Решение по дело №50/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на ОД на МВР – Шумен, депозирана чрез главен юрисконсулт В.Д., против Решение № 116/21.12.2023г., постановено по АНД № 20233620200377 по описа за 2023г. на Районен съд – Нови пазар. С оспорения съдебен акт е отменен Електронен фиш Серия К 7590600 на ОДМВР Шумен, с който на Ф.Х.С.,***, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 /осемстотин/ лева.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Излага аргументи, че отмененият ЕФ разполага с необходимите нормативни реквизити, упоменати в чл.189, ал.4 от ЗДвП, като в него се съдържа пълно и коректно описание на нарушението. Навежда и аргументи за безспорната доказаност на приписаното на ответника Ф.С. нарушение, с оглед на които мотивира становище за незаконосъобразност на отменителното решение на районния съд. Моли вместо него да бъде постановено друг акт, с който процесният ЕФ бъде потвърден. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от главен юрисконсулт Ив. Симеонова, която заявява, че поддържа касационната жалба. В пледоарията по същество излага подробни аргументи, въз основа на които настоява за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което електронният фиш се потвърди.

Ответната страна, Ф.Х.С., представя писмен отговор чрез адвокат А.Р.от Адвокатска колегия – Варна, в който излага становище за неоснователност на оспорването. Депозира и писмени бележки, с които не възразява да бъде даден ход на делото в негово отсъствие. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание ответникът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

Предмет на оспорване пред Районен съд – Нови пазар е бил Електронен фиш Серия К 7590600 на ОДМВР Шумен, с който на Ф.Х.С.,***, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 /осемстотин/ лева. Административното наказание е наложено на водача за това, че на 05.06.2023г., в 17.03 часа, в гр. Каспичан, път I-2 км, 133+235 (населено място) до разклон за гр.Плиска, с техническо средство „ATCC ARH CAM S1“ № 120cd15, насочено към гр. Нови пазар, снимащо в двете посоки и при отчетен толеранс от -3км/ч, е отчетена скорост на автомобил „БМВ 320Д“, рег. № Н0709КВ, собственост на Ф.С. от 81 км/ч при разрешена максимална такава от 50 км/ч. В ЕФ е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/6766528 на 11.04.2023г.

При така установената фактическа обстановка и съобразявайки приобщените доказателства съдът приел, че от формална страна издаденият електронен фиш отговаря на изискванията на закона, но посоченото в него описание на нарушението е непълно и не отговаря на изискванията на закона. Според съда от посоченото в електронен фиш серия К 7590600 на ОДМВР Шумен не се установява с необходимата яснота в какво се изразява нарушението. Съдът е аргументирал и становище, че от изложението в ЕФ не се установява основанието за наложеното ограничение на скоростта, като след анализ на приобщените писмени доказателства е заключил, че по делото не се установява правното основание за поставяне на пътните знаци Д11 и Д12 на път 1-2 Русе-Варна на км 132+235 ляво, дясно и на км 133+420 ляво, дясно. С оглед на това съдебният състав е възприел, че оспореният ЕФ не съдържа описание на нарушението, за което е наказан жалбоподателя, поради което същият се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Шуменският административен съд споделя установената от районния съд фактическа обстановка, но не и изведеното от него решаващо становище за наличие на допуснато съществено процесуално опущение, налагащо отмяна на конкретния ЕФ.

На първо място, следва да се отбележи, че при съставянето на ЕФ стриктно са били спазени разпоредбите на ЗДвП, разписващи реда и съдържанието на санкционния акт. Изготвеният фиш разполага с нормативно изискуемите реквизити, издигнати в условие за неговата законосъобразност от специалния нормативен акт, а именно ЗДвП, като санкционният акт съдържа ясно и недвусмислено описание на деянието и на обстоятелствата, при които е било реализирано – конкретно е посочено устройството, чрез което е било осъществено замерването на скоростта, местоположението му, засечената скорост и конкретното превишение на максимално допустимата скорост. Издирена е и съответната правна уредба, към която е отнесено поведението на водача – собственик на процесния автомобил. Всичко това дава основание на касационния съд да приеме, че правото на защита на санкционираното лице не е било ограничено в съществена степен и липсата на изрично посочване на посоката на движение на автомобила в случая не било могло да бъде квалифицирано като съществено процесуално опущение, което само по себе си да наложи отмяната на конкретния ЕФ.

На следващо място, задълбоченият прочит на приобщените доказателства установя също, че контролираният участък попада в рамките на населеното място с произтичащото от това задължение по съблюдаване на максимално въведената скорост от 50 км/ч. С категоричност се установява, че участъкът, където е извършена контролната дейност е част от републикански път I-2, но попада в границите на населено място, обозначено със съответните знаци „Д11“ и „Д12“, а именно от км. 132+235 до км. 133+420, като разделя населеното място на две части. Нарушението е констатирано на км. 133+235. Подобен извод кореспондира и с представените пред районния съд официални писмени документи, сред които е и Протокол за местоположението на пътни знаци „Д11“ и „Д12“ от 10.05.2019г., изготвен от комисия, в която са участвали представител на Областно пътно управление и представител на Община Каспичан. При извършения оглед и базирайки се на съответните планове, комисията е определила мястото на посочените знаци в смисъла, коментиран по-горе. По делото са приложени и извадка от КК на гр. Каспичан, както и уведомление от Община Каспичан, адресирано до ОД на МВР – Шумен, в което е посочено, че участъкът от път I-2 при връзката му с път III-2006 /разклон за гр. Плиска при км. 133+235/ попада в действащия устройствен план на гр. Каспичан – План за регулация и застрояване, одобрен със Заповед № РД-25-300/01.04.1986г. на зам.председателя на ИК на ОНС – гр. Шумен. В документа е отразено също, че съобразно кадастралния и регулационен план на гр. Каспичан път I-2 при км. 133+235 /разклона за гр. Плиска/ представлява част от урбанизираната територия на гр.Каспичан и попада в рамките на населеното място гр.Каспичан. Тези данни подкрепят становището, че републиканският път разделя населеното място на две части, с надлежно отразено начало и край на града. Гореизложеното налага извод, че водачът е могъл и е бил длъжен да съобрази избора на скорост на управление на превозното средство с въведените ограничения, произтичащи от навлизането в рамките на гр. Каспичан.

Тук е мястото да се посочи, че касационният състав не споделя аргументите на въззивния съд за материална незаконосъобразност на електронния фиш, поради липса на съставомерно деяние, аргументирано с констатация за поставяне на пътен знак Д11 и Д12 на пътен участък - път I-2, от км 132+235 до км133+420 в нарушение на закона. Всеки водач е длъжен да съобразява скоростта на движение съобразно законовите разпоредби, като съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП за населено място допустимата скорост на движение е 50 км/ч. Понятието „населено място“ за целите на Закона за движение по пътищата, е дефинирано в §65, т.49 от ДР на ЗДвП и гласи, че „населено място“ е застроена със сгради територия, при която началото и краят са обозначени със съответни пътни знаци. Съгласно чл.113, ал.1 от Наредба №18 oт 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътен знак Д12 „Край на населеното място и селищното образувание“ се използва за сигнализиране на мястото, от което престават да важат правилата за движение в населено място и селищно образувание. Пътните знаци от вида Д11 „Начало на населено място“ и Д12, освен за начало и край на населено място, сочат и за задължението водачите на МПС да спазват принципното ограничение на скоростта, регламентирано в чл.21, ал.1 от ЗДвП, без да е необходимо поставяне на друга табела, сочеща на конкретното ограничение. От анализа на тези разпоредби следва, че пътните знаци Д11 и Д12 се поставят в началото и края на застроена със сгради територия, респективно - границите на населеното място по смисъла на ЗДвП са съобразно обозначаването на населеното място с пътни знаци за сигнализация на движението по пътищата.

По отношение на ограничението на скоростта, сигнализирано с пътен знак за начало и край на населено място в процесния участък, както вече бе прокоментирано, са приобщени безспорни доказателства по делото. По делото се установява, че участъкът, където е извършена контролната дейност е част от републикански път I-2, но попада в границите на населено място, обозначено със съответните знаци „Д11“ и „Д12“, а именно от км.132+235 до км. 133+420, като разделя населеното място на две части. Въпросите относно законосъобразността на поставянето на пътните знаци са извън предмета на заявения правен спор, доколкото по аргумент от чл. 6, т. 1 от ЗДвП участниците в движението следва да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Водачът е могъл и е бил длъжен да съобрази избора на скорост на управление на превозното средство с въведените ограничения, произтичащи от навлизането в рамките на гр.Каспичан и след като не го е сторил е осъществил фактическия състав на нарушението по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, за което са представени съответните писмени доказателства.

Налице са и основанията за ангажиране на отговорността на водача в условията на повторност. От приобщения към делото Електронен фиш серия К № 6766528, посочен в процесния ЕФ като обосноваващ повторността и влязъл в сила на 11.04.2023г., се установява, че с него на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП водачът Ф.С. е наказан за превишаване на въведената с пътен знак В-26 скорост на движение в извън населено място – нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Касае се за едно и също по вид нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, свързано с нарушение на скоростния режим. Нарушението е същото по вид, независимо от това, че в първия случай е извършено извън населено място, а в процесния – в рамките на населено място. И в двата случая нарушената материалноправна разпоредба е тази на чл.21, ал.1 от ЗДвП, въвеждаща забрана за превишаване скоростта на движение. Освен това във всеки конкретен случай разрешената скорост би могла да бъде регулирана пряко от закона (чл. 21, ал. 1 от ЗДвП) или от поставен пътен знак, но това не променя квалификацията на нарушението. Разликата е в санкционната разпоредба, въз основа на която се наказва това нарушение, което в случая е в зависимост от мястото на нарушението и установеното превишение на скоростта на движение.

От събраните по делото доказателства се установява също, че нарушението е установено и заснето с годно техническо средство мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „ARH CAM S1 120cd15“. По настоящото дело са представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. и Протокол от проверка № 027-СГ-ИСИС/23.03.2023г., от които е видно, че системата за контрол отговаря на метрологичните изисквания. За използването на техническото средство и изготвен и приложен по делото и съответния Протокол, придружен с дигитална снимка на местонахождението на техническото средство. Протоколът по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. е доказателството, посредством което се установява мястото и времето на извършване на нарушението, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, посоката на движение, в която се осъществява контрола, въведените ограничения и мястото на което е поставено мобилното АТСС.

При това положение и с оглед събрания доказателствен материал се установява въведеното ограничение и установената скорост на придвижване от страна на превозното средство на касатора, която в ЕФ е отразена след отчитане на съответния толеранс. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че с поведението си ответникът е допуснал вмененото му нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, правилно санкционирано по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.4, във вр. с ал.1, т.4 от ЗДвП.

Достигайки до противен краен извод, районният съд е постановил един неправилен и незаконосъобразен съдебен акт. Същият като такъв подлежи на отмяна, като вместо него процесният ЕФ бъде потвърден.

Предвид изхода на спора и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, в полза на ОД на МВР – Шумен и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски за две съдебни инстанции в общ размер на 160 /сто и шестдесет/ лева.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 116/21.12.2023г., постановено по АНД № 20233620200377 по описа за 2023г. на Районен съд – Нови пазар, като вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К 7590600 на ОДМВР Шумен, с който на Ф.Х.С.,***, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 /осемстотин/ лева.

ОСЪЖДА Ф.Х.С. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на ОД на МВР – Шумен разноски за две съдебни инстанции в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: