Р Е
Ш Е Н
И Е № 336
13.11.2020 г., гр. Стара
Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВA
2. СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря Пенка Маринова
и в
присъствието на прокурора Петя Драганова
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н. д. № 306 по описа на съда за 2020 г.
Производството е по
реда на чл.63, ал. І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №326 от 07.07.2020г.,
постановено по анд № 537/2020г., РС Стара Загора отменил наказателно
постановление № 5 от 17.01.2020г. на Председателя на Патнетно ведомство-София,
с което на Т.В.Д., ЕГН-********** *** за нарушение
на чл.81, ал.1 от ЗМГО /отм./ и на осн. чл.81, ал.5, от същия закон, била наложена административна санкция „глоба“
в размер на 1 000 лева.
Обстоятелства по
обжалването
Недоволен от решението останал
административно-наказващият орган, който чрез пълномощник обжалва съдебния акт
на въззивния съд с твърдения за неговата неправилност.
Касаторът твърди, че РС мотивирал,
че АНО допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в не спазване
на императивни разпоредби и в частност тези на чл.57,ал.1, т.5-6 от ЗАНН и така
било нарушено правото на защита на наказания. Този извод на въззивния със не
бил правилен. Съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН наказателното постановление
следвало да съдържа конкретни реквизити, като всички те били подробно описани в
процесното такова, а описанието сочело на използване в търговска дейност по см.
на чл.13, ал.2, т.2 от ЗМГО /отм./ чрез предлагане за продажба на 5 броя
облекло, означени със знаци, идентични на марки, за които няма съгласието на
притежателя им. Съгласно оценителна експертиза на стоките, тяхната стойност
възлизала на над 2500 лв. Поради това и аргументът на РС, че не ставало ясно
как АНО формирал вътрешното си убеждение бил несъстоятелен.
Другият изведен аргумент от РС бил
за не спазен чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, но бърз преглед на самото НП
опровергавало този извод на съда, тъй като в него изрично се сочело, че то се
издавало на осн. чл. 81, ал.2 от ЗМГО /отм./, вр. с чл.13, ал.2, т.2 от с.з.
Ето защо нямало и място за съмнение за квалификацията на деянието, нито се
нарушавало правото на защита на наказаното лице.
С оглед на така изложеното се иска
отмяна на решението на РС и постановяване на друго, с което да се потвърди
процесното наказателно постановление. Претендират се разноски за юрисконсулт по
Наредба №1/2004г. в минимален размер.
Касаторът, редовно
призован в с.з., не се представлява.
Ответникът, редовно призован, се
представлява от адв. К., който оспорва жалбата и моли да се остави в сила
решението на РС. Претендира разноски по настоящото дело. Пълномощникът твърди,
че макар решението на РС да не било произнесено по всички наведени възражения,
то същото било правилно и законосъобразно, защото конкретното АНП се е развило
незаконосъобразно по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН. Съдебната практика била
непротиворечива относно това, че когато едно лице нямало качеството на обвиняем
в наказателно производство, нямало как срещу него да се развива АНП след
прекратяване на наказаното такова, тъй като се пропускала цяла една фаза, в
която лицето нямало как да упражнява правото си на защита. Именно това не било
сторено тук, като НП било издадено въз основа на постановление на Прокурор за
прекратяване на НП, водено против неизвестен извършител. От друга страна се
възразява и за неправилно ангажиране отговорността на управителя на
дружеството, както и за допуснати редица нарушения на съдопроизводствените
правила, подробно изложени във възражение. Претендира и разноски за настоящото
производство.
Представителят на ОП Стара Загора
счита касационната жалба за неоснователна, а решението на РС за правилно и
законосъобразно, предвид допуснати в хода на АНП редица нарушения.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото
си същата е неоснователна.
За да постанови отмяна на процесното
решене, РС приел, че НП било издадено на осн. чл.36, ал.2 от ЗАНН, предвид
прекратено досъдебно производство, като АНО приел, че от обективна страна Т.Д.
осъществила състав на административно нарушение по см. на чл.81, ал.1 от ЗМГО
/отм./, тъй като на 11.06.2019г. в търговски обект в гр. Стара Загора – магазин
за дрехи предлагала за продажба 5 броя подробно описани по вид дрехи /облекло/,
без съгласието на притежателя на марките.
Въззивният съд
приел от правна страна допуснати съществени процесуални нарушения, а именно на
чл.57, ал.1, т.5-6 от ЗАНН. В решението се коментират новелата на чл.81, ал.1
от ЗМГО /отм./ и чл.13, ал.2 от с.з., като съдът посочил, че първата била с
бланкетен характер и за да се гарантирало правото на защита на наказания,
органът следвало да сочи точно и изчерпателно разпоредбите на закона, към които
бланкетната норма препращала. В случая това не било направено и не давало
възможност за еднозначно формиране на изводи относно волята на органа по
фактите на приложимия закон. Цитира се в този смисъл решение на тази инстанция.
На следващо място РС посочил, че не
било ясно как АНО формирал убеждение за конкретен състав на административно
нарушение и неговия извършител. Имало позоваване на чл.36, ал.2 от ЗАНН, но
следвало да се отчита, че ДП нямало обвързваща сила за органа при формиране на
неговото убеждение и чл.52 и сл. от ЗАНН задължавали наказващия орган да сочи
въз основа на кои факти и по силата на кои доказателства приемал нарушение на
дадена правна норма, формираща състав на административно нарушение. Не било
достатъчно да се преразкажело това, което приемали органите на ДП, още повече,
че ДП не било водено против конкретно лице, а даже АНО приема и установеност на
субективния елемент от фактическия състав на деянието.
Касационната инстанция приема за
правилен крайният правен извод на РС за отмяна процесното НП, но по следните
съображения за това :
Няма спор, че конкретното АНП е
инициирано без съставяне на АУАН и против физическото лице Т.Д., като НП е
издадено на осн. чл.36, ал.2 от ЗАНН след постановяване на постановление за
прекратяване на ДП от прокурор при РП Стара Загора. Такова ДП се доказва да е
образувано с Постановление на прокурор от 21.08.2019г. за престъпление по
чл.172б, ал.1 от НК. С постановление от 10.12.2019г., Прокурорът постановява прекратяване
ДП и ИЗПРАЩАНЕ на материалите от ДП по компетентност на Председателя на
Патентно ведомство за преценка за
налагане на административно наказание, визирайки се лицето Т.В.Д. за нарушение по
чл.81-85 ЗМГО /отм./.
Няма спор, че в срока по чл.34,
ал.3 от ЗАНН от Председателя на ПВ
против Т.Д., в качеството й на физическо лице, за нарушение на чл.81, ал.1 от
ЗМГО /отм./ с издаденото процесно НП се ангажира нейната административно
наказателна отговорност. Настоящият съдебен състав намира, че органът в конкретния
случай, незаконосъобразно определя физическото лице Т.Д. за деец на нарушение
по чл.81, ал.1 от ЗМГО /отм./ и незаконосъобразно реализира нейната
административно-наказателна отговорност чрез налагане на санкция „глоба“.
Видно от подробното описание в НП на
фактите от обективна страна по извършване на нарушението, претендираното
нарушение на чл.81, ал.1, вр. с чл.13, ал.2, т.2 от ЗМГО /отм./ се установява
да е извършено в търговски обект, стопанисван от посоченото от органа ЮЛ „Е.“
ЕООД, чийто управител е наказаната. От своя страна, чл. 81, ал.1 от ЗМГО
предвижда налагане на административно наказание на „лице, което използва в
търговската дейност по смисъла на чл. 13 стоки или услуги,
означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието
на нейния притежател, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а едноличните
търговци и юридически лица - с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв.“.
Т.е. санкционната норма предполага, че деец /субект/ на това нарушение може да
е както ФЛ, така и ЮЛ, но същественото за това, кой следва да носи
отговорността е обстоятелството кое е лицето, което при осъществяваната от него
търговска дейност по см. на ЗМГО /отм./ използва по начина, посочен в чл.13,
ал.2 от закона, стоки, означени със знак идентичен на регистрирана марка и за
това търговецът няма съгласието от
притежателя на марката.
Данните от ДП, а и видно от самото
постановление на прокурора от 10.12.2019г., сочат, че в конкретния случай
търговската дейност се извършва от името и за сметка на ЮЛ „Е.“ ЕООД. Това е
лицето, от което и за чиято сметка са закупувани стоките /обект на проверката/,
като това се установява чрез издадената данъчна фактура /л.68 от ДП/, а на
второ място това се следва и от обстоятелството, че дейността по см. на чл.13,
ал.2 от ЗМГО /отм./ се извършва в обект, стопанисван пак от същото това ЮЛ, а
не и от неговия управител като ФЛ. Ето защо в този случай на нарушение по
чл.81, ал.1 от ЗМГО /отм./ административно – наказателно отговорно се явява ЮЛ
„Е.“ ЕООД, т.е. лицето, което в упражняваната от него търговска дейност в
стопанисвания от това лице търговски обект, същото предлага за продажба стоки,
означени със знак идентичен на регистрирана марка и за това деяние, това лице /търговец/ няма съгласието от
притежателя на марката.
Органът погрешно приема и определя
за субект на конкретното нарушение ФЛ Т.Д., вместо да постанови налагане на
наказание на ЮЛ, чийто управител е наказаната. По отношение на ФЛ Т.Д. органът
не удостоверява, дори напр., в противоречие с данните от преписката по ДП, се
вижда, че Т.Д. в качеството си на ФЛ не упражнява търговска дейност по см. на
отм. ЗМГО, поради което тя и не осъществява от обективна страна нарушението по
чл.81, ал.1, вр. с чл. 13 от ЗМГО /отм./.
Като се съобрази горното, настоящата
инстанция приема извод, че въззивното решение следва да се остави в сила, тъй
като не се установява наличие на визираното касационно основание – неправилно
приложение на закона, макар и по посочени по-горе съображения.
Доколкото касационната жалба се явява неоснователна,
то основателна се явява претенцията на ответника по касация, което е
своевременно заявената, за разноските по това дело. Същите се доказват да са
реално заплатени в претендирания размер от 360 лв. с ДДС и следва да се
присъдят изцяло, като Съдът не приема за основателно възражението за
прекомерността на така уговореното възнаграждение за адвокат. Договорът за
правна помощ и съдействие е сключен след последното изменение и допълнение на
Наредба №1/2004г., като съгласно чл.18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2 от наредбата,
предвиденото минимално възнаграждение за адвокат е в размер на 300 лв., като
тук уговореното е 360 лв. с ДДС и включва не само процесуално представителство,
а и изготвяне на възражение против касационната жалба, като се удостоверява
такова да има по делото, ведно с писмена защита и лично явяване в с.з. на
пълномощника на ответника по касацията.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш
И:
ОСТАВА
В СИЛА
Решение №326 от 07.07.2020г., постановено по анд № 537/2020г. на РС Стара
Загора.
ОСЪЖДА Патентно
ведомство – София да заплати на Т.В. Д. ***,
ЕГН-********** разноски по това делото в размер на 360 /триста и шестдесет/
лева с вкл. ДДС.
Настоящото решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.