№ 193
гр. Нова Загора, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА СТ. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело №
20202220100946 по описа за 2020 година
Производството е по чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София 1000, район „Оборище“, бул.„Княз Александър
Дондуков“ № 19, ет.2 (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без
ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД с ЕИК *********, считано от
15.11.2012 г., съгласно вписване в Търговския регистър под № 20121115101316),
представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева - Изпълнителен директор, чрез
пълномощника юрисконсулт Н. МЛ. П., с пълномощно peг.№ 12291/04.09.2018 г. на
Нотариус Маргарита Шамлиян, peг.№ 042 на НК, с район на действие - Районен съд –
София, със съдебен адрес/адрес на призоваване - гр.Стара Загора, бул.„М.Кусев“ № 8, ет.4
против Г.. АЛ. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Нова Загора, ул.„Геренска“ №
4А, с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК с цена на иска: 740.36 лева,
от които: 469.73 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.09.2018
г. до изплащане на вземането; 155.79 лева - редовна лихва за периода от 20.03.2017 г. до
13.09.2018 г.; 5.74 лева - лихвена надбавка за забава за периода от 23.06.2018 г. до 13.09.2018
г., 109.10 лева - заемни такси.
В исковата молба ищецът сочи, че със съобщение по ч.гр.д.№ 1531/2018 г. по описа
на Районен съд - Нова Загора, получено на 05.10.2020 г. чрез „Банка ДСК“ ЕАД (цедент) му
били дадени указания за предявяване на иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК срещу Г.. АЛ. Н. с
ЕГН **********, длъжник по горепосоченото частно гражданско дело, поради което и в
указания срок, депозирал настоящата искова молба.
Ищцовото дружество посочва, че със Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 1128 от 18.09.2018 г. и Изпълнителен лист от 19.09.2018 г., издадени по ч.гр.д.№
1531/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, въз основа на представено Извлечение
от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД, кредитополучателят Г.. АЛ. Н. с ЕГН
********** била осъдена да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД горепосочените суми,
произтичащи от неизпълнение на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 06.07.2016 г., както и 25.00 лева - държавна такса и
150 лева - юрисконсултско възнаграждение.
След снабдяване с цитираните Заповед за изпълнение на парично задължение и
Изпълнителен лист заявителят по ч.гр.д. № 1531/2018 г. по описа на Районен съд - Нова
1
Загора „Банка ДСК“ ЕАД, по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от
15.05.2019 г. („Договор за цесия“), прехвърлил на „ОТП Факторинг България“ ЕАД пакет от
вземания, включително и вземането към Г.. АЛ. Н. с ЕГН **********, произтичащо от
сключения с банката горепосочен договор, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и изтекли лихви.
Сочи се още, че по силата на Договора за цесия и във вр. с чл.429 от ГПК, цесионерът
„ОТП Факторинг България“ ЕАД бил частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД
и като такъв се ползвал от издадените Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист, а като
такъв в качеството си на кредитор обуславяло правния ни интерес, в законоустановения
едномесечен срок и на основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да предяви иск за
установяване на вземането по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 06.07.2016 г. срещу длъжника Г.. АЛ. Н. с ЕГН
**********.
Ищецът заявява, че процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото му на иск били налице и предвид разрешението, дадено в т.106 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При
прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на
заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл.422 от ГПК, легитимиран да
предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415, ал.1 от ГПК , какъвто бил и
настоящия случай.
Цесионерът „ОТП Факторинг България“ ЕАД бил активно легитимиран да предяви
иск за установяване съществуването на вземането, за което в полза на цедента „Банка ДСК“
ЕАД била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, независимо от
обстоятелството, че нямал качеството „банка“.
Разяснява се, че нито в мотивите, нито в диспозитива на Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са посочени изключения от
постановките във връзка с активната процесуалноправна легитимация на цесионера да
установи съществуването на вземането, предмет на издадена на основание чл.417, т.2 от
ГПК заповед за изпълнение в полза на банката /цедент/, след като прехвърлянето на
вземането било осъществено след издаване на заповедта за изпълнение, но преди завеждане
на специалния установителен иск. Аргументи за обратното разрешение не могат да се черпят
от т.4г на TP № 4/2013 г., т.к. в тази част на тълкувателното решение бил даден отговор,
релевантен към основанията за издаване на заповед по чл.417 от ГПК, т.е. касае само
хипотезите на настъпило частно иравоприемство преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение въз основа на документ до издаването на заповедта, но не и в
последващото исково производство по чл.422 от ГПК.
Процесуално недопустимо било прилагането по аналогия и за исковото производство
на посоченото в т.4г от TP ограничение относно субектите, легитимирани да се снабдят с
изпълнително основание по реда на чл.417, т.2 от ГПК, след като вземането било
прехвърлено след получаване на заповед за незабавно изпълнение от надлежния кредитор.
В този смисъл била и практиката на ВКС: Определение № 665/04.11.2019 г. по
ч.т.дело № 2390/2019 г. на ВКС, II т.о.; Определение № 102/24.02.2020 г. по ч.т.дело №
2643/2019 г. на ВКС, II т.о.
Твърди се, че основанията, обстоятелствата и фактите, които обуславят
съществуването на вземането на „ОТП Факторинг България“ ЕАД били следните:
На 06.07.2016 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор и Г.. АЛ. Н. с ЕГН
**********, като кредитополучател бил сключен Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, съгласно който „Банка ДСК“ ЕАД
предоставила на Г.. АЛ. Н. револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, усвояван
чрез кредитна карта /DSK MAXICARD/ в размер на 500 лева с месечна падежна дата всяко
20-то число на месеца.
Неразделна част от Договора представлявали Условията за издаване и обслужване на
плащания с кредитни карти DSK MAXICARD на Банка ДСК („Условията“) и Общите
условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на
Банка ДСК („Общите условия“), които кредитополучателят получил и приел с подписването
на Договора.
Съгласно Договора и Условията, при стандартна кредитна карта DSK MAXICARD в
2
лева:
усвоената част от кредитния лимит се олихвявала с лихвен процент, който към датата
на сключване на Договора за кредит е 21.95 % годишно (0.06 % на ден). Лихвата се
начислявала ежедневно върху фактически ползваната сума (чл.26, ал.2 от Общите
условия). При забава в плащанията се дължи добавка за забава в размер на 5
процентни пункта.
срокът на валидност на кредитната карта бил 3 години.
падежната дата за погасяване на задължението била 20-то число на месеца
минималната сума за револвиранс на кредита била 3 %. Съгласно т.10 от
Допълнителните разпоредби на Общите условия „минималната сума за револвиране“
била определена сума, която клиентът бил длъжен да внася ежемесечно в рамките на
гратисния период. Тя се изчислявала като процент от натрупаното задължение за
лихви, такси и транзакции към падежна дата.
Съгласно чл.17 от Общите условия Банката издавала кредитната карта със срок на
валидност, предвиден в Условията (в случая 3 години), в който срок клиентът можел да
използва картата. След изтичането на срока на валидност се издавала нова карта, с нов срок
на валидност. Банката не преиздавала картата при наличие на някое от основанията за
прекратяване на договора съгласно чл.86 от Общите условия.
Съгласно чл.25, ал.2 от Общите условия, срокът за ползване на кредита съвпада със
срока на валидност на кредитната карта. Кредитната карта не била преиздавана от Банка
ДСК, поради неизпълнение на задължението на кредитополучателя да погасява усвоения от
него кредит.
В Глава IX „Обслужване на кредита“ от Общите условия било предвидено, че
Банката определяла месечна падежна дата (в случая 20-то число на месеца) и минимална
сума за револвиране (в случая 3 %), която клиентът бил длъжен да внесе в рамките на
определен срок след падежната дата (гратисен период - в случая 15 дни след падеж).
Кредитният лимит се револвирал ежедневно с размера на погасената част от
ползвания кредит.
Твърди се, че в случай, че 4 поредни месеца, считано от месечната падежна дата,
клиентът не револвирал кредита си или го револвирал със суми, по-малки от минималните
суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се
преустановявало и цялото задължение, формирано към падежната дата, започвало да се
олихвява с лихва в размер на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителната
надбавка за забава. Ако клиентът погаси изцяло дължимото до края на следващия (пети)
гратисен период, правото за ползване на кредита се възстановявало.
Ако това не се случи, вземането на Банката за целия използван кредитен лимит
ставало окончателно изискуемо и тя имала право да пристъпи към принудително събиране
на вземанията си по съдебен ред, съгласно чл.31 от Общите условия.
Твърди се, че поради неизпълнение на задължението за внасяне на минимални суми
за револвиране на кредита, считано от минимална сума за револвиране, дължима към
20.03.2017 г., кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД приложил санкциите, предвидени в глава IX
„Обслужване на кредита“ от Общите условия към Договора за кредит, и с Нотариална
Покана с изходящ на БДСК № 05-20-01228/27.10.2017 г. и peг. № 103/08.01.2018 г., том I, акт
№ 9 на Нотариус Николай Бъчваров, с peг.№ 416 НК и с район на действие Районен съд -
Нова Загора, връчена лично на Г.. АЛ. Н. на 14.05.2018 г. срещу разписка, обявил на
кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането.
В подкрепа на твърдяното се прилага копие от Нотариална Покапа с изходящ на
БДСК № 05-20-01228/27.10.2017 г. и peг.№ 103/08.01.2018 г„ том I, акт № 9 па Нотариус
Николай Бъчваров, с peг. № 416 НК и с район па действие Районен съд - Нова Загора, ведно
с разписка за връчването й.
Излага се, че вследствие неизпълнение на задълженията от страна на
кредитополучателя по Договора и изискуемостта на цялото вземане, обявена на
кредитополучателя с цитираната по-горе нотариална покана, кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД
пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред като подал
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу
кредитополучателя.
Образувано било ч.гр.д. № 1531/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, по
3
което съдът се разпоредил да се издаде в полза на „Банка ДСК“ ЕАД Заповед за изпълнение
и Изпълнителен лист за сумите, описани по-горе.
По силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 15.05.2019 г. („Договор за
цесия“), „Банка ДСК“ ЕАД, им прехвърлила пакет от вземания, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число било
прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор
и Г.. АЛ. Н. с ЕГН **********, като кредитополучател Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 06.07.2016г.
Горното се потвърждавало и от приложеното в заверено копие към настоящата
искова молба Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от
15.05.2019 г., в което се съдържало процесното вземане.
Видно от приложеното в заверено копие към настоящата искова молба писмено
потвърждение от цедента „Банка ДСК“ ЕАД до „ОТП Факторинг България“ ЕАД за
прехвърлянето на вземанията съгласно Договор за цесия от 15.05.2019 г. същият бил влязъл
в сила и произвел своето действие.
На базата на изрично пълномощно, предоставено им от „Банка ДСК“ ЕАД, ищцовото
дружество изпратило от името на цедента уведомително писмо за прехвърляне на вземането
до кредитополучателя Г.. АЛ. Н. с ЕГН **********, а като доказателство, че уведомлението
било изпратено до ответника-кредитополучател прилагат копие от препоръчано писмо
*PSFABG00DJW2R*, изпратено чрез „Български пощи“ ЕАД с обратна разписка.
Уведомлението за цесията било изпратено на посочения в Договора за кредит адрес на
длъжника, а именно: гр.Нова Загора, ул.„Геренска“ № 4А и се уточнява, че за промяна на
същия не са уведомявани от длъжника (нито те, нито предишния кредитор „Банка ДСК“
ЕАД), каквото било изискването, съгласно условията на Договора за кредит. Както било
видно от представеното копие, пратката не била потърсена от получателя.
В този смисъл, ищецът счита, че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето
на вземането от досегашния си кредитор (цедент), който бил упълномощил за това
цесионера. Нямало пречка цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за
цесията, доколкото не се касаело за лично и незаместимо действие. В този смисъл била и
практиката на ВКС: Решение №137 от 02.06.2015 г. по гр. д.№ 5759/2014 г. па ВКС, III гр.о.
При евентуалност, моли съдът да приеме, че ответникът е уведомен за прехвърляне
на вземането с връчване на настоящата искова молба, ведно с приложените към нея писмени
доказателства, сред които и самият договор за цесия, писмо - уведомление по чл.99, ал.3 от
ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия. В
този смисъл била и практиката на ВКС: Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009г.
на ВКС, ТК, 2 отделение.
Сочи се още, че на основание чл.47, ал.5 от ГПК Покана за доброволно изпълнение,
ведно със заповедта за незабавно изпълнение били връчени на ответника-кредитополучател
чрез залепване на уведомление.
Предвид изложеното, ищецът моли съда, да постановите решение, с което да
установи със сила на присъдено нещо по отношение на ответника Г.. АЛ. Н. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Нова Загора, ул.„Геренска“ № 4А съществуването на
вземания на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на
управление: гр.София 1000, район „Оборище“, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 19,
етаж 2 (като частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК“ ЕАД - цедент), за които били
издадени Заповед за изпълнение на парично задължение № 1128 от 18.09.2018 г. и
Изпълнителен лист от 19.09.2018 г. по ч.гр.д.№ 1531/2018 г. по описа на Районен съд - Нова
Загора, произтичащи от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 06.07.2016 г., включващи:
469.73 лева - главница по Договор за кредит за издаване и обслужване на кредитна
карта от 06.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземането;
155.79 лева - редовна лихва за периода от 20.03.2017 г. до 13.09.2018 г.;
5.74 лева - лихвена надбавка за забава за периода от 23.06.2018 г. до 13.09.2018 г.;
109.10 лева - заемни такси.
Претендира се за присъждане на разноските, направени в заповедното производство
4
по ч.гр.д. № 1531/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора: 25.00 лева — държавна
такса и 150.00 лева — юрисконсултско възнаграждение, както и сторените в настоящото
производство разноски, в това число юрисконсултеко възнаграждение на основание чл.78,
ал.8 от ГПК в размер на 300.00 лева, съгласно чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с
чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
С исковата молба ищецът представя и моли съдът да приеме писмени доказателства
по опис.
Ищецът прави следните доказателствени искания: Моли съда да допусне
извършването на съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице – счетоводител, както и да
бъде изискано и приложено ч.гр.д. № 1531/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.
На ответницата Г.. АЛ. Н. е назначен от съда особен представител, определен по
искане на съда от АК - Сливен, а именно адв.Христинка Иванова А., която е депозирала
отговор на исковата молба и е изразила становище по иска в срока по чл.131 от ГПК.
С отговора си особеният представител на ответницата заявява, посочва, че
предявения иск е допустим, но неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
Разяснява, че към настоящия момент не е в състояние да сочи доказателства в защита
на ответницата, не възразява да се приемат представените от ищеца писмени доказателства
и да бъде допусната съдебно-икономическа експертиза с поставените от ищеца въпроси.
С цел изясняване на фактите, обстоятелствата и точния размер на задължението,
съдът назначи на вещото лице Стоян Колев С. да изготви съдебно-счетоводна експертиза,
която бе представена в срок.
В последното по делото открито съдебно заседание ищеца „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, редовно призован чрез пълномощник - юрк.Н. МЛ. П. – не се явява
представител.
Ответницата Г.. АЛ. Н., редовно призована чрез особен представител – адв.Х.И. А. от
АК - Сливен – не се явява, за нея се явява назначения й от съда особен представител
адв.Х.И. А. от АК – Сливен.
Постъпила е молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК *********, чрез
пълномощник – Н. МЛ. П., с която заявява, че поради невъзможност за явяване в днешното
съдебно заседание по делото и редовно призоваване на ответника и се моли съда: 1. Да бъде
даден ход на делото 2. Не възразяват делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие 3.
Заявяват, че поддържат исковата молба 4. Моли да бъде приета представената по делото
съдебно-счетоводна експертиза и 5. Моли съда да уважи предявените от ищцовото
дружество искове и да му присъди направените разноски, за което представя списък по чл.80
от ГПК.
Адв.А. заявява, че ищеца не е доказал предявения иск по основание и размер, поради
което моли да не го уважава.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил
следните писмени доказателства: Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за
цесия“) от 15.05.2019 г., Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за
цесия от
15.05.2019 г., Писмено потвърждение за извършената цесия съгласно Договора за цесия от
15.05.2019 г., Пълномощно, предоставено от цедента „Банка ДСК“ ЕАД на „ОТП Факторинг
България“ ЕАД за уведомяване от името на цедента на длъжниците за извършената цесия
съгласно Договора за цесия от 15.05.2019 г., Уведомително писмо с баркод *
PSFABG00DJW2R *, ведно с Известие за доставяне с баркод * PSFABG00DJW2R *, Договор
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
06.07.2016 г., Общи условия, Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни
карти DSK MAXICARD на „БАНКА ДСК“ ЕАД, Нотариална Покана с изходящ на БДСК №
05-20-01228/27.10.2017 г. и peг.№ 103/08.01.2018 г., том I, акт № 9 на Нотариус Николай
Бъчваров, с peг.№ 416 НК и с район на действие Районен съд - Нова Загора, Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и издадени въз основа на него
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1531 /2018 г. на PC - Нова Загора;
5
Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД, Молба за образуване на
изпълнително дело № 1905/2018 г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев, peг.№ 837 на КЧСИ, с
район на действие ОС - Сливен. Определение № 665/04.11.2019 г. по ч.т.д.№ 2390/2019 г. на
ВКС, II т.о., Определение № 102/24.02.2020 г. по ч.т.дело № 2643/2019 г. на ВКС, II т.о.,
Юрисконсултско пълномощно, квитанции за платени такси, гр.д.№ 4585/2020 г. по описа на
РС – Стара Загора, ч.гр.д.№ 1531/2018 г. по описа на РС – Нова Загора, както и приобщената
по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Безспорно е установено, че на 06.07.2016 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор
и Г.. АЛ. Н. с ЕГН **********, като кредитополучател е бил сключен Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, съгласно който
„Банка ДСК“ ЕАД й предоставила такъв под формата на кредитен лимит, усвояван чрез
кредитна карта DSK MAXICARD в размер на 500.00 лева с месечна падежна дата всяко 20-
то число на месеца.
Неразделна част към посочения договор са Условията за издаване и обслужване на
плащания с кредитни карти и Общите условия по договор за издаване и обслужване на
кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК, получени и приети от ответницата с
подписването на Договора, съгласно които усвоената част от кредитния лимит се олихвява с
лихвен процент в размер на 21.95 % годишно или 0,06 % на ден към датата на сключването
му, като лихвата се начислява ежедневно върху фактически ползваната сума, съгласно
разпоредбата на чл.26, ал.2 от Общите условия.
При забава в плащанията се дължи добавка за забава в размер на 5 процентни пункта.
Срокът на валидност на кредитната карта е 3 години, а след изтичането му се издава
нова карта, с нов срок на валидност, освен ако не са налице основанията за прекратяване на
договора съгласно чл.86 от Общите условия, а в процесния случай именно неизпълнение на
задължението на кредитополучателя да погасява усвоения от него кредит.
Минималната сума за револвиране на кредита е 3 % и е определена сума, която
клиентът е длъжен да внася ежемесечно в рамките на гратисния период, изчислена като
процент от натрупаното задължение за лихви, такси и транзакции към падежна дата.
При 4 поредни месеца от месечната падежна дата нереволвиране на кредита или
такова със суми, по-малки от минималните за съответния период, правото на ползване на
кредита се преустановява и цялото задължение, формирано към падежната дата, започва да
се олихвява с лихва в размер на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителната
надбавка за забава. Ако клиентът погаси изцяло дължимото до края на следващия пети
гратисен период, правото за ползване на кредита се възстановява, а в противен случай,
съгласно чл.31 от Общите условия, вземането на Банката за целия използван кредитен
лимит става окончателно изискуемо и има право да пристъпи към принудително събиране
на вземанията си по съдебен ред.
Поради неизпълнение на задължението за внасяне на минимални суми за револвиране
на кредита, считано от 20.03.2017 г., кредиторът приложил санкциите, предвидени в Общите
условия към Договора за кредит и с Нотариална Покана-уведомление с изх.№ 05-20-
01228/27.10.2017 г. и peг.№ 103/08.01.2018 г., том I, акт № 9 на Нотариус Николай Бъчваров,
с peг.№ 416 НК, връчена на Г.. АЛ. Н. лично срещу разписка на 14.05.2018 г. обявила на
кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането и пристъпил към принудително
събиране на вземането си по съдебен ред, подавайки Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу кредитополучателя, а в образувано ч.гр.д. №
1531/2018 г. по описа на съда са издадени Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист в
полза на „Банка ДСК“ ЕАД за гореописаните суми.
На 15.05.2019 г., по силата на Договор за покупко-продажба на вземания /„Договор за
цесия“/, „Банка ДСК“ ЕАД, прехвърлило пакет от вземания, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви, в това число и процесното,
на ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕАД, като видно от писмено потвърждение същият е
влязъл в сила и произвел своето действие.
На базата на изрично пълномощно, предоставено от цедента, ищцовото дружество
изпратило уведомително писмо за прехвърляне на вземането до кредитополучателя –
ответницата в настоящото производство, видно от препоръчано писмо * PSFABG00DJW2R*,
изпратено чрез „Български пощи“ ЕАД с обратна разписка. Същото било изпратено на
посочения в Договора за кредит адрес на длъжника, като за негова промяна ищцовото
дружество не е уведомявано от длъжника, съгласно изискванията и условията на Договора
6
за кредит, но пратката не е потърсена от получателя.
На основание Заповедта за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист
в заповедното производство и по молба на ищеца срещу ответника - кредитополучателя Г..
АЛ. Н. било образувано изпълнително дело № 1905/2018 г. по описа на ЧСИ Павел
Георгиев, peг.№ 837 на КЧСИ, с район на действие ОС – Сливен.
Ищцовото дружество претендира, съда да признае за установено, че вземането му,
произтичащо от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит
за физически лица от 06.07.2016 г., за които са издадени Заповед за изпълнение на парично
задължение № 1128 от 18.09.2018 г. и Изпълнителен лист в заповедното производство, а
именно: 469.73 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.09.2018
г. до изплащане на вземането; 155.79 лева - редовна лихва за периода от 20.03.2017 г. до
13.09.2018 г.; 5.74 лева - лихвена надбавка за забава за периода от 23.06.2018 г. до 13.09.2018
г., 109.10 лева - заемни такси.
С отговора си особеният представител на ответницата С отговора си особеният
представител на ответницата заявява, посочва, че предявения иск е допустим, но
неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
С цел изясняване на фактите, обстоятелствата и точния размер на задължението,
съдът назначи на вещото лице Стоян Колев С. да изготви съдебно-счетоводна експертиза,
която бе представена в срок.
В заключението си, прието от съда и страните, вещото лице е извело следното:ю
„БАНКА ДСК“ ЕАД превежда на кредитополучателя Г.. АЛ. Н. съгласно сключения
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револовиращ кредит за физически
лица от 06.07.2016 г. по сметка № 0000000023680153 за периода от 08.07.2016 г. до
0603.2017 г. сума в размер на 513.10 лв.
Посочените суми в таблицата на стр.3 от настоящето заключение са усвоени от
ответника по делото Н. чрез теглене в брой от ATM и плащане на съответните такси в
посочения общ размер - 513.10 лв. - в рамките на определения лимит:
1.
Такса за издаване на карта08.07.2016 г. 9.00 лв.
2.Такса теглене06.03.2017 г. 5.60 лв.
3.Такса теглене06.03.2017 г. 6.50 лв.
4.Такса теглене06.03.2017 г. 8.00 лв.
5.Такса тегл.чужди банки06.03.2017 г.14.00 лв.
6.Теглене на АТМ06.03.2017 г.20.00 лв.
7.Теглене на АТМ06.03.2017 г.50.00 лв.
8.Теглене на АТМ06.03.2017 г. 100.00 лв.
9.Теглене на АТМ06.03.2017 г. 300.00 лв.
513.
Общо преведена сума:
10. лв.
За погасяване на кредита са постъпили суми в размер на 24.27 лева . Внесените две
суми с общ размер - 24.27 лв. /0.27 лв. + 24.00 лв./ са отнесени за погасяване дълга в общ
размер. Всички останали погасителни вноски /16 бр./ не са платени.
Последното плащане на минимална сума за револвиране на кредита е извършено на
26.09.2016 г.След тази дата не са направени 16 бр. погасителни вноски. Револвирането на
кредитната карта е прекратено на 29.08.2017 г.
Размерът на непогасените изискуеми задължения по Договора за кредит към датата
на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист -
14.09.2018 г. е 740.36 лв., от които :
469.73 лв. - непогасена главница.
7
155.79 лв. - непогасена редовна лихва за периода от 20.03. 2017 г. до 13.09.2018 г.
5.74 лв. - лихвена надбавка за забава за периода от 23.06.2018 г. до 23.09.2018 г.
109.10 лв. - заемни такси.
Актуалният размер на дължимата главница към датата на из готвяне на настоящето
заключение /11.10.2021 г./ остава в същия размер - 469.73 лв., тъй като няма направени нови
вноски от ответника Н. за погасяване на задължението му след датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист - 14.09.2018 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирани страни в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Безспорно е, че са налице договорни отношения между „Банка ДСК“ АД – кредитор
и кредитополучателя Г.. АЛ. Н.. Налице са и договорни отношения между третото лице –
кредитор и ищеца, във връзка с прехвърляне на вземането с договор за цесия, по силата на
който ищцовото дружество е встъпило в правата на неудовлетворения кредитор.
По същество съдът намира иска за основателен по следните съображения:
При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от
ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
ищцовото дружество бе да докаже обстоятелствата, на които се основава претенцията му, в
това число валидно ли е сключен договора между цедента и ответника, за размера на
дължимите от ответника суми, за уведомяването му, че има смяна на кредитора.
Съответно В тежест на ответната страна е да докаже изплатила ли е задължението си
изцяло или частично за посочения период.
От приетите писмени доказателства и от приобщената по делото съдебно-счетоводна
експертиза безспорно се доказа, че на 06.07.2016 г. между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството
му на кредитор и Г.. АЛ. Н. с ЕГН ********** в качеството й на кредитополучател са
сключили Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица, съгласно който „Банка ДСК“ ЕАД й предоставила сума под формата на
кредитен лимит, усвояван чрез кредитна карта DSK MAXICARD в размер на 500.00 лева с
месечна падежна дата всяко 20-то число на месеца и тази сума е била преведена по сметка
№ 0000000023680153 и усвоена чрез теглене в брой от АТМ на 06.03.2017 г.
Установи се също, че за погасяване на кредита ответницата в настоящото
производство внесла на 26.09.2016 г. сума в размер 24.27 лв., която била отнесена за
погасяване на дълга в общ размер, а всички останали 16 броя погасителни вноски не са
платен, а револвирането накредитната карта е прекратено на 29.08.2017 г.
Видно от приетото както от страните, така и от съда заключение на вещото лице,
недоказани и неоснователни останаха наведените от особения представител на ответницата
адв.А. твърдения и възражения в отговора й на исковата молба, че ищеца не е доказал
предявения иск по основание и размер.
Предвид изложеното съдът прави извода, че предявения иск е основателен и доказан ,
поради което следва да бъде уважен в пълен размер.
Съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за
забавата. Това право принадлежи само за изправната страна по договора.
Видно от приложените по делото писмени доказателства отвеницата е била
уведомена лично за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, предвид което съдът
не следва да се произнася по отношение на предявеното при условията на евентуалност
искане на ищеца за уведомяване и връчване на ответната страна в процеса.
По разноските: При такъв изход на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответницата Г.. АЛ. Н. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените разноски
по настоящото дело, съгласно представения Списък по чл.80 от ГПК, а именно: 25.00 лв. –
държавна такса за образуване на делото, 300.00 лева – депозит за възнаграждение за особен
8
представител, 200.00 лева – депозит за възнаграждение за вещо лице и 360.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение или такива в общ размер 885.00 лв.
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и
предвид изхода на настоящия исков процес, ответницата следва да бъде осъдена, да заплати
на ищеца и направените от последния разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
1531/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, както следва: 25.00 лева – държавна
такса и 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 от
ГПК, ПО ОТНОШЕНИЕ НА Г.. АЛ. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Нова
Загора, ул.„Геренска“ № 4А, ЧЕ ДЪЛЖИ НА „ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, район „Оборище“, бул.
„Княз Александър Дондуков“ № 19, ет.2 (универсален правоприемник на преобразуваното и
прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК *********),
представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева - Изпълнителен директор, В
КАЧЕСТВОТО МУ НА ЦЕСИОНЕР, СУМИТЕ: 469.73 лв. /четиристотин шестдесет и девет
лева и седемдесет и три стотинки/ - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 14.09.2018 г. до изплащане на вземането; 155.79 лв. /сто петдесет и пет лева и седемдесет
и девет стотинки/ - редовна лихва за периода от 20.03.2017 г. до 13.09.2018 г.; 5.74 лв. /пет
лева и седемдесет и четири стотинки/ - лихвена надбавка за забава за периода от 23.06.2018
г. до 13.09.2018 г., 109.10 лв. /сто и девет лева и десет стотинки/ - заемни такси, за които
суми са издадени по реда на чл.417 от ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение №
1128/18.09.2018 г. и Изпълнителен лист от 19.09.2018 г. по ч.гр.дело № 1531/2018 г. по
описа на Районен съд – Нова Загора.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Г.. АЛ. Н. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.Нова Загора, ул.„Геренска“ № 4А, ДА ЗАПЛАТИ НА „ОТП Факторинг
България“ ЕАД с ЕИК *********, направените по настоящото производство разноски в
размер на 885.00 лв. /осемстотин осемдесет и пет лева/.
ОСЪЖДА, Г.. АЛ. Н. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Нова Загора, ул.
„Геренска“ № 4А, ДА ЗАПЛАТИ НА „ОТП Факторинг България“ ЕАД с ЕИК *********,
направените разноски по ч.гр.д. 1531 по описа на Районен съд - Нова Загора за 2018 г. в
размер на 175.00 лв. /сто седемдесет и пет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
9