Р Е
Ш Е Н И Е
гр.Варна, 19.11.2013 г.
Варненски окръжен съд,
търговско отделение, в публично заседание на двадесети трети октомври през две хиляди и
тринадесета година, проведено в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
при участието на секретаря Е.П., като разгледа
докладваното от съдията т.д.№ 2766
по описа за
2012 година на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
При условията на
обективно евентуално съединеняване, са предявени искове
от М.С.П.,*** срещу Б.Н.С., с ЕГН **********
***, с правно основание чл. 463, ал. 1 във вр. чл.
538, ал. 1 от ТЗ, за заплащане на сумата от 120 000
евро, претендирана като главница по запис на заповед,
издаден на 27.07.2009г. в гр. София, с падеж – 09.11.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В условията на
евентуалност, сумата от 120 000 евро, се претендира като главница по
договор за заем от 27.07.2009 г.,с падеж 09.11.2009 г.05.11.2009г. до
08.05.2012 г., евентуално на плоскостта на неоснователното обогатяване, като
получена от ответника без правно основание.
В исковата молба се излага, че
като издател на записа на заповед от 27.07.2009 г. е посочен Б.Н.С. в
качеството му на управител на „Н.”***168359,
но към датата на издаване на ценната книга представителството на юридическото
лице се е осъществявало само заедно от двамата управители Б.Н.С. и В.Д.С.. В резултат на подписването на записа на
заповед без представителна власт, ответникът се е задължил лично по менителничния документ съгласно разпоредбите на чл. 462 от ТЗ, като към датата на падежа, паричното задължение по записа на заповед не е
погасено. Излага обстоятелства относно наличието на каузално правоотношение по
договор за заем, по силата на които ищцата е предала на ответника сумата от
120 000 евро, като записът на заповед е издаден като обезпечение по
заемното правоотношение.
С допълнителната искова молба ищецът заявява,
че записът на заповед е редовен от външна страна, но поради липса на надлежна
представителна власт спрямо соченото като длъжник юридическо лице, ответникът
се е задължли лично и носи отговорност по менителничния ефект, на осн.
чл.462 от ТЗ.
С
отговора на исковата молба, ответникът Б.Н.С.
обосновава становище за недължимост на претендираната сума по исковата молба с възражения, че не съществува соченото в
исковата молба каузално правоотношение по договор за заем, поради което не е
налице твърдяната гаранционна функция на записа на заповед. Твърди, че не е
получавал в заем посочената в записа на заповед, разписката и договора за заем
сума, като оспорва автентичността на представената разписка от 27.07.2009 г. и
договор за заем от същата дата.
В съдебно заседание страните, чрез
процесуалните си представители, страните поддържат съответно исковете и
възраженията си, ангажирани са и подробни писмени бележки.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази
следното от фактическа и правна страна:
По главния иск
Предявен е менителничен
иск за заплащане на сумата от 120 000 евро по запис на заповед от
27.07.2009г., издаден от „Н.” ООД, действащо чрез управителя си Б.Н. в полза на
М.С.П. с падеж 9 ноември 2009г. Менителничният ефект
е редовен от външна страна, съдържащ изискуемите реквизити съгл.
чл. 535 ТЗ. Видно от отбелязването върху
ценната книга, ефектът е предявен за плащане, като относно факта на предявяване
липсва спор. Не се спори относно автентичността на ценната книга, а спорен е
въпросът за наличие на валидно каузално отношение, за обезпечаването на което е
издаден ефекта. Въведеното с исковата молба гарантирано със записа на заповед
правоотношение е такова по договор по договор за заем от 27 юли 2009г.
Видно от представения договор за заем /л. 43 от делото/ М.П., като заемодател е
предоставила на „Н.” ООД сумата от 120 000 евро за срок до 09.11.2009г. По
делото е представена разписка от същата дата 27.07.2009г., съдържаща изявление
на ответника Н. за получава на сумата в качеството му на управител на „Нешко” ООД /л. 7/.
