Решение по дело №781/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е №482

 

гр. П., 11.12.2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  окръжен  съд,  гражданска  колегия,  в  открито

заседание на втори декември…………….…….….…………………

през две хиляди и деветнадесета година........................ в  състав:

 

                                Председател: АЛБЕНА ПАЛОВА

                                       Членове: МАРИАНА ДИМИТРОВА                                                                     ЕЛИ КАМЕНОВА

 

при секретаря К. Кентова…........…......…… .и в присъствието на

прокурор……….…...............……. като разгледа докладваното от

окръжен съдия Албена Палова..…..….в. гр. дело № 781 по описа

за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 774/04.06.2019 г., постановено по гр.д. № 1473/2018 г. Пазарджишкият районен съд е отхвърлил иска на ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, ЕИК ********* против Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК ********* за възстановяване на сумата от 287 лв. - изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди по л.а. „Ауди“, рег. № Е.. КТ, причинени от непозволено увреждане в резултат на ПТП, настъпило на 17.08.2017 г. на главен път І-8 в границите на гр.Б., обл.П., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба в съда до плащането. Осъдил е ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ 225 лв. съдебни разноски . Производството е проведено с участието на Община Б. като трето лице помагач на страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“.

         Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД с оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че отговорността на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ произтича от разпоредбата на чл.49 от ЗЗД и тя е безвиновна и гаранционна, тъй като възложителят на работата отговаря за виновното поведение на третото лице, на което е възложило работата. В този смисъл ответникът по делото трябвало да отговаря за причинената на автомобила вреда именно като възложител на работата по поддръжката на съответния пътен участък и без оглед на това дали е изправна страна в договорните отношения с лицето, на което е възложил изпълнението на работата. Искането е решението на районния съд да бъде отменено, вместо което исковата претенция да бъде уважена с присъждане на разноските за двете инстанции.

         В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са постъпили писмени отговори нито от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, нито от третото лице-помагач Община Б..

         Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във виззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и постъпилите писмени становища и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

         В исковата си молба против АПИ ищецът ЗАД „Булстрад В.И.Г.“ АД е твърдял, че въз основа на застрахователна полица № 47041711449000107 от 21.07.2017 г. е бил застраховател по имуществена застраховка „Каско Стандарт“ с предмет л.а. „Ауди“, рег. № Е .. КТ със срок на валидност от 29.07.2017 г. до 29.07.2018 г., по която на 12.09.2017 г. е изплатил застрахователно обезщетение на собственика в размер на 287 лв. за покриване на имуществени вреди от повреждането на предна дясна гума на автомобила в следствие преминаването му през необозначена и необезопасена дупка. Заявява, че застрахователното събитие е настъпило на 17.08.2017 г. на републикански път І-8 в района на гр. Б., обл. П., в близост до разклона за гр. В. и с. М.. Твърди, че отговорността за настъпването на вредите е на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, която е трябвало да извърши ремонта и поддържането на неизправния път. Иска осъждането на ответника да възстанови сумата по обезщетението, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 19.04.2019 г. до плащането, ведно с разноските за първа инстанция.

         Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който е оспорил иска по основание и размер с твърдение, че не е задължен да упражнява надзор върху процесния пътен участък, който попадал в границите на гр. Б., поради което и отговорността за негово поддържане е на Община Б., с която на основание чл.30, ал.3 ЗП и чл.48, т.2, б. „в“ ППЗП бил сключил споразумение, регламентиращо тази дейност през календарната 2017 г. Поддържал е, че е изправна страна по споразумението, както и че общината не е изпълнила задълженията си да организира, възлага и контролира дейностите по поддържането на пътния участък, поради което тя се явявала пасивно легитимирана да отговаря за настъпването на вредите. При условията на евентуалност е оспорил механизма на ПТП и наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и настъпването на вредите.

         От конституираното по делото трето лице – помагач Община – Б. не е постъпил писмен отговор.

         Установява се от доказателствата по делото, че на 17.08.2017 г. на главен път І-8 в границите на гр.Б., обл.П., е възникнал пътен инцидент, в резултат на което на лек автомобил „Ауди“, рег. № Е…  КТ е увредена предна дясна гума на автомобила в следствие преминаването му през необозначена и необезопасена дупка на пътя. Безспорно е между страните, че собственикът на автомобила е сключил с ищеца в качеството на застраховател застраховка „Каско Стандарт“ с предмет л.а. „Ауди“, рег. №.. Е 2009 КТ, със срок на валидност от 29.07.2017 г. до 29.07.2018 г., по която на 12.09.2017 г., както и че пътният инцидент е настъпил в рамките на периода на действие на застрахователната полица. Застрахователят е бил надлежно уведомен за настъпилото застрахователно събитие, образувал е щета и извършил оценка на вредите по автомобила, които възлизали на 287 лв. С предовно нареждане за кредитен превод от 12.09.2017 г. застрахователят е заплатил сумата от 287 лв. на застрахованото лице – собственик на автомобила Б.С.С., в резултат на което се е суброгирал в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение и възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите по смисъла на чл.410 от КЗ.

         От събраните гласни доказателства и приетата по делото автотехническа експертиза са безспорно установени както механизмът на възникване на ПТП, така и видът и размерът на щетите по автомобила.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните съображения:

Настоящият иск е предявен само против възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите – АПИ.

Съгласно чл.8, ал.2 от Закона за пътищата /ЗП/, републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1, т.1 от ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция “Пътна инфраструктура”, която е юридическо лице – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити /чл.2, ал.1 от Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция “Пътна инфраструктура”/. Съгласно разпоредбите на чл.29 и чл.30 от ЗП Фонд “Републиканска пътна инфраструктура” поддържа републиканските пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда, както и осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Поддържането на пътищата съгл. т.14 от ДР на ЗП е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на пътищата. Освен това разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗДвП изисква лицата, които стопанисват пътищата да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. В разпоредбата на §1,т.19 от ППЗДвП се сочи, че „препятствие на пътя“ е нарушаване цялостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. С оглед собствеността на пътя, цитираните изисквания следва да се осигурят от Агенция “Пътна инфраструктура” чрез съответните длъжностни лица.

Като доказателства по делото са представени споразумителен протокол от 27.09.2016 г. и приложение 1 към него, от които е видно, че между АПИ и Община Б. е постигната договореност за съвместно финансиране и поддържане на републиканския път в чертите на гр.Б. през календарната 2017 г. Задължението на агенцията е да финансира поддържането на платната на пътя, а задължението на общината е да организира текущия ремонт и поддържането на платната, вкл. зимното поддържане – чл.2 и чл.4 от споразумението. Представени са бюджетни платежни нареждания, от които е видно, че агенцията е предоставила на общината договорените средства своевременно, в сроковете по чл.6 от споразумението. Това обаче не е основание да бъде изключена гаранционната отговорност на собственика на пътя.

Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители или на трети лица, на които е възложил изпълнението на работата.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия. Тя е предвидена от закона, за да обезпечи по-сигурното, лесно и бързо обезщетяване на пострадалия. Отговорният по чл. 49 ЗЗД може успешно да се защитава, ако установи, че ищецът не е претърпял вреди или че тези вреди не са причинени от лицето, на което ответникът е възложил някаква работа, или че вредите не са причинени виновно от натовареното лице, или най-сетне, че не са извършени по повод или при изпълнение на работата. Границите на отговорността по чл. 49 ЗЗД се определят от степента на вината на лицето, което е било натоварено да извърши определена работа, и от обстоятелството дали деянието е извършено при или по повод на възложената работа. Ако в процеса се установи, че натовареното лице е причинило вредата на пострадалия противоправно и виновно, и то при или по повод на възложената му работа, отговорността по чл. 49 е винаги е налице. Ако пък се установи, че натовареното лице е причинило вредата противоправно и виновно, но не при или по повод възложената му работа, отговорността по този текст ще отпадне. Тя няма да се осъществи и в случая, когато натовареното лице е действало правомерно./В този смисъл - Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС/.

         В конкретния случай третото лице-помагач Община Б., на която е възложено поддържането и ремонтирането на пътя, на който е възникнал инцидентът, е проявила бездействие, изразяващо се в бездействие на нейни служители, натоварени с тези функции, да се изпълни задължението за поддръжка на пътя в такова състояние, че да обезпечи непрекъснато, удобно и безопасно движение на пътните превозни средства по всяко време на денонощието. От страна на третото лице-помагач е налице проява на бездействие при изпълнение на задълженията да сигнализира препятствието и да организира движението по начин, осигуряващ безопасността му - задължения, произтичащи от закона и подписаното споразумение между страните. Неизпълнението именно на тези задължения е довело до настъпването на процесното ПТП, което е в причинно-следствена връзка с настъпилите вреди на застрахованото МПС и изплатеното на това основание застрахователно обезщетение. Обстоятелството, че АПИ е изправна страна в договорните си отношения с Община Б. е ирелевантно за ангажиране на отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД.

         Като е достигнал до противоположни изводи, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло с присъждане на разноските за двете инстанции.

         Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд

 

Р      Е      Ш      И      :

 

         ОТМЕНЯ изцяло решение № 774/04.06.2019 г., постановено по гр.д. № 1473/2018 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

         ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с ЕИК *********, със седалище град София, бул. “Македония“ № 3, представлявана от председателя на Управителния съвет, да заплати на "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"АД, ЕИК000694286, седалище и адрес на управление гр.София, пл."Позитано" № 5, представлявано от Н.Ч. и К.Р., чрез процесуалния пълномощник адв.Е.Т. ***, сумата от 287 лв. /двеста осемдесет и седем лева/, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди по л.а. „Ауди“, рег. № Е … КТ, причинени от непозволено увреждане в резултат на ПТП, настъпило на 17.08.2017 г. на главен път І-8 в границите на гр.Б., обл.П., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 20.04.2018 г. до окончателното изплащане на главницата и деловодни разноски за две инстанции в общ размер на 540 лв. .

         Производството е проведено с участието на Община Б. като трето лице помагач на страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: