РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Габрово, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Пламен Попов
Славена Койчева
при участието на секретаря Илияна Д. Глушкова
в присъствието на прокурора Ж. Хр. Ш.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20224200600048 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по протест на
прокурор от Районна прокуратура – Габрово, ТО – Дряново, срещу присъда № 31 от
15.12.2021 г. по НОХД № 126/2021 г. по описа на Районен съд – Дряново.
С присъда № 31 от 15.12.2021 г. по НОХД № 126/2021 г. по описа на Районен
съд – Дряново подсъдимият М. СТ. Н., живущ в с. Ц., общ. Дряново, е признат за
невиновен в това, че на 02.03.2021 г., около 12,05 ч., на ул. „А.“ № 1 в с. Ц., общ.
Дряново, нарушил мерки издадени против разпространяването или появяването на
заразна болест по хората, определени в Заповед № РД-01-105/16.02.2021 г. на
Министъра на здравеопазването на Република България, издадени на основание чл. 61
от Закона за здравето и чл. 29 от Наредба № 21/2005 г. за реда за регистрация,
съобщаване и отчет на заразните болести, като е поставен под карантина с предписание
№ 210224/424001 от 24.02.2021 г. на служител на Регионална здравна инспекция –
Видин, не изпълнил задължението да не напуска дома си в с. Ц., общ. Дряново, ул.
„А.“ № 1 за посочения в предписанието в срок от 10 дни (от 24.02.2021 г. до 05.03.2021
г. включително), като деянието е извършено по време на извънредна епидемична
обстановка /епидемия/, свързана със смъртни случаи и разпространяване на Ковид 19 и
съществуваща непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, удължена
1
до 31.08.2021 г. с Решение на Министерски съвет на Република България, и в това, че
на 05.03.2021 г., около 10,00 ч., на ул. „А.“ № 1 в с. Ц., общ. Дряново, нарушил мерки
издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората,
определени в Заповед № РД-01-105/16.02.2021 г. на Министъра на здравеопазването на
Република България, издадени на основание чл. 61 от Закона за здравето и чл. 29 от
Наредба № 21/2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести,
като е поставен под карантина с предписание № 210224/424001 от 24.02.2021 г. на
служител на Регионална здравна инспекция – Видин, не изпълнил задължението да не
напуска дома си в с. Ц., общ. Дряново, ул. „А.“ № 1 за посочения в предписанието срок
от 10 дни (от 24.02.2021 г. до 05.03.2021 г. включително), като деянието е извършено
по време на извънредна епидемична обстановка /епидемия/, свързана със смъртни
случаи и разпространяване на Ковид 19 и съществуваща непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите, удължена до 31.08.2021 г. с Решение на
Министерски съвет на Република България, поради което и на основание чл. 304 от
НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 355, ал. 2, предл.
1, във вр. ал. 1, вр. с чл. 26 от НК.
В законния срок присъдата е протестирана с искане да бъде отменена и да се
постанови нова присъда, с която подсъдимият М.Н. да бъде признат за виновен по
повдигнато му с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл. 355, ал. 2, във вр.
с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и да му се наложи предвиденото наказание
лишаване от свобода и глобален срок. Изготвеният от прокурора протест е бланкетен и
в него формално се изразява несъгласие с постановената оправдателна присъда.
Пред настоящия състав протестът се поддържа от прокурор от Окръжна
прокуратура – Габрово. Представителят на държавното обвинение намира, че
първоинстанционният съд, в рамките на настоящото наказателно производство, не е
имал основание да се произнася по законосъобразността на издаденото на подсъдимия
предписание. Самото предписание не било нищожно, съдържанието му било известно
на подсъдимия и същият дължал изпълнението му. По тези съображения прокурорът
счита, че формално е осъществен състава на престъплението, поради което атакуваната
присъда следва да се отмени и да се постанови нова присъда.
Подсъдимият Н. оспорва протеста. По съществото на делото заявява, че за да е
извършил вмененото му престъпление преди всичко следва да е нарушил заповедта на
Министъра на здравеопазването, а в случая такова нарушение не се сочи от
обвинението и на практика липсва, тъй като той е от кръга лица, за които важи
изключението по т. 7б от въпросната заповед.
Настоящият състав на въззивния съд разгледа протеста с изложените в него
доводи, взе предвид становищата на страните в процеса и извърши цялостна служебна
проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК.
2
Въззивният съд намира, че присъдата на контролираната съдебна инстанция е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която безспорно се установява въз
основа на доказателствата, събрани и проверени по време на съдебното следствие.
Първоинстанционният съд е анализирал доказателствената съвкупност и мотивирано е
направил своите фактически изводи. След като прецени всички доказателства по
делото, настоящият съдебен състав не намери основания за промяна на фактическата
обстановка, която е следната:
Подсъдимият М.Н. е роден на *** г. в гр. Бургас, с постоянен адрес в с. Ц.,
общ. Дряново, български гражданин, със средно образование, женен е и не е осъждан.
С Решение на Народното събрание на Република България от 13.03.2020 г., на
основание чл. 84, т. 12 от Конституцията е обявено извънредно положение на
територията на страната заради разрастваща се епидемия от COVID-19, свързана със
смъртни случаи. Чрез Заповед № РД-01-105/16.02.2021 г., издадена съобразно
предвиденото в чл. 63 от Закона за здравето и чл. 29 от Наредба № 21/18.07.2005 г. за
реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, министърът на
здравеопазването е определил различни противоепидемични мерки, явяващи се
задължителни за спазване от посочените в нея лица. Според една от тях, отразена в т. 8
от тази заповед, българските граждани и лицата със статут на постоянно, дългосрочно
или продължително пребиваване на територията на Република България и членовете на
техните семейства, които не представят документ, показващ отрицателен резултат от
проведено до 72 часа преди влизането в страната изследване по метода на полимеразна
верижна реакция за доказване на COVID-19, се поставят под карантина за срок от 10
дни в дома или в друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще
пребивава, с предписание, издадено от директора на съответната регионална здравна
инспекция или оправомощен от него заместник директор. Съобразно т. 7б от същата
заповед изключение от изискването за представяне на документ, показващ отрицателен
резултат от проведено изследване за доказване на COVID-19, се допуска по отношение
на водачите на товарни автомобили, които извършват или приключват международен
превоз на товари и стоки при влизане на територията на Република България.
Не се спори по делото и от представените писмени доказателства се установява,
че на 24.02.2021 г. подсъдимият Н., управлявайки товарен автомобил „***“ с рег. №
***, през ГКПП Видин, влязъл на територията на Република България. Същият, видно
от представените 3 броя международни товарителници (л. 44-46 от досъдебното
производство) извършил превоз на стоки от гр. Велико Търново до Eningen, Германия,
като стоките били доставени на място на 21.02.2021 г. Допълнително е представен от
подсъдимия пътен лист за пътуване по маршрут София – Севлиево – Велико Търново –
Видин – Енинген – София за периода 19 – 24 февруари 2021 г.
При влизане в страната на подсъдимия било връчено предписание за поставяне
3
под карантина № 210224/ 424001 на директора на РЗИ Видин, в което като основание
било посочено, че лицето пристига от рискова зона – Германия. Вписан е адреса, на
който същият се поставя под карантина за периода от 24.02.2021 г. до 05.03.2021 г., а
именно с. Ц., общ. Дряново, ул. А. № 1. В приложената декларация за запознаване със
съдържанието на предписанието подсъдимият вписал трите си имена, дата и час, след
което отказал да положи подписа си. Горният отказ бил удостоверен с подписа на
служител при РЗИ Видин.
На 02.03.2021г., около 12,05 ч., екип от полицейски служители при РУ Дряново
в състав свидетелите Р. и М. посетили посочения в предписанието адрес за поставяне
под карантина на подсъдимия. Същият не бил установен на мястото. При проведен
разговор по телефона със св. М. подсъдимият обяснил, че пътува из страната и отказал
да съобщи точното си местоположение. Три дни по-късно, на 05.03.2021 г., около
10,00ч., полицейски служители от РУ Дряново – свидетелите Д. и Д. , посетили отново
адреса, като подсъдимият отново не бил там. При проведен телефонен разговор със св.
Д. подсъдимият заявил, че се намира в гр. Габрово и ще се върне в с. Ц. около 15,00 ч.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства. Същата не се оспорва от страните по делото.
При така установеното от фактическа страна настоящият състав на въззивната
инстанция намира, че изводът на първоинстанционния съд за несъставомерност на
инкриминираните деяния по състава на престъплението по чл. 355, ал. 2, вр. с ал. 1 от
НК е правилен и законосъобразен.
Подсъдимият М.Н. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл. 355,
ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. Несъмнено е, че нормата на престъпния състав е бланкетна
и следва да бъде изпълнена със съдържание, посредством препращане към нормативни
актове или към изисквания на общ административен акт, които имат за предмет
уреждане на обществени отношения в областта на общественото здраве – в случая във
връзка с ограничаване разрастването на случаите на заразяване на хора с COVID-19 на
територията на цялата страна. В настоящото производство обвинението е обвързано с
нарушаване изискванията на общ административен акт - Заповед № РД-01-105 от
16.02.2021 г. на Министъра на здравеопазването. Правилна е констатацията на
районния съд, че в т. 7б от посочената заповед на министъра на здравеопазването е
въведено изключение от изискването за представяне на документ, показващ
отрицателен резултат от проведено изследване за доказване на COVID-19 по
отношение на водачите на товарни автомобили, които извършват или приключват
международен превоз на товари и стоки при влизане на територията на Република
България, като само при безспорно наличие на предпоставките по т. 8 и
неприложимост на изключенията по т. 7 от същата заповед би било допустимо
ограничаването на конституционно закрепени основни права на гражданите.
4
Несъмнено е, че в случая подсъдимият Н. е лице, за което е приложимо изключението,
очертано в т. 7б от заповедта, тъй като същият е бил водач на товарен автомобил, който
приключва международен превоз на товари при влизане в Република България, поради
което е бил освободен от задължението да представи документ, показващ отрицателен
резултат от тест за КОВИД 19 и съответно не е било налице законово основание за
поставянето му под карантина. Правилно е прието, че подсъдимият е осъществявал
функциите на водач на товарен автомобил, независимо, че изрично не е бил назначен
на длъжност „шофьор“. Изцяло съобразен с доказателствата по делото е изводът, че Н.
е извършвал международен превоз на товари, като за тази преценка е без значение
категорията на управлявания от него автомобил.
Представителят на държавното обвинение категорично възразява срещу
извършения от районния съд косвен контрол за законосъобразност на издаденото от
РЗИ – Видин предписание за поставяне под карантина на подсъдимия. Становището на
прокурора е, че в рамките на настоящото производство съдът не може да прогласява
незаконосъобразност на административен акт, а единствено да се позове на нищожен
такъв, а в случая предписанието не се явява нищожно.
В отговор на възраженията на прокурора, въззивният съд, преди всичко, следва
да посочи, че първата инстанция не е прогласила с изричен съдебен акт
незаконосъобразността на издадения индивидуален административен акт –
предписание за поставяне под карантина, а само е осъществила косвен контрол за
неговата законосъобразност, и след като е счела, че предписанието е опорочено, е
отказала да го зачете. По този начин районният съд не е иззел чужда компетентност, а
единствено се е произнесъл по един преюдициален въпрос, свързан с решаването на
поставения пред него казус. Настоящият съдебен състав изцяло споделя становището,
залегнало в атакуваната присъда, според което правомощието на съда за косвен
контрол на административните актове произтича пряко от естеството на съдийската
функция и на независимостта на съда и няма пречка да се осъществи в настоящото
производство. Следва да се посочи, че НПК, разлика от ГПК (чл. 17, ал. 2), не
ограничава пределите на косвения контрол на наказателния съд. По тези съображения
и настоящият съд приема, че при упражняване на функционалната си компетентност не
е обвързан от презупцията за законност на административните актове, поради което не
съществува пречка административният акт да не бъде зачетен не само когато същият е
нищожен, но и когато е незаконен (унищожаем).
Посочените по-горе принципни съображения, отнесени към конкретиката на
обсъждания казус, водят до заключението, че предписанието на директора на РЗИ –
Видин за поставяне на подсъдимия М.Н. под карантина е издадено в противоречие с т.
7б от Заповед № РД-01-105 от 16.02.2021 г. на министъра на здравеопазването, същото
нарушава материалноправните разпоредби на общия административен акт и от там се
5
явява несъответно на целта на закона. Поради това обсъжданото предписание напълно
правилно и законосъобразно не е зачетено от районния съд в настоящия наказателен
процес.
По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд следва да се потвърди, тъй като не са налице основания за
нейната отмяна в съответствие с направеното в протеста искане.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата
да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до отмяната ѝ.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от
НПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 31 от 15.12.2021 г. по НОХД № 126/2021 г. по
описа на Районен съд - Дряново.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6