Р Е Ш Е Н И Е

                                              

                                                        №

                                         

                                   гр. Елин Пелин,11.04.2019 г.

 

                                     В  ИМЕТО НА НАРОДА

                

    Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                       

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА

 

при секретаря Стефка Славчева, като разгледа  докладваното от съдията гр. д. № 977 по описа за 2017 година на РС Елин Пелин, за да се произнесе, взе предвид следното:

        С исковата си молба М.Д.М., ЕГН **********  чрез пълномощниците си адв.С. и адв.С. със съдебен адрес:*** е  предявил срещу ответника П.М.Д., ЕГН ********** *** искове с правно основание чл.26, ал.1 вр. чл.42, ал.2 от Закона за задълженията и договорите. Моли съдът да постанови решение, с което да обяви за нищожен Договор за доброволна делба №…, том II, вх. рег. № ……г. по описа на служба по вписванията – Елин Пелин поради липса на съгласие, тъй като договорът е сключен при липса на представителна власт. Твърди, че представеното при сключване на сделката пълномощно с регистрационен № 33185 и  № 33186  от …..г. по описа на нотариус Р. Д. *** действие Софийски районен съд  не е подписано от Д. М.Д.. Излагат се доводи, че ако съдът установи, че положеният подпис  в пълномощното е положен от упълномощителя Д. М.Д., то е налице и друго основание за неговата нищожност, тъй като наследодателят на ищеца не е разбирал свойството на извършеното и не е могъл да ръководи своите действия – като така предявеният иск съдът намира, че следва да се квалифицира по чл.31 от Закона за задълженията и договорите. Моли се също така в случай, че съдът отхвърли предявените искове, на основание чл.30 от Закона за наследството да възстанови на ищеца запазената част от наследството на наследодателя му Д. М.Д.. В исковата молба се твърди, че ищецът е син на Д.М.Д., ЕГН ********** починал на 02.12.2014 г., бивш жител ***. Приживе Д. М.Д. притежавал по наследство от своите родители  ½ от следния недвижим имот: апартамент № 20, находящ се в гр.Елин Пелин, Софийска област  с административен адрес съгласно удостоверение  № ГСР 1-10-1014/02.01.2013 г. издадено от Община Елин Пелин ул.“….“ № 1, вх.Б, ет.2, а по документ за собственост, ул. „Х. М.“ блок № .. със застроена площ от 39,86 кв.м. състоящ се от една стая, кухня и други сервизни помещения, при съседи на жилището: стълбище, двор, К. С. М., С. С. Д., заедно с прилежащото му избено помещение № 5 без площ по документи, а по данъчна оценка с площ от 4,30 кв.м. при съседи на избеното помещение: коридор, двор, С. С. Д., заедно с 2,46 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, представляващо държавна земя в кв.26 по плана на гр.Елин Пелин. Сочи, че след смъртта на своя баща извършил проверка в Агенция по вписванията и установил, че брата на баща му – - ответникът П.М.Д. на 30.10.2014 г.  един месец преди смъртта му е представил пред нотариус пълномощно от името на брат си и е подписал Договор за доброволна делба № .., том II рег. № …….. по описа на служба по вписванията Елин Пелин, като е станал единствен собственик на процесния недвижим имот. Тогава  бащата на ищеца  бил на 87 години в тежко здравословно състояние и не е бил в състояние да подпише такова пълномощно и да разбира смисъла и значението на действията си.         

         В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който ответникът П.М.Д. излага доводи, че искът е допустим,  но неоснователен. Твърди, че с брат му Д. Д. винаги са поддържали отлични взаимоотношения и той като по-малък от него  е полагал грижи в последните десет години от живота му, тъй като неговия син и ищец по делото никога не е имал желание и намерение да полага необходимите грижи за баща си. По тази причина Д. Д. решил именно ответникът да  поеме разходите по неговото обгрижване, тъй като имал редица заболявания, но до края на живота си  бил в добро психическо здраве и можел сам да се грижи за делата си. Претендирания от ищеца апартамент в гр.Елин Пелин е наследствен на ответника и брат му Д. Д. от родителите им М. и М. С.. След смъртта на майката М. на 28.03.1969 г., наследници на имота станали ответникът, брат му и баща им със съответните наследствени дялове. След смъртта на баща им М. на 04.04.1982 г., двамата синове – ответника по делото и брат му Д. Д. станали съсобственици на имота с равни дялове по една втора. Д. Д. бил разведен още от 1976 г. и не разчитал  на сина си - ищец по делото, тъй като ищецът бил родено по време на брака му с Н. дете, но заченат от друг мъж, като по морални съображения Д. Д. го бил припознал като свое дете и ищецът знаел това в продължение на повече от 25 години, затова  никога не е търсил баща си и никога не се е грижил за него, между тях двамата нямало и никаква близост. Именно поради тези причини, Д.Д. решил този апартамент да остане за неговия брат – ответник по делото, поради което и  се отказал от наследството на своя баща, който отказ е вписан в специалната книга на Софийски районен съд под вх. № 236/1984 г.. Ето защо ответникът е собственик на процесния имот на правно основание, годно да го направи собственик още от 1984 г. и винаги се е считал за  негов собственик, поради което и отдавна са изтекли всички давности срокове за предявяване на каквито и да било искови претенции. Със сключения Договор за доброволна делба ответникът и неговия брат Д. Д. са прекратили съсобствеността само за минималния останал дял от тяхната майка, за което той е заплатил на Д. Д. сумата от 3000.00 лева, което е упоменато и в Договора за делба. Заявява, че ответникът е единственият човек, на който Д. Д. разчитал през целия си живот, особено в края на живота си, поради което го упълномощил за много действия и писмено декларирал, че цялото негово имущество следва да остане в собственост на ответника. Възразява се срещу твърденията, че Д. Д. не е разбирал свойството и значението на извършеното, поради заболяванията си, тъй като същите били от естество, което не засяга паметта му и мисловната му дейност. Същият бил ориентиран по време и място и имал свободната воля да извършва разпоредителни действия с имуществото си. Тези обстоятелства са потвърдени и при нотариуса, при изповядване на сделката. Увреденото му здраве не му позволявало да се обслужва сам, но той бил психично здрав човек, а не невменяем.           

          Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните приема за установено следното от фактическа страна:

         От договор за доброволна делба на недвижим имот рег. № 6352/30.10.2014 г. по описа на нотариус Любомир Христов с район на действие РС Елин Пелин се установява, че Д. М.Д. чрез пълномощника си П.М.Д. редовно упълномощен с пълномощно рег. № 33185 за удостоверяване на подписите и рег. № 33186, том 10 акт № 40 за удостоверяване на съдържанието от 21.10.2014 г. на нотариус Р. Д. *** действие Софийски районен съд и П.М.Д. са сключили договор за доброволна делба на следния недвижим имот:  апартамент № .. находящ се в гр.Елин Пелин, община Елин Пелин, обл.Софийска с административен адрес, съгласно удостоверение № ГСР 1-10-1014/02.01.2013 г. издадено от Община Елин Пелин ул…….“ № 1, вх.Б, ет.2, а по документ за собственост, ул. „Х. М.“ блок № 4 със застроена площ от 39,86 кв.м. състоящ се от една стая, кухня и други сервизни помещения, при съседи на жилището: стълбище, двор, К. С. М., С. С. Д., заедно с прилежащото му избено помещение № 5 без площ по документи, а по данъчна оценка с площ от 4,30 кв.м. при съседи на избеното помещение: коридор, двор, С.С. Д., заедно с прилежащото му избено помещение № 5 без площ по документ за собственост, а по данъчна оценка с площ от 4,30 кв.м., заедно с 2,46 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като П.М.Д. става изключителен собственик на имота, а Димитър М.Д. получава в дял правото на ползване пожизнено и безвъзмездно върху имота. За уравнение на делът Д. М.Д.  получава от П.М.Д. сумата от 3000.00 лева.

         В декларация-разписка изходяща от Д. М.Д. е отразено, че на 30.11.2014 г. същият е получил от П.М.Д. сумата от 3000.00 лева за уравнение на дял по договор за делба акт №… том V от 30.10…..г. по описа на нотариус Любомир Христов  с район на действие РС Елин Пелин.

         Представено е Решение № 264/21.06.1976 г. по гр.д.№ 630/1976 г. на СРС, от което се установява, че бракът между Д. М.Д. и Е.К.Н. е прекратен, като решението е влязло в сила на 22.07.1976 г.

         По делото е представен нотариален акт № 168, том I, нот.дело № 256/1982 г., с който М.Д. С. е признат за собственик на апартамент № 20 находящ се в жилищна сграда блок № . вх…  на втори етаж в кв.26 на улица „Х. М.“ в гр.Елин Пелин състоящ се от 39,86 кв.м.

          Представено е пълномощно с регистрационен № 33185 от 21.10.2014 г. и № 33186 от 21.10.2014 г. по описа на нотариус Р.Д. *** действие Софийски районен съд., както и декларации от Д. М.Д. рег. № 33182 и № 33187 от 21.10.2014 г. по описа на нотариус Р.Д..

            Установява се от удостоверение № 22659/22.03.1984 г. по описа на СРС, че Д. М.Д.  се е отказал от наследството останало от покойния му баща М.Д. С.  починал на 04.04.1982 г. и този отказ е вписан в специалната книга на съда под №  236/1984 г.

           Видно от препис-извлечение от акт за смърт на Д. М.Д., лицето е починало  на 02.12.2014 г., за което е издаден акт за смърт № 666/03.12.2014 г. от район Красна поляна при Столична община.

          От удостоверение за наследници № 6316/10.12.2014 г. издадено от район Красна поляна при Столична община се установява, че Д. М.Д. е починал  на 02.12…..г. и е оставил като свой наследник М.Д.М. – син.       

        От удостоверение за наследници на името на М.Д. С.  издадено от гр.Божурище Столична община е видно, че лицето е починало на 04.04.1982 г. и е оставило като свои наследници Д. М.Д. и П.М.Д..

        Представено е удостоверение за наследници № 000218/29.08.2009 г. издадено от гр.Божурище, в което е отразено, че след смъртта на М. П. С., починала на 28.03.1969 г., същата е оставила като свои законни наследници – М. Д. С. – съпруг, Д. М.Д. и П.М.Д. – синове.

        В удостоверение № 10-1014/02.01.2013 г. издадено от Община Елин Пелин е видно, че  апартамент № .., находящ се в блк № 4, вх.Б, на втори етаж,  в кв.26, ул. „Х. М.“ посочен в съдържанието на документ за собственост нотариален акт за собственост № …, том 1 дело № 256/….г. са с данни за коректен и актуален адрес както следва: гр.Елин Пелин, ул. „………..“ № 1 вх.Б, ет.2, ап.20

        Представени са данъчна оценка на процесния имот, експертно решение на ТЕЛК на името на М.Д.М. и амбулаторен лист, декларация за материално и гражданско състояние на името на ищеца, справка от НОИ, писмо изх. № 01-14168/18.15.11.2017 г. на община Елин Пелин, пълномощно от Д. М.Д. в полза на П.М.Д., психиатрична консултация от 22.08.2014 г., психиатрична консултация от 21.10.2014 г., разписки, удостоверение изх. № 156/24.01.2019 г.  издадено от нотариус Л. Л.. 

          От заключението на изслушаната по делото послесмъртна съдебно-психиатирчна експертиза се установява, че при Д. М.Д. не не се установява деменция към дата 21.10.2014 г.. По времето на упълномощаване от освидетелствания Д. на брат му пред нотариус вероятно е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи, съответно е могъл да се грижи за себе си и да защитава своите интереси.

          Според заключението на изслушаната по делото съдебно дактилоскопна експертиза, дактилоскопният отпечатък, положен на реда под „Упълномощител“ в безсрочно пълномощно с рег. № 33185 за удостоверяване достоверността на подписите и рег. № 33186  т.10. акт 40, за удостоверяване на съдържанието от 21.10.2014 г. по описа на нотариус Р. Д.,*** действие Софийски районен съд  и дактилоскопният отпечатък положен на реда срещу „декларатор“ в Декларация /разписка/ от 30.11.2014 г. положен от името на Д.М.Д. са положени от един и същи пръст на едно и също лице.

          По искане на ищеца са разпитани свидетелите П. З. С. и Е.К.Н.. От показанията на свидетеля П. С. – приятел на ищеца се установява, че познава лично Д. М.Д. тъй като заради приятелството си с ищеца, карал майка му -  свидетелката Е.Н. до домът на Д. Д. в периода от месец юни до месец октомври 2014 г. - сутрин и вечер. Често й помагал и когато влизала в апартамента, тъй като  Д. понякога спял пред вратата на пода и тя трудно си отваряла вратата. Свидетелят твърди, че  Д. бил неадекватен и уринирал  където намери, тъй като не разпознавал тоалетната от стаята. Виждал го да си пее песнички и да лежи на земята. Не разпознавал свидетелката Е.Н., която му била бивша съпруга. Заявява, че не е говорил лично с Д., защото не го познава, но той си говорел някакви несвързани неща и не знаел името на свидетелката Н.. Това го кара да смята, че  Д. не бил нормален.

          От показанията на свидетелката Е.К.Н. се установява, че гледала бившия си съпруг Д. М. пет месеца в периода от 01.06. до 24.10.2014 г. по молба на неговия брат – ответник по делото. Твърди, че ходела сутрин и вечер да го гледа, като му носела закуска и вечеря, но той не я познавал, че е бившата му съпруга и си пеел някакви пенсички или си говорел сам. Понякога го намирала паднал на земята, но бил кротък. Д. нямал спомен къде се намира и не различавал тоалетната от другите помещения. Чувал нормално, но не бил добре със зрението. Твърди, че откакто се развела с Д., повече от 20 години не  са се виждали с бившия й съпруг Д. и не поддържали отношения, с изключение на периода в който го гледала през 2014 г..

           По искане на ответника по делото бяха изслушани свидетелите Р.И.М. и З.В.Г..

          В показанията си свидетелката Р.И.М. сочи, че познава П. и неговия брат Д., тъй като се грижела за Д. през месеците януари, февруари, март и април 2014 г. по молба на брат му П.. После прекъснала, но отново се върнала да го гледа през месец октомври и ноември. Твърди, че когато се грижела за Д. живеела непрекъснато с него в апартамента му. Според свидетелката Д. бил с акъла си и нямал загуба на съзнание, въпреки че имал много заболявания. Грижела се за Д. до смъртта му, като той дори починал в нейно присъствие. Разказва, че с Д. си говорели, като при тези разговори той се връщал значително назад във времето и говорел предимно за някаква приятелка, с която е живял. Рядко говорел за съпругата си, а когато я споменавал, казвал, че синът му не бил негов и други подобни неща. Свидетелката заявява, че до смъртта си Д. бил с акъла си. 

          От разпита на свидетелия З. В. Г.  се установява, че познава страните по делото повече от 40 години. Разказва, че видял Д. 5-6 месеца преди да почине и според него си бил добре  с акъла, въпреки заболяванията, които имал.

 

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

             Ищецът М.Д.М. е предявил иск на основание чл.31, ал.1 от ЗЗД за прогласяване унищожаемостта на пълномощно с рег. № 33185 за удостоверяване достоверността на подписите и рег. № 33186  т.10. акт 40, за удостоверяване на съдържанието от 21.10.2014 г. по описа на нотариус Р. Д.,*** действие Софийски районен съд  с твърдение, че упълномощаването е извършено от упълномощителя Д. М.Д. без да е разбирал свойството  на извършеното и не е могъл да ръководи своите действия.

             Съгласно чл.31 ал.1 от ЗЗД “Унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да  ръководи действията си”. Съгласно разпоредбата на чл.44 от ЗЗД горното правило е приложимо и към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат задължения – какъвто е настоящият случай. Процесното пълномощно е подписано от дееспособно лице Д. М.Д., който при сключването му според изслушаната по делото послесмъртна съдебно психиатрична експертиза не е имал наличие на деменция и вероятно е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и е могъл да ги ръководи, съответно е могъл да се грижи за себе си и да защитава своите интереси.

           В  тази насока съдът кредитира и показанията на свидетелите Р. И. М. и З. В. Г., познавали Д. М.Д. приживе, тъй като същите са логични, последователни и напълно съответстват със събраните по делото писмени доказателства и изслушани експертизи, порадикоето водят до обоснован извод, че към момента на подписване на пълномощното и до смъртта си Д. Д. е можел да разбира и ръководи действията си. Показанията на свидетелите  Митева и Георгиев освен, че си кореспондират със съдебнопсихиатричната експертиза, се припокриват и с данните относно психическото състояние на Д. М.Д. изложени в двете психиатрични консултации. Съдът не кредитира показанията на свидетелите  П. З. С. и Е.К.Н. относно твърденията им, че Д. Д. в периода от месец юни до месец октомври 2014 г. не бил с акъла си, тъй като  тази група свидетели, както сами заявиха са имали епизодични отношения с лицето само през посочения период и не са запознати с неговото състояние преди и след периода, както и с оглед обстоятелството, че тези показания останаха изолирани и неподкрепени от останалия доказателствен материал събран по делото.

          Установи се също така от заключението на дактилоскопната експертиза приета по делото, че положеният подпис – пръстов отпечатък под упълномощител в пълномощно с рег. № 33185 за удостоверяване достоверността на подписите и рег. № 33186  по описа на нотариус Р.Д. и този срещу декларатор в Декларация /разписка/ изходяща от Д.М.Д. са положени от  един и същи пръст на едно и също лице, като вещото лице при извършеното изследване е използвало за сравнителен материал декларация, която е с нотариална заверка. Настоящият състав намира, че заключението на вещото лице е обосновано, компетентно и изготвено въз основа на допустими и относими към делото писмени доказателства, поради което не са налице основания същото да не бъде кредитирано. Следва да се има предвид, че изследваното пълномощно с рег. № 33185 за удостоверяване достоверността на подписите и рег. № 33186  по описа на нотариус Р. Д. е съставено в изискуемия ред и форма, надлежно вписано в нотариалните книги и  това се установява и от представеното удостоверение № 156/24.01.2019 г. издадено от нотариус Лозан Лозанов, поради което съдът намира, че и твърденията на ищеца, че подписът не изхожда от Д. М.Д.  останаха недоказани.

            Ето защо от събраните по делото гласни и писмени доказателства, ценени в своята съвкупност  и от заключението по назначената послесмъртна съдебно-психиатрична експертиза бе установено, че към датата на сключване на едностранната сделка,  Д. М.Д.  е могъл да разбира свойството и значението на действията и да ръководи постъпките си, а от изслушаната съдебнодактилоскопна експертиза, се установи, че пръстовият отпечатък в пълномощното, за който е отразено, че е положен от Д. М.Д. е идентичен с този положен в декларация/разписка, също подписана от Д. М.Д..

           В обобщение съдът приема, че по делото не се доказаха предпоставките на чл.31, ал.1 от ЗЗД и искът за обявяване унищожаемостта на едностранната сделка, обективирана в атакуваното пълномощно е неоснователен, тъй като същата е сключена от дееспособно лице, което при сключването й е могло да разбира и да ръководи постъпките си.

           Предвид изложените по-горе мотиви, не се доказаха и предпоставките по чл.26, ал.1 от ЗЗД твърдяни от ищеца, че Договорът за доброволна делба от 30.10.2014 г. е сключен при липса на съгласие с оглед липсата на валидно изразена воля на пълномощника.                                С оглед извода за неоснователност на предявения иск за обявяване унищожаемостта на сключеното пълномощно с рег. № 33185 за удостоверяване достоверността на подписите и рег. № 33186  по описа на нотариус Р.Д. съдът приема за неоснователен и предявения иск с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за доброволна делба № 42, том II, вх. рег. № 3603/30.10.2014 г. по описа на служба по вписванията – Елин Пелин поради липса на съгласие.

            Предявеният евентуален иск  с правно основание чл.30 от Закона за наследството за  възстановяване  на накърнената запазена част от процесния имот на наследодателя Д.М.Д.  разгледан по същество също е неоснователен.                                              С иска по чл.30, ал.1 от Закона за наследството се цели възстановяване на запазената част от наследството, когато тя е накърнена с безвъзмездни разпореждания от страна на наследодателя обективирани в дарения или завещания. В конкретния случай става дума за възмездна сделка – договор за доброволна делба, която очевидно не попада в хипотезата на чл.30, ал.1 от Закона за наследството. От представените по делото доказателства – Договор за доброволна делба № 42, том II, вх. рег. № 3603/30.10.2014 г. по описа на служба по вписванията – Елин Пелин и декларация разписка от 30.10.2014 г. изходяща от Д. М.Д. се установява, че между ответника П.М.Д. и Д. М.Д. са възникнали правоотношения при които наследодателят на ищеца е прехвърлил възмездно своя лична собственост на ответника, за което е получил съответното възнаграждение и тези факти се подкрепят от представените по делото писмени доказателства. Изложеното обуславя извод за неоснователност на предявения иск и като такъв следва да бъде отхвърлен.

             С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника П.М.Д. за присъждане на направените по делото разноски, съдът  следва да присъди такива в размер на 500.00 лева заплатено  адвокатско  възнаграждение. 

             Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Д.М., ЕГН ********** *** срещу ответника П.М.Д., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите за обявяване за нищожен Договор за доброволна делба №…, том II, вх. рег. № 3603/….г. по описа на служба по вписванията – Елин Пелин поради липса на съгласие, като неоснователен.

           ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М.Д.М., ЕГН ********** *** срещу П.М.Д., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.31 от Закона за задълженията и договорите за унищожаемост на  сделката обективирана в пълномощно с регистрационен № 33185 и  № 33186  от 21.10.2014 г. по описа на нотариус Р.Д. *** действие Софийски районен съд  тъй като упълномощителят Д. М.Д. не е разбирал свойството на извършеното и не е могъл да ръководи своите действия.

           ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Д.М., ЕГН ********** *** срещу П.М.Д., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.30 от Закона за наследството за възстановяване на ищеца на запазената част от наследството на наследодателя му Д. М.Д. във връзка с разпореждане извършено  от Д. М.Д. обективирано в Договор за доброволна делба № …, том II, вх. рег. № 3603/….г. по описа на служба по вписванията – Елин Пелин

  ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН **********  ДА ЗАПЛАТИ на ответника П.М.Д., ЕГН **********  направените по делото разноски в размер на 500.00 /петстотин/ лева.

   Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: