№ 1021
гр. София, 20.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Цветелина Ал. Костова
Виктория Недева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело
№ 20241100505306 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 4155/08.03.2024 г. по гр. д. № 4833/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, 178 състав, „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на
„ЗАД Алианц България“ АД на основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сумата в размер
на 1987,52 лева - неплатена част от регресно вземане за платено от ищеца
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена застраховка
„Каско“ за вреди на л. а. „Опел Корса“, рег. № *******, причинени при ПТП,
настъпило на 17.09.2021 г. в гр. Разград по вина на водача на л. а. „Опел Зафира“, рег.
№ *******, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 30.01.2023 г., до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на
928,00 лева.
Посоченото решение е обжалвано с въззивна жалба на „ЗАД ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, чрез юрк. В.Й., с доводи за допуснати от районния съд нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост, произтичаща от неправилната
преценка на събраните по делото доказателства и в частност - на представения от
ищеца и своевременно оспорен от ответника двустранен констативен протокол за ПТП,
който не се ползва с материална доказателствена сила относно отразените в него
обстоятелства. Счита се, че на база на представения доказателствен материал не може
да се направи безспорен извод какъв е механизмът на ПТП, предвид липсата на
каквито и да е било други обективни доказателства. Поддържа се, че по делото не се
установява наличие на противоправно поведение от страна на водача на застрахования
при ответника автомобил. Освен това заплатеното от ищеца застрахователно
1
обезщетение се счита за завишено с оглед действителната стойност на вложените в
ремонта труд и материали. Неотчетено останало и обстоятелството, че по делото не са
представени точни снимки или детайлно описание на повредата на рейката, от които
да се направи извод, че нейната подмяна е била наложителна и не е било възможно
нейното ремонтиране. В тази връзка се счита, че съдът избирателно се е позовал на
части от заключението на САТЕ и превратно е възприел констатациите на вещото
лице. По тези съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на предявения иск, а при условията на евентуалност - за намаляване на
размера на присъденото обезщетение. Претендират се разноски и се прави възражение
за прекомерност на претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско
възнаграждение, в случай че същите надвишават минималните размери по НМРАВ.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от
насрещната страна „ЗАД Алианц България“ АД, чрез адв. С. М. (преупълномощен от
Адвокатско дружество „А.Д., Р.Г. и съдружници“), в който се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и за правилност на обжалваното решение.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
С обжалваното решение районният съд приема, че процесното ПТП, в резултат
на което са причинени имуществени вреди на застрахованото при ищеца имущество, е
настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на
застрахования при ответника л. а. „Опел Зафира“, рег. № *******, който при
предприемане на маневра за излизане от паркинг не пропуснал движещия се с
предимство автомобил „Опел Корса“, рег. № *******, застрахован при ищеца, и го
удря. Прието е, че вследствие на процесното ПТП са били увредени дясна джанта,
десен шенкел, десен водач, както и кормилната рейка на л. а. „Опел Корса“, като
действителната стойност на вредите по средни пазарни цени към датата на ПТП е
9997,69 лева с ДДС при използването на нови оригинални части, което е било
необходимо с оглед периода на експлоатация на увредения автомобил към момента на
ПТП. Поради това, доколкото ищецът е претендирал регресното вземане в размер на
7507,01 лева и ликвидационни разноски в размер на 15 лева, с оглед на извършеното
частично плащане на сумата от 5534,48 лева, СРС приема предявения иск за
основателен за пълния му предявен размер от 1987,52 лева, ведно със законната лихва
от датата на предявяването на исковата претенция - 30.01.2023 г., до окончателното
изплащане на дълга.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
съдържащите се във въззивната жалба доводи за неправилност на атакувания съдебен
акт, намира следното:
Съгласно чл. 411 КЗ, с плащане на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата -
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка може да предяви
2
вземанията си направо срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“.
Регламентираното с тази норма право е регресно и суброгационно право по своя
характер.
По делото не се спори, а и от доказателствения материал се установява, че
процесното ПТП е реализирано между л. а. „Опел Зафира“, рег. № *******, чиято
гражданска отговорност е застрахована при „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, и л.
а. „Опел Корса“, рег. № *******, застрахован по имуществена застраховка „Каско на
МПС“ при „ЗАД Алианц България“ АД.
Във връзка с произшествието при ищеца е образувана преписка по щета №
0300/21/777/508491, по която са извършен опис, доклад и калкулация по щета. Въз
основа на възлагане от застрахователя е извършен ремонт от доверен сервиз
„Автосвят“ ООД, като ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на
7507,01 лева по фактурна цена на сервиза, извършил ремонта.
Не е спорно още, че ответникът е изплатил по регресната претенция сумата в
размер на 5534,49 лева. С оглед на това, ищецът претендира незаплатено обезщетение
в размер на 1987,52 лева, която сума е формирана като разлика между заплатената от
него сума по щетата и извършеното от ответника частично плащане.
За установяване на механизма на произшествието в производството е
представен двустранен констативен протокол за ПТП, съставен и подписан от двамата
водачи, участвали в процесния инцидент. В протокола е посочено, че на 17.09.2021 г., в
16:20 часа, в гр. Разград, на паркинга пред магазин „Ню Маркет“, е настъпило ПТП с
участието на л. а. „Опел Зафира“, рег. № *******, управляван от водача Е.П., и л. а.
Опел Корса“, рег. № *******, управляван от водача Н.К. и собственост на „ОТП
Лизинг“ ЕООД – клон Русе, с констатирани щети по л. а. Опел Корса“ – преден десен
калник, предна дясна врата, задна дясна врата, заден десен калник, предна дясна гума.
Протоколът е изготвен и подписан от участниците в ПТП. В графа 12 „Обстоятелства“
липсват отбелязвания, отразена е скица местоположението на автомобилите един
спрямо друг и посоката им на движение при настъпването на процесното ПТП, а в
графа „Забележки“ водачът на л. а. „Опел Зафира“ е посочил, че е виновен за
произшествието.
По делото е прието заключение на съдебно-автотехническата експертиза,
извършено въз основа на анализ на материалите по делото, направени справки в „ЗАД
Алианц България“ АД относно окончателната оценка на калкулираните щети и
извършени проучвания. Вещото лице изчислява, че действителната стойност на
имуществените вреди по процесния л. а. „Опел Корса“ по средни пазарни цени към
датата на произшествието е била 9997,69 лева с ДДС (части - 6258 лева; труд - 1251,60
лева, изчислен при норма 42 лв./с. ч.; боя и материали - 544,32 лева; камера - 30 лева).
Констатира се, че към датата на процесното ПТП увреденият автомобил е бил в
3
експлоатация от 8 месеца и 2 дни. Във връзка с поставените от ответното дружество
въпроси относно наличието на причинно-следствена връзка между механизма на ПТП
и увреждането на частта „кормилна рейка“ и необходимостта на замяната й вещото
лице сочи, че предвид конструкцията на кормилната уредба, при установените повреди
по дясната джанта, десния шенкел и десния носач, доколкото тази част непосредствено
контактува с тези елементи, то увреждания по кормилната рейка са обичайна и
закономерна последица от удар като при механизма на процесното ПТП. С оглед на
констатацията, че от първоначалната регистрация на процесния автомобил до датата
на ПТП са изминали само 8 месеца и автомобилът е отдаден под лизинг, експертът
приема, че последният е в гаранционен срок, което предполага ремонт в доверен
сервиз на застрахователя. По отношение на въпроса дали кормилната рейка е мога да
бъде ремонтирана, вещото лице не е могло да даде категоричен отговор, предвид
факта, че същата е била заменена към момента на изготвяне на експертизата.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че се е направило справка при
застрахователя, установявайки, че практиката е гаранционни автомобили да се
ремонтират в доверен сервиз с оригинални части, като единствената разликата е в
заплащане на труда - ставката в оторизиран сервиз е 42 лева, а в доверения сервиз е 90
или 96 лева. Вещото лице заявява, че при увреждане на кормилната рейка преди
процесното ПТП, то автомобилът не би бил в движение и не би могъл да участва в
ПТП.
При формиране на изводите си относно механизма на ПТП съдът отчита, че
двустранният протокол за ПТП не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, поради което
тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване
на общо основание в процеса. Въпреки това, с оглед на останалите ангажирани по
делото доказателства – образуваната преписка по щета № 0300/21/777/508491 и
приетото заключение на САТЕ, съдът приема, че по делото се установява релевантното
за спора виновно и противоправно причиняване на процесното ПТП от застрахования
при ответника водач на „Опел Зафира“, рег. № *******, който при излизане от паркинг
не е пропуснал движещия се с предимство л. а. „Опел Корса“, рег. № *******, и го е
ударил отдясно.
Освен това, със заплащането на сумата от 5534,48 лева ответникът
извънсъдебно е признал, че всички юридически факти, обуславящи възникването на
спорното регресно право са породени в обективната действителност, с оглед на което
обоснован е изводът на СРС, че на основание чл. 411 КЗ застрахователят-ищец е
встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на причинителя на вредата и има право да търси връщане на изплатеното
на пострадалия обезщетение в пълния претендиран размер.
4
Единственият спорен въпрос на етапа на въззивното производство е дали е
останал незаплатен от ответника остатък на обезщетението, заплатено от
застрахователя-ищец.
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно
на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата
на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а
съгласно ал. 2 – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на
обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата
към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена
на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните
размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в т. см. и константната
съдебна практика, обективирана в решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по
т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г.
на ВКС, ІІ ТО и др., приложима и по отношение на действащия КЗ). На следващо
място, следва да се посочи и, че при претенция за заплащане на имуществени вреди,
релевантна е средната пазарна стойност на увреденото имущество към момента на
настъпване на застрахователното събитие - в този смисъл решение № 37/23.04.2009 г.
по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, I ТО; решение № 59/6.07.2017 г. по т. д. № 2367/2015 г., I
ТО; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II ТО, решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. № 2140/2014 г. на ВКС, I ТО.
Следователно, от значение за обема на регресната отговорност на ответника е и
обстоятелството дали са ремонтирани щети, пряка и непосредствена последица от
увреждането по средни пазарни цени. В случая това се установи от експертното
заключение на вещото лице по приетата САТЕ, което в тази част въззивният съд
възприема като обосновано.
С оглед на установената връзка между кормилната рейка и останалите увредени
елементи от автомобила, правилно районният съд е приел, че по делото се доказва
наличието на увреждане и на тази част, като замяната й е била необходима за
възстановяване на процесното МПС във вида, в който е било преди увреждането.
Неоснователни са възраженията на въззивника-ответник за завишен размер на
цените на вложените в ремонта на увредения автомобил труд и материали.
Действително, по делото не се установява дали процесният автомобил е бил в
гаранционен срок и какви са условията за запазване на правата по гаранцията, като
5
изводът на вещото лице в тази насока се базира единствено на данните за
собствеността му и констатацията, че към момента на ПТП автомобилът е бил в
експлоатация от осем месеца, поради това този конкретен извод на вещото лице не
следва да се кредитира. Това обаче не влияе на обосноваността на изводите на
експерта относно действителната стойност на имуществените вреди, доколкото
същите са определени по средни пазарни цени. Видно от заключението, вещото лице е
приело почасова ставка за заплащане на труд в оторизиран сервиз (42 лева), а не
такава в доверен сервиз, а по отношение на вложените материали са взети цени за
оригинални части. Собственикът на автомобила няма задължение да замени
увредените части с такива, които не са оригинални за съответния автомобил, поради
което подходът на вещото лице за определянето на пазарната стойност на вредите не
нарушава правилата за определяне на възстановителната стойност и доводите на
въззивника в обратния смисъл са неоснователни.
Следователно по делото се установява, че действителната стойност на вредите
към датата на ПТП възлиза на 9997,69 лева с ДДС. Доколкото страните не спорят, че
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение от 7507,01 лева и е извършил
ликвидационни разноски в размер на 15 лева, а ответникът е заплатил извънсъдебно
част от регресното вземане в размер на 5534,49 лева, следва извод, че незаплатената от
ответното дружество част от обезщетението е в размер на 1987,52 лева, какъвто е и
размерът на исковата претенция.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на „ЗАД
Алианц България“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство. Въззиваемата страна претендира
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева с ДДС.
Както е прието в т. 1 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС,
ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението и ако е уговорено плащането да бъде
извършено по банков път, задължително се представят доказателства за това.
Договорът за правна помощ е неформален, консенсуален, двустранен договор, за чието
доказване не е необходима нарочна форма. По делото е представена фактура №
6646/22.04.2024 г., издадена от Адвокатско дружество „А. Д., Р. Г. и с-ци“, за
заплащане на адвокатски хонорар в размер на 500 лева без ДДС, респективно 600 лева
с ДДС за процесуално представителство и защита по въззивна жалба срещу решение
№ 4155/08.03.2024 г. по гр. д. № 20231110104833, 178 с-в, СРС, щета №
0300/21/777/508491, както и извлечение за заплатена от „ЗАД Алианц България“ АД
сума в размер на 600 лева на основание щета № 0300/21/777/508491 и фактура №
6
6646/22. Двата документа, представени в съвкупност, сочат за наличие на сключен
договор за правна помощ между Адвокатско дружество „А.Д., Р.Г. и съдружници“ и
„ЗАД Алианц България“ АД с предмет оказване на правна защита и съдействие по
настоящото дело, както и доказват действителното заплащане на договореното
адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба е направено възражение за прекомерност на
претендираните от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение, при
условие че надвишават размерите, предвидени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В тази връзка, на първо място следва да се посочи, че съгласно решение на Съда
на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, при определяне размера
на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на
страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от размерите, посочени
в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
а следва да извърши преценката си с оглед фактическата и правна сложност на спора,
материалния интерес, както и на извършената от процесуалния представител на
въззиваемата страна работа. В случая, съобразявайки спецификата на конкретния казус
и обема на осъщественото пред настоящата инстанция процесуално представителство,
изразяващо се в изготвяне на отговор на въззивната жалба и становище по същество
на спора, без явяване в съдебно заседание, настоящият съдебен състав намира така
направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за основателно, поради което разноските
за адвокатско възнаграждение на въззиваемата страна следва да бъдат редуцирани до
сумата от 400 лева без ДДС, респективно 480 лева с ДДС.
Воден от горното, Софийски градски съд, ГО, ІII - Б въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4155/08.03.2024 г. по гр. д. № 4833/2023 г. по
описа на Софийски районен съд, 178 състав.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, да заплати на
„ЗАД Алианц България“ АД, с ЕИК *********, сумата от 480 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8