Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Тетевен , 27.06.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Ани Георгиева
при участието на секретаря Виолета
Монова , като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 937
по описа на съда за
ищец: П.Б. Н. ***
ответник :ЗАД”А.Б.” седалище
и адрес на управление , гр. С.,п.к.****,р********** представлявано от О.Ц.П. и А.Б.А.
трето лице помагач: Т.М.Т. ***
Предявен е иск от П.Б. Н. с ЕГН ********** *** против ЗАД”А.Б.” ЕИК ********
седалище и адрес на управление , гр. С.,п.к.****,р********** представлявано от О.Ц.П.
и А.Б.А. с цена на иска частично 50 от 10 000лв . в едно със законната
лихва от датата на определяне на обезщетението 24.08.2018г.
С исковата
молба се претендира ответника да заплати на ищеца частично сумата от 50
лв. от ****0лв, в едно със законната лихва начиная от датата на определяне на
обезщетението 24.08.2018гг. представляващи обезщетение за претърпени от ищеца Н.
имуществени щети в следствие на ПТП .Твърди се ,че ищеца на дата 01.06.2018г
около 20,15 ч. в гр. Я. на ул. „М.П.”№ е настъпило ПТП между управлявания от Т.М.Т.
лек автомобил **********с рег**********и управлявания от ищеца Н. автомобил **********,рег.№
********. Описва се механизмът на ПТП-то поради движение с несъобразена скорост и употреба на алкохол 2,14 промила от страна на водача Т.Т. на л.а автомобил ********,
последния го застигнал и блъснал
автомобила му **********,рег.№ ******** , като било увредено имущество на ищеца
и за инцидента бил съставен КП за ПТП с
пострадали лица №УРИ -451р.7307/04.06.2018г. в който били описани щетите по
автомобила на ищеца .Прави искане за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба в, който се оспорват така предявения иск от
страна на ответника ЗАД ”А.Б.” до размера на сума от 2224,91лв. изплатени на
ищеца , която била изплатена преди завеждане на исковата молба . Не се оспорват
механизма на настъпване на вредите , причинно следствената връзка между сочения
механизъм и настъпилите увреди на МПС.
В
срока на отговора е направено искане от ответника ЗАД”А.Б. за привличане на трето лице помагач
Т.М.Т. ЕГН ********** *** ,
поради което с определение №18 от 10.01.2019г . по делото същия е конституиран
като трето лице помагач , даден му е едномесечен срок за отговор .В срока по чл.131 от ГПК , третото лице е подало
писмен отговор , същото не отрича ,че на 01.06.2018г. е настъпило ПТП с участници той и ищеца , тъй
като същия се е движил с несъобразена скорост и бил употребил алкохол , било
образувано и досъдебно производство , изплащал определеното от застрахователя
обезщетение които му се удържало от заплатата .
В съдебно заседание от дата
03.04.2019г. ищецът на основание чл.214 от ГПК е направил изменение на иска като го е
увеличил от 50 лв. на 8000 лв. частично
от ****0лв, а в съдебно заседание от дата 19.06.2019г е направил изменение на
иска като го е намалил от 8000лв на 261,08лв .
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с
наведените в исковата молба доводи отговора на ответника и третото лице помагач
, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск са обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация - чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът с доклада
по делото е указал на ищеца , който твърди ,че е претърпял вреди от непозволено увреждане и
предявява прекия иск по чл.432, ал.1 във вр. чл.45 от ЗЗД срещу застрахователя, че носи доказателствената тежест за установяване
на предпоставките, визирани в цитираната
законова разпоредба, при които възниква право на обезщетение. С оглед
специфичния характер на иска по чл.432, ал.1 във вр. с чл.380 от КЗ, съгласно
които, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.
380 КЗ . С договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, в случая се претендират само имуществени вреди , които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие, като в чл. 432 ал. 1 от КЗ
е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което застрахованият по
разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл. 45 и сл. от ЗЗД,
да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение
- за да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432 ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” ,който
факт в случая не се оспорва.
Автомобилът управляван от третото
лице помагач Т.М.Т. към датата на сключване на застраховка „Гражданска
отговорност ” е бил с рег.********, който към датата на инцидента
е с рег. ********, видно от
застрахователната полица /л.76/справката от гаранционния фонд /л.6/, за
който се твърди да е причинил ПТП-то има застраховка „Гражданскa отговорност“ в ЗАД ” А.Б.”
със срок на действие 13.07.2017 до 13.07.2018г ., ето защо е приложим в случая
е КЗ в сила от 01.01.2016 г. .Видно от застрахователна полица №********, автомобила
е собственост на М.Т. ***. На дата 01.06.2018г процесното МПС било управлявано
от третото лице помагач Т.М.Т. с концентрация на алкохол 2,14 промила , по
случая било образувано НОХД № 198/2018г на Р.С.Тетевен , по което третото лице
помагач е осъдено видно от споразумение №52/14.06.2018г. Настъпило е ПТП между
автомобила управляван от ищеца и автомобила управляван от третото лице помагач.
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" ( чл. 432, ал.
1 от КЗ).
Правната норма, регламентирана в
чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да
предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с
когото делинквентът или отговорно за неговото противо - правно деяние лице е
сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата
деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на
увреденото лице, обхваща следните групи материални предпоставки (юридически
факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования, 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника –
застраховател, 3) отправяне към застрахователя на писмена застрахователна
претенция от увредения, ведно с предоставяне на пълни и точни данни за
банковата сметка на увреденото лице, по която да се извършат плащанията от
страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура и 4) застрахователят да не
е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице да
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение /арг. от
чл. 496 КЗ във вр. с чл. 496, ал. 1 КЗ/.
Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител - чл. 496, ал. 1 КЗ. Страните не спорят, а и от доказателствата по делото
се установява ,че на процесната дата на ПТП
е съставен констативен протокол с пострадали лица от мл. автоконтрольор при РУ Я. Ц.Р.. Ответникът е
уведомил за щетата ищеца с уведомление за щети по МПС , щета № ****/18/102/500002
от 14.06.2018г. , направил опис на щетата
под № ****/18/102/500002 от
24.07.2018г , като с писмо с изходящ №
310-01.6560/24.08.2018г е уведомил ищеца П.Н. , че общия размер на
обезщетението което му се дължи е 2224,91лв.
Ищецът не е съгласен с размера на платеното му обезщетение от 2224,91лв /л.77 с пл. нареждане от
09.04.2019г./ и поради липсата на друго плащане, предявява настоящия иск. Ето
защо съдът намира, че са спазени разпоредбите на чл. 380 КЗ и чл. 498, ал. 3,
предл. последно КЗ.
В протокола за
ПТП, издаден от органите на МВР, е описан следният механизъм на процесното
събитие: Участници в ПТП л.а „**********,
собственост на М.М. с водач Т.М.Т. ,
употребил алкохол 2,14 промила , л.а **********собственост на П.Б.Н., не е
употребил алкохол отбелязани са 0,00 промила.Описани са и щетите по двата
автомобила , като в графа „обстоятелства и причини за ПТП ” е записано : Поради
движение с несъобразена скорост и в резултат на употреба на алкохол 2,14
промила от страна на Т.Т. с л.а „Ф.” се
блъска в задната част на л.а „А” с водач П.Н.. Настъпва ПТП , като водача Т. е
с контузия по тялото и главата. На двата
автомобила са нанесени материални щети.Съдът намира за доказано, че процесното
събитие е настъпило именно при описания в протокола за ПТП механизъм.
Протоколът за ПТП е официален
свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила само относно удостоверените в него, непосредствено
възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП. Когато
вписаните в него обстоятелства не са достатъчни за установяването на пълния механизъм
на ПТП, дори да липсва оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ
обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на
установяването му посредством ангажирането и на други доказателства – разпит на
свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа,
медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение
за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава
/виж решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т.
о./. В случая механизмът на настъпилото ПТП и причинените вреди подлежат на
пълно и главно доказване от страна на ищеца посредством всички допустими по
реда на ГПК доказателства и доказателствени средства /арг. чл. 12 ГПК/.
Според приетата от съда и страните експертиза
, вещото лице е дало заключение ,че стойността на ремонта на МПС е
2485,99 лв., застрахователят ответник е заплатил на ищеца сумата от 2224,91лв. , като дължимата разлика , която
ответника следва да доплати е 261,08лв .
Произшествието е настъпило поради
виновното поведение на третото лице помагач, което е установено по несъмнен
начин видно е и от влязлото в сила споразумение по НОХД №198/2018г на
Р.С.Тетевен .Доказани са всички предпоставки
за ангажиране отговорността на застрахователя, като основният спорен въпрос по
производството е свързан с размера на претърпяните имуществени вреди.
При претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието, като застрахователната сума не
може да надвишава действителната /при пълна обезвреда/ или възстановителната
/при частична обезвреда/ стойност на имуществото. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, а за възстановителна стойност се смята цената за
възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка
/виж решение № 52/08.07.2010 г. по гр.д. № 652/2009 г., I т.о./. В
случая, съгласно кредитираното и неоспорено от страните заключение на САТЕ,
пазарната стойност на причинените на автомобила вреди към настъпване на ПТП-то ,
е 2485,99 лв. Отделено като безспорно по делото е, че на ищеца е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 2224,91лв лв. от ЗАД „А.Б. ” с платежен документ от 09.04.2019 г. Ищецът
след изменеие на исковата претенция е претендирал сума в размер на 261,08 лв. С оглед диспозитивното начало предявеният
иск за главница в размер на 261,08
лв. следва да се уважи в цялост, ведно със законната лихва
от датата на определяне на обезщетението
– 24.08.2018 г./л.8/ до окончателното изплащане. Предвид нормата на чл. 497,
ал. 1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или 2. изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 КЗ освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. Срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от
три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя,
сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите
/чл. 496, ал. 1 КЗ/. По делото са представени доказателства отправяне на
застрахователната претенция , тъй като е направен по щета № 100/18/102/500002 ,
а именно 24.07.2018 г. –/л. 7,74/ и уведомление
за щета на МПС от 14.06.2018г /л.78/. Изпълнено е било изискването за
представяне на всички необходими документи по претенцията, което обстоятелство
не е спорно между страните по производството. Въпреки това ищецът се позовава
на чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ и претендира обезщетение за забава от датата на
определяне на обезщетението 24.08.2018г от която дата лихва за забава се дължи
върху сумата от 261,08 лв. /която ищецът
е посочил, че счита, че е допълнително
дължимата сума за ремонта на МПС-то му. Съобразно диспозитивното начало и в
рамките на претендираната претенция следва и акцесорният иск да се уважи в
негова цялост, а именно за сумата от 261,08 лв. в едно със законната лихва начиная от дата 24.08.2018г.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се
дължат на ищец на осн. чл.78 ал.1 от ГПК
. Представен е списък по чл. 80 ГПК /л. 123/ и доказателства за направата на
разноски в общ размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение .По отношение
на дължимата се държавна такса то за същата следва да бъде осъден
ответника на основание чл.78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на
Р.С.-Тетевен сумата от 50 лв. д.т. върху уважената част от исковата претенция ,
тъй като ищецът е освободен от внасянето на такава , в т. с. Определение №
484/23.06.2011г по дело №377/2011г на
ВКС,първо т.о.
Така
мотивиран, Тетевенският районен съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД ” А.Б.” ЕИК ******** седалище и адрес на
управление , гр. С.,п.к.****,р********** представлявано от О.Ц.П. и А.Б.А. да
заплати за претърпени имуществени вреди
свърза ни с увреждане на лекият
автомобил марка „АУДИ”, мод. А4, рег.№ ОВ 8525 ВН в резултат на ПТП настъпило на 01.06.2018г около 20ч. и 15 мин.
в гр Я. , на ул. „М.П.”№.. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с
чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД на собственика
на автомобила П.Б. Н. с ЕГН ********** *** сумата от 261,08 /двеста и шейсет и един лв. и осем ст./лв.
главница в едно със законната лихва върху
главницата начиная от 24.08.2018г до окончателното изплащане на сумата .
ОСЪЖДА на основание
чл.78 ал.1 ГПК ЗАД ” А.Б.” ЕИК ********
седалище и адрес на управление , гр. С.,п.к.****,р********** представлявано от О.Ц.П.
и А.Б.А. да заплати на П.Б. Н. с ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста /лв. за един адвокат .
ОСЪЖДА на основание
чл.78 ал.6 от ГПК ЗАД”А.Б.” ЕИК ******** седалище и адрес на управление , гр. С.,п.к.****,р**********
представлявано от О.Ц.П. и А.Б.А. да заплати
на Районен съд Тетевен сумата от 50/петдесет / лв. представляваща
държавна такса върху уваженият размер на
иска.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