РЕШЕНИЕ
№ 652
гр. Кюстендил, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря Цветанка В. Александрова
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20241520100350 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба от К. Г. Г., с ЕГН **********, с
адрес: гр.К., ул.„Р.“ №**, чрез адв. Е. Й. от АК - Кюстендил, срещу В. Б. В.,
от с. Ж., ул.“О.“ №**. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/,представляваща обезщетение
за нанесени неимуществени вреди, вследствие виновно противоправно
поведение на ответника, изразяващо се в нанесени на ищеца обиди на
30.01.2024 г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се и сторените деловодни
разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК ответникът е
взел становище по допустимостта и основателността на предявените
искове.
В открито съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцовата
страна и оспорва от ответната такава по съображенията в отговора.
1
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
От показанията на свидетелите Е. Р. Г.,Р Л . Ц ,КР. К. Г.,АНТ. И. З. и Л. Р.
ХР. се установява това,че: 1.СвидетелИТЕ Е. Г.А и Л. ХР. са сестри,съответно
ищецът е съпруг на първата,а ответникът живеел с втората свидетелка на
снемейни начала;2.Отношенията между свидетелките по т.1 са влошени
,поради проведено между тях делбено производство за наследствен
имот,намиращ се в с.Ж.ул.“О.“№ *.;3.На 30.01.2024 год. към 13,00 часа св.Г.а
отишла до наследственото жилище в с.Ж.,ул.“О.“№ *,за да разлепи
възпоменателни некролози по повод четири годишнината от смъртта на майка
им,като с нея бил и ищецът.Ответникът излязъл от къщата и започнал на
висок глас да крещи по адрес на ищеца,че е айдук,мошеник.Случилото се
било възприето и от св.Р. Ц.,която залепила некролога,но поради това че
ответникът не ги допуснал да влязат в къщата били извикани органите на
МВР.Според св.Ц. ищецът се притеснил и му станало лошо,след като се
прибрал в дома си.Според св.Г.и св.Кр. Г. ищецът за повече от един месец
вдигал кръвното налягане,не се хранел и не спял спокойно.;4.Според св.Л. Г.
през 2014 год. тя изпратила пари на ищецът сумата от 400.00 лв.,за да закупи
материали за ремонт на бокса във вторият етаж в къщата.Свидетелката
попитала живите си тогава родители дали се прави ремонт ,получила
отрицателен отговор,при което свидетелката попитала св.А. З.,който се
занимавал със строителство,дали са закупени плочките,тъй като той бил и
наетото лице да осъществи ремонта,свидетелят посетил къщата и не
установил закупуването на плочки,след което ги закупил и осъществил
ремонта.
Ищецът,видно от Експертно решение № 2193/14.10.2021 год. на ТЕЛК
2
Общи заболявания при МБАЛ“Д-р Никола В.иев“АД-Кюстендил/л.3-4/ е с
80% трайно намалена работоспособност и водеща диагноза: Застойна
сърдечна недостатъчност.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните
доказателства.
Съдът,като съобрази установеното прави следните правни изводи.
С оглед наведените в исковата молба фактически обстоятелства съдът
намира, че заявеното спорно право намира своето основание в разпоредбата
на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, съотв. и чл. 86 от с. з.
предвид заявеният наред с главния иск акцесорен такъв за заплащане на
законна лихва.
Разпоредбата на чл. 45 ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, като според предл. 2 от същата
норма във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага. За
да се ангажира деликтната отговорност на причинителя на вредата в тази
хипотеза е необходимо да бъде установено деянието (действие или
бездействие), което да е противоправно, като в съдебната практика се приема,
че всяко действие или бездействие, с което се нарушава публично
позитивната забрана да се вреди другиму, е противоправно, стига да липсват
основания, които да оправдават настъпването на вредата. Следва да се
установи също, че деянието е извършено виновно и причинява вреда другиму,
както и че има причинна връзка между извършеното деяние и претърпените
вреди. При посочените теоретични разсъждения, за да бъде основателен иск с
правна квалификация по чл. 45 от ЗЗД, трябва по несъмнен начин по делото
да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки:
извършеното деяние, неговата противоправност, вреда, причинна връзка и
вина, която се презюмира.
На основание доказателствата по делото съдът счита,че досежно първите
две предпоставки за уважаване на претенцията – деяние, осъществено чрез
действие, изпълващо състава на обидата и клеветата, която пък на свой ред е
относима към противоправността на последното, същите са установени.
Свободата на словото по чл. 39, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 от Конституцията на
Република България трябва да бъде упражнявана при съблюдаване на
3
необходимия баланс с правото на достойнство и добро име на личността,
закрепено в чл. 32, ал. 1 от Конституцията.Съдебната практика е създала
критерии, по които може да се определи дали изявленията, направени в
публичното пространство, са в рамките на законосъобразното упражняване на
свободата на словото,като се преценява дали изявленията могат да бъдат
квалифицирани като обида и клевета; дали те съдържат неверни твърдения и
внушения и дали само предават мнението на лицето, което прави
изявленията.Когато се претендира обезщетение за неимуществени вреди от
изявление, нарушаващо чл. 39, ал. 2 от Конституцията, гражданският съд
съобразява съответно практиката на наказателния съд за съставите на обидата
и клеветата по чл. 146 и чл. 147 НК, при отчитане на спецификите на
гражданската отговорност по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД. Както се приема в решение
№ 93 от 22.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 163/2013 г., III н. о., при обидата се
засяга чувството на лично достойнство и се цели да бъде изменена
обществената му оценка. За да се засегне лицето, то трябва да възприеме
пряко или опосредствено унизителното отнасяне към него с обидни думи или
действия.
Докато обидата представлява негативна оценка на дадено лице, клеветата
се свързва с факт, чието разгласяване води до засягане на честта и
достойнство на пострадалия, авторитета му и оценката на околните за него –
решение № 347 от 25.09.2009 г. на ВКС по н. о. х. д. № 372/2009 г., I н. о.
Разгласените при клеветата факти и обстоятелства са неистински и позорни -
решение № 80 от 9.03.1998 г. на ВКС по н. д. № 766/1997 г., II н. о. В
практиката на ВКС по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД се приема, че като клевета,
съответно като противоправно, следва да се квалифицира съзнателното
разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или
приписване на престъпление – решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. №
1251/2012 г. на ВКС, III-то г. о. В същото решение се приема, че фактическите
твърдения, за които се твърди, че са клевета, могат да бъдат проверявани за
вярност, като доказателствената тежест е на ответника. Следователно – дори
дадени фактически твърдения и изявления да засягат личното достойнство на
другиго, ако те са верни, не възниква отговорност по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД.
Както е прието в решение № 468 от 26.05.2009 г. на ВКС по гр. д. №
1868/2008 г., IV г. о., по дефиниция клевета може да има само при отнасяне на
конкретни неверни и позорни факти към определена личност. Начинът на
4
поднасянето на фактите не може да е основание същите да се считат за
клеветнически, след като те са верни.
Извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът изказва
мнение, своя субективна оценка или извод, изразява становище. Оценъчните
твърдения не могат да се проверяват за тяхната вярност, те могат да
ангажират отговорността на автора им само ако засягат достойнството на
личността, т. е. ако съставляват обида.
Установи се по безспорен начин, посредством гласните доказателствени
средства, събрани чрез разпита на свидетелите Г. и Ц.а,че на 30.01.2024 год. в
с.Ж.,около 13,00 часа ответникът отправил към ищеца думите,че е
„крадец,айдук,мошеник“ и твърдението,че е откраднал някакви плочи и
пари.Случилото се станало в присъствието на горните свидетелки,като
практически с оглед отговора на ИМ ответникът не спори,че е изрекъл
твърдението,че ищецът е откраднал някакви пари.Показанията на св.Г.а,която
е съпруга на ищеца, се покриват от тези на св.Ц.,поради което съдът счита че
не следва да ги игнорира на осн.чл.172 ГПК. Показанията на последните не
бяха опровергани от доказателствената съвкупност, ангажирана от ответната
страна.
Всичко изложено идва да покаже, че безспорно по делото се установи, че
на уречената дата и час ответникът е нагрубил ищеца,изричайки обидни думи
и квалификации по негов адрес. Осъщественото деяние е противоправно
такова без всякакво съмнение.Така и възприетото в НК определение за
обидата, като акт накърняващ психическата и емоционална сфера на адресата
кореспондира на поведението на ответникът, с което ищецът свързва
претенцията си за заплащане на обезщетение.Освен това даденото в НК
определение за обида е приложимо в съдебната практика при повдигнат
гражданско – правен спор на основание чл. 5 от ГПК. А то е и в съответствие
с общоприетите представи за смисъла и съдържанието на такъв акт. Нещо
повече, част от установените за изречени изрази имат и характера на
разгласяване на обидни факти,касателно твърдението на ответника,че ищецът
е откраднал някакви пари.
В тази част съдът намира възражението на ответникът,че това е истина за
неоснователно.На първо място в подкрепа на това му твърдение са
5
свидетелските показания на св.Христова ,с която той е живеел на съпружески
начала и според която тя е дала сумата от 400.00-четиристотин лева на
ищеца,за да закупи плочки за ремонт на баня във вторият етаж от
къщата.Показанията на тази свидетелка,с оглед преценка за вероятната й
заинтересованост от изхода на спора,поради това че е живяла на съпружески
начала с ответника,се покриват частично от тези на св.А. З.,който не се
намира в никакви родствени връзки и отношения със страните по
делото.показанията на посленният се поктриват в частта,по която същият по
заръка на горната свидетелка е проверил дали действително са закупени и
доставени плочки за ремонта,за който той е бил нает да осъществи и
констатирайки че това не е сторено самият свидетел е закупил плочките
.Показанията на тази група свидетели не могат да обусловят категоричният
извод на съда,че св.Л. Хр. действително е предоставила именно на ищеца
въпросната сума,тъй като в тази й част те са изолирани,а бе установено,вкл.
по признанието на последната,че отношенията между сестрите са влошени по
повод делбата на къщата,както и това че въпросните 400 лв. тя е изпратила на
сестра си.При това положение изреченото от ответникът твърдение,че ищецът
е откраднал някакви пари и плочки,практически твърдение че е извършил
престъпление,съдът намира за доказано и противоправно.
Наличието на настъпила вреда, която е в причинно-следствена зависимост
от противоправното деяние, доказателствата по делото също установиха.
В този смисъл, че на ищеца е прилошало и вдигнал кръвно и период от
време от два месеца е търпял психически дискомфорт съдът приема за
установено и доказано от показанията на свидетелите Е. Г.,Р. Ц. и Кр.
Г..Действително първата и последният свидетел са съответно съпруга и син
на ищеца,но показанията им се покриват от тези на св.Ц. ,поради което съдът
не намира основание да ги игнорира.Освен това,именно лицата от най-
близкото обкръжение на ищеца са тези които са имали възможност и са
възприемали обективното му здравословно и психическо състояние в
ежедневието му след случилото се .Съдът не намира за доказана пряка
причинно-следствена връзка между повишеното кръвно налягане на ищеца
след случилото се като резултат от нанесените му обиди,тъй като същият е с
трайно намалена работоспособност и част от диагнозата му по решение на
ТЕЛК е и повишено кръвно налягане, а според съпругата му-св.Е. Г. той
употребявал доста лекарства.
6
Досежно последния елемент, субективен такъв, от фактическия състав на
извъндоговорната деликтна отговорност, какъвто е вината, то поради
установената за него оборима презумпция за наличие в ал. 2-ра на
разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД и разместената в тази връзка доказателствена
тежест, ответната страна следваше да установи отсъствието й, каквото
доказване не бе проведено.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че искът бе доказан в
своето основание.
По отношение на размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди.
Съгласно чл. 52 ЗЗД и т. ІІ от Постановление № 4 от 23.XII.1968 г.,
Пленум на ВС - размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди.
В случая, както вече гласните доказателства по делото установиха, като
резултат от конфликта му с ответникът ищецът се е притеснил и изпитвал
психически дискомфорт за период от два месеца.Предвид изложеното,
настоящият състав, съобразявайки възрастта на ищецът К. Г.(58 г.),
характерът на увреждането (нанесена обида причинила психически
дисбаланс/ начинът на извършването му (публично пред свидетели/периодът
на възстановяване (който в конкретния случай, както се установи е
продължил 2 месеца/, съдът намира, че справедливото обезщетяване на ищеца
7
, в съответствие с посочените обективни критерии, от които се е ръководил
настоящият състав,възлиза на сума от 2000 лв. Именно за този размер ,равен
на исковия,съдът намира, че искът бе доказан и следва да се уважи.
Като последица от горното, следва да се уважи и акцесорния иск за
заплащане на законна лихва върху уважената част от исковата претенция,
считано от датата на увредата-30.01.2024 год.до окончателното й изплащане.
По разноските:
При този изход на делото разноски се дължат на ищеца,който е заплатил
държавна такса от 80.00 лв. и 300.00 лева за адвокатско възнаграждение на
процесуалният си представител.Така, на ищцовата страна, на осн. чл. 78, ал.1
от ГПК, се следват съдебно-деловодни разноски в общ размер от 380.00 лв.
Воден от горното и на осн. чл. 45 и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Б. В., от с. Ж., ул.“О.“ №** ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. Г., с ЕГН
**********, с адрес: гр.К., ул.„Р.“ №**, чрез адв. Е. Й. от АК -
Кюстендил,сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/,представляваща обезщетение
за нанесени неимуществени вреди, вследствие виновно противоправно
поведение на ответника, изразяващо се в отправени към ищеца обидни
думи/крадец,айдук,мошеник/ и позорни факти и обстоятелства /че е
откраднал някакви плочки и пари/на 30.01.2024 г.в с.Ж.,Кюст.област ведно
със законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА В. Б. В., от с. Ж., ул.“О.“ №** ДА ЗАПЛАТИ на К. Г. Г., с ЕГН
**********, с адрес: гр.К., ул.„Р.“ №**, сумата от 380.00-триста и осемдесет
лева,представляваща сторените от последният разноски по воденето на
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
8
Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на преписи.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9