№ 1819
гр. Пловдив, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330204978 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4723834, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Ж. Д. Х. е наложена глоба в размер на 300 лева за
нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП.
Жалбоподателят излага конкретни съображения за
незаконосъобразност на ЕФ:
-неправилна квалификация на допуснатото нарушение по чл. 21, ал.2,
вр. ал. 1 от ЗДвП;
-невъзможност от направените по делото снимки да се установят
мястото и посока на движение, както и самоличността на водача;
-невъзможност да се установи, че управлението от жалбоподателя
попада сред заснетите от АТСС нарушения на този ден;
-нарушението се дължало на движение в колона и нежелание да се
създава задръстване;
- знакът бил поставен на място, което не предполагало ограничения;
- с връчването на 16 ЕФ наведнъж се ограничавали правата на наказания
субект, доколкото ако бил получил първия своевременно, е щял да
преустанови противоправното си поведение.
1
Моли за отмяна на ЕФ, присъждане на разноски и възстановяване на
заплатената глоба в размер на 70 %.
С приложено писмено становище по делото въззиваемата страна излага
съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на ЕФ.
Моли за потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото е
приложен списък с намерени фишове, видно от който ЕФ е връчен на дата
23.06.2021г. Жалбата е входирана на 07.07.2021г., тоест преклузивния 14-
дневен срок по смисъла на чл. 189, ал.8 ЗДвП е спазен.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Електронният фиш е издаден за това, че на 09.04.2021 г. в 19:08 часа, на
Републикански път II-64, км 49+800 в посока с.Труд, при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/час, и при отчетен
толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС с рег. ******* се
движело с установена наказуема скорост 92 км/ч, тоест с наказуемо
превишение от 32 км/час.
Изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:
- приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с
АТСС видеоконтрол. В тази връзка само за пълнота на изложението, следва
да се посочи, че в случая нарушението е заснето с техническо средство
2
CORDON-M2 № MD 1196. Видно от удостоверението за одобрен тип тази
камера работи с радар, с вградено и автоматично разпознаване на номера
на МПС. От изложеното е видно, че за разлика от техническите средства тип
TFR-1M, при които все пак е налице човешки фактор при разпознаване на
номера на МПС, при процесното АТСС процесът е изцяло автоматизиран
и са изключени всякакви съмнения относно достоверността на
разпознаването. Освен това е налице и пълно съвпадение между посочения
в ЕФ автомобил и този, който се забелязва на статичното изображение.
Противно на възраженията в жалбата снимката е ясна и на нея отчетливо
се забелязва номера на МПС, посочен в ЕФ, който съвпада и с
автоматично разпознатия от техническото средство номер, който е виден
на разпечатката на гърба на снимковия материал.
-приложената от по делото справка за регистрация на МПС, от която е
видно, че именно жалбоподателя е регистриран собственик на процесното
МПС.
Изрично следва да се посочи, че изцяло правилно е приложен и чл. 16,
ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на
установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3 км/час. В този
смисъл следва да се съобрази, че съгласно Протокол от проверка № 4-С-
ИСИС/12.02.2021г. допустимата грешка при отчитане на измерена
скорост при пътни условия при скорост до 100 км/час е +/- 3 км/час.
Именно този толеранс е приложен от наказващия орган.
От изключително значение за установяване на обективната истина по
делото е, че от приложените доказателства се установява, че
контролираният пътен участък е попадал в обхвата на действие на
валидно поставен знак В26.
На първо място, това обстоятелство се установява от Протокола по чл.
10, в който изрично е отбелязано наличието на пътен знак В26, въвеждащ
ограничение на скоростта- 60 км/час, като е отразено и разстоянието от знака
до мястото на разполагане на АТСС в метри, а именно 200 метра.
На следващо място от значение е полученото писмо вх.№
45684/12.08.2201г. от ОПУ-Пловдив на АПИ /стопанина на пътя/, от което се
установява, че процесният участък от пътя на км 49+800 в посока село Труд
3
попада в обхвата на действие на пътен знак В26, поставен 60 метра по-
рано на км. 49+860 /нарастването на километража е в обратна посока от
с.Труд към гр. Пловдив/. Знакът е монтиран на 07.10.2020г. по указания на
органите на ОДМВР. Действието на знака се изчерпа на забавителния шлюз
на км. 49+736. Процесния километър 49+800 се намира преди
кръстовище, поради което за него важи посоченото ограничение, предвид
правилата на чл. чл. 61, ал.3 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация
на пътищата с пътни знаци и чл. 50 ППЗДвП. Потвърдено е, че знакът е бил
наличен към датата на заснемане на нарушението- 09.04.2021г., като
посоченото съответства изцяло на представената от ОПУ на АПИ схема на
пътя.
На следващо място от значение е и писмото вх.№ 59455/13.10.2021г. от
което се установява, че знакът е валидно и законосъобразно поставен. Това е
така, доколкото от писмото е видно, че за поставянето на знака има
проведена процедура по Наредбата за специално ползване на пътищата.
Организацията на движението в района е изпълнена по одобрен проект,
съгласуван с ОДМВР и дадено положително становище от ОПУ-Пловдив
от 28.10.2019г., тоест преди монтиране на знака от дата 07.10.2020г.
Пътният знак фигурира в екзекутивния проект за организация на
движението.
Действително в писмото от 12.08.2021 е посочено, че ОПУ няма
отношения към физическото поставяне на знака, но това не е и необходимо,
предвид установеното, че стриктно са спазени изискванията на чл. 4 и 17 от
Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по
пътищата и е спазена уредената в закона съгласувателна процедура с
ОПУ на АПИ.
ПО УСЛОВИЯТА ЗА ЗАКОНОСЪОБРАЗНО ИЗПОЛЗВАНЕ НА
АТСС.
Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
4
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието
на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени
на участък от пътя.
В случая от приложеното писмо за удостоверение за одобрен тип е
видно, че ЕФ е издаден при използване на втория вид мобилно АТСС
/преносими, временно разположени на участък от пътя, по-известни като
триножници/, което е стриктно в изпълнение на законовите норми.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението
/ след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за
законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за
видеоконтрол:
-нарушението е установено с автоматизирано техническо
средство CORDON-M2 MD 1196, представляващо преносима система
за видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване
в този смисъл в Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021г.;
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от
приложеното по делото писмо за Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския
институт по метрология под номер В-46, видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
-техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка, което се установява от приетия като доказателство по делото
Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021г
-приложена е снимка на техническото средство, от която е видно
временното му разполагане на участък от пътя. Изготвянето на дигитална
снимка на АТСС е изрично отбелязано в Протокола по чл. 10,
5
удостоверяващ разполагането и използването на АТСС именно на дата
09.04.2021г., на посочените в ЕФ време и място, поради което в достатъчна
степен е доказана връзката между представения снимков материал и
конкретното разполагане и използване на АТСС. Така Решение № 1913 от
21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1650 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 21.10.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив
- съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., който съдържа всички изискуеми реквизити.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата
на извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни
изменения (ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г., вече е отпаднало изискването
мястото на контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за
масова информация, поради което същите не представляват изискване за
законосъобразно използване на АТСС.
Така Решение № 822 от 19.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 188 / 2021 г. на
XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 198 от
01.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3168 / 2020 г. на XXII състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 1733 от 14.10.2020 г. по к. адм.
н. д. № 1423 / 2020 г. на XX състав на Административен съд - Пловдив
Решение № 2041 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2272 / 2020 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1495 от 10.08.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1330 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1493 от 10.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1440 / 2020 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.
При спазване на изискванията за законосъобразно използване на АТСС,
законосъобразно е приложен и материалния закон. Деецът е нарушил
въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта за движение извън
населено място.
Противно на възраженията в жалбата, коректно е посочена и
нарушената разпоредба-чл. 21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП. Това е така доколкото
6
законовата забрана за превишение на установената скорост за движение
се съдържа именно в чл.21, ал.1 от ЗДвП, а нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП
сочи на случаите, когато ограничението на скоростта се установява с пътен
знак и не съвпада с общото ограничение на скоростта въведено в ал.1,
какъвто е именно конкретният случай. Поради това и между двете
разпоредби е налице свързаност и правилно те са посочени във връзка една
с друга в електронния фиш.
В този изричен смисъл, че при нарушение, изразяващо се превишаване
на ограничението, въведено с пътен знак В26- коректната правна
квалификация е именно чл. 21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП е и трайната практика на
Административен съд- Пловдив.
Така изрично Решение № 1833 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1731 /
2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение № 378 от 22.02.2021
г. по к. адм. н. д. № 3239 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив Решение № 254 от 08.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2819 / 2020 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 930 от 10.05.2021
г. по к. адм. н. д. № 721 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 255 от 08.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3091 / 2020 г. на
XX състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1845 от 22.10.2020
г. по к. адм. н. д. № 1918 / 2020 г. на XXII състав на Административен съд -
Пловдив Решение № 266 от 31.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 3685 / 2019 г. на
XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2165 от
30.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 2072 / 2019 г. на XX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 2013 от 18.10.2019 г. по к. адм.
н. д. № 1962 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд -
Пловдив,Решение № 1569 от 18.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1093 / 2019 г. на
XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1857 от
07.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1957 / 2019 г. на XXIV състав на
Административен съд - Пловдив.
Приложена е коректната санкционна норма-чл. 182, ал.2, т.4 ЗДвП,
предвид констатираното наказуемо превишение от 32 км/час извън населено
място, като наложената санкция кореспондира с законоустановения размер.
7
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ
1) Възражението, че от снимковия материал не можело да се установи
лицето на управляващия МПС, показва неразбиране на специфичния
механизъм за санкциониране на лицата при заснемане с АТСС и издаване на
ЕФ, който се отличава от общия ред. В чл. 189, ал.4 и 5 ЗДвП е въведена
презумптивна отговорност за собственика на МПС, който в общия случай
следва да понесе отговорност за извършеното с притежаваното от него МПС
нарушение на режима на скоростта. В този смисъл липсва изискване от
заснетото с АТСС статично изображение или от видеоклипа да се
установява действителния водач.
Така Решение № 1986/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив,
ХХІІ касационен състав по а.н.д. № 1750 по описа на съда за 2021
година,Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение
№ 1834 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1652 / 2021 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1469/13 юли 2021 год. ХІХ
състав на Административен съд Пловдив, к.а.н.дело № 1414 по описа за 2021
год., Решение № 510 от 09.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 3291 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 338 от 15.02.2021 г.
по к. адм. н. д. № 3044 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 233 от 04.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 3229 / 2020 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1767 от
14.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1694 / 2020 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1992 от 27.10.2021г. на
Административен съд – гр. Пловдив, ХХІV касационен състав, к.а.н.д. №
1727 по описа на съда за 2021 г.
Собственикът може да снеме отговорността от себе си по реда на чл.
189, ал.5 ЗДвП като подаде декларация и посочи кое е действителното
лице, което е управлявало МПС, с прилагане на неговото СУМПС. В този
случай издадения на собственика електронен фиш се анулира, като се издава
нов на посоченото лице. В обратния случай отговорността следва да се понесе
от собственика, точно какъвто е и процесния случай.
Така Решение № 1205 от 09.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2020 г. на
8
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2357 от
19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2694 / 2019 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай не са налице твърдения, а не са и представени
доказателства жалбоподателят да се е възползвал от правото по чл. 189, ал.5
ЗДвП, поради което изцяло законосъобразно ЕФ е издаден именно на него.
Още повече, че в изложените допълнителни мотиви към жалбата реално
се признава, че именно жалбоподателя е управлявал МПС.
2) Относно възражението за невъзможност от снимковия материал да се
установи точното място и посока на движение на МПС следва да се отбележи,
че те пълно и изчерпателно са индивидуализирани в ЕФ, като включително е
надлежно е конкретизирана и посоката на движение. Нещо повече
абсолютно същото място на извършване на нарушението, с
конкретизиране и на географските координати на разполагане на
техническото средство е посочено и в приложеното по делото статично
изображения и в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.,
който съгласно трайната съдебна практика представлява официален
свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина
на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и
техническите изисквания за неговата законосъобразност.
Така Решение № 1995 от 27.10.2021г. на Административен съд – гр.
Пловдив, ХХІ касационен състав, к.а.н.д. № 1530 по описа на съда за 2021 г.,
Решение № 1988/27.10.2021г. на Административен съд Пловдив, ХХІІ
касационен състав, к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021 година, Решение
№ 15 от 05.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2895 / 2020 г. на XXIV състав на
Административен съд - Пловдив, решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к. адм.
н. д. № 2089 / 2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1945 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1795 / 2020 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1349 от 23.07.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1314 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на
XIX състав на Административен съд - Пловдив
3) Относно възражението, че не можело да се установи, че
9
нарушението на жалбоподателя попада в рамките на тези заснети при
процесната употреба на АТСС, следва да се отбележи, че действително в
протокола по чл. 10 липсва отбелязване на първо и последно статично
изображение. Доколкото обаче в протокола надлежно са посочени вид и
номер на използваното АТСС, дата на използване, контролиран участък,
час и минута на начало на работа и час и минута на край на работа,
съдът намира че пропуска да се посочат номера на първо и последно статично
изображение не е съществен, доколкото връзката между конкретното
използване на АТСС и съставения протокол по чл. 10 успешно и несъмнено
се установява от останалите негови реквизити.
Все в тази връзка следва да се съобрази, че според протокола по чл. 10
от Наредбата АТСС е използвано във времевия диапазон от 12.30 часа до
23.30 часа на 09.04.2021г., а процесното нарушение е установено на
09.04.2021г. в 19.08 часа, тоест в рамките на посочения времеви отрязък на
използване на АТСС и то на същото място посочено в Протокола - на
Републикански път II-64, км 49+800 в посока с.Труд, поради което по
делото не възниква абсолютно никакво съмнение, че нарушението е
установено именно по време на използването на АТСС, за което е съставен
приложения по делото протокол.
Така изрично Решение № 1941 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1642 /
2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1024
от 20.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 670 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 541 от 15.03.2021 г. по к. адм.
н. д. № 75 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 380 от 22.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 1859 / 2020 г. на XIX състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 285 от 04.02.2020 г. по к.
адм. н. д. № 3597 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1785 от 16.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1786 / 2020 г. на XX състав
на Административен съд - Пловдив, Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по к.
адм. н. д. № 1789 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1217 от 13.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1026 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1036 от
19.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 1090 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив.
10
4) Изцяло неоснователни са възраженията във връзка с начина за
връчване на ЕФ. Съгласно трайната съдебна практика връчването на
санкционния акт е изцяло неотносимо към неговата материална или
процесуална законосъобразност, а има значение само за преценката дали е
спазена срочността на жалбата. В този смисъл независимо дали ЕФ е връчен
редовно или не, деецът разполага с алтернативната възможност по свое
собствено усмотрение:
-да подаде жалба до съда или
-да поиска анулиране на ЕФ от наказващия орган по реда на чл. 189,
ал.5 или 6 ЗДвП.
Ако връчването действително е било нередовно, това е изцяло в полза
на дееца, доколкото преклузивният 14 дневен срок, предвиден в чл. 189, ал.5
или чл. 189, ал.8 ЗДвП не би се считал изтекъл, респективно пропуснат.
Така изрично Решение № 1988 от 27.10.2021г. на Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав по к.а.н.д. № 1969 по описа на съда за 2021
година, Решение № 974 от 14.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 530 / 2021 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1760 от 04.10.2021 г.
по к. адм. н. д. № 1637 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд -
Пловдив
В процесния случай жалбата е счетена за подадена в срок, а по делото
няма данни лицето да подавало искане до наказващия орган за анулиране на
ЕФ, поради което не може да се говори за каквото и да било ограничаване на
правото му на защита.
Същевременно твърдението, че ако шестнадесетте издадени на
жалбоподателя фиша не били връчени на веднъж, а един по един, то след
издаването им, деецът щял да преустанови противоправното си поведение
още след първия, дори не заслужава коментар, доколкото правните субекти
са длъжни да спазват закона, независимо да ли са били наказани за
погазването му или не.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че твърдението,
че на дееца са издадени 16 фиша за едно и също деяние е непрецизно. На
настоящия състав е служебно известно чрез ЕИСС, че на дееца действително
са издадени 16 броя ЕФ, всички от които са обжалвани и за тях на дата
07.07.2021г. са образувани 16 отделни АНД по ЗАНН. От приложените по тях
ЕФ се установява, че електронните фишове са издадени за нарушения с
11
идентична правна квалификация чл. 21 ЗДвП, но в различно време,
поради което е неточно да се говори за едно и също деяние, под риск от
създаване на объркване с принципа не бис ин идем.
5) Изцяло неоснователно е възражението за допускане на нарушението
поради движение в колона и нежелание да се създава задръстване. Законовата
норма на чл. 21 ЗДвП е императивна и безусловно задължителна за
изпълнение от правните субекти, като на същите не е предоставена свобода
на преценката дали да я спазват по критерии за целесъобразност.
6) Неоснователно е възражението, че от обстоятелството, че за един ден
били констатирани над 300 нарушения, следвало, че знакът е поставен на
място, където не следвало да има ограничения, доколкото това твърдение се
опровергава от писмото на АПИ, че знакът е поставен при изпълнение на
законовата процедура за това и то след съгласуване, както с ОДМВР,
така и с АПИ, които са счели, че поставянето му е законосъобразно и
целесъобразно.
Точно обратното- наличието на толкова допуснати нарушения за един
ден е една индиция, че следва да бъде засилена ролята на генералната
превенция по смисъла на чл. 12 ЗАНН.
ПО ИСКАНЕТО ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАПЛАТЕНАТА
ГЛОБА ПО ФИША.
Следва да се разясни на жалбоподателя, че съдът в производството по
чл. 63 ЗАНН няма правомощия да се произнася по връщане на глоби
заплатени в полза на наказващия орган, поради което по това искане
произнасяне не се дължи. Още повече, че предвид потвърждаването на ЕФ
липсват правни и фактически основания за връщане на заплатената сума.
Нещо повече, законовата идея на разпоредбата на чл. 189, ал.9 ЗДвП е,
че се дължи 70% от наложената глоба, само ако ЕФ не е обжалван .
Посоченото представлява своеобразна привилегия за нарушител, който
проявява последваща добросъвестност и приема наложената санкция,
без да реализира ресурса на съдебната система за нейното обжалване.
Положението е сходно с приложението на нормата на чл. 58а НК при
съкратеното съдебно следствие в наказателния процес.
12
Положение, при което жалбоподателят обжалва ЕФ, но същевременно
при потвърждаването му да дължи само 70 % от наложената санкция води до
резултат, който е чужд на законодателния замисъл.
Точно такъв е и процесния случай, в който нарушителят е упражнил
правото си на жалба, ЕФ е потвърден, поради което дължи 100% от
наложената глоба.
В случая обаче съдът не разполага с правомощия да осъди
жалбоподателя да заплати пълния размер на глобата, поради което
събирането на посочената сума следва да се остави на инициативата на
наказващия орган.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както
и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище,
намира, че справедливият размерът, който следва да се присъди възлиза на 80
лв.
Във връзка с изискването за равнопоставеност между страните и
служебното задължение на съда по чл. 274 и 275 НПК да осигурява, че
страните са запознати с правата си в процеса, следва да се укаже на
наказващия орган, че доколкото разноските в процеса по ЗАНН се
присъждат по реда на АПК, а не на НПК, то изпълнителен лист за
присъдените в полза на държавен орган разноски не се издава служебно,
а следва да стане по съответна инициатива /искане/ на въззиваемата страна
след влизане на решението в сила.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, І н. с.,
РЕШИ:
13
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К, № 4723834, издаден от
ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Ж. Д. Х. е наложена глоба в размер на 300
лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Ж. Д. Х., ЕГН ********** да заплати в полза на ОДМВР-
Пловдив сумата 80 лева, представляваща съдебни разноски пред Районен съд-
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
14