Мотиви по Присъда №
260000 от 21.09.2020 г. по нохд № 134/2019 г. на Военен съд – Пловдив.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства приема за установено следното:
Подсъдимият ****** Д.Д.Д. бил на
служба в БА от 01.07.2007г. Служил във в.ф. *** на длъжност ***.
По време на службата си
изпълнявал поставените задачи в пълен обем и в срок. Спазвал изискванията на
устава и на етичните норми на поведение. Не му били налагани наказания. Бил
поощряван с „Предметна награда“, „Парична награда“ и „Обявяване на
благодарност“. Със заповед № ЗЛС-6/12.03.2018г. договорът му за военна служба
бил прекратен.
Не е бил осъждан.
ПО
ВРЕМЕ НА СЛУЖБАТА СИ ПОДСЪДИМИЯТ ИЗВЪРШИЛ СЛЕДНОТО:
През 2005 г. – 2006 г. ****** Д.
решил да кандидатства за постъпване на работа в Българската армия, но не
притежавал диплома за завършено средно образование. Непознато за него лице му
заявило, че може да го снабди с диплома за средно образование срещу заплащане. Д.
предплатил сумата от 400 лв., а когато била готова дипломата за завършено
средно образование, платил още 400 лв. Инкриминираната диплома била за завършен
***, където подсъдимият не бил учил.
Дипломата била неистинска.
Използвайки неистинския официален
документ – диплома за завършено средно–специално образование, серия *** № ***,
рег.№ *** на ***, ****** Д. на 01.07.2007 г. постъпил на служба в БА.
Давностният срок за преследване и
доказване на това престъпление e изтекъл.
На 21.08.2012 г. в ***
подсъдимият ***. Д. подал заявление за издаване на свидетелство за управление
на МПС в сектор „Пътна полиция“-*** при ОД-МВР-***, във връзка с придобиване на
нова категория „С“. Заявлението подал пред свидетелката П.Д. – служител в звено
„Отчет водачи“ в сектор „Пътна полиция“ – *** при ОД-МВР-***. Към заявлението
приложил декларация по чл. 159 от ЗДвП и чл. 3, т. 6 от наредба № 157/2002 г.
на МВР, удостоверение за здравословно състояние на водач за придобиване на
правоспособност за управление на МПС с изх.№ 58/25.07.2012 г., удостоверение за
допускане на практически изпит и удостоверение за допускане на теоретичен
изпит, както и неистинската диплома за завършено средно-специално образование –
оригинал и копие.
Подсъдимият съзнателно
представил пред ц.л. Д. оригинал и копие
на неистинска диплома за средно-специално образование, серия *** № ***, рег.№ ***
на ***.
Св. Д. лично сверила приложеното
копие на дипломата и се убедила, че копието е идентично с представения и от
подсъдимия оригинал. Подсъдимият Д. заверил приложеното копие пред нея и Д. му
върнала оригинала на неистинската диплома. Така приетите и окомплектовани
документи, ц.л. Д. ги входирала под рег.№ 35586/21.08.2012г. въз основа, на
които на ***. Д. било издадено свидетелство за управление на МПС с №
*********/03.09.2012 г.
Видно от заключението на
назначената почеркова експертиза, подписите на зрелостната комисия в „Диплома за
средно специално образование, серия *** № ***, рег.№ *** на ***, а именно:
1. Подписът, положен след думите
„*** Т. Д.“ не е изпълнен от лицето *** Т. И. Д..
2. Подписът, положен след думите
„*** П. Д.“ не е изпълнен от лицето *** П. Г. Д.
3.
Подписът, положен след думите „*** М. М.“ не е изпълнен от лицето *** М. Д.
М.
4. Подписът, положен след думите
„*** С. Б.“ не е изпълнен от лицето *** С. Д. Б.
5. Подписът, положен след думите
„*** С. М.“ не е изпълнен от лицето *** С. М. С.
Подписите на първа страница под
гербовия печат и на трета страница, на гърба на печата на училището, след
думите „Директор: *** В. Т.“, не са изпълнени от лицето ***В. С. Т.
Видно от получените писма от ***,
не е била издавана диплома за средно образование на подсъдимият Д. Д.Д., серия *** № ***, рег.№ ***на ***, както
и че в регистрационните книги на
учебното заведение през 2000 г. регистрационните номера за годината започвали с
***.
С
горното от обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил състава на
престъплението по чл.316, алт.1, вр. чл.308, ал.4, т. 2, вр.ал.2, пр. 7 НК, защото на 21.08.2012 г. в ***, в
маловажен случай, съзнателно се ползвал от неистински официален документ -
диплома за средно-специално образование, серия ***, рег.№ *** на ***, като го
представил в сектор „Пътна полиция“ - *** при ОД- МВР- ***, като част от сбор
от документи, за да му бъде издадено свидетелство за правоуправление на моторно
превозно средство, като предмет на деянието е документ за завършено
образование, като за самото съставяне на неистинския официален документ не може
да му се търси наказателна отговорност.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на
подсъдимия, свидетелските показания, както и от останалите писмени доказателства
приложени по делото.
Горното извършено от подсъдимия Д. попада в
хипотезата на чл. 93 т. 9 НК – „маловажен случай” с оглед липсата на вредни
последици, както и с оглед на смекчаващите обстоятелства – чистото му съдебно
минало към момента на извършване на деянието, направените самопризнания, с
които е съдействал за разкриване на обективната истина, добрите характеристични данни, критичното
отношение към извършеното, мотивите поради които е извършил деянието, а именно
затрудненото му материално състояние, семейното му положение – женен, с две
деца. Наличните характеристични данни за подсъдимия, които са изцяло
положителни – отсъствието на предишни осъждания, професионалното му развитие като
военнослужещ, за което е бил поощряван, осъзнатата противоправност и укоримост
на извършеното деяние, нееднократно изказаното съжаление и критично отношение,
както и обстоятелството, че понастоящем е освободен от кадрова служба,
разкриват една значително по-ниска от типичните случаи на документни
измами степен на обществена опасност предопределяща маловажността на случая на
извършеното престъпление. В този смисъл са Решение №481/07.12.2010г. на ВКС по
н.д. № 341/2009г., І н.о. НК и Решение № 8/02.12.2013г. по въззивно анд
№8/2013г. по описа на Военно-апелативен съд гр. София. Деянието в конкретния
случай е с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпления от този вид.
ПРИЧИНИ:
Ниско правно съзнание, липса на контрол от страна на началниците и затрудненото
материално положение.
МОТИВИ:
Користни.
С обвинителния акт подсъдимия ******
Д.Д.Д. е бил предаден на съд с обвинение по чл. 316, алт. 1, вр. чл. 308, ал. 2, пр. 7, вр. ал. 1 от НК. Съдът след като съобрази горните
фактически обстоятелства, както и становищата на страните, намира че
извършеното престъпление от подсъдимия се обхваща от хипотезата на 316, алт. 1, вр.
чл. 308, ал. 4, т. 2, вр. ал.2, пр. 7 НК,
поради което същия следва да бъде оправдан по обвинението му посочено в
обвинителния акт.
Съдът
като взе предвид, че подсъдимия е
пълнолетно лице, че е извършил умишлено престъпление, което се наказва с лишаване
от свобода до две години, както и обстоятелствата, че не е бил осъждан за
престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност
по реда на Раздел ІV на Глава VІІІ от НК и че няма причинени имуществени вреди
и не са налице законовите забрани предвидени в разпоредбата на чл.78а ал.7 НК,
поради което намира че в случая следва
да се приложи чл. 78а от НК.
Подсъдимият
следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи
административно наказание глоба, която съдът съобрази с: чистото му съдебно минало, обстоятелството,
че същият е уволнен от кадрова военна служба, безработен, добрите
характеристични данни за същия като военнослужещ, семейното му положение – женен,
с две деца, направените самопризнания, с които е спомогнал за разкриване на
обективната истина, критичното отношение към извършеното, както и имущественото му състояние. В конкретния
случай съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено административно
наказание глоба при значителен превес на смекчаващите обстоятелства в размер на
хиляда лева.
Вещественото
доказателство по делото: диплома за средно-специално образование, серия
***, рег.№ *** на ***, след влизане на присъдата в
законна сила следва да се унищожат като вещ без стойност.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Военен
съд – Пловдив направените по делото разноски в размер на 38,20 лв. за пътни пари и за
вещо лице.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати в полза на РС „Военна полиция“
– Пловдив сумата от 210 лв. за почеркова експертиза.
Водим
от гореизложеното, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, съдът
постанови присъдата си.
07.10.2020 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: