РЕШЕНИЕ
№ 734
гр. Варна, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20213110109316 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх.№16295/25.06.2021
г. от М. В. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. В. срещу „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул.
„България“ №81В, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за
приемане за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите
предмет на изп. д. №20117180602458 на ЧСИ Станимира Костова Данова, рег.№850, с
район на действие района на Окръжен съд Варна, за които е издаден изпълнителен
лист от 01.11.2010 г. по ч.гр.д.№13546/2010 г. на ВРС, както следва: сумата от 887,60
/осемстотин осемдесет и седем лева и шестдесет стотинки/ лева -главница,
представляваща дължима сума по Договор за потребителски кредит от дата
16.12.2007г., сключен между М. В. Й., като кредитополучател, от една страна, и
„ТРАНЗАКТ ЮРЪП" ЕАД ЕИК: *********, с предишно наименование с „ТИ БИ АЙ,
КРЕДИТ" ЕАД, от друга страна, като кредитор, ведно със законната лихва считано от
дата 03.09.2010г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение до окончателното погасяване на задължението; сумата от
303,25 /триста и три лева и двадесет и пет стотинки/ - договорна лихва за периода от
01.11.2008г. до 02.08.2010г.; сумата от 24,73 /двадесет и четири лева и седемдесет и
три стотинки/ лева, представляващи неустойка за забава за периода от 01.11.2008г. до
02.08.2010г. и сумата от 125 /сто двадесет и пет/ лева, представляващи сторени от
кредитора разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по гр.д.
№13546/2010г., по описа на Варненски районен съд, 31-ти състав, от които 25 лева
държавна такса и 100 лева възнаграждение за юрисконсулт.
В исковата молба се излага, че след преглед на материалите по образуваното
производство се установи следното - въз основа на цитирания по-горе изпълнителен
1
лист и с молба от 23.11.2011г., подадена от взискателя „ТРАНЗАКТ ЮРЪП" ЕАД
ЕИК: *********, с предишно наименование с „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ" ЕАД, е
образувано изпълнително дело под № 20117180402458 при ЧСИ Станимира Костова
Данова, вписана в Камарата на частните съдебни изпълнители под рег. №718, с район
на действие Варненски окръжен съд. С молбата за образуване на изпълнителното
производство било направено искане да бъде извършен опис на движимите вещи на
длъжника. На 04.01.2012г. съдебният изпълнител изпратил съобщение до НАП с
искане да му бъдат посочени декларираните от длъжника банкови сметки, движими
вещи и недвижими имоти. Процесната информация била предоставена от НАП на
21.01.2012г. На 02.02.2012г. било предоставено и удостоверение за задълженията на
длъжника от НАП. На дата 01.07.2018г. за длъжника била изготвена Покана за
доброволно изпълнение, която била връчена на трето лице, а именно И. Б. с извършено
отбелязване, че последната е приятелка на длъжника със задължението да му я
предаде, но същата не е връчена до ден днешен на ищеца. След името на третото лице
И. Б. била направена отметка, неизвестно от кого, че поканата е връчена на дата
01.07.2012г. На 29.07.2015г. по изпълнителното дело постъпила молба от „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: *********, с която било поискано търговското дружество
да бъде конституирано като взискател по изпълнителното производство. Не са
приложени обаче и липсват каквито и да е документи, които да удостоверяват
уведомяването на длъжника по изп.дело под №20117180402458 при ЧСИ Станимира
Костова Данова за така извършената цесия. С молбата по чл.456 от ГПК бил
представен единствено Договор за цесия от дата 23.02.2015г. С молба от 19.08.2015г.
от новоконституирания взискател „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: *********
било направено искане за налагане на запор върху получаваното от ответника трудово
възнаграждение, вследствие на която е изпратено запорно съобщение от дата
21.10.2015г. до „Водолей-64" ЕООД. На 30.05.2019г. била депозирана молба от „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: *********, с която било направено искане за
налагане на запор върху банковите сметки на длъжника като на 03.06.2019г. съдебният
изпълнител изпратил запорно съобщение до „Юробанк България" АД.
Излага, че с изпълнителното производство по ГПК се създава процесуално
отношение между съдебния изпълнител и взискателя. Взискателят има правото да иска
извършване на определени от закона изпълнителни действия, които съдебният
изпълнител е длъжен да предприеме съобразно исканията. Сочи, че в настоящия
случай още с подадената молба за образуване на изпълнителното производството е
направено искане за извършване на опис на движимите вещи на ответника, а именно на
дата 23.11.2011г. Твърди, че реален опис на практика не е проведен. Последващите
изпълнителни действия - изискването на справки от НАП (04.01.2012г.) и
предоставените удостоверения от приходната агенция (02.02.2012г.) не съставляват
същински действия по изпълнение на вземането, годни да прекъснат изпълнителната
давност в производството. Счита, че не съставлява изпълнително действие способно да
прекъсне давността, текла в полза на ищеца, и връчването на поканата за доброволно
плащане, с оглед на това че последната не му е връчена лично, а на трето лице - И. Б.,
посочена на гърба на поканата като приятел, предвид че в действителност на него не
му е предаден този изпълнителен документ. Твърди, че първото ефективно и същинско
изпълнително действие в изпълнително производство под №20117180402458 по описа
на ЧСИ Станимира Костова Данова се явява конституирането на нов взискател в
производството на дата 29.07.2015г., или повече от 3 години и половина след
образуване на изпълнителното дело. От тук следва, че непосредствено след
образуването на изпълнителното производство взискателят се е дезинтересирал от
2
своето вземане, поради което производството по принудително изпълнение по силата
на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК се е погасило по силата на закона на дата 23.11.2013г.
Твърди, че съгласно задължителната съдебна практика на ВКС, въз основа на
исканията на взискателя или въз основа на възлагане по реда на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ
съдебният изпълнител извършва както действия по подготовка на успешното
провеждане на изпълнителния способ (несъщински изпълнителни действия), така и
действия, които изграждат фактическия състав на способа (същински изпълнителни
действия), като само вторият вид действия прекъсват погасителната давност, като
например: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;
присъединяването на кредитор; възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане; извършването на опис и оценка на вещ; назначаването на пазач; насрочването
и извършването на продан и т. н. В духа на изложеното счита, че уведомленията и
съобщенията за принудително изпълнение, изпратени до НАП от дати 04.01.2012г.,
21.01.2012г. и 02.02.2012г., с които ЧСИ Станимира Костова Данова изисква от
приходната агенция информация за банкови сметки, декларирани движими вещи и
недвижими имоти на името на ищеца, е действие, с което се извършва подготовка за
провеждането на съответния изпълнителен способ, а именно описът на движимите
вещи, но не и същинско изпълнително действие, с което би могла да бъде прекъсната
давността за вземането. Давността не била прекъсната и с връчването на поканата за
доброволно изпълнение на трето чуждо за спора лице, доколкото реално предаване на
последната от въпросното трето лице на длъжника не се е осъществило, поради което и
това не представлява валидно действие по изпълнението, предвид неосъществяването
му.
В конкретния случай ищецът намира, че след 23.11.2011г. /датата, на която е
депозирана молбата за образуване на изпълнителното производство, с която е наведено
искане за опис на движимите вещи, собственост на ищеца/ не са били извършвани
никакви други валидни изпълнителни действия, които да водят до прекъсване на
давността и които да са насочени към принудително удовлетворяване на вземането, и
следователно е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителният процес
се е прекратил ех lege на 23.11.2013г., на която дата е изтекъл двугодишният срок за
предприемане на принудително изпълнение. Последващо валидно ефективно
изпълнително действие е извършено чак на 29.07.2015г., когато с молба от АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: *********, последното дружество е поискано да бъде
конституирано като взискател в производството или повече от 3 години след
образуване на делото. Дори евентуално да се приеме, че действията извършени от
съдебния изпълнител на дата 02.02.2012 г., а именно изискване на информация от НАП
за открити на името на длъжника банкови сметки, както и за декларирани от страна на
последния движими и недвижими вещи, и следващото действие - връчване на поканата
за доброволно плащане на дата 01.07.2015г. са валидни изпълнителни действия,
водещи до прекъсване на давността в производството, следва пак да се приеме, че в
случая отново се е осъществила хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като между
тези две поредни действия са изминали повече от три години, поради което
изпълнителното дело отново се явява погасено поради настъпила перемция, като в
случая последното изпълнително действие би било справката на ЧСИ до НАП, с която
се изисква посочената вече информация, изпратена на дата 02.02.2012г.
От изложеното до тук ищецът извежда извода, че изпълнителното дело е
прекратено по силата на закона още на дата 23.11.2013г. Дори да се приеме, че
последното валидно изпълнително действие е предприето на дата 02.02.2012г., то
3
отново по силата на закона и предвид разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
прекратяването на делото е настъпило на дата 02.02.2014г. Твърди, че съгласно
константната съдебна практика, всички действия по принудително изпълнение,
извършени след настъпилата перемция на дата 23.11.2013г., респективно след дата
02.02.2014г., са извършени извън рамките на принудителното изпълнение, поради
което се явяват незаконосъобразни и не следва да бъдат съобразявани както от съда,
така и от частния съдебен изпълнител и страните, тъй като сами по себе си са
невалидни такива. Сочи, че съгласно TP № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС по т.д. № 2/2013 г.,
нова погасителна давност започва да тече от датата на последното предприето по
делото валидно изпълнително действие, а именно 23.11.2011г. /респ. 02.02.2012г./. С
изтичане на петгодишния давностния срок, вземането по изпълнителния лист се
погасява. От датата на последното валидно извършено изпълнително действие
23.11.2011г./респ. 02.02.2012г./, по изпълнително производство под №20117180402458
по описа на ЧСИ Станимира Костова Данова са изминали повече от 5 години, през
които взискателят по него - „ТРАНЗАКТ ЮРЪП" ЕАД ЕИК: *********, с предишно
наименование с „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ" ЕАД е бездействал, като е демонстрирал пълна
липса на интерес към вземането си към длъжника.
Ответникът в депозирания отговор на исковата молба изразява становище за
нередовност, недопустимост и неоснователност на исковата молба и предявения с нея
иск.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се представлява.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
Представени са Споразумение за покупко-продажба и прехвърляне на вземания
от 23.02.2015 г. и потвърждение за сключена цесия, от които е видно, че „Транзакт
Юръп“ ЕАД, ЕИК *********, в качеството му на цедент, прехвърля на „АПС Бета
България“ ЕООД, в качеството му на цесионер, портфейл от всички вземания на
цедента, произтичащи от необслужвани потребителски кредити, посочени в
Приложение № 1 към споразумението.
Към доказателствения материал по делото е приобщено заверено копие от
изпълнително дело № 20117180402458 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова, с
район на действие Варненски окръжен съд, вписан с рег. № 718 в Камарата на частните
съдебни изпълнители в Република България, от което е видно, че същото е образувано
по молба на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ АД, ЕИК ********* с вх.№15408/23.11.2011 г. въз
основа на изпълнителен лист за сумата от 1215,58 лв. В молбата е посочено, ако се
установи месторабота на длъжника да се наложи запор върху трудовото му
възнаграждение. В случай че е необходима допълнителна информация за длъжника,
моли да бъдат извършени необходимите справки в АВ и Имотен регистър, съответния
отдел на ПАМДТ за декларирани движими и недвижими имоти, НАП – декларации за
банкови сметки и търг. обекти и да се насочи изпълнението върху вземания на
длъжника от трети лица (авоари по банкови сметки, трудово, както и всяко друго
възнаграждение, получавано от длъжника – пенсия, и вземания от наем).
Представен е изпълнителен лист от 01.11.2010 г., издаден по ч.гр.д.
№13546/2010 г. на ВРС, въз основа на издадената по същото дело заповед за
4
изпълнение №7862/09.09.2010 г., по силата на който М. В. Й. ЕГН********** от
гр.В. е осъден да заплати в полза на „Ти Би Ай кредит” ЕАД, ЕИК121554961, със
седалище и адрес на управление: гр.София, Общ. Столична, р-н Лозенец, ул. „Димитър
Хаджикоцев” №52-54 сумата 887.60 лв., дължима по договор за потребителски кредит
от 16.12.2007г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на сезиране на
съда - 3.09.2010г. до окончателното изплащане на сумата, 303.25лв. - договорна лихва
за времето от 01.11.2008г. до 02.08.2010г., сумата от 24.73лв. - неустойка за забава за
времето от 01.11.2008г. до 02.08.2010г. и сторените по делото разноски в размер на
125,00 лв.
