Р Е Ш Е Н И Е № 138
Гр. Разград, 17 октомври 2022 година.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и седми септември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора Марин Тодоров разгледа докладваното от съдията
дело №
155 по описа за 2022 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 и
ал. 2 от ЗОДОВ.
Образувано е по иск на З. С. А. от с. Д., обл. Р. против Националния
осигурителен институт, с който се претендира обезщетение за имуществени вреди в
размер на 400 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване по административен ред на отменените Решение
№1012-16-81/1 от 22.03.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ- Разград и
потвърденото с него Разпореждане № 2140-16-34 от 26.01.2022 г. на ръководителя
по пенсионно осигуряване.
В него и по същество се твърди, че претендираната сума съставлява пряка и
непосредствена вреда, причинена от тези административни актове, поради което
съдът следва да постанови решение, с което осъди ответника да я възстанови, като
претендира и за заплащане на разноските по настоящето производство.
Ответникът по иска, чрез своя
процесуален представител, заявява, че той е неоснователен и недоказан, тъй като
заплатените от ищцата разноски в производството по административно оспорване не
съставляват пряка и непосредствена вреда,
причинена от отменените
административни актове. С оглед на това моли съда да го отхвърли, ведно със
следващите от това законни последици.
Прокурорът заключава, че искът е
основателен и доказан по размер, като сочи, че са налице всички законови
предпоставки да се ангажира отговорността на ответника.
Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира
следното:
Предявеният иск е допустим, като
подаден от надлежна страна при наличието на предпоставките по чл. 204, ал. 1 от АПК, тъй като с него се претендира заплащане на вреди, които произтичат от отменени
административни актове.
Разгледан по същество този иск се
явява основателен и доказан по следните фактически и правни съображения:
Между страните няма спор по фактите.
Те сочат, че ищцата е подала Заявление
вх.№ 2113-16-969/20.10.2021 г., с което е поискала да ѝ се отпусне лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. С Разпореждане № 2140-16-34 от 26.01.2022 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване е постановен отказ да се отпусне исканата ЛПОСВ. То е обжалвано
пред ръководителя на ТП на НОИ Разград по реда на чл. 117 КСО, който със
свое Решение №1012-16-81/1 от 22.03.2022
г. е отхвърлил жалбата, като е възприел изцяло фактическите констатации и
правни изводи, изложени в разпореждането. В административното производство
ищцата е представлявана от адвокат И. Г., за което му е заплатила в брой възнаграждение в размер на 400 лв., видно от
представените пълномощно и договор за правна защита и съдействие (л. 12 и л. 13
от адм. д. №67/ 2022 г. на РзАС).
Решението на ръководителя на ТП на НОИ е обжалвано по реда на чл. 118 от КСО пред Разградския административен съд. С влязлото в сила Решение № 76/21.06.2022 год. , постановено по адм. дело
№ 67/ 2022 г. съдът е отменил Решение
№1012-16-81/1 от 22.03.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ-Разград, с което е
потвърдено Разпореждане № 2140-16-34 от 26.01.2022 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване и върнал преписката за ново произнасяне на
административния орган.
С настоящия иск се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 лв., които съставляват
заплатени разноски в производството по административно обжалване.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Така
регламентирана отговорността е пълна, защото обхваща всички претърпени вреди,
които са в причинна връзка с незаконосъобразни актове, фактически действия или
бездействия на длъжностни лица или административни органи при или по повод
изпълнението на административна дейност (по арг. на чл.4 от ЗОДОВ). Административната дейност в теорията и в практиката се приема като
изпълнителна дейност, която наред със съдебната и законодателната дейности са
основни прояви на държавна власт. Изпълнителната дейност има различни форми на
проявление. Тя може да бъде нормотворческа, когато се издават подзаконови
нормативни актове; разпоредителна, когато се издават индивидуални или общи
административни актове и правозащитна, когато се свързва с разрешаване на
спорове по функциониране на администрацията или с установяване на нарушения на
установения ред на държавно управление и налагане на санкции за това. В казуса
е безспорно, че отменените решения на ръководителя на ТП на НОИ и разпореждане
на ръководителя по пенсионно осигуряване съставляват индивидуални
административни актове по своя характер и са форма на проявление на
административната дейност на тези органи.
Както в КСО, така и в АПК липсва специален ред, по който страната в
оспорване на актовете по административен ред може да търси направените от нея
разноски в това производство. Съдебната практика трайно и непротиворечиво приема,
че този законодателен пропуск не може да се запълни с прилагането на чл. 143 от АПК по аналогия, тъй като тази разпоредба регулира разпределеното на
разноските, направени само в съдебното производство, поради което нормата на
чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ се явява неприложима (в този смисъл са Решение № 9686/24.06.2019
г. по адм. д. № 13951/2017 г. на ВАС, Решение № 8198/04.07.2016 г. по адм. д. №
8411/2015 г. на ВАС и др.). Следователно единственият начин да се търси
възстановяване на заплатено адвокатско възнаграждение от страната в
производството по административно оспорване е по реда и при условията на ЗОДОВ.
Основният спор по делото е дали заплатеното възнаграждение, претендирано
като имуществена вреда, съставлява пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразния и отменен от съда административен акт.
В мотивите си към Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по
т. д. № 2/2016 г., Върховният административен съд не е възприел виждането, според което в тези
случаи обезщетение за имуществени вреди не се дължи, тъй като адвокатската
защита не е задължителна по закон, хонорарът за нея е платен по силата на
свободно договаряне, а за гражданина било нормално да се защитава сам. Напротив,
там изрично е посочено, че след като гражданинът е ползвал адвокатска защита,
защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за
осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е
в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт
и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Ищцата
не би заплатила адвокатско възнаграждение и заплатената на това основание сума
не би представлявала вреда за нея, ако не беше издадено оспореното по
административен ред разпореждане на ръководителя по пенсионно осигуряване.
Адвокатската защита, макар и не задължителна, се явява нормален и присъщ
разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите,
представляващи заплатеното за нея възнаграждение, се явяват пряка и
непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. В този смисъл са и
задължителните указания, дадени с цитираното по –горе Тълкувателно решение № 1 от
15.03.2017 г., постановено по т. д. № 2/2016 г. на ВАС.
Претендираният и заплатен
размер на адвокатското възнаграждение е около минималният, предвиден в закона и
съответен на правната и фактическа сложност на спора, поради което се явява
съразмерен и не следва да бъде намален.
Въз основа на така изложените
фактически и правни съображения съдът приема, че са налице всички законови
предпоставки за да се ангажира отговорността на ответника на основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени от ищцата имуществени вреди, причинени от
издаденото незаконосъобразно разпореждане. Предявеният иск се явява допустим,
основателен и доказан по размер, поради което следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото и на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ основателна се явява и претенцията на ищцата
за присъждане на сторените в това съдебно производство разноски в размер на 410
лева, от които 10 лв. платена държавна такса и 400 лв. - възнаграждение за един
адвокат, договорено и заплатено в брой, съгласно представения по делото Договор
за правна защита и съдействие. Същите са своевременно предявени и доказани по
размер.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Националният осигурителен институт – София да заплати на З. С. А. от с. Д.,
обл. Р. сумата от 400 (четиристотин)
лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди,
произтекли от отменените Решение №1012-16-81/1 от 22.03.2022 г. на ръководителя
на ТП на НОИ- Разград и потвърденото с него Разпореждане № 2140-16-34 от
26.01.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, както и сума в размер
на 410 (четиристотин и десет) лева- дължими деловодни разноски по настоящето
производство.
Решението може да се обжалва с касационна
жалба в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: /п/