния ред разноски, се възлага на ищеца.
Следователно, ответникът има право на разноски, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, когато
разноските са извършени след получаване на препис от исковата молба и преди
прекратяване на делото. В настоящия случай, на ответника е връчен препис от постановен
съдебен акт, предхождащ прекратителното определение, и същият е проявил активно
процесуално поведение като е изразил становище – подал е отговор на исковата молба,
поради което извършените във връзка с тези действия разноски следва да бъдат възмездени,
тъй като разноските са направени по повод на висящ исков процес, в който процес съдът е
десезиран с оттегляне от предявените искови претенции, както и разноските са във връзка с
предоставена от съда възможност за защита – ето защо няма законово основание да се
отрече правото на ответника да ги получи.
Ако производството е прекратено в закрито съдебно заседание, както е в настоящия
случай, ответникът може да претендира заплащането и да представи доказателства за
сторените разноски в срока и по реда на чл. 248 от ГПК. За да се иска заплащането на тези
разноски, те трябва да са направени във връзка с висящото съдебно производство, т.е следва
да са извършени до момента, в който ответникът е узнал за прекратяването на воденото
срещу него производство – така и Определение № 439/ 25.11.2020 г. по дело № 1389/ 2020
на ВКС.
Предвид горното атакуваното определение, с което е оставено без уважение искането
за присъждане на разноски за адвокат на ответника, следва да бъде отменено, като се
присъди в полза на процесуалния представител сумата от 300.00 лв. – за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство.
Водим от горното и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 395/ 13.12.2021 г., постановено по гр. д. № 1074/ 2021 г. по
описа на РС – гр. Петрич, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „В...“ Е., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „О.“ №
*, представлявано от И. Х., да заплати адвокат С.Г. Т., АК – Благоевград, сумата от 300, 00
лв. /триста лева/, представляващи разноски за адвокат.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4