На 29.07.2015 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, с която се иска молителят да бъде конституиран
в качеството му на кредитор в изпълнителното дело по отношение на вземането,
предмет на изпълнителния лист, тъй като е придобило вземането по него. Представени
са с молбата Пълномощно от „ТРАЗНАКТ ЮРЪП“ ЕАД, ЕИК 12154961, с което се
упълномощава „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* да извършва
уведомяване на длъжниците по договорите за цесия от името на „ТРАЗНАКТ ЮРЪП“
ЕАД, ЕИК 12154961, Споразумение за покупко-продажба и прехвърляне на вземания
от 23.02.2015 г., сключено между горните две лица, по силата на което „ТРАЗНАКТ
ЮРЪП“ ЕАД, ЕИК 12154961 прехвърля на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
********* портфейл от вземания.
С молба вх.№9714/19.08.20215 г. „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
********* е поискало да бъде наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника,
получавано от „Водолей-64“ ЕООД, ЕИК *********.
На л. 30 от изпълнителното дело се намира запорно съобщение до „ВОДОЛЕЙ-
64“ ЕООД изх.19670/21.10.2015 г., с което е наложен запор на трудовото
възнаграждение на М. В. Й..
На л.33 от изп. дело е приобщена молба вх.№6635/30.05.2019 г. от „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, с която се моли да се извърши справка в
регистъра на банкови сметки и сейфове на БНБ за регистрираните банкови сметки на
името на наследника на длъжника по изпълнителното дело М. В. Й..
На л.31 от изп. дело е налична справка от БНБ, от която е видно, че длъжникът
М. В. Й. притежава банкова сметка в „Юробанк България“ АД от 03.06.2019 г.
Със Запорно съобщение изх. № 9711/03.06.2019 г. до ИЮРОБАНК БЪЛГАРИЯИ
АД е наложен запор на банкова сметка на длъжника в банката - л. 34 от изп. дело.
С писмо вх.№ 7566/13.06.2019 г. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е уведомила
ЧСИ Станимира Данова, че по сметките на длъжника липсва авоар, както и е налице
наложен запор.
На л.52 от делото се намира молба вх.№01810/29.01.2021 г. от „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, с която се иска да бъде наложен запор на
открити банкови сметки на длъжника.
С постановление за перемция от 25.06.2021 г. ЧСИ Станимира Данова е
прекратила производство по изп. дело №20117180402458, считано от датата на
последното изпълнително действие.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите
към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишната давност се погасяват
5
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наеми, лихви и за
други периодични плащания. В процесния случай вземането е установено с влязла в
сила заповед за незабавно изпълнение, в който случай погасителната давност започва
да тече от изискуемостта на вземането при условията на цитираните по-горе норми.
Съгласно чл.116, б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение, а съгласно чл.330, ал.1, б. „д” от ГПК /отм./
(сега чл.433, ал.1, т.8 от ГПК) изпълнителното производство се прекратява, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години.
Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл.
330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Изрично в мотивите към т.10 от същото тълкувателно решение е посочено, че
в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.) прекратяването
на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Посочено е още, че без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога
ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право,
като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие.
Предвид гореизложеното в настоящото производство следва да се направи
преценка дали поисканите и извършени изпълнителни действия по изпълнително дело
№ 20117180402458 по описа за 2011 г. на ЧСИ Станимира Данова, вписан с рег. № 718
в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с район на
действие Варненски окръжен съд са прекъснали давността.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в хода на
настоящото производство в тежест на ответника е да установи по пътя на пълно и
главно доказване своите възражения, че давността за процесното вземане е спирана или
прекъсвана с предприетите от него действия за принудително изпълнение.
Съгласно т. 14 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2013 от 26 юни 2015 год. на
ОСГТК на ВКС е прието, че новият ГПК урежда заповедното производство като част
от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на
вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно
действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е
предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита
прекъсната със заявлението.
В т. 10 на същото ТР се приема, че „съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането…
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
6
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при
наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил
изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно
чл.426, ал. 3 вр.чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е
прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността,
но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането,
признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. „а” ЗЗД.
Видно от приобщеното изпълнително дело №20117180402458 по описа за 2011 г.
на ЧСИ Станимира Данова, с район на действие Варненски окръжен съд, вписан с рег.
№718 в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България същото е
образувано по молба от 23.11.2011 г. от праводателя на ответника до ЧСИ Станимира
Данова да образува изпълнително дело и да извърши справка за трудови договори и
банкови сметки на длъжника, като при наличност на такива да наложи запор на
трудовото възнаграждение на длъжника и на банковите му сметки. Поискан е и опис на
движими вещи. Тази молба като редовна слага началото на изпълнителното
производство и извършените въз основа на нея изпълнителни действия са редовни до
прекратяване на делото. Същата е от естеството да прекъсне давността.
Въз основа на тази молба ЧСИ не е извършил редовни изпълнителни действия
до 29.07.2015 г., когото е постъпила молба от цесионера на вземането с искане да бъде
конституиран като страна в производството. Това е действие, което е годно да
прекъсне давността.
Тук следва да се отбележи, че съгласно най-новата съдебна практика, изразена в
Решение №37 от 24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. отделение, с докладчик съдията Белазелков и др. е прието, че „Когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е
настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ
– той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че
съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой
ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
7
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само
доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело
и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.“
Или в светлината на процесния казус (аналогичен с разглеждания в цитираното
съдебно решение), въпреки перемирането на изпълнителното дело, извършеното
изпълнително действие след перемпцията е прекъснало давността. Или давността е
прекъсната на 29.07.2015 г. След тази дата е започнала да тече нова давност. Таза
давност е прекъсната с молбата от 19.08.2015 г. за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, а в последствие и с налагането на самия запор на
21.10.2015 г., от която и дата е започнала да тече нова давност.
Тази нова давност е прекъсната на 30.05.2019 т. с молбата от кредитора „АПС
БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* за налагане на запор върху банкови сметки
на длъжника, който е наложен със Запорно съобщение от 03.06.2019 г., получено от
банката на 10.06.2019 г. След тази дата има едно искане на кредитора за извършване на
справка за банкови сметки на длъжника в БНБ и налагане на запор върху тях, ако има
такива.
Съгласно т. 5 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС
изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният
изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма
сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът
не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя.
Съгласно Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747 / 2020 на ІV ГО на
ВКС, когато молбата за изпълнение съдържа искане за прилагане на посочените в нея
изпълнителни действия, то същото не е предприемане на принудително изпълнение, а
такива са наложеният запор и насочването на изпълнението върху движими вещи с
описа, насрочен за 20.05.2019 г., като те ще прекъснат давността, но с ефект от
поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по причина, за която
взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е
оказал необходимото съдействие и така е осуетявал тяхното прилагане.
В настоящия случай с последната молба от 29.01.2021 г. е поискано налагане на
запор на банкови сметки на длъжника, но поради прекратяването на делото поради
настъпилата перемция, съдебният изпълнител не е предприел процесуални действия по
налагане на запор и следователно същото към днешна дата не може да се счита за
действие, което е прекъснало давността, доколкото няма акт на съдебния изпълнител
във връзка с това искане.
Така или иначе, тъй като последното валидно изпълнително действие, годно да
прекъсне давността е било предприето на 20.05.2019 г., а от тази дата до настоящия
момент не са изтекли 5 години, то съдът намира, че към датата на постановяване на
8
решението не е налице погасяване на вземането на кредитора по изпълнителния лист
от 01.11.2010 г. по давност, поради което и предявеният иск се явява неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца М. В. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. В.
срещу ответника „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „България“ №81В иск с правно
основание чл. 439 от ГПК за приемане за установено между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумите предмет на изп. д. №20117180602458 на ЧСИ Станимира
Костова Данова, рег.№850, с район на действие района на Окръжен съд Варна, за които
е издаден изпълнителен лист от 01.11.2010 г. по ч.гр.д.№13546/2010 г. на ВРС, както
следва: сумата от 887,60 /осемстотин осемдесет и седем лева и шестдесет стотинки/
лева -главница, представляваща дължима сума по Договор за потребителски кредит от
дата 16.12.2007 г., сключен между М. В. Й., като кредитополучател, от една страна, и
„ТРАНЗАКТ ЮРЪП" ЕАД ЕИК:*********, с предишно наименование с „ТИ БИ АЙ
КРЕДИТ" ЕАД, от друга страна, като кредитор, ведно със законната лихва считано от
дата 03.09.2010г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение до окончателното погасяване на задължението; сумата от
303,25 /триста и три лева и двадесет и пет стотинки/ - договорна лихва за периода от
01.11.2008г. до 02.08.2010г.; сумата от 24,73 /двадесет и четири лева и седемдесет и
три стотинки/ лева, представляващи неустойка за забава за периода от 01.11.2008г. до
02.08.2010г. и сумата от 125,00 /сто двадесет и пет/ лева, представляващи сторени от
кредитора разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по гр.д.
№13546/2010г., по описа на Варненски районен съд, 31-ти състав, от които 25,00 лева
държавна такса и 100,00 лева възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9