Автентичността на двата документа- договора за
заем и разписката е оспорена от ответника
(съдът е открил производство по чл. 193 ГПК). Оспорването е концентрирано
върху твърдението, че подписа на издателя не е положен от лицето - сочено като
негов автор, а именно законния представител на „Н.” ООД Б.Н., а подписът е
подправен или е осъществена кражба на подпис. По делото е проведена съдебно-почеркова експертиза, заключението по което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено. Заключението е, че оспорените
подписи, положени под договора и разписката са изпълнени от Б.Н.С.. При огледа
на документите експертът не е констатирал следи от въздействие с химически
агенти, както и следи от преправени текстове, подписи, отпечатъци, печати. Липсват
признаци, които да сочат, че обектите на изследването са копирани с технически
средства. Поради липса на методика, експертът не е могъл установи
последователността при съставянето на двата документа /дали първо е написан
текстът или първо е положен подписът /. Вещото лице заключава, че „кражбата на
подпис” в процесния случай би била възможна
единствено при полагане на подпис върху бял лист от издателя и изпълнение на
текста след това, но това не би могло с категоричност да се установи, с оглед
посоченото по-горе. Истиността на документите не се
опровергава и от изведените особености на документите. Начинът на разположение
на подписа за заемател, трите имена и отпечатъка от печат - разположени един
под друг по вертикала, ниско, силно в дясно по договора за заем- прави малко
вероятно допускането за „кражба на подпис”, в сочената като единствено възможна
хипотеза за подпис на бял лист. Нелогично е при подпис на бял лист издателят да
положи подписа си силно в дясно, при условие, че разполага с цял лист, като и
да пренесе фамилията на долен ред. По същата причина е нелогично ако ответникът
е положил подписа си на бланкет, да изпише фамилията
си сбито в края на листа при разписката. Разликите в химикалната
паста и цветовата наситеност при подписа на Мариана С. и Б.Н. под договора за
заем, правят вероятно полагането им по различно време. От значение, обаче за
действителността на изявленията на страните по сделката е тяхното съвпадение, а
не последователността на обективирането им.
При съвкупната преценка на доказателствения
материал съдът приема за недоказано
оспорването на автентичността на документите. Съответно изявленията
следва да обвържат авторите им съгласно съдържанието на договора за заем.
Предаването на заемната сума е установено от удостоверително изявление, обективирано в издадената от заемополучателя разписка.
Касае се за частен документ, който като съдържащ неизгодни за издателя му
факти, се ползва с материална доказателствена сила и при липса на други писмени
доказателства, които да опровергават въпросното изявление е пълно доказателство
за предаване на сумата.
От изложеното съдът намира за доказана гаранционно-обезпечителна
функция на менителничният ефект, като обезпечаващ
именно въведеното от ищеца каузално заемно правоотношение. Ответникът не е
възразил за наличие на друго обезпечено правоотношение, а защитата му е
концентрираната върху оспорването на въведеното от ищеца.
Идентичност между страните по менителничното и
каузалното правоотношение е налице- поемател по
ефекта и заемодател по договора е ищецът М.П., а издателят на записа на заповед
от 27.07.2009г. е заемател по договора за заем- „Н.” ООД.
Същевременно не е било спорно по делото, а от
служебна справка в ТР се установява, че към датата на издаване на записа на
заповед -27.09.2009г. представителната власт на двамата управители на
дружеството издател „Н.” ООД е съвместна и същото се представлява само заедно
от Б.С. и В.С.. Доколкото ограниченията в представителната власт на
управителите да представляват поотделно дружеството са изрично оповестени съгл. чл. 141,ал. 2 ТЗ, когато една сделка, включително менителнична, е сключена само от единия управител, то тя се
явява сключена без представителна власт. Дружеството издател изрично е отказало
да ратифицира действията без представителна власт/ уведомление на л. 57/.
Липсата на представителна власт при издаването на ефекта не влияе върху
действителността на менителничното правоотношение,
тъй като в този случай се счита за издаден лично от лицето, което го е
подписало, на осн. чл. 462 ТЗ, а именно ответника Н..
(В този смисъл Решение N 13/06.04.2011 г. по т.д.333/2010 г. на ВКС – I т.о.)
Предявеният главен иск с пр.
осн. чл. 463, ал. 1 вр. чл.
462 ТЗ се явява основателен и ще се уважи. Поради ненастъпване
на съответното процесуално условие, евентуалните искове не следва да се
разглеждат.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца в цялост
направените по делото разноски, както и разноските свързани с обезпечението на
иска в размер на 25 376.58 лева за заплатена държавна такса и разноски за
процесуално представителство, съгл. представения
списък.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Б.Н.С., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на М.С.П., с ЕГН ********** *** сумата от 120 000 /сто и двадесет хиляди/ евро,
представляваща главница по запис на заповед, издаден на 27.07.2009г. в гр.
София, с падеж – 09.11.2009г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, на осн. чл.463, ал. 1 вр. 462 ТЗ.
ОСЪЖДА
Б.Н.С., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на М.С.П., с ЕГН **********
*** сумата от 25 376.58 /двадесет и пет хиляди, триста седемдесет и шест лева и 58
ст./, представляваща сторените по делото
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: