№ 107
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
в присъствието на прокурора Д. К. Ар.
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600252 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК.
Образувано е по искане на главния прокурор за възобновяване на производството по
н.ч.д. № 1150/21 г. по описа на Районен съд – Дупница, Наказателно отделение, 1. състав.
В искането се поддържа, че определението е постановено в нарушение на материалния
закон, тоест претендират се основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В подкрепа на това
виждане е изтъкнато, че съдът не е извършил групирането в съответствие с принципа за най-
благоприятното третиране на осъдения. В резултат – стореното от съда групиране е довело
до определяне на две групи наказания лишаване от свобода вместо до групирането на
наказанията лишаване от свобода в една група и отделно изтърпяване на наказанието
пробация в друга група. Конкретно е посочено, че е следвало да се групират наказанията по
н.о.х.д. № 492/19 г. и по н.о.х.д. № 380/2019 г. (и двете на РС – Кюстендил) като се определи
най-тежкото от тях, а именно две години лишаване от свобода, а за отделно изтърпяване
остане наказанието по н.о.х.д. № 1031/20 г., което е пробация. Поддържа се, че като не е
предприел това групиране съдът е влошил положението на осъдения, защото е определил
група, в която той трябва да изтърпи наказание от шест месеца лишаване от свобода,
отделно от която трябва да търпи и наказание от две години лишаване от свобода.
Отправеното искане е за отмяна по реда на възобновяването на определението на СРС и
за връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд за
1
извършване на цялостно групиране на наказанията му.
В хода на съдебните прения пред настоящия съдебен състав прокурорът от САП
изразява становище за основателност на искането по изложените в него съображения и
пледира за отмяна на определението.
Служебноназначеният защитник на осъдения моли за отхвърляне на искането на
главния прокурор. Изразява становище, че групирането, което било направено сега било с
определеното по-рано общо най-тежко наказание по н.о.х.д. № 492/19 г. и по н.о.х.д. №
380/2019 г., което било изтърпяно. Затова защитникът счита, че осъденият няма да търпи
никакво наказание повече и счита за правилно определнието.
Осъденият, доведен от Затвора – гр. Бобов дол, предоставя на съда да реши. Същото
заявява и в последната си дума.
След като прецени изложените в искането доводи, наведените за възобновяване
основания и становищата на страните, Софийският апелативен съд (САС) намери за
установено следното:
Искането за възобновяване е допустимо – депозирано е от процесуалнолегитимирана
страна (главният прокурор) и срещу акт, непроверен по касационен ред. Тъй като е в
интерес на осъдения, отправянето на искането не е обвързано със срок, в който да бъде
депозирано.
Разгледано по същество е основателно.
С протоколно определение № 634 от 6.12.2021 г., постановено по н.ч.д. № 1150/21 г.,
Районен съд – Дупница, Наказателно отделение, 1. състав е определил по реда на чл. 25, ал.
1, вр. чл. 23, ал. 1 НК едно общо най-тежко наказание по н.о.х.д. № 1031/20 г. по описа РС –
Дупница и по н.о.х.д. № 492/19 по описа на РС – Кюстендил, а именно лишаване от свобода
в размер на шест месеца. Съдът е постановил изтърпяването на наказанието при
първоначален строг режим, а по реда на чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал изтърпяната част от
наказанието по н.о.х.д. № 492/19 г.
Съдът не е взел отношение по осъждането по н.о.х.д. № 380/19 г., въпреки че го е приел
за релевантно към предложението, с което е бил сезиран.
От справката за съдимост на А. Р. Д. се установява, че спрямо него са постановени общо
33 осъдителни съдебни акта, като от значение се явяват три от тях, защото по останалите той
вече е изтърпял наказанията, те са били групирани и не е налице факт, налагащ
преразглеждането им. Трите относими осъждания са следните:
1. По н.о.х.д. № 380/19 г., в сила от 4.5.2019 г., за престъпление, извършено в периода от
27.1.2019 г. до 3.2.2019 г., за което е наказан с лишаване от свобода за срок две години;
2. По н.о.х.д. № 492/19 г., в сила от 28.2.2020 г., за престъпление, извършено на
28.12.2018 г., за което е наказан с лишаване от свобода за срок от шест месеца;
2
3. По н.о.х.д. № 1031/20 г., в сила от 1.11.2021 г., за престъпление, извършено на
24.2.2020 г., за което е санкциониран с пробация.
С Определение на Районен съд – Кюстендил по н.ч.д. № 472/2020 г., в сила от 9.7.2020
г., на основание чл. 25-23 НК е определено едно общо на тежко наказание между първите
две присъди, а именно две години лишаване от свобода, увеличено по реда на чл. 24 НК с
четири месеца или общо две години и четири месеца лишаване от свобода. Това наказание е
изтърпяно от осъдения изцяло на 21.4.2021 г.
РС – Дупница, постановил последната по време присъда, е имал основание да
интервенира в извършената преди това кумулация на наказанията на осъдения по първите
две, тъй като съпоставката между датите на деянията и тези на влизане в сила на съдебните
актове разкрива, че деянието по третата присъда е било в условията на реална съвкупност с
това по втората. Това е налагало преценка дали не са налице основания за извършване на
ново, цялостно прегрупиране на наказанията, а оттам и за извършването при съблюдаване на
принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание. Видно от мотивите на
определението, в обсега на вниманието на първостепенния съд са били включени само два
от влезлите в сила съдебни актове и изобщо не са били обсъдени възможните различни
групирания между трите осъждания. Така възприетият от първостепенния съд подход е в
разрез със задължението за извършване на комплексна оценка на релевантните факти и за
реализиране на цялостно групиране на наказанията при съблюдаване на споменатия
принцип.
РС - Дупница е следвало да обсъди и трите осъждания на А.Д. и при произнасянето си
да посочи какви са възможните групирания и кое от тях е най-благоприятното за осъдения.
Този порок е обусловил и нарушение на материалния закон, тъй като групирането е
извършено в нарушение на принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание. Така е,
защото без съмнение, предложеният в искането на главния прокурор подход за групиране на
наказанията, съответен на материалния закон, би резултирал в определянето на едно общо
най-тежко наказание между първите две присъди – лишаване от свобода за срок от две
години (изтърпяно) и отделно изтърпяване на наказанието по третата присъда (пробация).
Това е по-благоприятно от възприетото с атакуваното определение разрешение, съобразно
което осъденият търпи наказание от шест месеца лишаване от свобода, определено като
общо най-тежко между третата и втората присъда. Макар и съдът да не се е произнесъл
изрично (няма такъв диспозитив), ясно е че наказанието по първата присъда остава извън
групата, а то е две години лишаване от свобода, подлежащо на отделно изтърпяване. В този
случай сумарните наказания, подлежащи на изтърпяване възлизат на две години и шест
месеца, от които осъденият е изтърпял две години и четири месеца по определената преди
група. Така ще трябва да търпи още два месеца лишаване от свобода вместо наказание
пробация. Това определено е по-неблагоприятно, защото пробацията е по-леко по вид
3
наказание.
Виждането на защитника, застъпено пред САС, че пробацията била в група с
направената по-рано кумулация между първите две присъди, почива на неправилна
интерпретация на действителното фактическо и правно положение. За да е мислимо
включването на наказанието по третата присъда в направеното предходно групиране по
първите две осъждания, те всички трябва да са в съвкупност помежду си. А в случая не са.
Деянието по третата присъда е извършено след влизането в сила на първата присъда.
Допустимо е обособяването на два варианта, както следва:
Първият - по н.о.х.д. № 380/19 г. и по н.о.х.д. № 492/19 г, между които най-тежкото
общо наказание се явява лишаването от свобода за срок от две години (изтърпяно).
В този случай за отделно изтърпяване остава пробацията по н.о.х.д. № 1031/20 г.
Вторият – н.о.х.д. № 1031/20 г. и по н.о.х.д. № 492/19 г., между които общото най-тежко
наказание е шест месеца лишаване от свобода.
В тази хипотеза извън група и за отделно изтърпяване остава наказанието от две години
лишаване от свобода (изтърпяно).
Тези варианти е следвало да разгледа районният съд и да прецени кой от двата е по-
благоприятен за осъдения.
Независимо че искането е в интерес на осъдения, в рамките на това производство не е
допустимо произнасянето по същество чрез групирането на наказанията. Така е, защото
решаващият съд не е разгледал всички всички възможни варианти за групиране на
осъжданията и на практика не се е произнесъл по същество, формирайки положително или
отрицателно становище за наличието на материалноправните предпоставки за приложението
на чл. 23, ал. 1 НК по отношение на едно от осъжданията (както бе посочено, липсва и
диспозитив за останалото извън групата осъждане). Коментираният пропуск налага
повторното решаване на въпроса от друг състав на първоинстанционния съд, каквато е и
искането на главния прокурор, със следващите се от това възможности за провеждане на
редовен инстанционен контрол на съдебния му акт. В рамките на извънредното по своя
характер производство настоящият съд не следва да се произнася като първа инстанция,
решавайки за първи път, но за сметка на това – окончателно, въпрос, който не е бил
разгледан по същество от овластения за това решаващ орган. Ето защо искането за
възобновяване се явява основателно и в частта за претенцията делото да се върне за ново
разглеждане от друг състав на компетентния първоинстанционен съд.
С оглед изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Софийски апелативен съд
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването протоколно определение от № 634 от 6.12.2021
г., постановено по н.ч.д. № 1150/21 г., Районен съд – Дупница, Наказателно отделение, 1.
Състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на РС – Дупница от стадия на
съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението като се изпратят
съобщения на САП, на адвокат С. и на осъдения Д..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5