Р
Е Ш Е Н И Е
Номер Година 11.12.2019 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
районен съд втори
граждански състав
На единадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар:
Цветана Чакърова
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 674 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.26, ал.2, пр.1-во от ЗЗД и евентуален иск по чл.56, ал.1 от ЗН, предявени от
М.В.П., ЕГН: **********, К.Х.П., ЕГН: ********** и Д.Х.П., ЕГН: **********,***,
представлявани от адв. Т.С. против Н.П.Х., ЕГН: **********,***.
Ищците твърдят, че били кредитори
на ответника, като с влязло в сила решение № 182/15.05.2018 г., по гр. д. №
127/2018 г. по описа на Районен съд Карлово той бил осъден да им заплати
обезщетение за вреди от непозволено увреждане на всеки от тях по 2000 лева,
ведно със законна лихва от 04.02.2016 г. и разноски. За събиране на вземането
било образувано изпълнително дело № 1397/2018 г. по описа на ЧСИ м.с.ч., с peг. № 822 в район на действие Окръжен съд Пловдив.
Твърдят, че по наследство от Н.П.
н. длъжникът Н.П.Х. бил собственик на недвижим имот – ½ ид. част от дворно място в с. М., П., съставляващо ПИ 197 с
площ от 308 кв.м., за които е отреден УПИ II-197 с площ от 304 кв.м. в
квартал 21 по плана на селото, ведно с построената в имота жилищна сграда,
лятна кухня, стопанска постройка и навес и други подобрения, до съседи: улица с
о.т. 122- 123, УПИ I-търговия и
услуги, УПИ IX-196.
Твърдят, че по гр. д. № 127/2018
г. по описа на КРС върху имота била вписана възбрана, такава била вписана и по
искане на ЧСИ. След вписване на възбраните по молба на длъжника Н.П.Х. било
образувано ч. гр. д № 340/2019 г. по описа на Районен съд Карлово, по което бил
вписан отказ на Н.П.Х. от наследството на Н.П. н..
Ищците считат, че този отказ от
наследство е недействителен, поради това че преди вписването му Н.П.Х. е приел
наследството по реда на чл. 49, ал. 2 от ЗН, чрез действия, които несъмнено
предполагат намерението да приеме наследството – декларирал имота
като негов до размера на ½ идеална част в О.К., отдел МДТ, а освен това получил
и парични суми от наследството.
Така вписан отказът от наследство
формално изключвал Н.П.Х. от кръга на наследниците на Н.П. н. и препятствал
съдебния изпълнител да предприеме по-нататъшни действия по изпълнение върху
наследственото имущество.
Ето защо за ищците бил налице
правен интерес от предявяване на настоящите искове за установяване и
прогласяване нищожността на отказа от наследство, вписан по ч. гр. д. №
340/2019 г. по описа на Районен съд Карлово, тъй като имал невъзможен предмет – наследството вече е прието и липсва предмет на отказа.
Молят съда да постанови решение,
с което да признае за установено, че отказът от наследство, вписан по ч. гр. д
№ 340/2019 година по описа на Районен съд Карлово, с който Н.П.Х. се отказва от
наследството на Н.П. Н**, ЕГН: **********, бивш жител ***, починал на *** г.,
Акт за смърт № ** г., съставен в с. М.., обл. П.., е
нищожен поради невъзможен предмет.
В случай, че искът бъде
отхвърлен, при условията на евентуалност молят на осн.
чл.56, ал.1 от ЗН съдът да постанови решение, с което да унищожи вписания по ч.
гр. д № 340/2019 година по описа на Районен съд Карлово отказ, с който Н.П.Х.
се отказва от наследството на Н.П. Н.., ЕГН: **********, бивш жител ***,
починал на **г., Акт за смърт № ** г., съставен в с. М.., обл.
П...
Претендират се и направените по
делото разноски.
Ответникът, чрез пълномощника си адв. Г. с отговора на исковата молба оспорва исковете.
Описаните в исковата молба обстоятелства не отговаряли на действителното
положение между страните. В исковата молба се твърдяло, че ответникът преди вписването
на отказа от наследство е приел наследството по реда на чл.49, ал.2.
Наследството се приемало по указания ред в чл.49 от ЗН изрично с писмено
заявление до районния съд в района в който е открито наследството, както и
мълчаливо, чрез извършване на действия, които несъмнено предполагат намерението
на наследника да приеме наследството.
Съгласно чл. 49, ал. 2 от ЗН,
приемане на наследство имало във всички случаи, в които призованият да наследи
е извършил действие, което несъмнено предполага неговото приемане, като
преценка за правната същност и последици от така извършеното действие във
всички случаи следва да се извършва конкретно, като се отчита волята и
намерението на извършилото действието лице.
Към исковата молба било приложено
копие от декларация по чл. 14 от ЗМДТ и се твърдяло, че ответникът по този
начин е предприел действие и несъмнено е приел наследството, което
обстоятелство категорично не отговаряло на истината. Ответникът твърди, че
никога не е подавал декларация в ДС К.. нито е упълномощавал някого да
декларира от негово име наследствен имот останал в наследство от чичо му Н.П. Н..
починал на *** год. акт за смърт № *** год.
Мълчаливото приемане на
наследството било налице, когато от действията на наследника се разбира
непоколебимото му намерение да приеме наследството. Видно от приложената по
делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ задължено лице бил брата на ответника – В..
П.Х., който най-вероятно бил представил удостоверение за наследници въз основа
на което на същата е отразено, че ответникът е собственик.
Счита, че допускането на
обезпечение чрез вписната възбрана на ½
идеална част на УПИ II - 197 кв. 21 по плана на с. М.. П.. обл.
общ. К.. по гр.д. № 127/2018 год. КРС се отнасяла до конкретен имот по време на
процеса. При допускане на обезпечението по горното дело не било установено по
безспорен начин кой е собственик на имота тъй като приемането, респективно
отказът от наследство били съпроводени с формални действия.
С оглед горното, ответникът моли
съда да отхвърли изцяло предявените исковете, като му присъди разноските по
делото.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото и е видно
от приложеното копие на изпълнителен лист №1102/04.12.2018 г. по гр. д. №
127/2018 г. по описа на РС Карлово, че ищците са кредитори на ответника – на
основание чл.45, ал.1 от ЗЗД Н.Х. е осъден да заплати по 2000 лева на М., К. и Д.
П.. за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 04.02.2016
г. до окончателното плащане, както и разноските по делото.
Не се спори между страните, че за
събиране на вземането е образувано изпълнително дело № 1397/2018 г. по описа на
ЧСИ м.с.ч., с peг. № 822 в район на действие Окръжен
съд Пловдив.
Не е спорно също, че Н.П. н.,
бивш жител ***, починал на *** г., е дядо на ответника Н.Х..
Приложен е в препис нотариален
акт за констатиране на собственост върху недвижим имот № 163, том II, дело №
365/22.03.2011 г. на АВ-СВ Карлово, от който се установява, че Н.П. Н.. е признат
за собственик на основание изтекла придобивна давност
на следния недвижим имот: дворно място в с. м., п., съставляващо ПИ 197 с площ
от 308 кв.м., за който е отреден УПИ II-197 с площ от 304 кв.м. в квартал 21 по плана на селото,
ведно с построената в имота жилищна сграда, лятна кухня, стопанска постройка и
навес и други подобрения, до съседи: улица с о.т. 122- 123, УПИ I-търговия и услуги, УПИ IX-196.
След неговата смърт този имот е бил наследен от ответника и брат му В.. П.Х.,
при равни права – по ½ ид. част.
От представеното в препис заявление
на Н.П.Х. по изп. дело № 1397/2018 г. по описа на ЧСИ
М.. С.. – Ц.. е видно, че върху имота е наложена възбрана, а ответникът е
заявил, че не притежава движимо и недвижимо имущество. Към заявлението си
същият е приложил копие от съдебно удостоверение за това, че по ч. гр. д.
№340/2019 г. по описа на РС Карлово е допуснат отказ на Н.П.Х. от наследството
на Н.П. н., който е заведен под №**** г. в особената книга по чл.49, ал.1 ЗН
От приложеното Удостоверение по декларирани
данни изх. №**г. се установява, че Н.П.Х. е подал декларация по чл.14 от ЗМДТ с
вх. №**********/14.03.2018 г., с която е декларирал, че е собственик на
½ ид. част от имота в с. м. и единствен
собственик на жилище в гр. К.. от 38,34 кв. м., ведно с прилежащи мазе от 7 кв.
м. и таван от 0,92 кв. м.
От показанията на св. М.И.С. се
установява, че познава страните по делото. Тримата ищци имали имот в с. м. и
сравнително често им ходела на гости. Точно срещу тяхната къща имот имал и Н.Х..
Там преди време живеел неговият дядо, за когото до смъртта му се грижел
ответникът. След като дядото починал, свидетелката виждала в този имот само Н.Х.
– влизал, излизал, вършел някаква работа, товарел дърва, оставял си каруцата и
коня и пр. Свидетелката не знаела дали ответникът има брат, в този имот виждала
единствено него.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки
вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
По главния иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.26, ал.2, пр.1-во от ЗЗД:
Искът
е допустим. Съгласно Решение
№577/30.09.2010 по дело №732/2010 на ВКС, ГК, IV г.о. „Ако отказът от наследство е недействителен, включително в хипотезата,
в която преди извършването му наследството вече е било прието, кредиторът не
разполага с възможността по чл.51 от ЗН. За защита на правата си в този случай
той може единствено да предяви установителен иск, с
който да претендира прогласяване на отказа от наследство за нищожен. Този иск е
допустим. За предявяването му е налице правен интерес и кредиторът не може да
бъде принуден да води други искове срещу наследниците, ако за защита на неговите
интереси ще е достатъчно да се установи действителното правно положение – а
именно че направеният отказ от наследство не е произвел действие и че
наследството е прието.“
Отказът от наследство е едностранно волеизявление, с което се прекратяват права и задължения за
едно лице и се такивапораждат за друго. За него съгласно чл.44 от ЗЗД намират приложение правилата относно договорите,
включително и общите
правила за нищожност
по чл. 26 ЗЗД относно случаите, когато
наследството вече е прието
от наследника
и последващият отказ от наследство е нищожен поради невъзможен предмет. Именно това е и основанието, на
което се позовават тримата ищци, искайки от съда да прогласи нищожността на
отказа от наследство, вписан по ч. гр. д № 340/2019 година по описа на Районен
съд Карлово, с който Н.П.Х. се отказва от наследството на Н.П. н.. Като строго
формален акт отказът поражда действие, съгласно чл. 52, във вр. с чл. 49, ал.
1 от ЗН, от момента на вписването
му в особената книга на районния съд /така и Решение № 672 от 06.02.2001
г. на ВКС по гр. д. № 365/2001 г., I гр. о./.
Съгласно чл.48 от ЗН наследството не преминава по право и автоматически към
наследниците. При откриване
на наследството, което в
случая е станало на **г., когато е починал
наследодателя на ответника
– Н.П. н.,
лицата, които
имат право да наследяват /ответникът
и брат му В.. Х./
се призовават към наследяване. Придобиването на наследството става с приемането му и има обратно действие, т. е. от датата на откриване на наследството. Приемането може да бъде изрично
или мълчаливо. Безспорно е, че ответникът не е приел изрично наследството.
Спорът по делото е дали е налице мълчаливо приемане. Мълчаливо приемане е налице, когато от действията
на наследника се разбира непоколебимото
му намерение да приеме наследството, като законът е дал възможност на съда при всеки конкретен случай, извършвайки
цялостната съпоставка на доказателствата по делото, да преценява
дали извършените действия сочат воля за приемане на наследството.
В
настоящия случай в подкрепа на твърденията на ищците са показанията на св. С.,
която описва действия на ответника, сочещи на ползване на процесния
имот след смъртта на наследодателя. Само от тези негови действия няма как да се
направи извод за приемане на наследството по недвусмислен начин и да се приеме за
недействителен отказът от наследство, вписан в особената книга на съда на
14.03.2019 г. С други свои действия обаче и то преди 14.03.2019 г., настоящият
съдебен състав счита, че ответникът е приел наследството на Н.Х., а именно –
декларирал е, че е собственик на ½ идеална част от имота в с. м.. Това
се установява по категоричен начин от приложеното Удостоверение по декларирани
данни изх. №**г., видно от което ответникът е подал декларация по чл.14 от ЗМДТ
с вх. №*** г. Твърденията в отговора на исковата молба, че не той, а брат му е
подал тази декларация останаха недоказани по делото и са в противоречие със
съдържанието на удостоверението. Последното представлява официален документ с доказателствена сила за отразените в него данни, която не е
оборена по реда и в сроковете на чл.193 и чл.194 ГПК.
От
приложените писмени доказателства, подкрепени и от свидетелските показания на
св. С., следва правният извод, че отказът на 14.03.2019 г. от наследството на Н.
Н.., извършен от ответника Н.Х. следва по време фактическите му действия по
приемане на наследството, каквото безспорно представлява декларирането на 14.03.2018
г. на собственост върху ½ идеална част от недвижимия имот в с. м. с
декларация по чл.14 от ЗМДТ. Поради това и направеният отказ от наследство от
страна на ответника е нищожен, което обуславя основателността на предявената
претенция за нейното прогласяване.
Поради
основателността на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявения такъв
в условията на евентуалност.
С
оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, съдът следва
да осъди ответника да заплати на ищците направенените
по делото разноски – общо 460 лева, от които 400 лева за адвокатско възнаграждение,
50 лева за платена държавна такса и 10 лева за издадени съдебни удостоверения.
Мотивиран от така изложените
съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на отказа от наследство вписан в особената книга на
Районен съд Карлово под номер **от ***, с който Н.П.Х., ЕГН: **********,*** се
отказва от наследството на Н.П. н., бивш жител ***, починал на *** г., поради
невъзможен предмет, на осн. чл.124, ал.1 ГПК във
чл.26, ал.2, пр.1 във вр. с чл.44 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. П.. Х.., ЕГН: **********,*** да заплати на М.. В.. П..,
ЕГН: **********, К..Х.. П.., ЕГН: ********** и Д.. Х.. П.., ЕГН: **********,***, направените по делото разноски в размер на 460.00 лв. (четиристотин и шестдесет
лева).
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Пловдивски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.