Р Е Ш Е Н И Е  №  260023

 

  гр. Сливен,  18.01.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, шести наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети ноември през 2020  година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВИЛЕНА ДАВЧЕВА

 

при секретаря Марияна Семкова, след като разгледа докладваното от председателя АНД № 651 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по повод жалба на ЕТ „Ели – А.М.“ против Наказателно постановление № F529671/05.03.2020 г. на Директор офис-Сливен на ТД на НАП-гр. Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 355 ал.1 от КСО, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО вр. чл. 3, ал.1, т.1 б. "а" от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите лица.

В с.з. жалбоподателят редовно призован се представлява от процесуален представител по пълномощие, който моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

 Административнонаказващият орган, редовно призован се представлява от процесуален представител по пълномощие, който моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят ЕТ „Ели – А.М.“в качеството си на осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО следвало да подава ежемесечно в компетентната ТД на НАП  данни с декларация обр.1 „Данни за осигуреното лице“, относно всяко лице, подлежащо на осигуряване в дружеството. В процесния случай, било установено, че осигурителната информация с декларация обр.1 отнасяща се за месец август 2019 год., която следвало да бъде подадена до 25 число на месец септември 2019 год. била подадена на 31.10.2019 год. по интернет с КЕП. За забавата при подаването на декларация образец № 1 за месец август 2019 г. на жалбоподателя бил съставен АУАН № F529671, за това че последният, в качеството си на осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО не е изпълнил задължението си да подаде в ТД на НАП-Бургас, офис Сливен декларации образец 1 - "данни за осигуреното лице" за месец август 2019 год. в законоустановения срок по чл. 3 ал.1 т. 1 б. "а" от Наредба № Н-8/29.12.2005 г., а именно: до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, тоест до 25.09.2019 год. В акта било посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО във връзка с чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „а” от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 год. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Въз основа на съставения АУАН  било издадено процесното наказателно постановление, с което за забавата при подаването на декларация образец № 1 за месец август 2019 год. на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 355 ал.1 от КСО.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като относими към предмета на делото съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество - основателна.

Издаденото наказателно постановление е процесуално и материално

Безспорно се установи по делото, че жалбоподателят е извършил административното нарушение посочено в атакуваното наказателно постановление, тъй като в качеството си на осигурител  по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО не е изпълнил задължението си да подаде в ТД на НАП-Бургас, офис Сливен декларация образец 1- "данни за осигуреното лице" за месец август 2019 год в законоустановения срок по чл. 3 ал.1 т. 1 б. "а" от Наредба № Н-8/29.12.2005 г., а именно: до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, тоесто до 25.09.2019 год. Безспорно се установи, че декларация обр.1 за месец август 2019 год. е подадена по интернет с електронен подпис на 31.10.2019 год. и е обработена с протокол № 200011939205846.

          Съдът намира обаче, че в случая административнонаказващия орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28  от ЗАНН, тъй като извършеното от жалбоподателя макар и административно нарушение представлява „маловажен случай“. Процесното нарушение е извършено за първи път, от него не са настъпили шети за фиска – дължимите осигуровки са платени в срок, закъснението с което е подадена процесната декларация обр.1 е малко повече от месец, като за същото в разпит на св. Петров са посочени обективни причини. С оглед изложеното, съдът намира, че, процесното нарушение е с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.

С разпоредбата на ЗАНН е предоставена възможност на административнонаказващия орган да освободи от административна отговорност извършителя в случаите на "маловажност" на нарушението. Прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да се базира на преценка по целесъобразност. В този смисъл, при маловажни случаи на административни нарушения, административнонаказващият орган следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК, постановено по т.н.д. № 1/2007 год. по описа на ВКС.

          С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди въззимаевата страна да заплати на дружеството жалбоподател направените в хода на производството разноски в размер на 300.00 лева за адвокатско възнаграждение. Съдът не споделя възраженията на представителя на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение , тъй като съгласно разпоредбите на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения        , възнаграждението, което се дължи при интерес до 1000 лева е фиксиран именно на 300.00 лева. 

 

С оглед гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № F529671/05.03.2020 г. на Директор офис-Сливен на ТД на НАП-гр. Бургас, с което на ЕТ „Ели – А.М.“, ЕИК ********* на основание чл. 355 ал.1 от КСО, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО вр. чл. 3, ал.1, т.1 б. "а" от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите лица, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА ТД на НАП Бургас ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ „Ели – А.М.“,, ЕИК ********* сумата от 300.00 лева, представляваща разноски по делото Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Сливен в 14-дневен срок от получаването му от страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: