Р Е
Ш Е Н
И Е № .......
гр.К.,………..2021 год.
В И М Е
Т О Н А Н
А Р О
Д А
К. районен съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и пети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Й. П.
при секретаря...................Х.К...................................................като разгледа докладваното от съдията ............................................гр.дело №2568 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за делба на съсобствен недвижим
имот с правно основание чл.341 и сл. от ГПК във връзка с чл.34 от ЗС.
Ищците твърдят, че с ответниците са съсобственици на следния недвижим имот: еднофамилна
едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***.1 със застроена площ от 67
кв.метра, с адрес: гр.К., ул.“П. Ч.“ №*, която сграда е построена в поземлен
имот с идентификатор ***, урбанизирана територия, ниско застрояване от 245
кв.м., в гр.К., ул.“П.Ч.“ №*, при граници на имота: имоти №***; ***; ***; ***; ***и
***. Двамата притежавали в режим на СИО- 1/2 идеална част от сградата,
придобити чрез продажба срещу гледане и издръжка по време на брака им, с нотариален акт №***, т.**, н.д.***/1992
г. на КРС, а останалата 1/2 идеална част първият ищец и двамата ответници
притежавали в равни квоти- по 1/6 идеална част всеки, придобити по наследство
от К.Л.Б. като негови синове и внук - син на дъщеря му Г.М. . Наследодателят К.
Б. и съпругата му Е. Б., били
съсобственици в режим на СИО на процесната страда по силата на учредено право
на строеж с нотариален акт №36, том ІІ, н.д.№411/1957 г. по време на брака им. К.Л.Б.
починал по време на действието на СК от 1968 г. /отм./, в резултат на което,
при прекратяването на СИО поради смъртта му, неговата съпруга Е. Б. придобила 1/2 идеални части от сградата,
които прехвърлила срещу задължение за гледане. Трите деца на К. Б. и Е. Б. наследили в равни квоти, останалата 1/2
идеална част. Така ответникът Н.М.К. придобил по наследство от своята майка Г.К.М.
, починала на 23.08.2017 г.- 1/6 идеална част. С ответниците не можели да се
поделят доброволно, което пораждало правният им интерес да предявят иска за
делба. Молят съда да допусне до съдебна делба следният недвижим имот:
едноетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***.1, със застроена площ
от 67 кв.метра, с адрес: гр.К., ул.“П.Ч.“ № *, построена в поземлен имот с
идентификатор ***, урбанизирана територия, ниско застрояване от 245 кв,м., в
гр.К., ул.“П.Ч.“ №*, при граници на имота: имоти №***; ***; ***; ***; ***и ***,
при квоти: 3/6 идеални части в режим на СИО за ищците общо; 1/6 идеална част за
Л.К.Б., с ЕГН-**********, 1/6 идеална част за З.К.Б., с ЕГН-********** и 1/6
идеална част за Н.М.К. с ЕГН-**********.
В отговор на исковата молба, подаден в
срока по чл.131 от ГПК ответниците оспорват основателността на иска. Сочат, че средата на месец октомври по покана на ищците
провели разговор с тях. Те ги уведомили, че
са придобили половината от къщата и за спомен от нея ще получат скромен подарък от по ***лв. всеки, в т.ч. като в това число и М.Б.. Л.Б. ги
уведомил, че за къщата, строители му предлагали 3 апартамента и 1 гараж. След
като получили исковата молба се запознали с приложените към иска доказателства.
Считат иска за недопустим, тъй като между страните имало възможност да се постигне спогодба и да се
прекрати възникналата съсобственост, на реална пазарна стойност на
всеки според притежаваната идеалната част. Къщата била двуетажна и двамата ищци ползвали
първия етаж от нея. Другият макар да е прилежащ избен етаж, бил жилищен със
стандартни жилищни прозорци и осветеност. Не били правили замерване, но
височината на етажа отговаряла на жилищните стандарти. Отделно от това, не се
коментирала суперфицията, която била учредена от собствениците на земята, двете
сестри А.Г.В.и К.Г.Б., върху 65кв.м. на К.Л.Б.. Вещно право на строеж не се
погасявало със смъртта на своя носител, а можело да се наследява и прехвърля.. На 20.05.1957 г. с нотариален акт №411, том II,
нот. дело №411/ 1957г. на КРС, А.Г.В.и К.Г.Б.
в качеството си на изключителни собственици учредили върху 65 кв.м. вещно право
на суперфиция на К.Л.Б.. На 05.08.1992 г. с нотариален акт №***, том **,
нотариален дело №***/1992г. на КРС, Е. Георгиева Б., с ЕГН-**********
продала на сина си Л.К.Б., с ЕГН-********** срещу гледане и издръжка следния
свой собствен недвижим имот: Дворно място, цялото от 130 кв.м. по нотариален
акт №36/1957г., а по скица №879/1992г. - 240кв.м., представляващо имот и пл.№***
в квартал.***по плана на гр.К., срещу задължение за гледане и издръжка, лично
или чрез трети лица, като и запазва правото на ползване върху целия имот до
края на живота си. Счита, че обективирания в нотариален акт №***, том **, нот.
д.№***/1992г. на КРС договор за покупко-продажба заобикалял закона, тъй като
всъщност бил договор за дарение, защото
целта му била да се избяга риска
за оспорване на дарение, поради факта, че често с такива договори се накърнявала
запазената част на останалите наследници., както било и в настоящия случай. Когато прехвърлителят по договора починел в
кратък срок, след сключване на този вид сделка, останалите наследници имали
право на иск, с който да искат обявяването на договора за нищожен по чл.26 от ЗЗД, поради липса на основание. Б. се издържала със
собствени средства и знаели, че издръжка и грижи никога не са били предоставяни
от ищците. Считат, че имотът е прехвърлен с нищожен договор и даденият имот бил
без основание поради което подлежал на връщане. В откритото заседание
ответниците оттеглят възражението за нищожност на договора за продажба срещу издръжка и гледане и
изразяват становището делбата да бъде допусната между страните по делото, при
посочените в исковата молба квоти, коректно посочени от ищците, за което
са представени документи, включително и удостоверение за наследници..
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено
следното:
От заверени копия на 2 бр. удостоверения №493/23.03.2021г. и удостоверение
№494/23.03.2021г. за идентичност на лице с различни имена на Община К. и
удостоверение за наследници №973/18.06.2020 г. на Община К., неоспорени, е
видно, че К.Л.Б., роден на *** г. е починал на 27.03.1977 г. и след смъртта си
оставил следните по закон наследници: Е. Г. Б.- съпруга, починала на 14.07.1997 г., З.К.Б.-син,
Л.К.Б.-син и Г.К.М. -дъщеря, починала на 23.08.2017 г. с наследници по закон: Н.М.К.-син.
Приети по делото са заверени копия на 2 бр. удостоверения
№493/23.03.2021г. и удостоверение №494/23.03.2021г. за идентичност на лице с
различни имена на Община К. и нотариален
акт №36, том ІІ, н.д.№411/1957 г. на К. районен съдия от който е видно, че на
10.05.1957 г. е била учредено в полза на общия наследодател на страните- К.Л.Б.
право на суперфиция върху 65 кв.м. от североизточната част-ъгъл на дворно място
от 130 кв.м.,с построена в него къща
върху 30 кв.м. в гр.К., на ул.“Т.Ю.“ №**, съставляващо самостоятелен парцел Х-**,
в кв.*** по плана на гр.К. при съседи /посочени/.
На 05.07.1992 г. с нотариален акт №***,
том **, д.№***/1992 г. на казанлъшки районен съдия, Е. Г. Б. продала на сина си Л.К.Б. следния свой
собствен недвижим имот: дворно място от 130 кв.м. по нотариален акт №36/1957
г., а по скица №879/92 г. на АБ гр.К.-240 кв.м., представляващо имот с пл.№***,
в кв.***по плана на гр.К., при граници на имота /посочени/ и ½ идеална
част от построената в това дворно място двуетажна къща, срещу задължение за
издръжка и гледане, лично или чрез трети лица, като си запазва правото на
ползване върху целия имот до края на
живота си. Представена е скица на сграда, издадена от СГКК- гр.С..
От представеното заверено копие на
удостоверение за граждански брак на Община К. е видно, че бракът на ищците Л.К.Б.
и М.Д.Б. е сключен на 28.10.1979 г.
От така събраните доказателства
съдът прави следните правни изводи:
Според общото правило за
прекратяване на съсобствеността, предвидено в чл.34, ал.1 от ЗС всеки
съсобственик може, въпреки противна уговорка, да иска делба на общата вещ,
освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта. С предявения иск за делба съсобственикът на една
обща вещ по съдебен ред иска да бъде ликвидирано съпритежанието на правото на
съсобственост. В настоящия случай съдът приема, че
ищците и ответниците са собственици на процесния недвижим имот: сграда с идентификатор ***.1 по КККР на гр.К.,
одобрени със Заповед №РД-18-88/26.11.2015 г. на АГКК, адрес на сградата: гр.К.,
ул.“П.Ч.“ №*, застроена площ: ** кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна
сграда- еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, урбанизирана територия, ниско застрояване
площ ** кв.м., с адрес: гр.К., ул.“П.Ч.“ №*, при граници на имота : имоти №***;
***; ***; ***; ***и ***. Не е оспорено, че процесната сграда е била придобита
от общите наследодатели К.Л.Б. и Е. Георгиева Б. в режим на СИО, която прекратен
със смъртта на съпруга на 27.03.1977 г.
на основание чл.14, ал.1 и ал.2
вр. с чл.13, ал.1 СК от 1968 г. През 1997 г. съпругата Е. Б. се е разпоредила със своята 1/2 идеална
част, с възмездна сделка в полза на ищеца Л.К.Б., по време на брака му с ищцата
М.Д.Б.. Предвид доказателствата по делото и
неоспорените квоти съдът приема, че
на основание чл.21, ал.1 от СК ищците са собственици на ½ идеални части
от сградата, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, а останалата
1/2 идеална част е придобита от ищецът и ответниците по силата на
наследственото правоприемство, както следва: 1/6 ид.част от ищеца Л.К. на
основание чл.5, ал.1 от ЗН, 1/6 ид.част от ответника З.К.Б. на основание чл.5,
ал.1 от ЗН и 1/6 ид.част от Н.М.К. като наследник на Г.К.М. съгласно чл.5, ал.1 от ЗН. Предвид изложеното
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Делбата на процесния недвижим
имот следва да бъде допусната между съделителите, при следните дялове: 3/6
идеални части в режим на СИО за Л.К.Б. и М.Д.Б., 1/6
идеална част за Л.К.Б., 1/6 идеална част за З.К.Б. и 1/6
идеална част за Н.М.К..
Водим от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА съдебна делба между Л.К.Б., с
ЕГН-********** и М.Д.Б., с ЕГН-**********,***, З.К.Б., с ЕГН-********** *** и Н.М.К.,
с ЕГН-********** ***, по отношение на следния съсобствен недвижим имот: сграда с идентификатор ***.1 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.К., одобрени със Заповед №РД-18-88/26.11.2015 г.
на АГКК, адрес на сградата: гр.К., ул.“П.Ч.“ №*, застроена площ: 67 кв.м., брой
етажи: 1, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор ***, урбанизирана
територия, ниско застрояване, площ 245 кв.м., с адрес: гр.К., ул.“П.Ч.“ №*, при
граници на имота: имоти №***; ***; ***; ***; ***и ***, при ДЯЛОВЕ:
-3/6 идеални части в режим на
съпружеска имуществена общност за Л.К.Б., с
ЕГН-********** и М.Д.Б., с ЕГН-**********;
-1/6 идеална част за Л.К.Б., с ЕГН-**********;
-1/6 идеална част за З.К.Б., с ЕГН-**********;
-1/6 идеална част за Н.М.К., с ЕГН-**********.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: