№ 16
гр. Г., 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Симона Миланези
Славена Койчева
при участието на секретаря Илияна Д. Глушкова
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно гражданско дело
№ 20214200500442 по описа за 2021 година
С решение № 260221 ОТ 04.10.2021 Г., постановено по гр. Д. №
1570/2021 г., Габровският районен съд е признал за установено, по
предявените от "Енерго – Про Продажби" АД, обективно кумулативно
съединени искове, с пр. осн. чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, че Л.П.К.,
гр. Г., дължи на ищеца сумата от 194, 35 лв. – главница, представляваща
цената за използвана и незаплатена енергия за аб. № ***, за периода
02.02.2019 г. до 01.05.2019 г., в недвижим имот находящ с в гр. Г., ул. ***,
заедно със законната лихва считано от подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК – 19.02.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 15,33 лв.-
обезщетение за забава върху главницата за периода от датата, следващата
датата на всяка от фактурите до 07.02.2020 г., за които суми в производството
по ч. гр. д. № 323/20 г. по описа на РС Габрово, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. В тежест на ответника са възложени
разноските по делото в общ размер на 940 лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
особения представител на ответника адв. Д.Д., като се твърди, че същото е
неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Неправилно съдът
е приел, че независимо от факта, че процесното количество е отчетено със
СТИ, което според вещото лице е опушено и с тъмен дисплей, и на което
липсва знак, който да установява неговата метрологична годност, то е реално
доставено и отчетено, поради което се дължи заплащането й от ответника.
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол, регламентира електромерите като средство за измерване,
предназначени за определяне на консумираната ел. енергия, да са с поставени
1
пломби за първоначална проверка. Законът за измерванията определя, че
последваща проверка се извършва преди изтичането на срока на валидност на
първоначалната. Периодичността на проверките се определя от заповед на
председателя на ДАМТН. Съгласно т. 27 от Заповед № А-616 от 11.09.2018 г.
на Председателя на ДАМТН, действаща към процесния период, монофазните
електромери, какъвто тип е настоящия, подлежат на проверка на всеки 6
години. Според заключението на вещото лице електромерът е бил монтиран
на 07.06.2010 г. и е трябвало да мине на последваща проверка през 2016, но
както е установило вещото лице, такава проверка не е извършена, видно от
регистъра, както и липсва стикер за извършването й, обстоятелство, което е
установено от вещото лице при оглед на електромера. При липса на данни за
проверка на метрологичната годност на електромера и установеното наличие
на опушен и тъмен дисплей, единственият извод, който може да се направи е,
че процесното СТИ с № ***, не е бил годно средство за търговско измерване
по смисъла на ЗИ. Въпреки направеното своевременно възражение,
дружеството не е доказало, че ел. енергията, чието заплащане се претендира е
била отчетена от метрологично годно средство за търговско измерване.
Процесното СТИ, по силата на чл. 120, ал. 1 от ЗЕ и чл. 30, ал. 2 от ОУ на
договорите за пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа,
следва да бъде подържано от оператора на преносната мрежа, като
неизпълнението на това задължение не може да утежнява положението на
потребителя на ел. енергия, като му се начислява сума за доставена и
потребена ел. енергия, отчетено с негодно СТИ. Доколкото за продажбата на
ел. енергия се прилагат правилата за търговска продажба, то ищецът не е
доказал, че е доставил точно определено количество ел. енергия, поради
което ответникът не дължи заплащане на стойността на такава ел. енергия,
която не е установено да е доставена. Моли да се отмени обжалваното
решение, като се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените
искове.
В срок е постъпил отговор от „Енерго – Про Продажби“ АД, в който се
оспорва подадената въззивна жалба и се иска същата да се остави без
уважение, като неоснователна, по подробно изложени доводи. Претендират се
разноските за въззивната инстанция.
Пред въззивния съд особеният представител на жалбоподателя се явява
лично и я поддържа. Представител на ответното дружество по жалбата не се
явява, представя писмена молба, в която се поддържа отговор, взема се
становище по същество, като се прави искане за отхвърляне на жалбата и се
претендират разноските по делото.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск от „Енрго – Про
Продажби“ АД против Л.П.К., като е поискано да се признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 209, 68 лв. за обект на потребление,
заведен с аб. № *** находящ се в гр. Г., ул. ***, включваща 194, 35 лв.
главница за консумирана ел. енергия по фактури издадени в периода
20.03.2019 г. до 20.05.2019 г., както и мораторна лихва върху главницата в
общ размер от 15,33 лв., представляваща сбор от мораторната лихва на всяка
фактура от падежа й до 07.02.2020 г., както и законната лихва за от датата на
2
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. Д. №
323/20 по описа на ГРС.
В срока за отговора, назначеният особен представител на ответника е
възразил, че не е установено ответникът да е в облигационна връзка с
ищцовото дружество. Не е доказано, че в процесния период, количествата
ел. енергия са реално потребени и съответно правилно отчетени. Оспорва се,
че посоченото количество потребена енергия е измерено от годно СТИ. При
липса на доказателства за съответствие на измервателния уред с одобрения
тип и правилното му функциониране , не може да се приеме, че определеното
количество ел. енергия е потребено от ответника, поради което да се дължи
нейното заплащане. Поради неоснователност на главния иск, се оспарва и
акцесорния за лихва.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е
приел, че между страните е установена облигационната връзка, във връзка с
продажбата и потреблението на ел. енергия за процесния обект. Приел е, че за
процесния период. Приел е, съгласно СТЕ начислената ел. енергия може да
бъде консумирана, като размерите на незаплатената ел. енергия са определени
на база показания на СТИ и съответстват на фактурираните. Неоснователен
бил довода на ответника, че не е доказано посоченото количество потребена
ел. енергия да е измерена от годно СТИ. Електромерът бил от одобрен тип и
този извод не се променя от заявеното от вещото лице, че при проверка на
място не е установил електромера да е преминал метрологична проверка през
2016 г. Според съда, когато измерващото средство на потребяваната от
абоната ел. енергия е било метрологично и технически изправно, е без правно
значение обстоятелството, че то е било с изтекъл срок на метрологична
проверка по ЗИ, като се цитира и практика на ВКС. Доколкото ответникът не
оспорва, че е заплатил стойността на доставената ел. енергия, то исковете се
явяват основателни.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по
делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по ч. гр. дело № 323/2020 год. по описа на
ГРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК на 20.02.2020 г., която е връчена на ответника при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК. Заповедта е издадена за незаплатени фактури от длъжника Л. К., за
доставена електрическа енергия за периода 02.02.2019 г. - 01.05.2019 г. в
размер на 194,35 лв., съответно обезщетението за забава върху тази главница -
15,33 лв.
От представена справка по лице издадена от Служба по вписванията, се
установява, че въззвиникът притежава на право на собственост върху
недвижим имот, находящ се в гр. Г., ул. ***, като същият е с клиентски №***
и абонатен № ***.
От заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че
размерът на начислените суми за снабдяване с електрическа енергия,
съгласно издадени 3 фактури за периода от 02.02.2019 г. до 01.05.2019 г. е
194,35 лв. Върху същата от настъпване изискуемостта на задължението по
3
всяка фактура до 07.02.2020 г. е дължимо обезщетение за забава в размер на
законната лихва в размер на общо 15,33 лв. Съгласно заключението
остойностяването на количествата ел. енергия се извършва чрез софтуерен
продукт, чрез който се издават фактурите към всички клиенти на "ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ" АД. Цените на електроенергията по процените фактури е
заложена в софтуера и е съобразно утвърдените от КЕВР за съответния
период цени.
По делото е прието заключение на СТЕ, от което се установява че
електромерът тип АСЕ2000 с № *** е монтиран през м. 06.2010 г. и отчита ел.
енергията в обект на потребление с аб. № ***, като електромери АСЕ 2000 са
били одобрени и фигурират в регистъра за одобрени от БИМ СТИ. Съгласно
заключението максималната мощност, която би могла да бъде консумирана, в
обекта с абонатен № *** за отчетния период, съобразно ел. инсталацията на
същия обект е равна на 10,35 кВт ежечасно. Отчетеното количество
електроенергия от отчетника на СТИ по тарифите 1 и 2 за периода от
02.02.2019 г. до 01.05.2019 г. е 965 кВтч, отговаря на средна консумация
0,457. кВт ежечасно. Средната стойност на преминаващият ток е равна на
2,08 А, което е значително по-малко от допустимия ток на
присъединителните съоръжения 45А. Съгласно заключението начислената
електроенергия е възможно да бъде консумирана. Вещото лице сочи, че
размерите на незаплатената електроенергия за периода от 02.02.2019 г. до
01.05.2019 г. 965 kWh са определени на база показанията на СТИ и
съответстват на фактурираните, като стойността е изчислена математически
вярно, въз основа на утвърдените от КЕВР цени.
Вещото лице, във връзка с поставения първи въпрос на съдебно
техническата експертиза, уточнява в съдебно заседание, че не е дал отговор
дали електромерът е метрологично годен, тъй като ходил на място и там
установил липсата на метрологичен знак, който да удостоверява да е
метрологично годен. Излага, че електромерът е произведен през 2010 г. и през
2016 г. е трябвало да е минал последваща проверка. Същевременно сочи, че
количествата са отчетени, но електромерът е опушен и е с тъмен дисплей,
имало е късо съединение и абоната е изключен, не се снабдява с енергия към
настоящия момент. Вещото лице е установило, че в информационната
система няма данни електромерът да е минал метрологична проверка през
2016 г. или 2015 г. Ходил нарочно на място поради липсата на данни и дори е
снимал електромера. Уточнява, че тези количества са отчетени от ЕРП, но на
електромера няма как да се види. Към момента не може да се види, той
отдавана от 2019 г. е изключен.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав
намира, намира следното от правна страна:
Предявеният иск пред първоинстанционния съд е с правно основание
чл. 422 от ГПК. В тежест на ищеца по този иск е да докаже, че спорното
право е възникнало, а на ответникът – фактите, които го погасяват, изключват
или унищожават.
За да бъде уважен предявеният иск, освен че следва да се докаже
облигационната връзка между страните, възможността претендираното
количество ел. енергия да премине през СТИ, респ. че това количество ел.
енергия математически е правилно изчислена и по утвърдените от КЕВР
4
цени, следва да се докаже, че дружеството е доставило точно, претендираното
за заплащане, количество ел. енергия . За да се докаже, че е доставено точно
определено количество ел. енергия, следва да се докаже, че средството за
търговско измерване е годно и технически изправно.
Единственото възражение във въззивната жалба, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че ирелевантен е факта, че
процесното количество ел.енергия се дължи от ответника, въпреки, че е
отчетено със СТИ, за което вещото лице е установило, че след монтирането
му през 2010 г. не е преминало през последваща метрологична проверка и
въпреки констатираното от същото, че СТИ е опушено и с тъмен дисплей, е
основателно.
Съгласно чл.120 ЗЕ електрическата енергия, доставена на крайни
клиенти, се отчита със средства за търговско измерване, които са собственост
на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на
клиента. Съгласно чл. 34, ал.1 от ОУ на договорите за пренос на ел. енергия
през електроразпределителните мрежи на "Е. ОН България Мрежи" АД, на
средството за търговско измерване се извършва първоначална и последваща
проверка по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към него.
В Закона за измерванията е регламентирано, че последващата проверка се
извършва преди изтичането на срока за валидност на първоначалната, която в
конкретния случай е 6 години след първата или както е определило и вещото
лице, процесният електромер е следвало да мине такава последваща проверка
през 2016 г. В конкретния случай ответникът по въззивната жалба не е
доказал при условията на пълно и главно доказване, че е изпълнил вмененото
му задължение измерващото средство на потребяваната от абоната
електрическа енергия да е било метрологично и технически изправно,
доколкото същото е търговско средство за измерване на доставената ел.
енергия. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане
на продажната цена, доставчикът следва да установи в процеса на доказване
по правилата на чл.154, ал.1 ГПК действително доставеното количество
електроенергия за минал период. От дадените обяснения в съдебно заседание
от вещото лице по СТЕ след като е установило, че в регистрите не е отразено
процесният електромер да е минал последваща проверка през 2016 г., същото
е установило и на място на адреса на абоната, че липсва и стикер на самия
уред за извършена такава проверка. При установената липса на последваща
проверка на монтирания през 2010 г. електромер и констатиран опушен и
тъмен дисплей на същия, който не работи, не може да се приеме, че СТИ с №
*** е било годно средство за търговско измерване през 2019 г., за когато са
претендираните суми по процесните фактури. Приетото в цитираната
практика от първоинстанционния съд е неотносимо към конкретния случай,
тъй като видно от решението на ВКС фактите по делото са различни и
казусът касае СТИ, върху което е установено въздействие и е била сменена
схемата на свързване.
Предвид гореизложеното, решението на първоинстанционния съд
следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и вместо него
да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260221 от 04.10.2021 г., постановено по гр. д. №
1570/2021 г., Габровският районен съд, като неправилно и незаконосъобразно,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от "Енерго- Про Продажби" АД, ЕИК
*********, с адрес гр. Варна, р-н Вл. Варненчик, Варна Тауърс - Г, бул.
"Владислав Варненчик № 258, с пр. осн чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че Л.П.К., ЕГН **********, с
адрес гр. Г., ул. "Стефан Караджа" № 17, дължи на ищцовото дружество
сумата от 194, 35 лв. – главница, представляваща цената за използвана и
незаплатена енергия за аб. № ***, за периода 02.02.2019 г. до 01.05.2019 г., в
недвижим имот находящ с в гр. Г., ул. ***, заедно със законната лихва
считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 19.02.2020 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 15,33 лв.- обезщетение за забава
върху главницата за периода от датата, следващата датата на всяка от
фактурите до 07.02.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК в производството по ч. гр. д. № 323/20 г. по описа на РС
Габрово, като неоснователен и недоказан.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6