№ 730
гр. Ямбол, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20242330102277 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от В. Т. К. от гр. Я. срещу Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР – гр. София.
С исковата молба се твърди, че ищцата е била служител в продължение на повече от
30 години в системата на „Гражданска Защита“, като през всичките години е заемала
различни длъжности. Първоначално ищцата била назначена с Трудов договор към Отдел
„Гражданска защита в областна администрация“ - гр. Я., като с Допълнително споразумение
е променена длъжността й на „***“.
Считано до 02.03.2001 г. в служба „Гражданска защита към Република България“ била
подчинена на Министерството на отбраната, като с Постановление № *** г. на МС същата
била преобразувана в Държавна агенция „Гражданска защита“ и подчинена на
Министерския съвет. Със Заповед № *** г. била назначена за държавен служител на
длъжност „***“ в Дирекция „Гражданска защита“ - област Я. на Държавна агенция
„Гражданска защита“ към Министерски съвет на Р България считано от 01.05.2004 г., като
горепосоченото трудово правоотношение е било прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 12 от
КТ.
Съответно с Постановление № *** на МС от 06.06.2006 г. бил приет „Устройствен
правилник на Министерство на държавната политика при бедствия и аварии“, с който
считано от 01.07.2006 г. Държавна агенция „Гражданска защита“ била закрива, а към
МДПБА била формирана Главна дирекция „Национална служба Гражданска защита“.
Съответно със заповед № *** г. ищцата била преназначена от „***“ към Дирекция
„Гражданска защита“ област Я., към Държавна агенция „Гражданска защита“, на длъжност
1
„***, с ***", в Дирекция „Гражданска защита“ - област Я., към Главна дирекция
„Национална служба „Гражданска защита“ към Министерството на държавната политика
при бедствия и аварии, считано от 01.07.2006 г.
На следващо място се сочи, че от 24.04.2008 г. с Решение на Народното събрание
Министерството на държавната политика при бедствия и аварии било преименувано на
Министерство на извънредните ситуации, което пък Министерство от своя страна, считано
от 27.07.2009 г., било закрито с Решение на Народното събрание, като негов правоприемник
на активите, пасивите, правата и задълженията съгласно Допълнителните разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на ЗМВР бил Министерство на вътрешните работи.
Поради тази причина и служебното правоотношение на ищцата било прекратено със Заповед
№ *** г.
На следващо място се сочи, че през м.11.2009 г. Народното събрание приел промени в
Закона за МВР, с които Главна дирекция „Гражданска защита“ станала Национална
специализирана структура на МВР.
В изпълнение на настъпилите законодателните промени със Заповед № *** г. ищцата
В. К. била назначена за държавен служител в Областно управление „Гражданска защита –
Я.“ към Главна дирекция „Гражданска защита“ - МВР, считано от 28.12.2009 г. на длъжност
„***“.
Сочи се, че съгласно поредните изменения в Закона за изменение и допълнение на
ЗМВР, Главна дирекция „Гражданска защита“ при МВР на Република България била закрита
считано от 01.01.2011 г., като съществуващата вече Главна дирекция „Пожарна безопасност
и спасяване“ се преименувала на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“, която поела функциите на закритата Главна дирекция „Гражданска защита“
съгласно преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение
на ЗМВР.
Със Заповед № *** г. и на осн. чл. 226, ал.1, т. 1, във вр. с чл. 227 и чл. 230, ал. 2, т.3 от
ЗМВР поради навършване на пределна пенсионна възраст за служба в структурата на МВР -
60 години, служебното правоотношение между страните било прекратено считано от
15.03.2024 г.
Сочи се, че на ищцата било заплатено обезщетение в размер на 14 брутни месечни
заплати, като се поддържа, че така изплатеното обезщетение не отговаря на реално
дължимото на ищцата, тъй като същата отговаря на законовите изисквания и е следвало да
получи обезщетение в максималния му предвиден в закона размер, а именно 20 брутни
месечни заплати.
Излагат се съответните правни съображения в тази насока - чл. 235 от ЗМВР.
Претендира се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищцата сума в размер на 16 609.20 лв., представляваща неизплатено обезщетение в размер
на 6 брутни заплати, както и сумата от 252,64 лв., представляваща законната лихва за забава
за периода от 16.06.2024 г. до 25.07.2024 г.
2
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се възразява срещу
предявените от ищцата искове за заплащане на сумата от 16 861,84 лева, включваща
неизплатено обезщетение за 6 брутни заплати в размер на 16 609,20 лева, както и за сумата в
размер на 252,64 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 16.06.2024 год.
до 25.07.2024 год., ведно със законната лихва за забава.
Сочи се че служебното правоотношение на ищцата е било прекратено на основание
чл.226, ал.1, т.1 ЗМВР поради навършване на пределна възраст за служба в МВР – 60
години, считано от деня, следващ датата на навършване на пределна възраст, съгласно
чл.230, ал.2, т.3 ЗМВР, а не поради пенсиониране. Сочи се че на ищцата е изплатена сума на
полагаемото обезщетение по чл.234, ал.1 ЗМВР в размер на 38 754,80 лева, съставляваща 14
броя полагаеми брутни месечни възнаграждения на база за изчисляване на сумата 2 768,20
лева за прослужени по първа категория в МВР 14 год., 2 мес. и 19 дни, за периода от
28.12.2009 год. до 14.03.2024 год. Сочи се че според чл.235, ал.1 и ал.2 ЗМВР за
обезщетението се вземат предвид прослужените години като държавен служител в МВР, без
да се зачита приравнения трудов стаж. Последния се зачитал при кумулативното наличие на
предпоставките по чл.235, ал.3 ЗМВР, като се поддържа се че ищцата би могла да
претендира обезщетение по чл.235, ал.3 ЗМВР, ако е придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, за което нямало доказателства.
Признава се, че в случая ищцата без прекъсване е работела в структурите на
„Гражданска защита“ до навършване на пределната възраст в системата на МВР – 60 години,
като започнала работа в Отдел „Гражданска защита“ Я. на длъжност МТО, считано от
09.06.1992 год. с трудов договор № *** год. Сочи се че работата на ищцата от 01.05.2004
год. до 28.12.2009 год. е служебен стаж по ЗДСл, а от 28.12.2009 год. до 14.03.2024 год. е
служебен стаж по ЗМВР. Признава се че ищцата е прослужила последните 13 години и 4
месеца на длъжности по чл.235, ал.1 ЗМВР. Поддържа се че нормата на пар. 57 от ПЗР към
ЗИДЗМВР, съгласно която стаж придобит по ЗДСл и по КТ от служителите по пар.64 от ПЗР
на ЗИДЗМВР се зачита за работа при един и същи работодател, съответно орган по
назначаване, е материално правна и има приложение само за напред, считано от влизането и
в сила на 01.07.2012 год. Поддържа се че същата няма действия спрямо служебните
правоотношения, които вече са били прекратени.
В обобщение се поддържа, че на ищцата се дължи саво вече изплатеното и от
ответника обезщетение, без разликата в размер на претендираните от нея шест брутни
заплати в размер на 16 861,20 лева.
С оглед недължимост на главното вземане се оспорва и акцесорното такова за
обезщетение за забава.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуален представител по
пълномощие адв.М. А. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество се поддържат
исковите претенции.
За ответника в съдебно заседание не се явява законен или процесуален представител по
3
пълномощие.
Доказателствата по делото са писмени, след чиято преценка в тяхната взаимна връзка и
логическо единство, във връзка със становищата на страните и въз основа на закона, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори и е установено от приложените писмени доказателства, че
ищцата без прекъсване е работела в структурите на „Гражданска защита“ до навършване на
пределната възраст в системата на МВР – 60 години, като започнала работа в Отдел
„Гражданска защита“ Я. на длъжност МТО, считано от 09.06.1992 год. с трудов договор №
*** год., а в последствие със Заповед № *** г. е била назначена за държавен служител на
длъжност „***“ в Дирекция „Гражданска защита“ - област Я. на Държавна агенция
„Гражданска защита“ към Министерски съвет на Р България считано от 01.05.2004 г., като
със Заповед № *** г. ищцата В. К. била назначена за държавен служител в Областно
управление „Гражданска защита – Я.“ към Главна дирекция „Гражданска защита“ - МВР,
считано от 28.12.2009 г. на длъжност „***“.
Не е спорно между страните още, че със Заповед № *** г. и на осн. чл. 226, ал.1, т. 1,
във вр. с чл. 227 и чл. 230, ал. 2, т.3 от ЗМВР поради навършване на пределна пенсионна
възраст за служба в структурата на МВР - 60 години, служебното правоотношение между
страните било прекратено считано от 15.03.2024 г., както и че на ищцата е изплатено
обезщетение по чл.234, ал.1 ЗМВР в размер на 14 брутни месечни възнаграждения на база
2768,20 лева или в общ размер на сумата от 38 754,80 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 234, ал. 1 от ЗМВР при прекратяване на служебното
правоотношение държавните служители имат право на обезщетение в размер на толкова
месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.
