№ 2887
гр. София, 11.06.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Даниела Борисова
СъдебниЦеца Янк. Маринова
заседатели:Силвия В. Славчева
при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА
и прокурора Д. Сл. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Борисова Наказателно дело
от общ характер № 20241100200870 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:50 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Г. И. Д. – редовно призован, явява се лично и с адв.
С. С. от САК, редовно упълномощен защитник по делото.
ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ МИНИСТЕРСТВО НА
ФИНАНСИТЕ – редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт
С.Е., с пълномощно по делото.
ГЛ.ЮРИСКОНСУЛТ Е. : Представям граждански иск от името на
министъра на финансите. Считам, че като пряка и непосредствена последица
от Д.ията на г-н Д. са настъпили вреди за държавата в общ размер на
981 648,18 лева и Ви моля на основание чл. 45, вр. чл. 86 ЗДД да осъдите г-н
Д. да заплати обезщетение за настъпилите имуществени вреди за държавата
ведно със законната лихва считано от момента на настъпване на увреждането,
а именно 31.03.2014 г. до окончателно плащане. Считам, че така предявеният
граждански иск няма да затрудни процеса и затова Ви моля да го приемете.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че подаденият граждански иск е депозиран от
процесуално легитимирано лице, подаден е в законоустановения срок и
отговаря на формалните изискванията на чл. 84 - 85 и считам, че следва да
бъде конституиран като граждански идещ министърът на финансите.
1
АДВ.С.: Намирам гражданския иск за своевременно представен от
упълномощено лице по делото, но считам, че е неоснователен, тъй като
такова задължение държавата срещу съответните фирми не индикира в
своите искания спрямо фирмите. Тези задължения много от отдавна са
отписани и не съществуват като вземане на държавата, а предвид това, че ние
сме правили ново искане от гледна точка на това да се направят
допълнителни съдебно счетоводни експертизи считам, че този иск е
неоснователен, но това е въпрос по същество. Допустим е за приемане.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
След проведено тайно съвещание, Съдът, съобразявайки искането на
представителя на ощетеното юридическо лице, а именно министърът на
финансите като представител на държавата, за конституиране в качеството на
граждански ищец по делото срещу подсъдимия Г. Д., както и становищата на
държавното обвинение и защитата на подсъдимия Д. намира, че предявеният
граждански иск касае единствено т. I от внесения в съда, от страна на
държавното обвинение, обвинителен акт срещу подсъдимия Д., а именно в
частта, свързана с твърдения за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр.
ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26 НК, касаещо Д.ието за времето от 14.06.2013 г.
до 31.03.2014 г., относно търговското дружество „А.Г.“ ООД и
претендираните като причинени имуществени вреди в общ размер на
981 648,18 лева. Така предявеният граждански иск в посочената част е
депозиран от лице, което се легитимира като пострадало от инкриминираното
Д.ие, за което на подсъдимия Д. е повдигнато обвинение с внесения в съда
обвинителен акт. Депозираната молба и предявения с нея граждански иск е
депозиран до даване ход на разпоредителното заседание пред
първоинстанционния съд, а именно СГС, в писмена форма и същият отговаря
на основанията и предпоставките визирани за това в разпоредбата на чл. 85
НПК.
Съдът на следващо място намира, че не са налице процесуални пречки,
по изложените по-горе съображения, за конституирането на министъра на
финансите в качеството на граждански ищец по делото срещу подсъдимия Г.
И. Д., както и за приемането на предявения граждански иск за причинени
имуществени вреди в резултат на престъплението в размер от 981 648,18 лева,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.03.2014 г. до
2
окончателното плащане.
Водим от горното и на основание чл. 84 НПК СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
КОНСТИТУИРА в качеството на граждански идещ по
делото министъра на финансите срещу подсъдимия Г. И. Д..
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения
граждански иск от министъра на финансите срещу
подсъдимия Г. И. Д. за сумата в общ размер на 981 648,18
лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането
31.03.2014 г. до окончателното плащане на сумата, която
сума касае внесеното обвинение по т. 1 от обвинителния
акт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед становището на страните, намира, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ провери самоличността на подсъдимия:
Г. И. Д. на 50 години, роден на **** г. в град София, българин,
български гражданин, неосъждан, неженен, висше образование, работи като
шофьор в ПАНАУТО, постоянен адрес в град София, ул. ****, настоящ адрес
в град София, кв. Витоша, ул. ****, ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на подсъдимия Д..
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Разбирам правата си, предвидени по
НПК. Бяха ми разяснени от съда. Не правя отвод на
съдебния състав, прокурора и съдебния секретар.
АДВ.С.: Нямам искания за отвод на съдебния състав,
прокурора и съдебния секретар. Искам само да допълня,
3
че той не е семеен, но има три деца.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания по
доказателствата.
СЪДЪТ, с оглед липсата на доказателствени искания от
страните по реда на чл. 275 НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
ПРОКУРОРЪТ: Делото е подсъдно на СГС.
Няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
Не е допуснато на досъдебното производство
отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила, което да е довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия.
Към настоящия момент не са налице основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила.
Не са налице основания по т. 5.
Няма основания за промяна на мярката за
неотклонение и същата следва да бъде потвърдена.
Към настоящия момент нямам искане за събиране на
нови доказателства и следва да насрочите делото за
разглеждане по общия ред с призоваване на свидетели.
ГЛ.ЮРУСКОНСУЛТ Е.: Считам, че делото е подсъдно на
СГС и същият е компетентен да го разгледа.
Считам, че не са налице основанията предвидени в
закона за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
Считам, че не са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, което да води до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.
Считам, че не са налице основания за разглеждане на
4
делото по особени правила, както и не са налице
предпоставки за разглеждане на делото при закрити
врати, не е налице необходимост от привличане на
резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на
вещо лице.
Считам, че не следва да се изменя мярката за
процесуална принуда, както и нямам искания за събиране
на нови доказателства. Моля да насрочите делото в
открито съдебно заседание
АДВ.С.: Нямам възражения по точките на чл. 248 НПК
с изключение на т. 3 и т. 7. Действително основната фаза
на процеса е съдебното производство, но обвинителният
акт трябва да влезе в съда, след като разследването е
обосновано и пълно с установени всички факти и
обстоятелства по отношение извършеното инкриминирано
Д.ие. В конкретния случай ние имаме едно връщане на
делото на прокуратурата със съответните указания, от
които указания има известни поправки във внесения
обвинителен акт, но не е взето отношение по основни
въпроси, които сме поставили още не само пред този
състав на съда, но и на досъдебното производство, които
считаме, че нарушават съществено правото на защита на
моя подзащитен, поради обстоятелството, че по делото не
са разпитани основни фигури, които имат отношение към
предмета не само на извършеното престъпление, но и по
отношение на фактите, които са посочени в обвинителния
акт. На моя доверител е повдигнато обвинение за фирми,
в които той е участвал, но на които не е собственик,
нито има някакво отношение към последващото движение на
документите, които са предмет на настоящето
производство. Тези хора не са разпитани и това е в
продължение на години наред и стигнахме до ситуацията,
че част от свидетелите вече не са между живите, което
съществено създава проблеми с доказването на нашата
теза. Аз считам, че с неизпълнение на нито едно указание
5
дадени от този състав и от САС и възраженията, които
направихме при предявяването на разследването, нашите
права са много сериозно ограничени поради
обстоятелството, че след като не са разпитани
свидетелите и не са изяснени фактите, които ние
представихме, съществено е увеличен размерът на
обвинението, а ние твърдим, че нямаме вина по нито една
точка от обвинителния акт. Аз считам, че обективността
на разследването и доказването на вината е съществен
елемент в работата на наказателната система. Ние имаме
проблем, че нямаме доказана вина, а имаме показани факти
за Д.ия, които не могат да се вменят по безспорен начин,
все пак обвинението трябва да бъде доказано по
безспорен начин, както и една присъда не може да почива
на предположения. Това, че обвинителният акт е внесен от
държавна структура не значи, че фактите в него отговарят
на действителността. Аз считам, че този начин на
разследване по конкретното дело прокуратурата не е
извършила необходимото, което е дадено като указания от
съда и което е направено като възражение от нас в хода
на досъдебното производство. Не са назначени
допълнителни експертизи, имаме възражение по отношение
на сумите, които са отразени. Ако има едно обективно
разследване и действително ние ако сме убедени, че сме
извършили престъпление, тогава може да минем към
сключване на споразумение и да приключим делото в
рамките на 5 минути, а не сега в състояние на пълно
доказване в съдебното следствие да седим с години в
тази зала. Аз считам, че са налице тези предпоставки,
които ги сочи закона в ал. 3 и считам, че делото трябва
да се върне на прокуратурата и да се направи това, което
сме поискали и това, което съдът е определил при
връщането, за да можем да имаме все пак обективност. По
отношение на доказателствата ние действително ще искаме
всички тези доказателства, които сме искали и на
6
досъдебното производство. За съжаление не всички ще
можем да ги съберем, но в края на краищата едно
обвинение трябва да бъде доказано по безспорен начин.
След като има съмнение, за нас е важно да докажем, че
има съмнение в повдигнатото обвинение и не бива да
обръщаме настоящия процес като дело от частен характер,
където тъжбата се внася без досъдебното производство и
съдът трябва да прилага служебното начало, за да
установява факти и обстоятелства, които имаме една цяла
процедура по наказателни процеси и тя се казва досъдебно
производство. Съдът в случая трябва да бъде арбитър, а
не да събира доказателства и да се явява обвинител в
качеството си на орган, който би трябвало да оценява
факти, а не да ги събира. Моля да върнете делото на
досъдебното производство, да се изпълнят указанията на
съда, както и исканията, които сме направили при
предявяване на разследването, за да може да имаме
някаква яснота за какво точно е обвинен моят доверител.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че изявлението на защитата е
такова по същество. Това, че не са разпитани свидетели,
не са доказани факти, възражения по експертизи и сумата
по обвинението са въпроси, които следва да бъдат
решавани в съдебната фаза. Както е известно досъдебното
производство има подготвителна фаза, основа е съдебната
такава. Не се сочат конкретни нарушения по обвинителния
акт от защитата, които да са ограничили правото на
защита на нейния клиент, поради което следва да бъдат
отхвърлените тези възражения.
ГЛАВЕН ЮРИСКОНСУЛТ Е.: Придържам се към становището
на прокуратурата.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Поддържам казаното от моя адвокат.
Няма какво да добавя.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
7
След проведено тайно съвещание Съдът, съобразявайки
доводите, исканията и възраженията на страните по
въпросите посочени в чл. 248, ал. 1 НПК намира за
установено следното:
Делото е родово и место подсъдно на СГС.
Не са налице основания за прекратяване или спиране
на наказателното производство.
Не са налице основания за разглеждане на делото по
реда на особените правила, а именно на някоя от
диференцираните процедури предвидени по НПК, с оглед
липсата на изразено от страна на страните искане в тази
насока.
Не са налице основания за разглеждане на делото при
закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен
заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач
или тълковник или извършване на съдебно следствени
действия по делегация.
Не е налице основание за вземане на мярка за
процесуална принуда по отношение на подсъдимия Д., а и
такова искане не се прави от страна на държавното
обвинение.
Съдът намира, че в конкретния случай по настоящето
дело са налице основанията и предпоставките по чл. 248,
ал. 1, т. 3 НПК за прекратяване на съдебното
производство по делото, поради допуснати в хода на
досъдебното производство отстраними съществени нарушения
на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия, а също така и тези на
пострадалото лице, каквото е конституираното в днешното
съдебно заседание такова. В тази връзка Съдът счита
исканията на защитата на подсъдимото лице, за наличие на
допуснати процесуални нарушения, за допустими и
основателни, но не по съображенията изложени от
процесуалния представителнея. Изложените от защитата на
8
подсъдимото лице твърдения, за наличие на процесуални
нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство,
не касаят тези по смисъла на чл. 249, ал. 4 НПК.
Свързаните със събиране на доказателства искания,
направени от защитата, не се субсумират под
процесуалната норма на чл. 249, ал. 4 НПК дотолкова,
доколкото съдебната фаза на наказателния процес по
смисъла на чл. 7, ал. 1 НПК е основна и в нея подлежат
на проверка всички доказателства събрани в хода на
досъдебното производство и тези събрани в хода на
съдебното следствие на наказателното производство.
Несъбраните от страна на органите на досъдебното
производство доказателства, в който смисъл са твърдения
за допуснати процесуални нарушения от страна на
защитата, не представляват процесуални нарушения и
същите могат да бъдат заявени в хода на съдебното
следствие и събрани от съответния съд и проверени по
надлежния за това ред, чрез всички способи и средства
предвидени по НПК. От друга страна дали подсъдимият,
както се твърди от страна на защитата, е автор на
престъплението, за което е привлечен към наказателна
отговорност и му е повдигнато обвинение с внесения от
СГП в съда обвинителен акт, предвид твърдението на
защитата, че подсъдимият няма отношение към процесните
фирми, за които е ангажираната неговата наказателна
отговорност, е въпрос, който следва да бъде решен от
съответния компетентен съд с неговия краен съдебен акт,
при преценката на всички обстоятелства и предпоставки,
визирани от законодателя в разпоредбата на чл. 102 НПК.
Ето защо исканията на защитата, изложени в тази насока
и направените съображения за прекратяване на съдебното
производство по делото в тази насока не са основание за
прекратяване на съдебното производство по делото.
Съдът, с оглед задължението което има, служебно да
констатира допуснати съществени процесуални нарушения в
9
хода на досъдебното производство намира, че в конкретния
случай такива са допуснати от страна на органа на
досъдебно производство, в лицето на държавния обвинител.
Това е така, защото внесеният в съда обвинителен акт не
отговаря, както на условията визирани за неговата
процесуална редовност в разпоредбата на чл. 246, ал. 2
НПК, така и на задължителното за всички Тълкувателно
решение № 2/2002 г. по наказателно дело № 2 /2022 г. на
ОСНК на ВКС. Съдът, запознавайки се с внесения от СГП
обвинител акт констатира първо, че в същия е налице,
както вътрешно противоречене, а именно в
обстоятелствената му част по отношение на изложеното в
т. I, т. 1.1 последния абзац, а също и е налице
противоречие между обстоятелствената и заключителна част
на същия. Това е така, защото не става ясно, дали в
конкретния случай държавният обвинител твърди, че с
действията си подсъдимият е извършил действия по
приспадане на следващ се данъчен кредит или на неследващ
се такъв, както твърди вече в диспозитива на
обвинителния акт по отношение на същата част от
обвинението си, изясняването на което обстоятелство е
важно за обективната страна на престъплението. В
обстоятелствената част се твърди, че подсъдимият е
приспаднал следващ се данъчен кредит за месец май 2013
г. по ЗДДС, а в диспозитива се твърди, че е приспаднал
неследващ се за месец май данъчен кредит.
Съдът констатира също така несъответствие в
изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт
и касателно инкриминирания данъчен период месец юни 2013
г., по отношение на отразените в дневника на покупки на
„А.Г.“ ООД данъчни фактури с начислен ДДС, тъй като в
обстоятелствената част на обвинителния акт не се сочат
издадени фактури с доставчик „Е.“ ЕООД, докато в
диспозитива вече на обвинителния акт се сочат факти и
обстоятелства, свързани с издадени от търговско
10
дружество „Е.“ ЕООД фактури, за които се твърди, че
подсъдимият Д. е избегнал плащане на данъчно задължение
свързано със ЗКПО.
Съдът констатира също така и неяснота във внесения
обвинителен акт по отношение на т. I. 1.7; т. II 2.7 и
т. III 3.4 от диспозитива на същия, свързан отново с
търговското дружество А.Г. ООД, за което е ангажирана
наказателната отговорност на подсъдимия Д., тъй като са
посочени доставчиците по издадените инкриминирани според
държавното обвинение данъчни фактури, но липсва
изричното изброяване на фактурите в диспозитива, а
именно от кое дружество кои точно фактури са
инкриминирани, на коя дата, на каква стойност са
издадени, за да формират крайната обща декларирана от
подсъдимия Д. сума, за която се твърди, че представлява
причинена на държавата имуществена вреда. По този начин
съдът е в невъзможност да провери дали описаните в
обстоятелствената част на обвинителния акт инкриминирани
фактури, които са част от обвинението, са идентични с
тези, за които се цели налагане на наказание на
подсъдимия. Това е важно, защото в посочените точки
прокурора препраща към постановлението за привличане в
качеството на обвиняем на Д., какъвто процесуален
подход е недопустим и води до ограничаване на подсъдимия
да разбере в пълнота и по ясен и недвусмислен начин
повдигнатото му обвинение. В случая е видно, от
обвинителния акт на лист 113 по т. I. 1.7, а също и по т. II 2.7 и т.
III 3.4, че държавният обвинител препраща към
постановлението за привличане в качеството на обвиняем
на подсъдимия Д., което определено не може да се приеме
като пълнота на обвинителния акт, за да може подсъдимият
да разбере ясно, точно и недвусмислено крайната воля на
държавното обвинение чрез внесения в съда обвинителен
акт, а именно за какви точно факти и обстоятелства се
желае неговото наказателно санкциониране, чрез налагане
11
на наказание за престъплението, за което е внесен
обвинителният акт. Необходимо е да е налице правно и
фактическо единство, както между обстоятелствената и
заключителната част на обвинителния акт, така и между
него и постановлението за привличане в качеството на
обвиняем на Д., предвид процесуалното предназначение на
двата акта. За съда също така остава неясна волята на
обвинението в тази част, защото по този начин от страна
на прокуратурата е пренебрегнато процесуалното значение
на обвинителния акт, като процесуалния документ, който
слага началото на съдебната фаза на наказателния процес,
очертавайки предмета на доказване по делото. Това е
така, тъй като обвинителният акт, съгласно т. 4.2 от
Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС изрично
посочва, че в обстоятелствената част на обвинителния акт
следва да бъдат описани всички факти и обстоятелства,
които прокурора счита, че подлежат на доказване в хода
на съдебното следствие, за да могат да бъдат разбрани от
подсъдимия и същият в пълнотата да упражни своето право
си на защита. Липсата на изложени факти и обстоятелства
в обвинителния акт води до невъзможност на Съда да
прецени, кои точно според крайната воля на държавния
обвинител инкриминирани фактури подлежат на доказване, а
не да препраща към постановлението за привличане в
качеството на обвиняем, както е в конкретния случай.
Също така в обвинителният акт се съдържат и
множество възприети от страна на държавния обвинител
хипотези, вменени като идеи на подсъдимия, а именно да
извърши определени конкретни действия, които според
държавния обвинител следва да бъдат санкционирани чрез
съответен постановен от страна на Съда съдебен акт. Така
на страница 12 от обвинителния акт по т. I 1.2 държавният
обвинител вместо да посочи конкретни факти и
обстоятелства за начина, по който е изготвена според
него справка-декорация за А.Г. ООД от подсъдимия Д.,
12
както се твърди че такава е била подадена в НАП, то е
посочил, че идеята на подсъдимия Д. е била да не я
изпраща лично, а чрез свидетелката Желева, при което не
става ясно дали е изпратена същата и по какъв начин от
обвинението. Твърдените единствено намерения и идеи,
които според прокурора вероятно подсъдимият е имал, не
могат да бъдат и не представляват факти и обстоятелства,
които да подлежат на доказване, тъй като в наказателният
процес идеите не подлежат на доказване, а само и
единствено фактите, а тези факти трябва да намерят
изричен израз във внесения в съда обвинителен акт от
страна на държавното обвинение.
Ето защо по изложените по-горе съображения Съдът
намира, че съдебното производство по настоящето дело
следва да бъде прекратено, а материалите по досъдебното
производство върнати на държавния обвинител за
отстраняване на допуснатите от него множество
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на
подсъдимия Д., които могат да бъдат отстранени само и
единствено чрез прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на досъдебното производство, както
вече се каза.
При връщане на делото, държавният обвинител следва
да съобрази и предходните произнасяния на настоящия
съд, и на съдебния състав на САС, с които при предходно
разглеждане на делото са били констатирани отново
допуснати съществени процесуални нарушения, които
действително не са отстранени в тяхната пълнота от
страна на държавния обвинител и са довели до настоящите
констатирани от съда. Няма пречка при връщане на делото
и в случай на преценка от страна на държавното обвинение
да бъдат извършени и други процесуално следствени
действия, с цел изясняване на делото от фактическа
страна или така както искания направи в днешното съдебно
заседание защитата на подсъдимия Д. в лицето на адв.
13
С..
По изложените съображения Съдът намира, че са
налице основанията и предпоставките по чл. 249, ал. 3,
вр. чл. 248, ал. 1, т. 3, вр. чл. 248, ал. 5, т. 1 НПК
за прекратяване на съдебно производство и връщане на
същото на органите на досъдебно производство за
отстраняване на констатираните от съда в мотивите на
настоящето определение допуснати отстраними съществени
процесуални нарушения на процесуалните правила, довели
до ограничавана на процесуалните права на подсъдимия Д.,
а същите от своя страна водят и до ограничаване на
процесуалните права и на ощетеното юридическо лице.
Водим от горното СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по № 870/2024 г.
по описа на СГС, НО, 1 състав.
ВРЪЩА делото на СГП за остаряване на допуснати
отстраними съществени процесуални нарушения на
процесуалните правила в хода на досъдебното
производство, довели до ограничаване на процесуалните
права на подсъдимия Д..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране
по реда на Глава 22 НПК пред Софийски апелативен съд в
7-дневен срок от днес.
Препис от протокола да се издаде на страните при поискване.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:45
часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
14
Секретар: _______________________
15