№ 217
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20221001000148 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
С решение № 3 от 04.01.2022г., постановено по т.д.№ 1425/2021г. по описа на
Софийски градски съд е отхвърлен предявения от Национална агенция по приходите срещу
„Феникс Проект“АД , установителен иск по чл .694, ал.2 , т.1 ТЗ за установяване поредност
на удовлетворяване по чл. 722, ал.1,т.1 ТЗ на публични вземания в общ размер на
1268,16лв., от които 856.34лв- главници и 411.82 лв.- лихви начислени до 12.11.2020г.,
включени в одобрен от съда по несъстоятелността Допълнителен списък на приети
вземания на кредиторите в срок по чл. 688, ал.1 ТЗ, обявен по партида на длъжника под №
20210318130712, като обезпечени със запори, наложени с Постановления за налагане на
обезпечителни мерки изх.№ С190022-022-0093828/11.10.2019г., всички издадени от
публичен изпълнител от ТД на НАП –София, вписани в Централния регистър на особените
залози под № 2020082500610, №2020082500720 и № 2020082500824, като неоснователен.
Срещу така постановеното решение е постъпила жалба от Национална агенция по
приходите с оплаквания за неправилност, предпоставено от нарушение на материалния
закон. Сочи, че изводът на съда, че запорът следва да се счита за наложен едва с вписването
му в ЦРОЗ е изцяло в противоречие с действащата нормативна уредба. Жалбоподателят
твърди още, че не са налице основания Национална агенция по приходите да не се ползва от
привилегията, дадена от разпоредбата на чл. 721, ал.1, т.1 ТЗ., вписването в ЦРОЗ на
запора не е елемент от фактическия състав на налагането на обезпечителна мярка. Моли
1
атакуваното решение да бъде отменено. Претендират се разноски.
Въззиваемият „Феникс Проект“ АД /н./ изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.
Съдът като прецени доводите и възраженията на страните, във връзка с
доказателствата по делото, съобразно чл. 235 ГПК вр. с чл. 273 ГПК приема следното:
Въззивната жалба е подадена в процесуално-преклузивния срок по чл. 259 ,ал.1
ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен
интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните
доказателства, че с постановления за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С170022-022-
0058415/13.10.2017г.,изх.№ С190022-022-0081889/12.09.2019г. и изх.№С190022-022-
0093828/11.10.2019г., всички издадени от публичен изпълнител на ТД на НАП-София за
обезпечаване на публични вземания в общ размер на 1268.16лв., от които 856,34 лв.
главници и начислени до 12.11.2020г. лихви в размер на 411.82 лв., установени с Акт за
публично държавно вземане № АА-03-11/28.11.2016г., издаден от Агенция за ядрено
регулиране, включен в одобрен от съда по несъстоятелността допълнителен списък на
приетите вземания в срока по чл. 688,ал.1 ТЗ поредност, по отношение на които
обезпечителни мерки, вписани в ЦРОЗ и даващи право на предпочтително удовлетворяване
по чл. 722, ал.1, т.1 ТЗ не са приети вписаните през 2020г. в ЦРОЗ Постановление за
налагане на обезпечителни мерки изх.№ С 170022.022-0058415/13.10.2017г.,
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С190022-022-
0081889/12.09.2019г., и Постановление изх. № С190022-022-0093828/11.10.2019г., издадени
от публичен изпълнител от ТД на НАП-София.
От данните по партидата на „Феникс Проект“АД/н./се установява, че по
отношение на същото е открито производство па несъстоятелност по т.д.№ 312/2020г. по
описа на СГС с решение от 14.08.2020г., вписано на 17.08.2020г.
С молба №М-24-28-242/20/16.11.2020г. по реда на чл. 685, ал.1 ТЗ Национална
агенция за приходите е предявила пред синдика на „Феникс Преокт“ АД своите вземания,
които са включени в списъка, обявен в ТР по партидата на дружеството под
№20210318130712.
В срока по чл. 690 ТЗ Национална агенция за приходите е депозирала
възражение само срещу реда на удовлетворяване по чл. 722,ал.1,т.9 ТЗ за сумата от
1268.16лв.-главница в размер на 856,34 лв. и начислени лихви в размер на 411.82 лв.,
установени с АКТ за публично държавна вземане № АА-03-11/28.11.2016г. издаден от
Агенция за ядрено регулиране.
С определение № 263569/01.07.2021г. по т.д.№ 312/2020г. постановено по реда на
чл. 692, ал.3 ТЗ, съдът по несъстоятелността е оставил възражението без уважение.
При горните данни, съдът намира следното:
2
Искът е допустим, доколкото жалбоподателят Национална агенция за приходите
жалбоподател в настоящото производство се легитимира като кредитор на несъстоятелния
длъжник "Феникс Проект" АД /н./, с предявени и приети вземания и своевременно е оспорил
реда за удовлетворяване на процесните публични вземания, като с определение по чл. 692,
ал. 2 и 3 от ТЗ възражението му по чл. 690 от ГПК е оставено без уважение. Съгласно чл.
638, ал. 4 от ТЗ, наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са
непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. В същата норма е установена
изрична забрана за налагане на обезпечителни мерки по реда на Гражданския процесуален
кодекс или Данъчно-осигурителния процесуален кодекс върху имуществото на длъжника
след откриване на производство по несъстоятелност. Ето защо, с оглед доводите на
жалбоподателя и възраженията на синдика, съществен за изхода на спора на първо място е
въпросът за датата на налагане на обезпечителните мерки, а именно дали тя предхожда
откриването на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника или
фактическия състав на налагането им е завършен след постановяването на решението по чл.
630, ал. 1 от ТЗ, в която хипотеза те попадат в предметния обхват на забраната по чл. 638,
ал. 4 от ТЗ. Съгласно чл. 200 от ДОПК, налагането на запор се извършва от публичния
изпълнител с постановление за обезпечение. От наложения по реда на чл. 202 от ДОПК
обезпечителен запор, обаче не произтича привилегия на кредитора за предпочтително
удовлетворяване на вземанията, за чието обезпечаване е наложен запорът, от сумите,
акумулирани по запорираните банкови сметки. По изричната разпоредба на закона - чл. 722,
ал. 1, т. 1 от ТЗ, привилегията на вземането възниква от вписването на обезпечителния запор
по реда на ЗОЗ. Ето защо релевантен за класа на вземането е не моментът на налагането на
запора по реда на ДОПК с издаването на постановление на публичния изпълнител по чл. 200
от ДОПК и връчването на запорните съобщения на банките, при които са разкрити
запорираните банкови сметки, а от датата на вписването му в Централния регистър на
особените залози по реда на ЗОЗ- съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗОЗ, от този момент той става
противопоставим както на третите лица, от кръга на тези, посочени в цитираната норма
кредитори на същия длъжник в полза на които при условията и по реда на този закон се
учредява залог върху вземане или върху продадено, отдадено на лизинг или запорирано
имущество. Съгласно цитираната дефинитивна норма, вписването на запора в Централния
регистър на особените залози поражда действието си занапред, поради което от този момент
възниква и привилегията на обезпеченото с него вземане. В този смисъл вписването на
запора в Централния регистър на особените залози не е елемент от фактическия състав на
налагането му, а е от значение единствено за неговата противопоставимост на трети лица
при конкуренция с правата на други кредитори от кръга на тези по чл. 12, ал. 2 от ЗОЗ.
Привилегията на вземането следва да е налице към датата на откриване на производството
по несъстоятелност, тъй като е недопустимо след тази дата чрез действия на кредитора или
на длъжника да се променя редът за удовлетворяване на вземанията в универсалното
принудително изпълнение, каквото представлява производството по несъстоятелност.
Нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ свързва привилегията на вземането не с налагането на
запора, а с вписването му по реда на ЗОЗ, което следва да е било извършено преди
3
откриването на производството по несъстоятелност, за да има действие по отношение на
останалите кредитори на несъстоятелността. В случая дори да се приеме, че
обезпечителният запор върху сумите по банковите сметки на длъжника е наложен по реда
на чл. 202, ал. 1 и 3 от ДОПК с връчване на запорни съобщения на банките, преди откриване
на производството по несъстоятелност, привилегията на вземането по чл. 722, ал. 1, т. 1 от
ТЗ възниква едва след неговото вписване в Централния регистър на особените залози, при
това, ако то е извършено преди постановяването на решението по чл. 630 от ТЗ, т. е. преди
14.08.2020 г. Запорът е вписан в Централния регистър на особените залози след тази дата-
на 25.08.2020 г., поради което от него в полза на кредитора- Национална агенция за
приходите не възниква привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ за предпочтително
удовлетворяване в производството по несъстоятелност на публичните вземания, за чието
обезпечаване е наложен.
По горните съображения, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № № 3 от 04.01.2022г., постановено по т.д.№ 1425/2021г.
по описа на Софийски градски съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4