Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………………/…………………..…, гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд,
наказателна колегия, VІ-ти състав, в публично заседание на осемнадесети януари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 4727 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на К.К.П. ***,
ЕГН **********, против НП № 436а-388/19.10.2020год. на Директора на ОД на МВР
Варна, с което й е било наложено адм. наказание глоба
в размер на 300лв. на основание чл. 209а, ал.1 от ЗЗ.
В жалбата си въззивницата сочи,
че в хода на адм. наказателното производство били
допуснати множество нарушения на материалния и процесуалния закон – в НП не
било обсъдено възражението подадено срещу АУАН; към момента на издаване на НП
деянието не съставлявало адм. нарушение тъй като
заповедта посочена в НП била изменена като носенето на маска на открито, в
паркове, улици и на автобусни спирки било отменено (била налице хипотезата на
чл. 3, ал.2 от ЗАНН); в НП липсвало цифрово или евентуално словесно посочване на
точната неизпълнена противоепидемична мярка, което водело до неяснота на
обвинението; сочи че цитираните заповеди не били породили правно действие тъй
като не били публикувани в ДВ и съдържанието им не било достигнало до нея; в
съдържанието на АУАН и НП имало разминаване между словесно и описание на
нарушението и посочената като нарушена законова норма; сочи че нарушението било
маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН и на последно място сочи, че АУАН бил
издаден в нарушение на чл. 34, ал.1, изр. 2 от ЗАНН – след изтичане на
3-месечния срок от откриване на нарушителя. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивницата
се явява лично и с упълномощен процесуален представител в лицето на майка й Венина Костова. Последната заявява, че поддържа жалбата и
оспорва фактическите констатации изложени в АУАН и НП. Във фазата по същество
пледира за отмяна на НП на основанията изложени в жалбата като акцентира на
това, че на следващия ден след съставяне на АУАН била издадена нова Заповед от
МЗ с която мярката да се носят маски на открити места била отменена. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Процес. представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде
потвърдено като изразява становище за безспорна доказаност на адм.наказателното обвинение, както и такова за липса на
допуснати в хода на адм.наказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Варненска районна прокуратура,
редовно уведомена за датата на съдебното заседание не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 30.04.2020год., около
12:10ч., свидетелите К. и Читаков и двамата служители
на Общинска полиция изпълнявали служебните си задължения като работели на КПП „Делфинарум“ в м. „Салтанат“ на гр.Варна. Двамата забелязали
въззивницата и още едно момче, които движели в парка без поставени предпазни
маски на лицето. Лицата били спрени и им било обяснено, че са извършили
нарушение. На място св. Читаков съставил на
въззивницата АУАН бл.№ 0001721/30.04.2020год. в който посочил че същата е
нарушила разпоредбата на чл. 209а, вр. чл. 63, ал.1
от ЗЗ, тъй като при преминаване на открито място „Приморски парк“ в м.
„Салтанат“ до КПП „Делфинариум“ не използва предпазна
маска или друго средство покриващо устата и носа, с което не изпълнява
установените в т.9 на Заповед № 01-197 от 11.04.2020год. изм. със Заповед №
01-236/24.04.2020год. на министъра на Здравеопазването противоепидемични мерки.
Актът бил надлежно предявен на
въззивницата която го подписала вписвайки в него че има възражения.
На същата по имейл въззивницата
подала писмено възражение срещу АУАН.
На 19.10.2020год., въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП, с
което административнонаказващият орган възприел изцяло фактическите констатации
в акта. В НП АНО приел, че следва да наложи санкция на въззивницата за това, че
на 30.04.2020г. на открито обществено място не е изпълнила противоепидемичните
мерки въведени на осн.чл.63, ал.1 от ЗЗ със Заповед №
РД-01-197 от 11.04.2020г. за допълване на Заповед №№ РД-01-124 от 13.03.2020г.
изм. и доп. Със Заповед № РД-01-236 от 24.04.2020год. на Министъра на
здравеопазването, с което е нарушила чл.209а, ал.1 от ЗЗ. АНО изложил и мотиви
, защо счита, че случаят не попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН и на
основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ наложил на въззивницата адм.
наказание глоба в размер на 300лв..
Описаната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, както писмени, така и гласни, а именно свидетелски
показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, докладна записка,
заповед на Директора на ОД на МВР-Варна, Заповед
№ РД-01-124 от 13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, Заповед №
РД-01-197 от 11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването и Заповед №
РД-01-236 от 24.04.2020г. на Министъра на здравеопазването / последните три
публикувани и налични на сайта на Министерството на здравеопазването-
общодостъпен за всички/ и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Като логични и незаинтересовани
от изхода на делото, съдът кредитира показанията на св. Читаков,
които е очевидец на нарушението. Същият с необходимата конкретика посочи
фактите, имащи значение за установяване на обективната обстановка по делото.
Същият сочи, че лично е възприел че въззивницата и момчето с нея са били без
поставени маски.
В съдебно заседание показания е
дал и св. К. (вписан като свидетел в АУАН). Същият заявява, че през април месец
2020год. е бил стажант в Общинска полиция и си спомня че е бил с колегата си Читаков на КПП „Делфинариума“, но за конкретни факти
свързани с конкретния случай заявява, че няма спомен, поради което и
показанията му не допринасят в значителна степен за изясняване на фактическата
обстановка.
Писмените материали приложени
към АНП съдът кредитира, тъй като те са непротиворечиви и кореспондират с
установената фактическа обстановка по делото.
Съдът, предвид становището на
страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срок, от надлежна страна, поради което и е приета от съда за разглеждане
по същество.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган- Директора на ОД на МВР-Варна, съгласно
правомощията му отразени в чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ.
АУАН е съставен от полицейски
орган в ОД на МВР-Варна- мл. инспектор в Общинска полиция при ОД на МВР-Варна,
оправомощен съгласно заповед № 365з-1952/24.03.2020г. на Директора на ОД на
МВР-Варна. Съдът намира, че процесният АУАН е
съставен от компетентно (териториално и материално) лице съгласно приложената
по делото № 365з-1952/24.03.2020г., видно от която на държавните служители с
полицейски правомощия от ОД на МВР – Варна е възложено да съставят АУАН по чл. 209а от ЗЗ.
По делото не се спори, а и видно от разпита на св. Читаков,
същият е служител на ОД на МВР – Варна, разполагащи с полицейски правомощия,
доколкото работи като инспектор в ОП при
ОД на МВР-Варна.
Административно-наказателното производство
е образувано и протекло в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В тази връзка съдът не споделя
наведеното в жалбата възражение, че АУАН бил съставен след изтичане на
предвидения в нормата на чл. 34, ал.1, изр. 2 от ЗАНН з-месечен срок от
откриване на нарушителя. Видно от АУАН, а и от показанията на св. Читаков, АУАН е бил съставен на място в момента в който са
били установени нарушението и въззивницата като негов извършител.
При проверка на атакуваното НП и АУАН въз основа на който същото е издадено, съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението по този пункт от НП, на обстоятелствата, при които е извършено. Действително в АУАН и НП не са посочени доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Според настоящия съд обаче това нарушение не е съществено, тъй като не се отразява на правото на защита на наказания субект. Няма спор в теорията и съдебната практика, че правото на защита се осъществява срещу фактите, а не срещу изброени доказателства. Отделен е въпроса, че в случая нарушението е било установено и лично възприето от самия актосъставител и на практика няма и какви доказателства да бъдат описани в НП. Ясно и недвусмислено в АУАН и НП е посочено в какво се състои административнонаказателното обвинение, а именно, че въззивницата не носи на обществено място защитна маска или друго средство покриващо носа и устата, с което не е изпълнила противоепидемичните мерки, въведени със заповед на министъра, като в АУАН и НП е цитирана и съответната заповед в това число и заповедта с която същата е била изменена и допълнена. Очевидно е, че въззивницата е разбрала в какво е обвинена, което личи и от съдържанието на депозираното срещу АУАН възражение още в деня на съставяне на акта. Не се споделя от съда и възражението за разминаване между словесно описание на нарушението и посочената като нарушена норма. Нормата на чл. 209а, ал.1 от ЗЗ посочена като нарушена в АУАН и НП (в редакцията към датата на нарушението) предвижда санкция за този който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление. В случая в обст. части на АУАН и НП недвусмислено са посочени както акта на министъра на здравеопазването с който са въведени противоепидемичните мерки, така и самата мярка която въззивницата не е изпълнила – била е на обществено място без поставена предпазна маска.
Наказващият орган не е нарушил
задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната
разпоредба преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява
акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и
разследване на спорните обстоятелства. Законодателят обаче не е предвидил
произнасянето по възраженията да става с нарочен акт или пък задължение за АНО
да ги обсъжда в НП, а само и единствено задължението да ги прецени. В случая
щом като е издал НП, предмет на настоящото производство, то безспорно АНО е
възприел възраженията за неоснователни, което е и отбелязано в НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 1 (ДВ бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) ЗЗ при възникване на
извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. С
Решение (Обн. - ДВ, бр. 22 от 13.03.2020 г.)
Народното събрание, по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84,
т. 12 от Конституцията на Република България и във връзка с разрастващата се
пандемия от COVID-19 е обявило извънредно положение върху цялата територия на
Република България, като съгласно т. 2. е възложено на Министерския съвет да
предприеме всички необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във
връзка с пандемията от COVID-19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България. В съответствие с обявеното извънредно
положение Министърът на здравеопазването е издал заповеди във връзка с
овладяване на извънредната епидемична обстановка, които впоследствие са
многократно изменяни. Така министърът е издал
Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., изменена и допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-236 от
24.04.2020г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-247/01.05.2020год. и
впоследствие отменена със Заповед № РД-01-263/14.05.2020г. В т.9 от посочената
заповед № РД-01-197/11.04.2020г. за първи път е въведена посочената в АУАН и в
НП противоепидемична мярка, а именно задължението за всички лица, които се
намират на закрити или открити обществени места, в това число паркове, улици,
автобусни спирки, храмове, търговски обекти и др. да имат поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата. В цитираната заповед е бил определен и срок на
действие на тази противоепидемична мярка – от 12.04.2020год. до 26.04.2020год.
С последваща заповед обаче, а именно Заповед № РД-01-236/24.04.2020год.
предходната заповед е изменена в частта на срока на действие на мярката, който
е бил удължен до 13.05.2020год. вкл. Налице са и последващи актове на министъра
на здравеопазването, а именно Заповед № РД-01-247/01.05.2020год., а след това и
Заповед № РД-01-263/14.05.2020г. като с първата цитирана заповед т.9 се изменя
като думите „или на открити“ и думите „паркове“ и „улици, автобусни спирки“ са
били заличени (т.е. задължението да носене на предпазна маска или друго
средство покриващо носа и устата на открити места е отпаднало), а с втората
заповед е прекратено изцяло действието на първоначалната заповед - Заповед № РД-01-124 от 13.03.2020г. изм. и
допълвана с множество заповеди в това число и описаните в АУАН и НП. Към
момента на съставяне на АУАН, обаче Заповед № РД-01-197/11.04.2020г., изменена
и допълнена със Заповед № РД-01-236 от 24.04.2020г., е създала задължения и
непосредствено е засегнала права, свободи и законни интереси на неопределен
брой лица. Изрично в Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. изм. със Заповед №
РД-01-236 от 24.04.2020г. (в частта на срока на действие) е предвидено, че
всички лица, които се намират на закрити или открити обществени места, в това
число паркове, улици, автобусни спирки, храмове, търговски обекти и др. трябва
да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба
или друго средство, покриващо носа и устата като действието на заповедта е в
сила от 12.04.2020г. до 13.05.2020год. вкл. Т.е. към дата 30.04.2020г. когато
въззивницата е установена без предпазна маска или друго предпазно средство,
покриващо носа и устата, на открито място в м. „Салтанат“ до КПП „Делфинариум“ в гр.Варна заповедта е била действаща и в тази
връзка съдът не споделя наведеното в жалбата възражение в противната насока.
Действително в Заповед № РД-01-197/11.04.2020г е посочен срок на действие на
заповедта до 26.04.2020год., но с последващата
заповед от 24.04.2020год. (изрично посочена както в акта, така и в НП) този
срок е бил удължен до 13.05.2020год.
Заповед № РД-01-197/11.04.2020
г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-236 от 24.04.2020г., изм. и доп.
Със Заповед № РД-01-247/01.05.2020год., а впоследствие отменена със Заповед №
РД-01-263/14.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването е издадена на
основание чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето и във връзка с усложняващата се
епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията
на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание
извънредно положение. Същата носи белезите на общ административен акт по
смисъла на чл. 65 от АПК (в този смисъл - Определение № 8865 от 06.07.2020 г.
по адм. д. № 3873/2020 на Върховния административен
съд; Определение от 01.06.2020 г. по адм. д. №
4088/2020 на Върховния административен съд). Процесните
заповеди не уреждат абстрактни правила за поведение при извънредно положение
поради здравни причини, нито дори правила за COVID епидемии, а имат за цел да
уредят възникналата ситуация покрай настъпилата актуална пандемия с COVID-19. В
тази връзка следва да се посочи, че всички заповеди на министъра на
здравеопазването са издадени като общи административни актове, повечето с
изрично позоваване на чл. 73 от АПК, в това число и процесните, който изрично
позволява да се издаде общ административен акт в неотложни случаи без
обществено обсъждане, какъвто неотложен случай безспорно е настъпилата
пандемия. АПК не предвижда обявяване на ОАА в Държавен вестник, а е уредено
специално производство във връзка с тяхното приемане и оповестяване. Съгласно
чл. 73 АПК когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за
предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната
сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото
на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за
уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на
акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията
за издаването му. Заповедите на Министъра на здравеопазването са издадени именно
в неотложна ситуация за опазване на живота и здравето на гражданите на
територията на страната като същите са оповестени чрез средствата за масово
осведомяване, чрез извънредни пресконференции на НОЩ, както и на страницата на
Министерство на здравеопазването, където се намират и понастоящем. По делото не
е спорно, че процесните заповеди са обявени в интернет, на страницата на МЗ,
поради което съдът намира, че същите са породили правно действие.
Проследявайки уредбата се
установява, че посочената Заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. е била изменена
със заповед № РД-01-247/01.05.2020год. с което задължението за носене на маска
на открито е отпаднало, а в последствие и отменена със заповед от 14.05.2020г.,
но нито изменението на заповедта, нито нейната отмяна се отразяват върху
отговорността на въззивницата, която е допуснала нарушение към момента, към
който Заповедта е предвиждала конкретна задължение до неопределен кръг от лица
– всички, които се намират в закрити или открити обществени места, в това число
паркове, градини и на улицата, да имат поставена защитна маска за лице или
друго предпазващо средство , покриващо носа и устата, в това число кърпа , шал.
Като ОАА тя е имала ограничено действие във времето и с отпадане на
предварително заложения в нея срок действието й е отпаднало, но това не
обезсилва със задна дата правата и задълженията, които е пораждала през периода
на действието си. Това би било така единствено ако е била обявена за нищожна,
но такива данни не са налице по делото. В тази връзка не може да намери
приложение и нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН каквото становище е изложено в
жалбата. Заповедите по чл. 63 от ЗЗ са общи административни актове и отмяната
или изменението им, не представлява изменение на нормативна разпоредба, за да е
приложима хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗАНН. Не би могло да намери приложение ТР
№ 2 от 27.06.2016 г. на ВАС на РБ, постановено по т. д. № 2/2015 г., в мотивите
на което е прието, че отмяната на общ административен акт има обратно действие,
т. е. той се счита отменен от момента на издаването му. По отношение на
горепосочените общи административни актове, не са ангажирани по делото
доказателства за отмяната им като незаконосъобразни, поради което от значение е
обстоятелството, че към датата на извършване на нарушението заповедта е била
действаща, пораждала е валидно правно действие на територията на страната.
Отделно от това в случая административнонаказателната отговорност произтича не
от заповедта, а от закона – чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, която разпоредба не
е отменена или изменена в по-благоприятна редакция към момента на издаване на
наказателното постановление или към момента на постановяване на настоящия
съдебен акт.
Съгласно чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ (действащ към 30.04.2020год.) за каквото нарушение е ангажирана отговорността на въззивницата, Който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв. Видно от нормата тя съдържа в себе си както правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на това правило. От материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства – показанията на св. Читаков, както и от приложената към АНП докладна записка от същия свидетел, се установява по безспорен начин, че на 30.04.2020 г. по време на действие на въведеното с посочената по-горе заповед задължение до неопределен кръг от лица /всички, които се намират в закрити или открити обществени места, в това число паркове, градини и на улицата/ да имат поставена защитна маска за лице или друго предпазващо средство , покриващо носа и устата, в това число кърпа , шал , жалбоподателката се е намирала на открито обществено място по смисъла, вложен в разпоредбата на § 1а от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето, каквато се явява м. „Салтанат“, Приморски парк в гр.Варна, като не е имала поставена маска или друго средство, покриващи носа и устата. Абсолютно ирелевантно е дали въззивницата е спортувала, както и дали след направена забележка тя е поставила маската си. Процесната заповед не въвежда изключение от задължението за носене на маски. С оглед на изложеното се налага извода, че въззивницата е осъществила от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, /в сила към 16.04.2020 г. и напълно правилно и законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната й отговорност.
В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с други деяния от същия род, което налага извода, че същото
представлява административно нарушение, а не престъпление по смисъла на чл. 355
от НК. В същото време обаче съдът намира, че с оглед кръга на обществените
отношения които охранява ЗЗ и по-конкретно посочените разпоредби по време на
обявеното извънредно положение, имащо за цел неразпространение на заразата и
опазване живота и здравето на гражданите, процесното деяние не може да бъде
квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка
съдът напълно споделя изложения в тази насока извод на административнонаказващия
орган. Правилно е било преценено, че с оглед характера на нарушението в
настоящия случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното
в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление нарушение крие сериозен риск за останалите граждани, свързана с
разпространение на пагубен за човечеството вирус и обявената глобална пандемия.
Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с други административни нарушения от същия вид, поради което и същото не може
да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по смисъла вложен в
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Безспорно на следващия ден след датата на
нарушението заповедта е била изменена като думите „или на открити“ и думите
„паркове“ и „Улици, автобусни спирки“ са били заличени. . Сам по себе си този
факт обаче не може да определи случая като маловажен, съответно да определи по-ниска
степен на обществена опасност на нарушението доколкото безспорно от събраните в
хода на съдебното следствие доказателства се установява, че към момента на
извършване на нарушението въззивницата не е била сама, а с друго лице което
също е било без предпазна маска. Следва да бъде посочено още и това, че с
изменението на заповедта от 01.05.2020год., макар и цитираните по-горе думи да
са били заличени, съответно общото задължение за носене на предпазни средства
на открито е отпаднало, то е въведено друго ограничение. Създадена е т.9а
съгласно която „Всички лица които се намират на открити обществени места (в
т.ч. паркове, улици, автобусни спирки) са длъжни да спазват изискванията за
социална дистанция и всички противоепидемични мерки, като при необходимост от
контакт с други лица да носят предпазна маска или друго средство покриващо носа
и устата“. Последното съдът намира за нужно изрично да отбележи предвид факта,
че както бе посочено по-горе в мотивите не е била сама в парка. Нещо повече
според разбирането на настоящия съд приложението на чл. 28 от ЗАНН за точно
това нарушение, свързано с нарушаване на противоепидемични мерки въведените в
условия на глобална пандемия, би породило единствено и само чувство за
безнаказаност и би стимулирало извършването на подобни нарушения, което впрочем
се и наблюдава повсеместно.
В контекста на изложеното
по-горе съдът счете, че въззивницата е извършила нарушението за което е
санкционирана с процесното НП и това е доказано по безспорен и категоричен
начин. АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и е наложил на
въззивницата следващото се за него наказание, което определил в предвидения за
това деяние минимум от 300 лева. Последното изключва обсъждане на въпроса за
изменение на наказанието, съгласно разпоредбата на чл.
27, ал. 5 ЗАНН, която не допуска определяне на наказанието под предвидения
минимален размер.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът счете, че обжалваното НП се явява правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Искане за присъждане на разноски
е направено от двете страни в процеса – както от въззивницата, чрез процес. й
представител, така и от процесуалния представител на въззиваемата страна.
По искането на
въззивницата.
С оглед крайния
изход на делото (жалбата се явява неоснователна) искането на процес.
представител на въззивницата за присъждане на разноски се явява неоснователно и
като такова следва да бъде оставено без уважение.
По искането на
процес. представител на въззиваемата страна.
С оглед крайния
изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че такова се дължи на
основание чл. 63, ал.3, вр. ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл.
37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за
защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е
предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв.. И като съобрази, че в случая
делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални
усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з, съдът счете, че
възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния
предвиден в наредбата размер – 80лв. посочената сума следва да бъде заплатена
от въззивницата К.К.П. ***.
Водим от горното и
на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВРЪЖДАВА Наказателно постановление № 436а-388/19.10.2020год. на Директор ОД на МВР
Варна, с което на К.К.П., ЕГН **********, адрес: *** е наложено: административно наказание
„глоба“ в размер на 300лв. на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА К.К.П., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на ОД МВР Варна сума в размер
на 80лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕИН СЪДИЯ: