М О Т И В И
към решение
по АНД № 657 / 2020 год. на Районен съд-гр.Русе,
СЕДМИ наказателен състав
Русенската районна прокуратура е внесла
предложение обвиняемият Й.Р.Н.
***, да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му се наложи административно наказание глоба за престъпление
по чл.133 вр. с чл.129, ал.2 вр.
с ал.1 от НК, тъй като на 27.06.2019 г. в гр.Русе причинил на Б.Х.С. *** по
непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се в счупване в областта на
големия трохантер на лявата бедрена кост, което довело до трайно затрудняване
движенията на левия долен крайник за срок повече от тридесет дни.
Прокурорът поддържа обвинението така, както е внесено в съда.
Обвиняемият, редовно призован, се явява заедно с
упълномощения от него защитник. В съдебното заседание пледират, че се касае за
„случайно деяние“, поради което съдът да го признае за невинен и оправдае по
внесеното обвинение.
Русенският районен съд, след преценка на събраните по
делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият Й.Р.Н. е роден на *** г. в гр.
Бяла, с ЕГН **********, български гражданин, женен,
с висше
образование, неосъждан, работи, живущ ***. Същият бил преподавател – инструктор за придобиване
на правоспособност за управление на МПС.
На 27.06.2019 г. се провеждал изпит за водачи на МПС. Един от кандидатите
за придобиване на правоспособност бил свидетеля С.Л.М.. За целта по време на изпита същият
управлявал учебен лек автомобил „Тойота Корола“ с
рег.№ Р 48-30 РВ, червен на цвят. През това време обвиняемият седял зад водача
в лявата част на задната седалка. След като изпита приключил около 10:26 часа, свид М. паркирал автомобила в дясната част до десния
тротоар по посоката на движението на улица „Плиска“ № 100, пред хранителен
магазин „Цветница“. В един момент обв.Н. започнал да отваря
задната лява врата за да слезе от автомобила. В същото време покрай автомобила
в непосредствена близост преминавал с велосипед свидетеля Б.Х.С.. Настъпило
съприкосновение между велосипеда и вратата, в резултат на което С. паднал на
земята, вследствие на което получил счупване в областта на големия трохантер на
лявата бедрена кост. Обвиняемият Н. позвънил на тел.112 и съобщил за инцидента,
като описал какво се е случило. На място бил изпратен екип на спешна помощ,
който откарал пострадалия в болницата за преглед и лечение. На произшествието
бил извършен оглед, с който било образувано досъдебно производство. След
приключването на разследването, прокурора внесъл предложение за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба на обв.Н..
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена, въз основа на анализа
на обясненията на обвиняемия; показанията на разпитаните по делото свидетели Б.Х.С.,
С.Л.М., Д.Т.Ч., М. Р. И., С. С. М. и Д. Й. Д.;
оптичен носител със запис от проведен разговор с тел.112; СТЕ на съдържанието
на оптичния носител; СМЕ; САТЕ; справка от „Демакс“АД, оглед на
местопроизшествие и фотоалбум; протокол за доброволно предаване; копия СУМПС,
СРМПС, удостоверение за извършен технически преглед и застрахователна полица;
справка за регистрация на автомобил; справка за нарушител/водач, копие от
дневник за регистрация на ПТП и констативен протокол; схема за организацията на
движение в района на произшествието; биографична справка и декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние и справка за съдимост.
Така например от показанията на свид.С. става ясно, че на процесната дата управлявал
велосипед по ул.“Плиска“. В района на произшествието преминал от лявата страна
на редица от паркирани автомобили. Преминал покрай тях „плътно“, тъй като през
това време от лявата му страна го изпреварвал автобус. Когато се изравнил с
единия от тези автомобили задната лява врата се отворила и ударила велосипеда
му, в резултат на което той паднал на земята и спукал лявата бедрената става на
крака си.
Видно от показанията на С.Л.М., същият ден бил на
изпит за придобиване на правоспособност за водач на МПС. След като изпитът
приключил паркирал автомобила. Чул шум зад него и тогава видял падналия
колоездач. Пояснява, че пострадалия и велосипеда били разположени до
автомобила, тъй като не могъл да слезе. Сочи, че автобус към него момент не е
имало на улицата.
В този смисъл са и показанията на свидетеля Д.Т.Ч., от които се изяснява, че бил паркирал автомобила
си в района на произшествието. Пострадалия се движил в дясната лента за
движение докато преминавал покрай паркирания по-напред червен учебен автомобил,
задната му лява врата се отворила, велосипеда се „закачил“ в нея и той паднал
на земята. Обвиняемият нямал възможност да слезе от автомобила, докато
велосипеда не бил изместен. Според него вратата била отворена на по-малко от 45
градуса. Също твърди, че към него момент
по улицата не е преминавал автобус. Двете леви ленти били напълно свободни и
нямало никакви препятствия от лявата страна.
От свидетеля М. Р. И. се установява, че е посетил
произшествието в качеството си на мл.автоконтрольор. Установил, че пострадалия
бил блъснат от отваряща се врата на лек автомобил „Тойота Корола“
с рег.№ Р 48-30 РВ, докато обвиняемият слизал от автомобила от задната лява седалка.
Същият бил изпробван за алкохол, при което се установило, че не е употребявал
такъв. След като се разбрало, че пострадалия е с фрактура на левия крак, на
мястото бил извършен оглед от разследващ полицай.
От показанията на свидетелят С. С. М. – също
инструктор и от тези на Д. Й. Д. – служител към ИА „АА“, става ясно, че на
процесната дата М. отворил задната дясна врата на автомобила, в който бил
обвиняемия, с цел да вземе чантата за камерата на служителя от ИА „АА“ участващ
в изпита, когато забелязал, че задната дясната гума е мека и уведомил затова обв.Н.. По тази причина той тръгнал да слиза, при което
възникнала инкриминираната ситуация.
Обвиняемият сочи, че след приключване на изпита при
отваряне на задната лява врата при слизане от автомобила, паднал велосипедист.
Според него или е загубил равновесие, или е бил леко закачен от нея. Според
него не било възможно през това време да е минал автобус.
От заключението на
СМЕ се изяснява, че в резултат на инкриминирания случай С. е получил средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване в областта на големия трохантер на
лявата бедрена кост, което довело до трайно затрудняване движенията на левия
долен крайник за срок повече от тридесет дни.
От изготвената техническа експертиза на записа от
проведения разговор с телефон ЕНН 112 е видно, че обвиняемият лично е уведомил
дежурния служител за възникналия инцидент и добросъвестно е разяснил, че е
отворил врата и през това време е минал велосипедист, в резултат на което са се
„закачили“.
Справка от „Демакс“АД сочи, че визирания изпит започнал
в 09:54:44 часа на 27.06.2019 г. и завършил в 10:25:54 часа.
От огледа на местопроизшествието се
установява мястото на неговото възникване и разположението на автомобила, от
който обвиняемият слязъл, както и наличието на паднала боя с размери 1,5 см. по
задния край на вратата, на 2 см. от прозореца (по външния ръб). Изготвения
фотоалбум онагледява визуално установените обстоятелства.
От протокола за доброволно предаване на копия от
СУМПС, СРМПС, удостоверение за извършен технически преглед и застрахователна
полица, е видно, че са предадени от обвиняемия. Изяснява се, че същият е
правоспособен водач, че автомобила е собственост на „Аркус“ЕООД, че е преминал
технически преглед и за него има сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
От справката за регистрация на лек автомобил „Тойота Корола“ с рег.№ Р 48-30 РВ е видно, че е собственост на
„Аркус“ЕООД.
От копието от дневника за регистрация на ПТП и
констативен протокол се установява, че на 27.06.2019 г. е регистрирано на
процесното произшествие и е изготвен констативен протокол за ПТП с пострадал №
420/143 – Б.С..
От справката за нарушител/водач е видно, че
обвиняемият е правоспособен водач от 1983 г. и до момента е санкциониран за
нарушаване на правилата за движение по пътищата общо шест пъти.
От схема за организацията на движение в района на
произшествието е видно, че участъкът от ул.“Плиска“, в който е станало
произшествието е с три ленти за движение на МПС.
От заключението на изготвената САТЕ се
констатира че:
-
скоростта на
движение на велосипедиста непосредствено преди произшествието е била около 7,2
км/ч, а автомобилът бил неподвижен;
-
лявото странично
огледало на автомобила се е намира на 2,56 метра от десния край на платното за
движение, а лентата за движение в която е бил автомобила е широка 3 метра; при
отворена до 45 градуса врата задната ѝ част е на разстояние 63 см. извън
лявата страна на автомобила.
-
от задната дясна
седалка пътникът няма видимост през огледалата за обратно виждане; през задното
стъкло на автомобила при наличие на паркирани зад него автомобили няма видимост
зад автомобила по същата и по съседната лента; видимост от това място има само
чрез леко отваряне на задната врата и поглеждане назад;
-
опасната зона за
спиране на велосипедиста е 4,53 м;
-
минималната
безопасна странична дистанция за преминаване на велосипедист покрай автомобила
е 0,86 м;
-
в конкретния
случай обв.Н. е имал възможност да предотврати
произшествието, ако е отворил внимателно вратата на автомобила или е попитал
водача му дали е свободно назад преди да отвори вратата.
От справката за съдимост се установява чистото съдебно
минало на обвиняемия.
Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната
съвкупност, налагат следните правни изводи:
От обективна и субективна страна обвиняемият не
е осъществил състава на престъплението по чл.133 вр. с
чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Безспорно е
по делото, че се касае до поведение на пътник в автомобил, който се е намирал в пълен покой, спрян за престой. Не е спорно и че велосипедистът имал пред себе си
спрени вдясно моторни превозни
средства, сред които и процесния автомобил, които той следвало да заобиколи. Като взе предвид установената при огледа на
местопроизшествието паднала боя на задната лява врата и показанията на свид.Ч. за „закачане“ между вратата и велосипеда, съдът
намира, че категорично между тях е имало съприкосновение.
Съгласно разпоредбата на чл. 95, ал.1 от ЗДвП, водачът и пътниците могат да отварят
врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство,
спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат
опасност за останалите участници в движението.
Според чл. 81, т.3 ЗДвП, на водача на двуколесно пътно превозно средство, с изключение на
индивидуално електрическо превозно средство е забранено да се движи в
непосредствена близост до друго пътно превозно средство или да се държи за
него.
Според съда, в случая велосипедистът е
преминал покрай автомобила, от които обвиняемият е имал намерение да излезе, на
разстояние много по-малко от минималната безопасна странична дистанция за
преминаване покрай автомобила. Т.е. дори и при затворена врата на автомобила това движение е било в непосредствена близост до него. Винаги такъв водач на велосипед може да очаква, че
когато предприема маневрата заобикаляне на спряно МПС, особено когато в
него има хора, може да се отвори врата,
поради което наличната в случая дистанция от по-малко от една изцяло отворена врата, не може да се
приеме, че не е в непосредствена близост. Велосипедистът е пълнолетен и той следва винаги да се
съобрази с това какво заобикаля. От спрял автомобил като вид МПС, който е спрял
за престой и в него има хора, винаги може да се
очаква да излязат лица и да се отвори предните
лява и/или задна врати. Такъв водач винаги може да очаква подобно отваряне и в този смисъл най-малкото, което той е длъжен, е да има в съзнанието си, че следва да бъде на безопасно
разстояние.
От експертното заключение на автотехническата експертиза става ясно, че лявото странично
огледало на автомобила се е намирало на 2,56 метра от десния край на платното
за движение, а лентата за движение в която е бил автомобила е широка 3 метра.
Същевременно от показанията на пострадалия и свид.Ч.
става ясно, че велосипедът се е намирал в дясната лента за движение при
възникването на инцидента. Следователно велосипедистът е преминал покрай
спрелия автомобил на разстояние по-малко от 44 см., при безопасно такова от 86 см.
В този смисъл по твърде груб начин велосипедистът е
нарушил постановеното от чл. 81, т.3 от ЗДвП. Затова, съзнавайки нарушението си, в
показанията си като причина да премине толкова близко покрай спрелите превозни
средства сочи наличието на изпреварващ го от ляво автобус, което обстоятелство,
съдът приема за невярно, тъй като е в противоречие с показанията на
незаинтересованите от изхода на делото свидетели М. и Ч., а и от обясненията на
Н..
Да се очаква от обвиняемия, в
качеството му на пътник, че покрай автомобила, при положение, че разстоянието
от него да края на лентата за движение има само 44 см., ще премине на толкова
близко разстояние велосипедист, при спрял за престой автомобил
с намиращи се в него хора, които всеки момент могат да слязат и при липсата на
обективна възможност да възприеме преминаващия покрай него велосипедист, да
отвори леко вратата и да погледне назад, е такава изкуствена конструкция, която не се нуждае от коментар. Нещо повече, от автотехническата
експертиза се установява, че при отворена до 45 градуса врата задната ѝ
част е на разстояние 63 см. извън лявата страна на автомобила. След като
разстоянието от лявата страна на автомобила до кроя на лентата е 44 см. и при
положение, че велосипедистът е бил в тази лента, това означава вратата е била
отворена на много по-малко от 45 градуса, а самият пострадал е преминавал на
изключително близка небезопасна дистанция от спрелия автомобил. Това означава и
че при леко отваряне на задната врата и поглеждане назад, пак е щяло да има
съприкосновение между вратата и велосипеда. Впрочем това се потвърждава и от
факта, че след удара и падането на пострадалия на земята, свид.М.
и обвиняемият не са могли да излязат докато велосипеда не бил преместен на такова
разстояние, което да позволи отварянето на вратите им до положение, даващо им
възможност да сторят това. В случая няма как обвиняемия да е могъл да предвиди
подобно поведение от страна на пострадалия, поради което съдът намира, че се
касае за „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК, което е изключващо вината
обстоятелство.
Предвид изложеното, съдът призна обв. Н. за НЕВИНОВЕН, че на 27.06.2019 г. в гр.Русе
причинил на Б.Х.С. *** по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване в областта на големия трохантер на лявата бедрена кост, което довело
до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник за срок повече от
тридесет дни и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК го ОПРАВДА по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл.133 вр. с чл.129,
ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Така мотивиран и съдът произнесе решението
си.
Районен съдия: