№ 96
гр. С., 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на тридесет и първи март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
като разгледа докладваното от Светослава Костова Гражданско дело №
20252200100008 по описа за 2025 година
Предявена е искова молба от М. М. И. против Х. А. А., в която се
твърди, че ищцата е сестра на пострадалия И., на който ответникът А. е
нанесъл силни удари с дъска в главата на 11.01.2020 г., вследствие на които е
починал на 18.01.2020 г. в болницата в гр. С.. Сочи се, че видно от
заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-
медицинска експертиза непосредствена причина за смъртта на брата на
ищцата се явяват нанесените силни удари в главата. Твърди се, че е налице
пряка причинно-следствена връзка между получените наранявания и
последвалия смъртен изход на 18.01.2020 г. За това деяние А. е бил осъден,
като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от седем години
на основание чл. 115 от НК при първоначален „строг“ режим.
Ищцата сочи, че загубата на любимия и непрежалим брат за нея е бил
изключително тежък удар. Живеели са наблизо и са били изключително
привързани един към друг. Поддържали са много топли отношения помежду
си. С мъдростта и опита си, както и с изключителното си трудолюбие,
починалият И. е бил опора за ищцата, като двамата са поддържали постоянна
връзка в семейството. Ищцата изпитва изключителни душевни болки и
страдания и брат й липсва непрекъснато. Със загубата на своя брат, животът
на ищцата е бил разбит. Претърпяла е и продължава да търпи тежки морални
болки и страдания, които не може да преодолее напълно.
Предвид горното, от съда се иска ответникът да заплати обезщетение за
неимуществени вреди, морални болки и страдания в размер на 75 000 лева,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането.
Исковата молба е връчена редовно на ответника, който е депозирал
писмен отговор по делото, по реда на чл. 131 от ГПК. Същият е оспорил
съдебния иск като недопустим. Алтернативно се оспорва неговата
1
основателност и размер. От съда се иска да постанови решение, с което бъде
отхвърлен предявеният иск. Навеждат се твърдения за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на И. И., който непосредствено преди
процесното събитие, довело до смъртта му, е извършвал действия по
преследване с кола и нападение върху приятеля на ответника Х. А., в помощ
на който се е притекъл той. Противоправното нападение на И. е било взето
предвид от наказателния съд, който е определил наказание много под
минимума.
От фактическа страна се установява следното :
Ищцата М. М. И. е сестра на починалия И. М. И..
С присъда № 20/15.11.2021г. по НОХД № 448/2020г. на СлОС съдът е
признал подсъдимия Х. А. А. от гр.Н.З. за виновен в това, че на 11.01.2020г. в
гр.Н.З. пред пункт за изкупуване на черни и цветни метали в кв.
„Индустриален“, умишлено умъртвил И. М. И. от с.Е., общ.Н.З., като смъртта
е настъпила на 18.01.2020г. в гр.С., поради което и на осн. чл.115 вр. с чл.55,
ал.1, т.1 от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от седем
години, което да изтъпи при първоначален строг режим. С решение №
21/06.03.2023г. Б.ки апелативен съд е изменил Присъда № 20/15.11.2021г. на
СлОС и преквалифицирал престъплението убийство, извършено от
подсъдимия Х. А. А. от такова по чл.115 от НК в по –леко наказуемо
престъпление по чл.119 от НК, което да изтърпи при първоначален общ
режим. С решение № 290/24.07.2023г. по н.д. № 371/2023г. на ВКС решение №
21/06.03.2023г. е изцяло отменено и делото върнато за ново разглеждане от
друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане е постановено Решение
№ 105/28.12.2023г. по НОХД № 168/2023г. на АС – Б., с което е потвърдена
изцяло присъда № 20/15.11.2021г. на СлОС. С решение № 256/24.04.2024г. по
н.д. № 195/2024г. на ВКС е оставено в сила въззивно решение №
105/28.12.2023г. постановено по ВНОХД № 168/2023г. на Апелативен съд – Б..
Решението е окончателно.
От разпита на св. Т. П. се установява, че отношенията между сестрата и
починалия брат са били много добри, изпълнени с обич и привързаност.
Живеели са наблизо, през две/три къщи, празнували са заедно всички семейни
празници. Израснали в сплотено семейство, те са уважавали както родителите
си, така и по между си. Сестрата е споделяла ежедневните си проблеми с по –
големия брат и се е вслушвала в неговите съвети. Подкрепяли са се взаимно
финансово. Ищцата е понесла изключително тежко смъртта на своя по – голям
брат. Била ужасена и съкрушена. Често плачела при споменаване на брат й,
ходи често на гробищата, поддържа гроба.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните изводи от
правно естество :
Правно основание на претендираните права – чл. 45 от ЗЗД.
С ТР № 1/2016 г. на ВКС-ОСНГТК е прието, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961
г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
2
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. Особено близка привързаност може да
съществува между починалия и негови братя/сестри, баби/дядовци, др. В
традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, връзките помежду им
се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Подчертано е обаче, че е справедливо да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик само когато
поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова
силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, като в тези случаи не е
достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие
смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални
болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се
направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и
№ 5/69 г. на Пленума на ВС.
Установените в тълкувателното решение критерии са доразвити с
формираната последователна практика по чл. 290 ГПК, според която
изключението е налице, когато поради конкретни житейски ситуации и
обстоятелства е била създадена особено близка духовна и емоционална
връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващите връзки
между братя / сестри, и интензитетът и продължителността на търпените
болки и страдания надвишават тези, които е житейски обичайно да се понасят
в случай на смърт на близък родственик. Житейските ситуации и
обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката
на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни
ситуации за възникване на такава връзка могат да се посочат
продължителното отглеждане и възпитание от по – големия брат/сестра,
вместо от техните родители, изразена подкрепа в критична житейска ситуация
и др. Във всички случаи обаче присъждането на обезщетение в полза на
сестрата е обусловено от провеждането на пълно и главно доказване на
критериите, възприети в тълкувателното решение - наличие на особено близка
духовна и емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се
направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите
съобразно постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС, и
проявление на неимуществени вреди, чийто интензитет и продължителност
надхвърлят нормално присъщите за отношенията.
По делото е установена близка емоционална връзка на обич и подкрепа
между ищцата и нейния починал брат. Тези обстоятелства разкриват
съдържание на емоционалната връзка, съответстващо на типичното за този
вид родство,, но не и изключителност съобразно разяснените с
тълкувателното решение критерии, без да са доказани конкретни житейски
3
обстоятелства, станали причина за създаване на особена духовна и
емоционална близост. Липсата на такива обстоятелства обосновава извод за
отсъствие на материална легитимация на ищцата, поради което претенцията
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Неоснователността на главния иск, обосновава и неоснователност на
предявения акцесорен иск за присъждане на законната лихва.
При този изход на спора ищцата няма право на разноски.
Ответникът не е претендирал заплащане на деловодни разноски.
С оглед изхода на делото в тежест на ищцата следва да бъде възложена
дължимата държавна такса в размер на 3000лева, която следва да бъде
заплатена по сметка на СлОС.
Мотивиран от горното, настоящия съдебен състав на С.ски окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на М. М. И. с ЕГН ********** от гр.Н.З.,
ул.“П.“ № 39 против Х. А. А. с ЕГН ********** от гр.Н.З., в момента в
Затвора – гр.Б. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
/душевни болки и страдания/ вследствие внезапната смърт на нейния брат И.
И., ведно със законната лихва, считано от 18.01.2020гг. до
ОСЪЖДА на М. М. И. с ЕГН ********** от гр.Н.З., ул.“П.“ № 39 да
заплати по сметка на СлОС държавна такса в размер на 3 000лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Апелативен съд – Б..
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
4