Разпоредбата на чл. 235, ал. 1, т. 1 ЗМВР предвижда, че при определяне размера на
обезщетението по чл. 234 се вземат предвид прослужените години като държавен служител,
офицер или сержант в МВР. Първият спорен между страните по делото въпрос е дали
служебният стаж на ищцата по ЗДСл следва да се счита за приравнен стаж на този по ЗМВР.
На посочения спорен въпрос е даден отговор в Решение № 50083 от 29.05.2023 г.
по гр.д. № 1706/2022 г. на ВКС, 3-то гр. отд., в което се казва следното: " Нормата на чл. 235
ЗМВР изрично изключва приравнения трудов стаж от служебния стаж, който се зачита при
определяне на обезщетението за прослужени години в МВР. Но законът не казва нищо за
приравнения служебен стаж по §57 ЗМВР (ДВ 44/12 г. ). Нормите- изключение се тълкуват
ограничително, поради което приравненият служебен стаж по ЗДСл, който се счита за
служебен стаж по ЗМВР, се зачита като прослужени години в МВР. Правилото е, че
приравнените факти пораждат еднакви правни последици." С това решение следва да се
счита за изоставена по-старата практика на ВКС, незачитаща служебния стаж по ЗДСл за
служебен такъв по ЗМВР.
Както се сочи и в цитираното решение, поради наличието на универсално
правоприемство при преминаване структурите на "Гражаднаска защита" към МВР,
4
установено и с ТР № 10/2014 г. на ОСГК на ВКС, служебното правоотношение с ищцата се е
запазило. Същото не е било прекратено към датата на влизане в сила /01.07.2012 г./ на § 57
от ПЗР на отменения ЗМВР (ДВ, бр. 44 от 12.06.2012 г.), поради което посочената
разпоредба се прилага спрямо него и служебното правоотношение по ЗДсл се зачита като
служебно правоотношение по ЗМВР. Следователно ищцата има 19 години, 10 месеца и 20
дни /от 01.05.2004 год. до 15.03.2024 год./ прослужени години като държавен служител в
МВР по смисъла на чл. 235, ал. 1 т. 1 ЗМВР.
Също така следва да се има предвид, че предвидената в § 92 от Преходните и
заключителните разпоредби на ЗИДЗМВР, в сила от 01.01.2011 г. се приема, че заварените
служебни и трудови правоотношения на държавните служители и лицата, работещи по
трудово правоотношение в главните дирекции, след които е и ГД „Гражданска защита“ в
областните дирекции на МВР, се преобразуват в служебни и трудови правоотношение на
държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение, в ГД „ПБЗН“, като
изрично е посочено, че създадената по този закон структура е правоприемник на активите,
пасивите, правата и задълженията, включително и тези на ОД на МВР. С оглед на това,
следва да се приеме, че стажът придобит при работодател на ищцата преди МВР, следва да
се зачете като стаж, придобит при същия работодател- МВР. Във връзка с посоченото по-
горе съдът не споделя доводите на ответната страна, че на ищцата не и се дължи
обезщетение по чл.234, ал.1 ЗМВР за периода в който е работила по служебно
правоотношение при работодател, различен от МВР в случая „Гражданска защита“.
Наред с изложеното дотук обаче следва да се вземе предвид и обстоятелството, че
ищцата представя като доказателства по делото Разпореждане № ********** въз основа
протокол № *** год. на ТП НОИ – Я. и Разпореждане № ********** въз основа протокол №
*** год. на ТП НОИ – Я., от които се установява че на ищцата В. Т. К. и е било признато
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е била отпусната такава считано от
08.01.2024 год., т.е. преди служебното правоотношение между страните да е било
прекратено със Заповед № *** г. на осн. чл. 226, ал.1, т. 1, във вр. с чл. 227 и чл. 230, ал. 2, т.3
ЗМВР, считано от 15.03.2024 г.
Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 ЗМВР, извън случаите на ал.1, при прекратяване
на служебното правоотношение на държавните служители от МВР поради пенсиониране,
когато са прослужили последните 13 години и 4 месеца на длъжността посочена по ал.1
/обстоятелство което не е спорно между страните/, размерът на обезщетението се определя
от сбора на прослужените години по ал.1 /в случая като държавен служител в МВР/ и
години на приравнения трудов стаж към първа категория труд.
В случая с отговора си на исковата молба ответникът признава, че ищцата има общ
трудов стаж по ЗМВР в размер на 30 години, 7 месеца и 12 дни, а и представя като
доказателство за това – Справка за трудов и осигурителен стаж на ищцата, поради което и
при съобразяване с Приложение № 3 към чл.6 от Наредба № 8121з-920 от 13.07.2017 год. за
условията и реда за изплащане на обезщетенията по глава единадесета от ЗМВР– Таблица за
трансформиране на трудов стаж от 3-та към 1-ва категория, то съдът намери искът на
5
ищцата за основателен /за времето от 09.06.1992 год. до 01.05.2004 год. ищцата има трудов
стаж от 11 години, 10 месеца и 22 дни/.
На ищцата се дължи разликата над вече изплатеното и обезщетение по чл.234, ал.1
ЗМВР в размер на 14 брутни месечни възнаграждения на база 2768,20 лева или в общ
размер на сумата от 38 754,80 лева до размера на 20 брутни месечни възнаграждения на база
2768,20 лева или в общ размер на сумата от 55 364 лева, разлика от 16 609,20 лева,
представляваща неизплатено обезщетение на 6 брутни заплати. С оглед основателността на
така предявения иск следва да се уважи и искането на ищцата за присъждане на законната
лихва върху главницата от 16 609,20 лева, считано от датата на подаване на подаване на
исковата молба в съда – 25.07.2024 год., до окончателното изплащане на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Разпоредбата на чл. 234, ал. 10 ЗМВР предвижда, че обезщетенията по този член се
изплащат в тримесечен срок от датата на прекратяване на служебното правоотношение.
Следователно съобразно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 72 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава на
16.06.2024 год.
При помощта на използван от съда онлайн калкулатор за изчисляване на законната
лихва за забава върху главницата от 16 609,20 лева, за исковия период от 16.06.2024 год. до
25.07.2024 год. /датата на подаване на исковата молба в съда/, същата бе изчислена в размер
на 254,49 лева, поради което и така предявения иск следва да се уважи в предявения от
ищцата в по-нисък размер от 252,64 лева.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата сторените от нея разноски съгласно представения по делото
списък на разноските по чл.80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие от 25.07.2024
год., включващ и клауза за заплащане на разходи за гориво от гр.София до гр.Я. и обратно, в
общ размер от 2 162,80 лева, от които: 2 000 лева заплатено адвокатско възнаграждение за
един адвокат и 162,80 – пътни разходи за гориво.
Съдът намира направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното
от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лева за неоснователно.
Съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата, адвокатът има право на възнаграждение за
своя труд, като размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и
клиента, и този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък
от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в конкретния случай предвидения
минимален размер на адвокатското възнаграждение е 1 894,82 лева.
При това положение и като съпоставя двете величини – на минималното предвидено
в Наредба №1/2004 год. и на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът намира, че
6
последното не надхвърля значително стойността на правните усилия, необходими за защита
интересите на ищцата, и не се явява прекомерно съобразно правната и фактическата
сложност на делото.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
бюджета на съдебната власт, по сметка Районен съд Ямбол дължимата държавна такса върху
уважените искове, в случая в размер на 674,47 лева.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР – София, със седалище и адрес: гр.София, ул.“Пиротска“ №
171А, представлявана от директора Главен комисар А. Д. ДА ЗАПЛАТИ на В. Т. К. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Я., ул.“***, сумата от 16 609,20 лева, представляваща неизплатено
обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение между ищцата и ответника
от 6 брутни месечни възнаграждения, ведно законната лихва върху главницата от 16 609,20
лева, считано от датата на подаване на подаване на исковата молба в съда – 25.07.2024 год.,
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 252,64 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода от 16.06.2024 год. до 25.07.2024 год.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР – София, със седалище и адрес: гр.София, ул.“Пиротска“ №
171А, представлявана от директора Главен комисар А. Д. ДА ЗАПЛАТИ на В. Т. К. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Я., ул.“***, сумата от 2 162,80 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО“ към МВР – София, със седалище и адрес: гр.София, ул.“Пиротска“ №
171А, представлявана от директора Главен комисар А. Д. ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета
на съдебната власт, по сметка Районен съд Ямбол сумата от 674,47 лева – държавни такси.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7