Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

от

01.12.2014г

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен

съд

ІІІ-ти граждански

състав

В публичното заседание на тридесет и първи октомври 2014г в следния състав:

 

Председател

ПЕНКА П. ПЕТРОВА

 

Секретар

М.Г.

 

като разгледа докладваното от

Съдия ПЕТРОВА

 

гражданско

дело номер

1180

по описа за

2013

година.

Л.А.С. от с.*** е предявил иск да бъде обявен за нищожен нот.акт №32, нот. дело №697/2006г на съдията по вписванията при МРС, тъй като продавачите не са се явили лично пред съдията по вписванията за изповядане на акта и нотариалния акт не е прочетен на страните от последния, както и да се признае за установено по отношение на Г.З.Б., Е.В.Б. и Ц.Т.К. ***, че той е собственик на ½ идеална част от недвижим имот, представляващ УПИ V с планоснимачен номер 368 от кв.50 по плана на с.***, с площ от 700 кв.м., ведно с построените в него  жилище /вилна сграда/, гараж, навес и други подобрения, при граници и съседи: улица, *** **** ****. Претендират се и направените по делото деловодни разноски.

Първите двама ответници не са ангажирали становище по иска. Назначеният особен представител на ответницата Ц.Т.К. оспорва  иска.

Исковете са с правно основание чл. 124 от ГПК и чл. 472 във вр. с чл.474 ал.4 и чл.475 ал.1 пр.1 ГПК /отм/.

            По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е гр. дело № 797/2007 по описа на МРС.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства  по отделно и в тяхната пълнота намира за установено от фактическа страна следното: В исковата молба ищецът твърди, че със съпругата си Н. Стефанова на 28.09.1999г закупили недвижим имот, представляващ УПИ V с планоснимачен номер 368 от кв.50 по плана на с.***, с площ от 700 кв.м., ведно с построените в него  жилище /вилна сграда/, гараж, навес и други подобрения, при граници и съседи: улица, *** **** ****. За удостоверяване на горното е представен нотариален акт №1173/1999г по описа на съдията по вписванията при МРС. В процесния имот живеели заедно със съпругата си, а след нейната смърт и понастоящем той продължава да живее в него. В нотариален акт №32, нот.дело №697/2006г по описа на съдията по вписванията при МРС е отразено, че горепосочения имот е продаден от ищеца и съпругата му на Г.З.Б.. В настоящото производство се поддържа, че последния нотариален акт е нищожен поради неспазване на предвидената законова форма, тъй като продавачите не са присъствали лично пред съдията по вписванията и актът не е прочетен на страните. Ищецът твърди, че продавачите са били подведени, като са подписали акта, мислейки, че подписват документи за социална помощ. Твърди, че той и съпругата му не са се явявали пред съдията по вписванията и съответно последния не им е чел  нотариалния акт, поради което счита, че нотариалния акт се явява нищожен съгласно чл.472 във вр. с чл.474, ал.4 и чл. 475 ал.1 предложение 1 от ГПК/отм/. Според изложеното в молбата, нотариалният акт, като нищожен не е прехвърлил собствеността на описания в него недвижим имот, поради което ищецът се явява  собственик на ½ идеална част от него и иска от съда да признае правото му на собственост по отношение на посочените ответници. В хода на делото се  установи, че процесния имот е продаден от първите двама ответници на третата ответница с нотариален акт №41 т.ІІІ н.д. №376/2010г по описа на нотариус Христина Ангелова с рег.№614 в нотариалната камера. В тази връзка, като ответник по делото е конституиран и купувача Ц.К.. Назначеният на Ц.Т.К. особен представител е оспорил изцяло иска, като са наведени доводи за недопустимост и неоснователност на  предявените искове.

            По делото са разпитани трима свидетели Р. И. Т., В.С.Д. и Д.В.Д. Св. Р. Т. си спомня, че през 2006 г. живеела заедно с ищеца и неговата съпруга, за които се грижила по уговорка с Г. - син на последната.  На 21.06.2006 г. Г. дошъл в с. *** за да вземе майка си за да я води на лекар. Качили се в колата четиримата тя, Н., съпругът й Л. ***, където спряли при ДСК. Г. ги оставил тримата в колата и след малко дошъл с някаква жена, която им представила една папка, в която Л. и Н. да се подпишат. На въпроса на Л., „за какво да се подпише”, жената му казала, че знаят, след като искат социална помощ. Според  свидетелката само Л. подписал, но не и Н., защото тя била много зле и ръцете й треперели. След това Г. излязъл и като се върнал казал, че всичко е оправено и ще им дадат помощ. След което свидетелката слязла от колата и заминала с влака на София.  Свидетелката си спомня още, че на този ден на Г. му съставили акт, факт, който се потвърждава от изисканата от РУП Мездра административно-наказателна преписка. Св. В.Д. - съседка на ищеца, познава Л. и Н., откакто купили вилата в с.***. Не са споделяли пред нея, че искат да продават вилата. Спомня си, че един път след като се върнали от София казали, че са подписали за да ги гледат. Св. Д.Д. също познава Л. и Н. откакто купили вилата си в с. *** от д-р А.. Не са му казвали, да са продавали или прехвърляли вилата на някого.

От приложеното гр.д. №797/2007г по описа на МРС се установява, че ищецът и съпругата му Н. през 2007г са водили дело против Г.З.Б., като са искали съдът да прогласи нищожността на договор за покупко –продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт нот.акт №32, нот. дело №697/2006г. и да признае  на основание чл.97 ГПК/отм/ правото им на собственост върху недвижим имот, представляващ УПИ V с планоснимачен номер 368 от кв.50 по плана на с.***, с площ от 700 кв.м., ведно с построените в него жилище /вилна сграда/, гараж, навес и други подобрения, при граници и съседи: улица, *** **** ****  Въведените в това производство доводи за нищожност на договора са, че ищците не са подписвали договора и не са получили посочената в договора сума. Искът е отхвърлен с Решение №138 от 28.07.2008г. на МРС. Това решение е потвърдено от ОС Враца с решение №№1590 от 10.11.2008г, постановено по в.гр.д.№660 по описа на ВрОС за 2008г

Изложената в настоящата искова молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея петитум на исковата претенция обуславят извода, че отново е предявен иск да се прогласи нищожността на договор за покупко –продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт №32, нот. дело №697/2006г и иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване правото на собственост на ищЦ.на ½ идеална част описания в исковата молба недвижим имот, представляващ УПИ V с планоснимачен номер 368 от кв.50 по плана на с.***, с площ от 700 кв.м., ведно с построените в него жилище /вилна сграда/, гараж, навес и други подобрения, при граници и съседи: улица, *** **** ****. Съдът намира исковете за допустими. В настоящото производство са релевирани нови доводи за нищожност на договора, които не са изследвани в предходното производство по гр.д. №797/2007г по описа на МРС, поради което съдът приема, че не е налице хипотезата на чл.299 ал.1 ГПК, която предвижда забрана за повторно разглеждане на спор, разрешен с влязло в сила решение. За да е налице сила на присъдено нещо е необходимо двете дела - предходното и повторно заведеното, да са идентични по отношение на страни, основания и петитум. В случая не е налице идентичност на основанието .

Разгледани по същество исковете се явяват неоснователни. В нормата на чл.472 ГПК /отм/, действаща към датата на извършване на процесните нотариални удостоверявания, изрично и изчерпателно са посочени основанията, които водят до нищожност на извършените от нотариуса нотариални действия, включително на действията по съставяне на нотариални актове. По делото няма спор, че именно съдията при вписванията при МРС, който към момента на съставяне на атакувания нотариален акт е изпълнявал функциите на нотариус въз основа на закона, е имал право да извърши нотариалното удостоверяване. Съгласно  чл. 472 от ГПК /отм/ нотариалното действие е нищожно, когато при неговото извършване е била нарушена нормата на чл. 474, ал.4 от ГПК /отм/ относно личното явяване на участвуващите лица, както и когато актът не е прочетен на страните  - чл.475 ал. 1 пр.1ГПК/отм/. В настоящия случай, съдията по вписванията е удостоверил /в кръга на службата му/, по установената от закона форма и ред, че ищецът и съпругата му са се явили лично пред него и на същите е прочетен атакувания нотариален акт. Не бяха ангажирани допустими доказателства, опровергаващи по категоричен начин удостоверителното изявление на нотариуса. С оглед обстоятелството, че при иск за нищожност се касае за искане да бъде установен един правопрепятстващ факт, тежестта на доказване пада върху ищеца. В тази насока са и дадените от съда указания относно разпределението на доказателствената тежест в процеса в доклада по реда на чл. 146 ГПК. В гр.д. №797/2007г по описа на МРС е установено, че в приложения нотариален акт, страните по сделката собственоръчно са подписали акта. Събраните свидетелските показания не установяват по безспорен начин твърденията на ищеца, че продавачите по договора, обективиран в нот.акт №32, нот. дело №697/2006г не са се явявали лично пред съдията по вписванията и съответно последния не им е прочел съставения акт. Свидетелите В.Д. и Д.Д. не излагат никакви данни, свързани с датата на извършване на нотариалните удостоверявания. Твърдят само, че ищецът и съпругата му не са споделяли с тях желание да продават имота си. Р. И. Т. е единствената свидетелка, която дава данни за 21.06.2006 г. – датата на  изповядане на атакувания нотариален акт. От нейните показания се установява, че на процесната дата тя, Н., съпругът й Л. ***, както и че са били спрели при ДСК, където някаква жена представила една папка, в която Л. и Н. да се подпишат и обяснила, че това е за социалната помощ, която искат. От тези показания е безспорно само, че на процесната дата страните по нотариалния договор са били в гр.Мездра, но не може да се направи извод, че именно тогава ищецът и съпругата му са подписали атакувания нотариален акт мислейки, че подписват документи, даващи им право на социални помощи, тъй като свидетелката не установява какъв точно документ е поднесен за подпис на  Л. и Н.. Освен това свидетелката твърди, че само Л. е подписал този документ, не и Н., защото тя била много зле и ръцете й треперели, а както се установи по-горе нотариалния акт е подписан лично и от Н.. Свидетелските показания на Р. И. Т. не опровергават по категоричен начин вписаните в атакувания нотариален акт обстоятелства, че страните са се явили лично пред съдията и на същите е прочетен  акта, който са подписали. По така изложените съображения, съдът намира за недоказан иска за прогласяване нищожността на нотариален акт №32, нот. дело №697/2006г на релевираните основания, поради което ще следва да бъде отхвърлен. С оглед на така установеното, че атакуваният нотариален акт не страда от визираните в молбата пороци, следва, че същия  е прехвърлил собствеността на описания в него недвижим имот, поради което неоснователен се явява и иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване правото на собственост на ищЦ. на ½ идеална част описания в исковата молба недвижим имот, представляващ УПИ V с планоснимачен номер 368 от кв.50 по плана на с.***, с площ от 700 кв.м., ведно с построените в него жилище /вилна сграда/, гараж, навес и други подобрения, при граници и съседи: улица, *** **** ****.

По делото няма искания от ответниците за присъждане на  сторени разноски.

Воден от гореизложеното съдът

 

Р  Е   Ш  И :

 

          ОТХВЪРЛЯ иска на Л.А.С. от с.*** за прогласяване нищожността на нот.акт №32, нот. дело №697/2006г на съдията по вписванията при МРС, тъй като продавачите не са се явили лично пред съдията по вписванията за изповядане на акта и нотариалния акт не е прочетен на страните от последния, както и  иска  да се признае за установено по отношение на Г.З.Б., Е.В.Б. и Ц. Т.К. ***, че той е собственик на ½ идеална част от недвижим имот, представляващ УПИ V с планоснимачен номер 368 от кв.50 по плана на с.***, с площ от 700 кв.м., ведно с построените в него  жилище /вилна сграда/, гараж, навес и други подобрения, при граници и съседи: улица, *** **** ****, като неоснователни и недоказани.

РЕШЕНИЕТО  може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от уведомяването на страните.

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: