№ 81
гр. Благоевград , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на девети февруари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20201200500971 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№1902/03.06.2020
г., депозирана от “Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, с.а.: гр. София, р-н
„Лозенец“, бул. „адрес“ №55 чрез адв. С.Г., против Решение №264 от
21.02.2020 г. по гр.д. №1540/2018 г. по описа на РС гр. Петрич.
В нея са изложени доводи в частта на постановеното от РС решение, с
която е отхвърлен предявеният установителен иск над уваженият размер.
Счита, че кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем, поради което
предявените установителни искове следва да бъдат уважени изцяло. Заедно с
това обосновава незаконосъобразност на застъпеното становище от РС, че не
следва да се произнася по предявения при условията на евентуалност
осъдителен иск. Ето защо иска отмяна на решението в атакуваната част и
постановяване на ново по същество, с което исковете да бъдат уважени
изцяло.
Постъпил е и отговор от особеният представител на ответника по
жалбата, в който се сочи и са изложени доводи за законосъобразност на
постановеният акт в атакуваната част. Счита, че въззивната жалба следва да
1
бъде оставена без уважение.
В настоящата инстанция не са приети нови доказателства по реда на чл.
266, ал.3 от ГПК.
След анализ на доказателствения материал, решаващият състав прие за
установено от фактическа страна следното :
Видно е от Договор за потребителски кредит № 1606021797802720 от
07.06.2016 г., че е сключен между ищеца “Райфайзенбанк (България)“ ЕАД -
като кредитор, и ответницата М. К. Д. - като кредитополучател, с предмет
предоставяне на потребителски кредит в размер на 6 085,85 лв. и срок на
договора (краен падеж) до 05.06.2023 г. Уговорено е в същия заплащане от
кредитополучателя на годишна възнаградителна лихва в полза на кредитора с
фиксиран размер от 8,10 % за първите 12 месеца, считано от първата падежна
дата на кредита, а след изтичане на този срок, формирана от сбора на две
компонентни: променлив референтен лихвен процент, представляващ 6-
месечен SOFIBOR, и надбавка от 7,650 пункта, като в договора са разписани
методиката и срокът, при които се изчислява първият показател. Страните са
постигнали съгласие погасяванета на кредита да се осъществи чрез плащането
на 84 месечни погасителни вноски, индивидуализирани по падеж и размер в
погасителния план, подлежащ на актуализиране при преизчисляване на
възнаградителната лихва и падежна дата на всяка вноска 5-то число от
месеца.
Предмет на договора е и клауза за заплащане на наказателна лихва при
просрочване в плащането на главницата в размер на дължимата
възнаградителна лихва, увеличена с 10 пункта, и начислявана от момента на
забавата до погасяването.
Кредиторът е отправил изявление до ищцата за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, материализирано в уведомително писмо от 24.07.2018
г., в което е посочено, че тя е в просрочие на всички дължими месечни
погасителни вноски от 04.09.2017г. до 24.07.2018г. Заявено е, че с него
банката обявява кредита за предсрочно изискуем и кани длъжника незабавно
и доброволно да плати всички дължими суми по процесния договор за банков
кредит. Във връзка с връчването на това уведомление е представено копие на
пощенски плик, върху който е отразено от пощенска станция гр. Петрич, че
2
пощенската пратка е непотърсена в срок и че същата се връща обратно за гр.
София на 15.08.2018г. От представеното копие на известие за доставяне на
същото писмо с № ИЗХ-001-58252 е видно, че в него не е отразено доставяне,
респ. получаване на пратката от адресата й.
Със заявление от 28.09.2018г. “Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е
инициирала заповедно производство, в което е издадена Заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1725/01.10.2018 г. по ч. гр. д. № 1154/18 г. на
Районен съд гр. Петрич за сумата от 5 249, 19лв. главница по договор за
потребителски кредит № 1606021797802720 от 07.06.2016г., за сумата от 371,
20лв. редовна лихва за периода 05.09.2017г. – 26.09.2018г., за сумата от 154,
69лв. наказателна лихва за периода 05.09.2017г. – 26.09.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от 27.09.2018г. до окончателното й
изплащане, както и за сумата от 115, 50лв. държавна такса
Установява се от констатациите и изводите на вещото лице, изпълнило
съдебно-счетоводната експертиза, че кредитната сума от 6 085,85 лв. е била
изцяло усвоена от ответницата на датата на сключване на договора чрез
превод от банката по нейна разплащателна сметка.
Същата е погасявала месечни вноски, като последната редовна вноска
по погасителния план е от дата 05.08.2017 г. и след нея не са били
извършвани други плащания. Ето защо съгласно условията на договора за
потребителски кредит ответницата е изпаднала в забава, считано от вноската
с падеж 05.09.2017 г. В счетоводството на банката кредитът е бил осчетоводен
като предсрочно изискуем, считано от 21.08.2018 г.;
Експертът сочи, че към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 28.09.2018г. размерът на непогасените задължения
на ответницата, произтичащи от кредитното правоотношение са 5 249,19 лв. –
усвоена и непогасена част от предсрочно изискуемата главница; 371,20 лв. –
редовна възнаградителна лихва за периода 05.09.2017 г. – 20.08.2018 г., и
154,69 лв. – наказателна лихва върху просрочената главница, за периода
05.09.2017 г. – 26.09.2018 г.
От експертното заключение и погасителния план се установява, че
сборът на вноските по кредита за главницата, които са с редовно настъпил
падеж от деня на забавата - 05.09.2017 г., до момента на приключване на
3
съдебното дирене в първата инстанция - 22.01.2020 г., е 1 896,39 лв. и е
формиран от месечните плащания, чийто падежи настъпват в периода от
05.09.2017 г. до 05.01.2020 г.
Въз основа на изложеното се налагат следните правни изводи :
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 430, ал.1 от ТЗ
:
Предявеният иск е допустим, тъй като е предявен от заявителя по ч.гр.д.
№1154/2018г., в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за претендираните суми и сочените в заповедното и исковото
производство обстоятелства и искания са тъждествени. Заедно с това е спазен
срока за предявяване по чл. 415 от ГПК.
Същият се явява основателен изцялоq според настоящия състав, а не
частично.
От доказателствата в делото се установи, че страните са обвързани от
действителен договор за банков кредит, по силата на който банката е
предоставила реално – чрез превод по сметка на кредитополучателя, сумата
от 6 085,85 лв., които последният е следвало да върне на равни месечни
анюитетни вноски до 05.06.2023 г. Видно е от заключението на вещото лице,
че кредитополучателката е спряла плащанията на вноските от 05.09.2017г.,
тъй като последната редовна вноска по погасителния план е от дата
05.08.2017 г. и след нея не са били извършвани други плащания. Предвид
този факт и на основание чл. 8.1. от договора за потребителски кредит от
07.06.2016г. М.Д. е изпаднала в забава на 06.10.2017г. и за банката е
възникнало правото да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем по реда
на чл. 9.2. от същия договор. Съгласно тази клауза тя има право едностранно
с писмено уведомление до кредитополучателя да обяви всички усвоени и
непогасени по договора суми, лихви и комисионни за предсрочно и незебавно
изискуеми.
Както беше посочено във фактическата обстановка, тя е изпратила
такова уведомление до ответницата, но според съда не е доказано надлежното
му връчване преди образуването на заповедното производство.
Действащата към датата на изпращане на уведомлението разпоредба на
4
чл. 36, ал. 2 ЗПУ(ДВ бр. 87 от 2009г.) урежда, че пощенските пратки се
доставят в пощенските кутии на получателит, в пощеските служби и др., като
условията за доставянето се определят от общи правила, изготвени от КРС.
Последната в чл. 5, ал. 3 от ОПУДПППК е приела, че когато при посещение
на адреса, поради отсътвие на получателя, пощенската пратка не може да
бъде доставена, в пощенската купия се оставя писмено служебно известие с
покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба
в срок не по – кратък от 20дни, но не надхвърлящ 30 дни от датата на
получаване в пощенската служба за доставяне, като броят на служебните
известия е не по – малък от две. В контекста на изложеното съдът констатира,
че върху плика и известието за доставяне има само отбелязване, че
уведомителното писмо не е получено от адресата, тъй като пратката е
„непотърсена в срок“. Липсва обаче удостоверяване кой е пощенският
служител, посетил адреса на длъжника, и оставил ли същият в пощенската му
кутия две писмени служебни известия с покана получателят да се яви за
получаване на пратката в пощенската служба. Заедно с това пратката е
върната на подателя й преди да е изтекъл максимално предвидения срок от 30
дни за връчване на същата на получателя /адресата/, съгласно чл.5 ал.3 от
ОПУДПППК, което е още едно нарушение на процедурата по връчване на
пощенски пратки.
Изложените обстоятелства мотивират съда на приеме, че не е
осъществено връчване на уведомлението за упражняване от страна на банката
на правото й да превърне кредита в изцяло предсрочно изискуем. Поради това
не са настъпили последиците на чл. 60, ал.2 от ЗКИ и на тълкувателното
разрешение на т.18 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на ОСГТК на
ВКС длъжникът да е уведомен за упражненото от кредитора, преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, право да обяви
предсрочната изискуемост на кредита.
Уведомяване за упражняването на това право от страна на кредитора
следва да се приемем, че е реализирано в хода на настоящото исково
производство с връчването на препис от ИМ на особения представител на
ответниката. В последната банката изрично е заявила, че ако не се приеме, че
законосъобразно е упражнила това си право преди иницииране на
заповедното производство, то за такова уведомление да се счита самата ИМ.
5
В т.9 от горепосоченото ТР №4/18.06.2014г. ВКС разяснява, че
решението на съда трябва да отразява правното положение между страните
каквото е в момента на приключване на съдебното дирене, т.е. да съобрази и
всички факти и обстоятелства настъпили след предявяване на иска, ако са от
значение за спорното право. Такова обстоятелство е обявяване на кредита за
предсрочно изискуем в хода на исковото производство, образувано по реда на
чл. 422, ал.1 от ГПК, когато изявлението на кредитора се съдържа в ИМ. Това
становище е застъпено от ВКС в Решение № 10 от 25.02.2020г. на ВКС по т.д.
№16/2019г., II т.о., ТК. Разяснено е, че изявление на банката за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, инкорпорирано в ИМ или в отделен
документ към нея, поражда правни последици с връчването на препис от ИМ
на ответника, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни
предпоставки. В казуса е безспорно, че ищецът е заявил в ИМ, че с
връчването на ИМ довежда до знанието на ответника факта, че усвоените по
договора суми са изискуеми, поради неплащане от негова страна на дължими
месечни погасителни вноски с падежни дати от 05.09.2017г. до 05.12.2018г.
включително, както и е уведомил, длъжника, че банката е осчетоводила
кредита като предсрочно изискуем на 21.08.2018г.
Доказано е в спора, чрез съдебно – счетоводната експертиза,
действителното неизпълнение на тези задължения и препис от ИМ е връчен
на особения представител на ответницата М.Д., тъй като е призована на осн.
чл. 47, ал.5 от ГПК. Въз основа на изложеното, решаващият състав счита, че
настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по процесния
договор за банков кредит има от 21.06. 2019г. Ето защо искът за главницата
по същия договор е основателен в пълен размер. Това налага отмяна на
решението, в частта с която е отхвърлен същият за сумата над 1 896, 39лв. до
пълния предявен размер от 5 249, 19лв. и постановяване на ново по същество,
с което искът да бъде уважен за тази разлика.
Тъй като въззивната жалба не атакува решението в частта, с която
исковете за възнаградителна и наказателна лихва са уважени изцяло, то не е
предмет на въззивна проверка в тази част.
Поради уважаване изцяло на главните искове, предявени от
“Райфайзенбанк (България)“ ЕАД против М. К. Д., съдът не дължи
6
произнасяне по предявените при условия евентуалност осъдителни искове.
С оглед изхода от въззивната проверка ответницата следва да бъде
осъдена да заплати в полза на ищеца още 588, 24 лв. разноски за
първоинстанционното производство и 685, 81лв. разноски за въззивното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №264 от 21.02.2020 г. по гр.д. №1540/2018 г. по
описа на РС гр. Петрич, в частта, с която е отхвърлен искът за признаване за
установено, че М. К. Д., с постоянен адрес в гр. Петрич, ул. „адрес“ № 15,
ЕГН **********, дължи на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „адрес“ № 55, ЕИК *******, сумата
представляваща разликата над уважената част от 1 896,39 лв. до пълния
претендиран размер от 5 249,19 лв и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. К. Д., с постоянен адрес в гр.
Петрич, ул. „адрес“ № 15, ЕГН **********, дължи на „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„адрес“ № 55, ЕИК *******, сумата представляваща разликата над уважената
част от 1 896,39 лв. до пълния претендиран размер от 5 249,19 лв, за която е
издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 1725 от 01.10.2018 г.
по ч. гр. д. № 1154/2018 г. на Районен съд гр. Петрич, ведно със законната
лихва от от 21.06. 2019г. до погасяването.
В ОСТАНАЛАТА част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА М. К. Д., с постоянен адрес в гр. Петрич, ул. „адрес“ № 15,
ЕГН **********, да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „адрес“ № 55, ЕИК
*******, още 588, 24 лв. разноски за първоинстанционното производство и
685, 81лв. разноски за въззивното производство.
7
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8