РЕШЕНИЕ
№ 388
гр. Карлово, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Димитрова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20255320100928 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1-3 КТ от от А. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес: с. Х. Д., обл. П., ул.
„*** против ТП „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО КЛИСУРА“, ЕИК:
2016195800206, със седалище и адрес на управление: гр. Клисура, ул. „20-ти
април“ № 26, представлявано от А. С. С. – Директор.
Ищецът твърди, че работел на трудов договор при ответника на
длъжност „горски стражар“, считано от 07.03.2023г. Със заповед № 89 от
07.03.2025г., му било наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно
уволнение“ и със същата заповед, връчена му на 07.03.2025 г., му било
прекратено трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6“.
Ищецът счита прекратяването на трудовото правоотношение за
незаконосъобразно.
Най-напред оспорва твърденията наведени в самата заповед за налагане
на дисциплинарното наказание „уволнение“. Нито едно от наведените като
твърдения нарушения на трудовата дисциплина не бил извършил. Не било
ясно в какво точно бил обвинен.
С писмо - искане от 14.02.2025г. бил поканен да даде обяснения във
1
връзка с нарушение трудовата дисциплина, а именно – защо в периода
02.12.2024г. – 08.01.2025г. в различни отдели и подотдели, находящи се в
землището на с. Х. Д. и попадащи в териториалния обхват на ТП „ДГС -
Клисура“, не бил изпълнил задължението си да упражнява контрол на
поверените му участъци, в резултат на което допуснал незаконна сеч на
различен брой дървета и от различен вид. Това се твърдяло, че е нарушение на
трудовата дисциплина по т.1 и т.2 от обжалваната заповед.
Същите нарушения на трудовата дисциплина се твърдяло да е извършил
и по т.3, т.4, т.5 от заповедта, но за периода от 02.12.2024г. – 16.01.2025 г.
По т.6 от обжалваната заповед се твърдяло, че на 12.01.2025 г. при
изпълнение на служебните си задължения бил забелязал въоръжени лица в
землището на с. Х. Д., местността „К. п.“ и не бил уведомил незабавно прекия
си ръководител, директора на предприятието или органите на МВР. Това не
отговаряло на истината, тъй като за конкретния случай своевременно
уведомил старши лесничея, както и органите на МВР и същия ден, по същия
повод дал писмени обяснения пред органите на МВР.
По т.7 от обжалваната заповед се твърдяло, че на 17.01.2025г., на
основание позволително за сеч от 02.01.2025г., бил издал превозни билети,
като в същите не бил посочен дървесен вид, който не фигурира в цитираното
позволително за сеч.
На първо място, отправено било едно бланкетно искане за даване на
обяснения, без да се сочи никаква конкретика. За ищеца оставало неясно, като
служител, в какво конкретно се изразяват неговите действия или бездействия,
с които нарушил трудовите си задължения. Сочели се периоди от по няколко
дни, които било констатирано да е имало незаконна сеч, но какво бил
извършил или не извършил той, дали не бил правил обходи, или били
недостатъчни, през кои дни, дали е било всеки ден и по цял ден, или
определени дни. Не било посочено нито едно конкретно нарушение, обяснено
с какво точно действие или бездействие той допуснал тази незаконна сеч, в
какво точно се изразява неговото действие или бездействие.
Дотук нито в заповедта, нито в искането за даване на обяснения, не било
посочено едно конкретно негово действие, с което не изпълнил задължението
си да упражнява контрол в поверените му участъци. Освен всичко това, от
заповедта не ставало ясно дърветата, предмет на незаконната сеч в описаните
2
участъци, кога именно са отсечени, дали в периода за който се твърди, че не
бил извършил контрол и в някакъв друг период, и как точно била установен
перодът на незаконната сеч.
Въз основа на всичко посочено, у ищеца възниквала неяснота какво
точно нарушение се твърди да е извършил, за да упражни в пълен обем
правото си на защита и да представи точни обяснения. Това било така, защото
заявява, че не бил извършил нито едно от посочените и описани по-горе
нарушения на трудовата дисциплина.
Наред с всичко казано, твърдените нарушения от 1 до 5 представлявали
едно и също нарушение.
Обжалваната заповед, с която му е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ била постановена при нарушение на императивните изисквания
на чл. 193, ал. 1 от КТ. Отправените към него искания за даване на
обяснениябили неясни и неконкретни, поради което не можело да се приеме,
че бил наясно относно това за какви нарушения следвало да отговаря. Наред с
това, заповедта била и немотивирана. Ето защо, следвало да се приеме, че
процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание от формална
страна не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ. Изброените в нея
дисциплинарни нарушения не били индивидуализирани в достатъчна степен,
не били изложени обстоятелства или съображения, поради които
работодателят приел за налично правно основание за уволнение по посочената
в заповедта правна норма. На това основание заповедта следвало да се приеме
за незаконна и като такава да се отмени.
Ищецът счита за редно да отбележи, че по повод действията си по време
на работа на посочената в длъжностната характеристика длъжност бил
констатирал множество нарушения свързани с дейността на предприятието и
бил засегнал лични интереси на директора на същото. В потвърждение на
казаното и констатациите си, бил подал жалба по установения за това ред до
Министъра на земеделието и храните. Счита уволнението си за тенденциозно,
с оглед на тези обстоятелства.
С оглед изложеното, за ищеца бил налице правен интерес от предявяване
на настоящия иск. Моли съда да постанови решение, с което:
- да признае уволнението му на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, със
Заповед № 89 от 07.03.2025г., на А. С. С. – Директор, за незаконно и на
3
основание 344, ал.1, т. 1 от КТ да го отмени;
- на основание 344, ал.1, т. 2 от КТ да бъде възстановен на заеманата
преди уволнението длъжност „горски стражар“;
- да осъди работодателя на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ да му
заплати сумата от общо 8400 лева – обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за
времето, през което е останал без работа поради уволнението, за период от 6
месеца – от 08.03.2025г. до 08.09.2025г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноските по делото.
Ответното дружество, чрез Директора А. С., счита предявения иск за
неоснователен и недоказан.
На първо място – неоснователен бил главният иск по чл.344, ал.1, т.1 от
КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
Дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено с атакуваната
Заповед №3-12-89 от 07.03.2025 г., издадена от него в качеството му на
Директор на работодателя, било законосъобразно. Заповедта била мотивирана
съгласно изискванията на чл.195 от КТ и в нея подробно били описани
констатираните нарушения на трудовата дисциплина, допуснати от
служителя, нарушените законови разпоредби, както и доказателствата,
посредством които е установено всяко едно от въпросните нарушения.
Дисциплинарното наказание било наложено в срока по чл.194 от КТ и след
изпълнение на процедурата по чл.193 от КТ, като за всяко едно от описаните в
заповедта нарушения били изискани писмени обяснения от служителя. Такива
били представени и взети предвид от работодателя преди налагане на
наказанието.
При определяне вида на дисциплинарното наказание на служителя били
спазени определените в чл.189 от КТ критерии за това. Взети били предвид
тежестта на всяко едно нарушение, общият им брой, при какви обстоятелства
и в какъв период от време са били извършени, нанесените вследствие на
нарушенията вреди, както и поведението на служителя при и след всеки един
случай на констатирано нарушение от негова страна.
Неоснователни и недоказани били всички твърдения на ищеца, с които
заповедта за уволнение се атакува като незаконосъобразна.
4
Конкретно относно посочените в Заповедта нарушения, ответникът
излага следните доводи:
1. Нарушенията, описани в т.1 до 5 от Заповедта за уволнение, касаели
неизпълнение на служителя на трудовото и законовото му задължение като
горски стражар да опазва горските територии, поверени му за опазване
съгласно изрична писмена заповед на работодателя. Нарушенията били
извършени в различен период от време и в различни отдели и подотдели на
поверения на служителя охранителен участък.
Нарушенията по т.1 („В периода 02.12.2024 г. - 08.01.2025 г.
служителят не е изпълнил задължението си да упражнява контрол в
поверения му за опазване охранителен участък - 3-ти ОУ, отдел 2117,
подотдел „а“ находящ се в землището на с. Х. Д. и попадащ в териториалния
обхват на ТП „ДГС – Клисура“, поради което е допуснал незаконна сеч в
подотдел „а“ на общо 117 броя дървета, немаркирани с контролна горска
марка и без да е издавано позволително за сеч, както следва: 48 броя дървета
от дървесен вид „зимен дъб“, 25 броя дървета от дървесен вид „габър“, 26
броя дървета от дървесен вид „воден габър", 18 броя дървета от дървесен
вид „бук“, общо възлизащи на 15,00 пл. куб. м дървесина“) и т.2 („В периода
02.12.2024 г. - 08.01.2025 г. служителят не е изпълнил задължението си да
упражнява контрол в поверения му за опазване охранителен участък - 3-ти
ОУ, отдел 2116, подотдел, „б“ находящ се в землището на с. Х. Д. и попадащ
в териториалния обхват на ТП „ДГС - Клисура“, поради което е допуснал
незаконна сеч в подотдел „б“ на общо 235 броя дървета, немаркирани с
контролна горска марка и без да е издавано позволително за сеч, както
следва: 6 броя дървета от дървесен вид бук, 18 броя дървета от дървесен вид
„воден габър“, 133 броя дървета от дървесен вид „зимен дъб“, 10 броя
дървета от дървесен вид „бял бор“, 64 броя дървета от дървесен вид
„габър“, 4 броя дървета от дървесен вид „мъждрян“ общо възлизащи на
27,13 пл. куб. м дървесина“), били констатирани след извършена на 08.01.2025
г. проверка в отдел 2117, подотдел „а“ и отдел 2116, подотдел „б“ в 3-ти
Охранителен участък в землището на с. Х. Д., поверен за опазване на горски
стражар А. Б. (ищеца), съгласно Заповед №3-12-417 от 30.09.2024 г. на
Директора на ТП „ДГС-Клисура“, издадена на основание чл.174, ал.2 във
връзка с чл.187, чл.188, ал.1, т.1 и чл.191 от Закона за горите (писмено
5
доказателство №1). На проверката присъствали лично Директорът на ТП
„ДГС-Клисура“ А. С. и служителите А. К. и Н. А. и двамата на длъжност
„старши лесничей“ в ТП „ДГС-Клисура“, като в резултат на нея в
проверяваните отдел 2117, подотдел „а“ и отдел 2116, подотдел „б“ се
установявало голям брой незаконно отсечени дървета – немаркирани с
контролна горска марка и без позволително за сеч. Установеното било
отразено в Констативен протокол Серия ЮЦПД №018458/08.01.2025 г.,
съставен от старши лесничей А. К.. (писмено доказателство №2). Поради
големия брой незаконно отсечени дърветата било невъзможно обемът на
допуснатата незаконна сеч да бъде определен на момента. Необходимо било
извършване на последваща проверка, в която отсечените дърветата да бъдат
преброени и описани по дървесни видове и сортименти.
Незабавно след установяване наличието на незаконна сеч в
проверяваната горска територия, с Искане изх.№12-9 от 10.01.2025 г. на
Директора на ТП „ДГС-Клисура“ (писмено доказателство №3) от служителя
А. Б. били изискани писмени обяснения защо е допуснал масова незаконна сеч
в поверените му за охраняване отдели/подотдели 2117 „а“ и 2116 „б“ в 3-ти
Охранителен участък в землището на с. Х. Д. и не е докладвал за оказване на
допълнително съдействие и засилване на контрола в упоменатите подотдели.
С писмен отговор с вх. №В-12-96/13.01.2025 г. (писмено доказателство №4)
служителят не отрекъл констатираното наличие на незаконна сеч в
подотделите, като обяснил следното: „повечето от нарушенията бяха
извършени, когато бях ангажиран да давам дърва за местното население и
през празнични и почивни дни“.
С цел установяване конкретния брой и видове на незаконно отсечените
дървета и определяне обема на допуснатите нарушения, със Заповед №3-12-
33/15.01.2025 г. на Директора на ТП „ДГС-Клисура“ (писмено доказателство
№5), била назначена тричленна, комисия, която да извърши инвентаризация на
извършените нарушения в отдел 2117, подотдел „а“ и отдел 2116, подотдел
„б“. На 16.01.2025 г. служителят Б. (ищецът), без да уведоми и съгласува
действията си с така сформираната комисия, нарушил горецитираната заповед
и сам извършил допълнителна проверка на място в подотдел 2117 „а“ и
подотдел 2117 „з“. Резултатът от проверката Б. отразил в съставения и
подписан от него Констативен протокол Серия ЮЦПД №018488/16.01.2025 г.,
представен с Рапорт Вх. № В-12-139 от 17.01.25г. (писмено доказателство
6
№6), с който освен за допусната незаконна сеч в подотдел 2117 „а“, на
практика признавал и за такава в подотдел 2117 „з“ на поверения му за
опазване 3-ти Охранителен участък в землището на с. Х. Д..
След запознаване със съставения от служителя Б. констативен протокол,
със своя Заповед №3-12-36/20.01.2025 г. (писмено доказателство №7)
Директорът на ТП „ДГС- Клисура“ назначил нова комисия, която: 1. Да
извърши контролна инвентаризация на извършените нарушения в подотдели
2116 „б“, 2117 „а“ и 2117 „з“, установени с констативни протоколи Серия
ЮЦПД №018458/08.01.2025 г. и Серия ЮЦПД №018488/16.01.2025 г. и да
определи обема на нарушенията и 2. Да извърши инвентаризация на 3-ти
Охранителен участък с отговорник А. Б. Б. и да установи има ли
нерегистрирани нарушения.
В изпълнение на горната Заповед №3-12-36/20.01.2025 г., на дата
21.01.2025 г. назначената комисия извършила проверка на поверения на ищеца
3-ти Охранителен участък в землището на с. Х. Д. и конкретно на отдел 2116,
подотдел „б“ и отдел 2117, подотдели „а“, „з“, „г“ и „в“. В резултат на
проверката били съставени Констативни протоколи, както следва:
Серия ЮЦПД №018459/23.01.2025 г., съставен от старши лесничей А. К.
(писмено доказателство №8), с който били установени конкретният брой и
дървесните видове незаконно отсечени дървета в отдел 2117, подотдел а“;
Серия ЮЦПД №018460/23.01.2025 г., съставен от старши лесничей А. К.
(писмено доказателство №9), с който били установени конкретният брой и
дървесните видове незаконно отсечени дървета в отдел 2116, подотдел „б“;
Серия ЮЦПД №018184/23.01.2025 г., съставен от старши лесничей М.
А. (писмено доказателство №10), с който били установени конкретният брой и
дървесните видове незаконно отсечени дървета в отдел 2117, подотдел „з“;
Серия Серия ЮЦПД №018185/23.01.2025 г., съставен от старши
лесничей М. А. (писмено доказателство №11), с който било констатирано
допусната незаконна сеч в отдел 2117, подотдел „г“ и бил установен
конкретният брой и дървесните видове незаконно отсечени дървета;
Серия ЮЦПД №018186/23.01.2025 г., съставен от старши лесничей М.
А. (писмено доказателство №12), с който било констатирано допусната
незаконна сеч в отдел 2117, подотдел „в“ и е установен конкретният брой и
7
дървесните видове незаконно отсечени дървета.
Във връзка с новооткритите обстоятелства при извършената на
21.01.2025 г. проверка, работодателят, спазвайки процедурата по чл.193 от КТ,
с писмено искане изх. №В-12- 440/14.02.2025 г. (писмено доказателство №13)
изискал от служителя Б. нови писмени обяснения относно констатираните
нарушения в поверения му за опазване охранителен участък. От
съдържанието на искането било видно, че то е подробно, конкретно и
мотивирано. Към него били приложени и всички горецитирани констативни
протоколи, с чието съдържание Б. се запознал и по никакъв начин не оспорил.
В искането били посочени кокретно и нарушените от служителя нормативни
разпоредби, а именно: чл.190, ал.2, т.1 и 7 от Закона за горите (Чл. 190. (Доп.
- ДВ, бр. 60 от 2012 г.) (1) Функциите по опазване на горските територии,
независимо от тяхната собственост, се възлагат на лица с лесовъдско
образование. (2) Лицата по ал. 1: 1. опазват поверените им горски
територии от незаконни ползвания и увреждания; 7. сигнализират незабавно
органите на Министерството на вътрешните работи при установяване на
данни за извършване на престъпления, свързани с дейностите в горите, и
съдействат за тяхното разкриване) и съответните текстове от длъжностната
характеристика на служителя, в които цитираните законови разпоредби били
дословно възпроизведени.
В този смисъл изцяло неоснователно било изложеното в исковата молба
оплакване, че искането на работодателя за даване на обяснения било
бланкетно и че за служителя било неясно в какво конкретно се изразявали
неговите действия или бездействия, с които е допуснал нарушение на
трудовите си задължения. Напротив, искането било конкретно и мотивирано,
като в него подробно били индивидуализирани местата, където е констатирана
незаконната сеч – съответнтите отдели и подотдели, подробно били описани и
броят на дърветата и дървесните видове, датата, на която нарушенията били
констатирани, както и нарушените законови разпоредби.
В случая основното трудово задължение на служителя Б., в качеството
му на „горски стражар“ е било да опазва поверената му горска територия от
незаконния ползвания и увреждания, (чл.190, ал.2, т.1 от ЗГ). Това му основно
задължение имплицитно включвало в себе си и задълженията да прави
съответните обходи и проверки, да упражнява контрол, да следи за наличие на
8
незаконно ползване или увреждане на горската територия и при констатирано
такова – да съобщава на ръководството за това. Тук било важно да се отбележи
и че А. Б. е лице с лесовъдско образование, специалност „горско стопанство и
дърводобив“, вписан в публичния регистър на Изпълнителна агенция по
горите с Удостоверение № 6222/26.03.2012 г., с над десет години трудов стаж
по специалността. Като такъв, той отлично познавал трудовите и законовите
си задължения във връзка с опазване и упражняване на контрол в поверената
му горска територия и конкретните действия, които следвало да извършва в
тази връзка.
За това, че служителят бил наясно в какво се изразяват допуснатите от
него нарушения на трудовата дисциплина, свидетелствали и представените от
Б. писмени обяснения вх. №В-12-496/20.02.2025 г. (писмено доказателство
№14). В тях той по никакъв начин не оспорвал наличието на констатираната
незаконна сеч във въпросните отдели и подотдели и не изисквал каквито и да
е допълнителни разяснения от работодателя по повод конкретизиране на
нарушенията.
Неоснователно било и изложеното в иска оплакване, че нарушенията,
описани в т.1 до 5 в Заповедта за уволнение съставлявали едно нарушение на
трудовата дисциплина. В случая служителят допуснал незаконна сеч на пет
различни места – отдели/подтодели в поверения му за опазване охранителен
участък, които нямали връзка помежду си. Незаконната сеч в отделните
отдели/подотдели била извършвана по различно време, съответно – липсата на
контрол от страна на служителя била проявявана неколкократно и в различни
периоди от време.
С допуснатата от служителя А. Б. незаконна сеч била нанесена щета на
държавната горска територия, стопанисвана от ТП „ДГС-Клисура“ в общ
размер на 5039,35 лв. (пет хиляди и тридесет и девет лева и тридесет и пет
стотники) изчислена по пазарната стойност на дървесината, отразена в 3 броя
справки (писмено доказателство №15). За всички констатирани нарушения
били подадени сигнали в Районна прокуратура - гр. Пловдив, ТП - гр. Карлово
за проверка дали деянията съставляват престъпления с Писма изх. №.-12-40,
изх. №-12-42 и изх. №.-12-44 от 27.01.2025 г. (писмено доказателство №16).
2. Нарушението по т.6 от Заповедта за уволнение („На 12.01.2025 г., при
изпълнение на служебните си задължения служителят е забелязал
9
въоръжени лица в землището на с. Х. Д., местността „К. п.“, за които е
имал подозрения, че извършват лов в нарушение на Закона за лова и опазване
на дивеча. Въпреки това служителят не уведомява незабавно прекия си
ръководител и директора на предприятието, нито органите на МВР за
установяване дали са налице данни за извършване на престъпление, свързано
с опазване на дивеча“) било констатирано на дата 14.01.2025 г. на база Рапорт
от 14.01.2025 г. с вх.№В-12- 128/15.01.2025 г. (писмено доказателство №17),
Констативен протокол Серия ЮЦПД №018487/14.01.2025 г. (писмено
доказателство №18) и Доклад от 14.01.2025 г. (писмено доказателство №19),
съставени от А. Б. - горски стражар в ТП „ДГС-Клисура“ и Доклад от
14.01.2025 г. (писмено доказателство №20), съставен от Д. Д. – горски стражар
в ТП „ДГС-Клисура“. С цел изясняване на фактическата обстановка относно
нарушението от служителя били изискани писмени обяснения с Искане изх.
№В-12-148/20.01.2025 г. (писмено доказателство №21) и такива били
получени на дата 21.01.2025 г. (писмено доказателство №22).
3. Последното посочено в Заповедта за уволнение нарушение по т.7
(„На 17.01.2025 г., на основание позволително за сеч №797280/02.01.2025 г.
(писмено доказателство №23) служителят издал превозни билети
№14075/00003/17012025/121759 - 5F5 и №14075/00006/17012025/124356 -
T6DF630 като в същите посочил дървесен вид, който не фигурира в
цитираното позволително за сеч“) (писмено доказателство №24) било
констатирано на дата 20.01.2025 г., въз основа на Искане от Регионална
дирекция по горите - Пловдив с вх.№-12-34/21.01.2025 г. (писмено
доказателство №25) относно извършена проверка на издадени превозни
билети от служител на ТП ДГС Клисура.
За изясняване на фактическата обстановка относно нарушението от
служителя били изискани писмени обяснения, като такива били предоставени
с Обяснение Вх.№ Вх.-12-189/22.01.2025 г. (писмено доказателство №26). В
обясненията си служителят не отричал допуснатото нарушение, излагал се
довод за неволна грешка.
Превозните билети се издавали при спазване нормативната разпоредба
на чл.15, ал.1, т.1 Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии и от Заповед №1019 от 17.11.2021г. на ИАГ (писмено
доказателство №27). Към заповедта на изпълнителния директор на ИАГ бил
10
приложен утвърден образец на превозен билет. Дървесният вид бил част от
образеца. В случая била допусната грешка и вместо дървесен вид черна елша,
издаващият е вписал само елша. На интернет страницата на Изпълнителна
агенция по горите се водел публичен електронен регистър на за издаваните
превозни билети. В регистъра били налични и снимки на моторните превозни
средства, които били публични, а достъпът се осъществявал на следния
интернет адрес: https://tickets.iag.be/cei-bin/index.cgi. При проверка на
посочения интернет адрес по номер на издадените превозни билети били
видни всички данни, касаещи транспортираната дървесина, а именно: дата и
час на тръгване на превозното средство, номер на позволително за сеч,
купувач, местоположението – отдел/подотдел, данни за дървесината,
включително дървесен вид, както и снимков материал на натовареното
превозно средство. Ответникът представя извадки на двата превозни билета от
публичния регистър на ИАГ, от които било видно, че след указанията на РДГ
превозните билети са коригирани (писмено доказателство №28), както и
издадените на хартиен носител от А. Б. превозни билети на 17.01.2025 г.
Видно било, че в първоначално издадените билети е вписан дървесен вид
елша, а в последствие е коригиран на дървесен вид „черна елша“.
С оглед на гореизложеното, ответникът счита че всички, описани в
Заповедта за уволнение нарушения на служителя, са установени по безспорен
начин и със съответните документи. Заповедта била конкретна и мотивирана
съгласно изискванията на чл.195 от КТ, преди издаването й работодателят
спазил процедурата по чл.193 от КТ. Всички релевирани от ищеца доводи за
отмяна на заповедта били неоснователни.
Относно акцесорните искове по чл.344, ал.1, т.2 и 3 от КТ, моли съда да
отхвърли същите като неоснователни, поради неоснователност и недоказаност
на главния иск за отмяна на заповедта за уволнение. Конкретно искът за
присъждане на обезщетение бил недоказан и по размер.
Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Не се спори и се установява от представеното допълнително
споразумение от 05.05.2023 г., че между страните е било налице трудово
правоотношение, по силата на което А. Б. Б. е заемал ТП „ДГС - Клисура“
11
длъжността „горски стражар“. От приложената длъжностна характеристика на
длъжността „горски стражар“ е видно, че основните задължения на ищеца са
се изразявали в следното:
1. Охранява поверения му ОУ.
2. Организира, контролира и отговаря за дървод. дейност в ОУ
организира и контролира работата по сечта, извоза и трансспорта на дърв. м-
ли от обекта, приема добитите в сечищата и извозени на складове дървени м-
ли, следи за тяхното правилно сортиране, рампиране, съхранение и
експециране и отговаря за допуснатото похабяване на дървесината,
осъществява постоянен контрол и отговаря за качеството на произвежданата
продукция, правилно разкройване и окачествяване на дървените м-ли, и
опазването им.
3. Да изисква спазването на дисциплината за ползването от горите,
опазването на горите, граничните и други знаци в горите, съоръжения и
сгради в ГТ и др. обекти в границите на поверения му участък.
4. Да проверява всички документи за сеч, паша, лов, риболов и др.
ползвания от горите.
5. Да извършва експедиция в обектите определени му със заповед от
директора.
6. Да опазва дивеча и рибното богатство в поверения му участък.
7. Да проверява превозните средства, които превозват дървен материал и
други горски продукти и документите към тях.
8. Да следи за здравословното и санитарно състояние на горите в
поверения му участък, сигнализира е ДГС и попълва първата част на
сигналния лист
9. Да не допуска извършване на незаконно строителство и разработка на
земи в ГТ.
10. Да съставя актове за констатирани нарушения.
11. Да задържа вещи - предмети на нарушението, както и вещи които са
послужили за неговото извършване.
12. Да участвува при маркиране на ЛФ в поверения му участък.
13. Да води дневник на горския стражар
12
14. Взема решения по въпросите на охраната, разкриването и залавянето
на нарушители и бракониери в района, за който отговаря.
Със Заповед № 89 от 07.03.2025г., връчена на същата дата, на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото
правоотношение. Заповедта е издадена въз основа на извършени
документални и теренни проверки от специално назначена комисия при
ответника, представени Констативен протокол Серия ЮЦПД
№018458/08.01.2025 г.; Констативен протокол Серия ЮЦПД
№018487/14.01.2025 г.; Констативен протокол Серия ЮЦПД
№018488/16.01.2025 г.; Констативен протокол Серия ЮЦПД
№018459/23.01.2025 г.,; Констативен протокол Серия ЮЦПД
№018460/23.01.2025 г; Констативен протокол Серия ЮЦПД
№018461/23.01.2025 г.; Констативен протокол Серия ЮЦПД
№018184/23.01.2025 г.; Констативен протокол Серия ЮЦПД
№018185/23.01.2025 г. Констативен протокол Серия ЮЦПД
№018186/23.01.2025 г. и писмени обяснения на ищеца от 10.01.2025 г.,
14.01.2025 г., 21.01.2025 г., 21.01.2025 г. и 19.02.2025 г.
Според разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, дисциплинарното наказание
се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят,
нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа
на който се налага. Съгласно трайната практика на ВКС, разпоредбата на
чл.195, ал.1 от КТ, с която се определят елементите на заповедта за
дисциплинарно наказание, е императивна. Липсата на един от тях е
достатъчна, за да се приеме, че дисциплинарното наказание е незаконно.
Мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение е относимо, както
към изискването на чл.193, ал. 1 от КТ – преди налагането на наказанието
работодателят да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения,
така и към предвидените в чл.194, ал.1 от КТ срокове за налагане на
дисциплинарните наказания. Нормите са императивни и за прилагането им
съдът следи служебно.
Съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да изслуша
работника или служителя или да приеме неговите писмени обяснения относно
визираното в заповедта нарушение. В конкретния случай ответникът е
поискал писмени обяснения от ищеца /изх. № В12-9/10.01.2025 г., изх. № В12-
13
440/14.02.2025 г. и изх. № В12-148/20.01.2025 г./ за допусната незаконна сеч в
поверения му за опазване охранителен участък; за неуведомяване
ръководителите на предприятието или органите на МВР за установяване дали
са налице данни за извършване на престъпление, свързано с опазване на
дивеча и за издаване на превозни билети, в които е посочен дървесен вид,
който не фигурира в позволителното за сеч. В исканията конкретно и
изчерпателно са посочени извършените от работника според работодателя
нарушения на трудовата дисциплина и са дадени съответните обяснения.
В Заповед № 89/07.03.2025г., на директора на горското стопанство А. С.
С., е посочен нарушителят – А. Б. Б., нарушенията – общо 7 на брой;
законният текст, въз основа на който се налага наказанието – чл.188, т.3 от КТ
и наказанието – уволнение.
Съгласно чл.195, ал.3 КТ дисциплинарното наказание се смята за
наложено от деня на връчване на заповедта на работника/служителя или от
деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с
обратна разписка. В заповедта е отбелязано, че е връчена на 07.03.2025 г.
Доколкото нарушенията, които се твърди да са извършени, са в периода
02.12.2024 г. – 17.01.2025 г. и са констатирани след 08.01.2025 г., съдът приема,
че дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл.194, ал.1 КТ.
За да се гарантира възможността за ефективна защита срещу
наказанието, нарушението следва да е описано в заповедта по начин, указващ
ясно в какво е обвинен наказаният работник или служител. Задължението за
мотивиране е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за
еднократност на наказанието, както и с цел съобразяване на сроковете по чл.
194 от КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на
тези изисквания, заповедта отговоря на изискванията на чл. 195 от КТ
/решение № 857 от 25.01.2011г. на ВКС по гр.д. № 1068/09г., IV ГО; решение
№ 278 от 19.05.2011г. на ВКС по гр.д. № 1276/10г., IV ГО, решение № 642 от
12.10.2010г. на ВКС по гр.д. № 1208/09г., IV ГО/. Заповедта, с която се налага
дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да
са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и
мястото на извършването му. Мотивите на работодателя за налагане
дисциплинарно наказание могат да се съдържат само в заповедта за
налагането му, но не съществува забрана това да бъде направено и чрез други
14
документи, към които заповедта препраща , независимо дали те изхождат от
работодателя или не, като в този случай тези документи трябва да са известни
на работника или служителя, или да са му били връчени, най-късно със
заповедта за налагане на наказанието. Тоест заповедта е мотивирана по
смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ и когато препраща към друг конкретен акт
изготвен от работодателя, в който е посочено нарушението, мястото, времето
и обстоятелствата, при които е извършено.
В процесната заповед са налице мотиви относно всяко от седемте
вменени на ищеца нарушения. Всяко от тях е индивидуализирано достатъчно
пълно и ясно с неговите обективни и субективни признаци, с оглед на което
съдът намира доводите на процесуалния представител на ищеца, че
последният не е разбрал в каво е обвинен, за неоснователни.
Не се споделят и твърденията в исковата молба, че нарушенията
изброени в заповедта от т.1 до т.5 всъщност съставляват едно и също
нарушение. При внимателен прочит на съдържанието на процесната заповед е
видно, че се касае за нарушения в различни подотдели на охранителния
участък, за който ищецът е следвало да отговаря. Следователно няма как да се
приеме, че нарушението е само едно.
С оглед гореизложеното съдът намира, че работодателят е спазил
предвидената в закона процедура при налагане на дисциплинарното наказание
„уволнение“. Отговорността на ищеца е реализирана въз основа на изискани
своевременно обяснения и мотивирана заповед на работодателя, която
съдържа всички предвидени в чл. 195, ал. 1 от КТ реквизити. В нея са
посочени нарушителят, описани са нарушенията на трудовата дисциплина,
времевият период на тяхното извършване, както и е посочено наказанието и
законният текст, въз основа на който то е наложено.
На следващо място, от доказателствата по делото съдът приема за
установено, че в периода 02.12.2024г. – 16.01.2025 г. в различни отдели и
подотдели, находящи се в землището на с. Х. Д. и попадащи в териториалния
обхват на ТП „ДГС - Клисура“, не е изпълнил задължението си да упражнява
контрол на поверените му участъци, в резултат на което е допуснал незаконна
сеч на различен брой дървета и от различен вид. Това се установява както от
писмените доказателства – констативни протоколи, рапорти и докладни
записки, съставени в хода на извършената проверка от назначената комисия,
15
така и от свидетелските показания на М. Ш. А. и А. П. К.. И двамата
потвърждават факта на констатирана през процесния период незаконна сеч в
охранителния участък, поверен на ищеца. Нарушенията по т.6 и т.7 също са
безспорно установени от писмените и гласните доказателства по делото –
Рапорт от 14.01.2025 г. с вх.№В-12- 128/15.01.2025 г., Констативен протокол
Серия ЮЦПД №018487/14.01.2025 г. и Доклад от 14.01.2025 г. съставени от А.
Б., както и Доклад от 14.01.2025 г. съставен от Д. Д.– горски стражар в ТП
„ДГС-Клисура“, позволително за сеч №797280/02.01.2025 г., превозни билети
№14075/00003/17012025/121759 - 5F5 и №14075/00006/17012025/124356 -
T6DF630.
Посочените нарушения по т.1 - т.5 от заповедта сочат за тежко
нарушаване на трудовата дисциплина, предвид огромния брой незаконно
изсечени дървета за кратък времеви период, като наред с това ищецът е
нарушил и задълженията си т.1, т.3 и т.7 от раздел II на длъжностната
характеристика – не е уведомил ръководителите на предприятието или
органите на МВР за установяване дали са налице данни за извършване на
престъпление, свързано с опазване на дивеча и е издал на превозни билети, в
които е посочен дървесен вид, неупоменат в позволителното за сеч.
Изложеното недвусмислено сочи на наличие на законно основание спрямо
него да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, което е
направил и работодателят. Съдът намира дисциплинарно уволнение на ищеца
за законосъобразно и съответстващо на извършените от него нарушения,
поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид неоснователността на главния иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
акцесорните такива по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ също
следва да се отхвърлят.
По разноските:
Доколкото настоящото производство е трудово, а съгласно разпоредбата
на чл.359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и
служителите и същите не заплащат такси и разноски по производството, то
ищецът, въпреки че предявените от него искове са отхвърлени, не дължи
заплащане на държавна такса и разноски по делото.
Ищецът, независимо, че е освободен от заплащане на държавна такса,
дължи разноски по делото на ответника, съразмерно с отхвърлената част от
16
исковете (чл.78, ал.3 ГПК) – 1100 лева за адвокатско възнаграждение.
Юрисконсултско взънаграждение не следва да се присъжда, тъй като според
трайната практика на ВКС, когато страната е представлявана едновременно от
адвокат и юрисконсулт, се присъжда само едно възнаграждение за
процесуално представителство – това, което съответства на действително
извършената защита.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ предявените от
А. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес: с. Х. Д., обл. П., ул. „*** против ТП
„ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО КЛИСУРА“, ЕИК: 2016195800206,
със седалище и адрес на управление: гр. Клисура, ул. „20-ти април“ № 26,
представлявано от А. С. С. – Директор, искове:
- за признаване уволнението на ищеца на основание чл.330, ал.2, т.6 от
КТ, със Заповед № 89 от 07.03.2025г., на А. С. С. – Директор, за незаконно и
на основание 344, ал.1, т. 1 от КТ да го отмени;
- за възстановяване на основание 344, ал.1, т. 2 от КТ на заеманата преди
уволнението длъжност „горски стражар“;
- за осъждане работодателя на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ да му
заплати сумата от общо 8400 лева – обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за
времето, през което е останал без работа поради уволнението, за период от 6
месеца – от 08.03.2025г. до 08.09.2025г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес: с. Х. Д., обл. П., ул. „***
ДА ЗАПЛАТИ на ТП „ДЪРЖАВНО ГОРСКО СТОПАНСТВО КЛИСУРА“,
ЕИК: 2016195800206, със седалище и адрес на управление: гр. Клисура, ул.
„20-ти април“ № 26, представлявано от А. С. С. – Директор сумата от 1100
лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчване съобщение на страните.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
ЦД
17
18