Р Е Ш Е Н И Е
гр. София 13.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, първо
гражданско отделение, 13-ти състав, в
публично съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Вяра Баева като разгледа
докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 16654 от 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ .
Ищецът
Б.Й.А., ЕГН ********** е предявил срещу М.НА В.Р., гр. София, иск за
обезщетение за търпени неимуществени вреди от незаконосъобразно използване на
специални разузнавателни средства.
Твърди
,че през 2013 г. бил уведомен, че срещу него са прилагани специални
разузнавателни средства по наказателно производство,поради което на 08.03.2016 г., подал заявление до
Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства /НБКСРС/ за
проверка, дали действително срещу него са прилагани незаконосъобразно СРС. В
отговора получен на 25.04.2016 г. НБКСРС удостоверява,че за периода 2012 г. –
2013 г., спрямо ищеца били прилагани
незаконно СРС, като нарушението се изразява първо в липса на данни в искането,
сочещи за съпричастност към разследваните престъпления и второ-даване на
разрешение за използване на СРС от некомпетентен орган – Софийски окръжен съд,
в нарушение на правилата за подсъдността.
Твърди,
че с горепосоченото неправомерно действие са му нанесени неимуществени вреди,
изразяващи се в нарушаване на негови лични права, по-конкретно в нарушаване на
правата на неприкосновени „лична кореспонденция“ и „частен живот“ по смисъла на
чл. 8 ЕКЗПЧОС.
Твърди,
че са уронени неговите чест и човешко достойнство,които са гарантирани от Конституцията
на Република България и от ЕКЗПЧ.
Прави
искане съдът да се произнесе с решение, с което да осъди ответника да го
обезщети за причинените неимуществени вреди- потъпкване на правото му на частен
живот и лична кореспонденция, в размер на сумата от 151 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът
М.НА В.Р. е депозирал оспорва иска като недопустим, тъй като ответникът не е
пасивно процесуалноправно легитимиран. Твърди, че ГДБОП е отделно юридическо
лице, което е различно от М.на В.Р. и претенцията на ищеца трябва да бъде
насочена към него.
По
същество оспорва иска по основание и размер. Твърди, че е изтекла погасителна
давност за предявения иск. Счита, че не е доказана причинно-следствена връзка
между твърдените вреди и деликта. Твърди, че не са доказани никакви неимуществени
вреди,а евентуално, че претендирания размер за неимуществени вреди е прекомерно
завишен.
Моли
съдът да се произнесе с решение, в което да отхвърли настоящите искове като
неоснователни и недоказани.
Съдът, след
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, приема за
установено от фактическа страна следното:
На
28.09.2011 г. директорът на ГД „Б.С О.П.“ е направил искане до Председателя на
Окръжен съд гр.София с рег. № RB202204-001-04/1-5314
за използване на специално разузнавателно средство, оперативни способи по чл.
5, 6 и 7 ЗСРС наблюдение, подслушване и проследяване по отношение на ищеца в
настоящото производство Б.Й.А. за срок от 60 дни – от 28.09.2011 г. до
27.12.2011 г.
На
28.09.2011 г. с Разрешение за
използване на специално разузнавателно средство на основание чл. 15 ЗСРС и чл.
174, ал. 1 НПК, с рег. № RB401085-001-11/367,
по искането на ГДБОП, председателят на Софийския окръжен съд е разрешил да се
използва специално разузнавателно средство чрез наблюдение, подслушване и
проследяване по отношение на Б.Й.А., следовател при СО – СГП за период от 60
дни.
Със
Заявление с вх. № Ж-12 от 08.03.2016 г. ищецът в настоящото производство е сезирал
Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. След
направена проверка, последното констатира, че срещу А. в периода от 28.09.2011
г. до 27.12.2011 г. (60 дни) по искане на ГДБОП и разрешение на председателя на
ОС - София са използвани неправомерно специални разузнавателни средства при
наличието на следните нарушения: липса на данни за съпричастност към
разследваните престъпления и даване на разрешение за използване на СРС от
некомпетентен орган, а именно този на ОС – София, вместо от председателя на СГС
или оправомощен заместник-председател.
По
делото е представен формуляр съдържащ статистически данни и становища на
атестиращите магистрати за атестирането на следователя в следствен отдел на СГП
Б.А. и протокол на ВСС от 04.07.2018 г.,с който на същия е дадена и приета комплексна
оценка „много добра“.
На
01.06.2018 г. е прието становище от Комисията по професионална етика при СГП,
според което А. е нарушил чл. 4.4 от Кодекса за етично поведение на българските
магистрати,без конкретика и аргументи в подкрепа на горния извод,но в
становището същевременно са отчетени много добри професионални качества на
следователя А.-компетентен,квалифициран,независим,справедлив,диалогичен с
граждани и колеги и притежаващ необходимия за работата му морал.
По
делото са представени в писмен вид на хартия разпечатки от статии публикувани в
различни електронни сайтове с характер на медийни такива от 2018 и 2019 год.
представляващи коментари и изказвания,вкл. и на ищеца във формата на цитати,
във връзка с работата му като следовател,отношенията му с някой от
ръководителите на прокуратурата и оценка на поведението им,информация,че е бил
подслушван незаконно и информация свързана със заведено от него дело за
обезщетяването му за това незаконно подслушване.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
За
да възникне право на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОДОВ, трябва да са
налице следните елементи от фактическия състав: 1) неправомерно поведение,
изразяващо се в незаконосъобразно използване на специални разузнавателни
средства; 2) причинени вреди; 3) причинно-следствена връзка.
Отговорността
на държавата по ЗОДОВ е специална деликтна
отговорност в сравнение с общата деликтна отговорност
по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Отговорността на държавата възниква при наличие на
изрично предвидените в ЗОДОВ предпоставки (за разлика от деликтната отговорност
по чл. 45 от ЗЗД, породена от нарушеното задължение да не се вреди другиму) и
не е обусловена от наличието на вина на длъжностното лице, причинило вредата
(чл. 4 от ЗОДОВ).
В
случая отговорността на Държавата е ангажирана за причинени на ищеца
неимуществени вреди от действия на ГДБОП – незаконосъобразно използване на
специални разузнавателни средства, но според съда пасивно легитимиран по иска е
действително МВР по следните съображения:
Факт е,че през 2011 год. по време
действието на отменения ЗМВР, когато е направено процесното искане за
разрешаване на СРС , заявителят и правно
отговорен субект ГД "БОП" е със статут на юридическо лице.
След закриването на дирекцията в
Рамките на МВР и прехвърлянето й като такава към ДА “НС“ , последната се явява
неин правоприемник- §
14, ал. 1 от ПЗР към ЗИД от ЗДАНС.
С приемането на сега действащия ЗМВР
на 27.06.2014 год. отново в рамките на МВР е създадена ГД "БОП",
юридическо лице съгласно чл. 37, ал. 2, но тя не е правоприемник на закритата
през 2013 г. дирекция,а правоприемник е МВР, съгласно разпоредбата на §.
94, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР /ДВ, бр. 14 от 2015 г./, изрично
посочваща, че МВР е правоприемник на архивите, пасивите и другите права и
задължения на ДА "НС" свързани с осъществяването до влизането в сила
на този закон на дейности по досегашния чл.
4, ал. 1, т. 13 - 20
и 23
от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" , както и на
дейност по разследване, във връзка с което е направено конкретното искане през
2011 год. от ГД "БОП" до председателя на СОС.
Ето защо съдът намира,че като ответник
по иска за МВР е налице както процесуална,така и надлежна материална
легитимация.
На първо място съдът дължи произнасяне
по заявеното възражението на ответника за изтекла погасителна давност да се
търси обезщетение по съдебен ред. В чл. 110 ЗЗД е определен общият срок на
погасителната давност включително за вземания, произтичащи от непозволено
увреждане – 5 години. Чл. 114, ал. 3 ЗЗД пък определя началния момент, от който
започва да тече давността при деликт – от откриването на дееца. Ответникът
твърди, че от извършването на деликта (2011 г.) до подаването на исковата молба
от ищеца (2017 г.) са изтекли повече от 5 години. Това твърдение обаче не може
да бъде споделено от съда, тъй като релевантен в случая е моментът на откриване
на дееца, съответно на деликта, което се е случило с акта на Националното бюро
за контрол на специални разузнавателни средства, а именно през 2016 г., от
когато не са изтекли 5 години погасителна давност. Следователно възражението на
ответника за изтекла погасителна давност следва да бъде оставено без уважение.
За
да е незаконосъобразно използването на СРС и органът, отправил искането за
използването им да отговаря за причинените от това вреди, следва да са нарушени
законовите предпоставки визирани в разпоредбите глава втора на ЗСРЗ, регламентиращи
основанията и процедурата за искане и разрешаване на СРС.
В
ЗСРЗ изрично е посочено,че разрешаване за използване на СРС може да се дава
само от председателите/или оправомощени от тях лица
на изчерпателно посочени по ранг и компетентност съдилища.
Искането
отправено до некомпетентен съд /комуто не би било подсъдно евентуално дело по
посочените в искането за разрешаване на СРС текстове от НК/ води до незаконосъобразност и на самото
разрешение,ако такова бъде издадено.В тези случай според тълкуването на
разпоредбата на чл.2,ал.1 ЗОДОВ отговорността на на
органа поскал в нарушение на Закона съответното СРС,но не и на съда,дори да го
е издал.
В
конкретния случай от доказателствата по делото безспорно беше доказано
наличието на незаконосъобразно използване на специални разузнавателни средства,
доколкото ГД "БОП" е поискала разрешение за използване на СРС от
Окръжен съд гр.София,при условие,че компетентния съд за това искане е бил Софийски
градски съд.
Това е така,
тъй като , съобразно разпоредбата на чл.35,ал.3 НПК /в редакцията към датата на
искането/ на
Софийския градски съд като първа инстанция са били подсъдни делата за престъпления
от общ характер, извършени от лица с имунитет или от членове на Министерския
съвет. Като заемащ длъжността следовател, Б.Й.А. е бил лице с имунитет съгласно
чл.132 от Конституцията на Република България и искането за подслушването му е
следвало да се адресира до Председателя на СГС.
Горното
сочи категорично нарушение както на разпоредбата на чл.174,ал.1 НПК гласяща, че
разрешението за използване на специални разузнавателни средства се дава
предварително от председателя на съответния окръжен съд или от изрично
оправомощен от него заместник-председател , така и на чл.15,ал.1 ЗСРС регламентираща
съдилищата адресати на исканията, е достатъчно да обоснове наличието на
незаконосъобразно прилагане на специални разузнавателни средства, което прави
исковата претенция доказана по своето основание.
Спорен
момент в настоящото производство е и въпросът дали има доказани неимуществени
вреди вследствие на установеното по-горе неправомерното поведение на ответника.
За
твърдяното от ищеца създаване на образ „следовател на олигархията“ и
последвалата невъзможност за професионално развитие същият не ангажира
доказателства. Медийните публикации не са свързани с действията на ответника по
прилагане на СРС и той не може да носи отговорност за такива публикации.
Твърдяната от ищеца невъзможност да заеме административно ръководни постове в
СРП, СГП, СпАП, както и да заеме длъжностите на
прокурор в новосъздадената прокуратура на ЕС и главен прокурор на Република
България, по никакъв начин не може да се свържат формално като пряка и
непосредствена последица от неправомерното
поведение на ответника по настоящото производство. За да бъде такава последица,
вредата трябва да бъде типично, нормално настъпваща и необходима последица от твърдяното
непозволено увреждане. Отхвърлянето на кандидатури на ищеца за гореизброените
постове не е нормална последица от използването на незаконни СРС срещу него,
макар и атестацията му да има оценка „много добър“. Ищецът не ангажира никакви
доказателства за причинно-следствена връзка между посочените по-горе твърдени
вреди и поведението на ответника.
Твърдяното
от ищеца намаляване на заплатата му с 15% вследствие от открития му конфликт с
ръководството на прокуратурата е неподкрепено с каквито и да било доказателства,а
и по съществото си би могло да обоснове обезщетяване на имуществени вреди,каквито
не са претендирани в производството.
По
въпроса с твърдяното от ищеца накърняване на негови лични права – на личен
живот и неприкосновеност на кореспонденцията. Действително Конституцията на
Република България в чл. 32, ал. 1 и 34, ал. 1, както и ЕКЗПЧОС в чл. 8 закриля
съответно личния живот и кореспонденцията като неприкосновени и възприема всяко
незаконно посегателство върху тях като вреда. Използването на незаконни СРС
реално накърнява тези гарантирани на най-високо равнище лични права на ищеца и според
съда той е търпял неимуществени вреди от незаконосъобразното поведение на
ответника.
Оперативните
способи, използвани срещу Б.А. във връзка с незаконосъобразното искане и
разрешение за прилагане на специални разузнавателни средства – наблюдение ,
проследяване и подслушване, категорично са посегателства срещу неприкосновения
личен живот и съответно неприкосновеността на кореспонденцията на ищеца.
Макар
и неимуществени,вредите следва да бъдат доказани,като тежестта за това се носи
от ищеца. Предвид факта,че по действащото законодателство при деликт се
обезщетяват само и единствено неимуществени вреди,които имат компенсаторен
характер,установяването им е изключително важно за определяне на справедливия
размер на обезщетението.
С
оглед на гореизложеното и предвид факта,че ищецът не е ангажирал доказателства
за това по какъв начин и в каква степен неправомерното действие на ответника му
е причинило твърдените вреди,съдът намира,че следва да се примат такова в
размер на 4000 лв.,доколкото според общия разум нарушаването на правото на
всеки човек на неприкосновеност на личния живот чрез незаконно подслушване,
незаконно наблюдение, незаконно следене неминуемо причинява вреди от морален
характер ,които следва да бъдат репарирани от виновния субект. Следва да се
отчете,че незаконосъобразните СРС-та са прилагани спрямо действащ магистрат, чиято
чисто професионална дейност се свързва с необходима по Закон висока степен на конфиденциалност.
Ето
защо ответникът следва да бъде осъден за заплати на ищеца обезщетение за
незаконното прилагане на СРС-та спрямо него в продължение на 60 дни считано от
28.09.2011 год. в размер на 4000 лв. ведно със законната лихва от 21.12.2017
год. до окончателното изплащане на горната сума,като над този размер до
претендирания такъв от 151 000 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
По
повод разноските, предвид правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
такива съразмерно на уважената част от иска,но последния не е направил разноски
за адвокат, тъй като процесуалното му представителство в лицето на адв. Г.Й. е предоставено безвъзмездно.
Предвид
правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 250 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
С
оглед на гореописаното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА М.НА В.Р.,
гр. София, ул. „*********, да заплати на Б.Й.А., ЕГН **********, с адрес ***,на
основание чл.2,ал.1,т.7 ЗОДОВ сумата от 4 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на неправомерно използване на
специални разузнавателни средства за срок от 60 дни считано от 28.09.2011 година, ведно
със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба- 21.12.2017 год. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за уважения
размер от 4 000 лв. до претендирания от 151 000 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА Б.Й.А., ЕГН **********,
да заплати на М.на В.Р., гр. София, разноски по делото в размер на 250 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок, съгласно чл. 259,
ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: