ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1496
гр. Пловдив, 15.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501366 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК, във връзка с чл. 413, ал. 1
от ГПК.
Постъпила е частна жалба, инкорпорирана в частна жалба вх. №
12015/14.02.2022 г. от „Теленор България“ЕАД (с настоящо наименование „Йеттел
България“ ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, чрез адвокат Л.Г., срещу Заповед №
497/26.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. г. д. №
790/2022г. по описа на РС Пловдив, в частта за разноските, с която е разпоредено
длъжникът Х. Л. Я., ЕГН ********** да заплати на кредитора „Теленор България“ЕАД
сумата от 225,27 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, пропорционално на уважената част от заявлението.
С жалбата са релевирани подробни съображения за неправилност на
атакувания акт в обжалваната му част. Подържа се, че дори при частично уважаване на
иска, следва размерът на адвокатското възнаграждение да не е под нормативно
установения минимум. Иска се ревизиране на издадената заповед за изпълнение в
частта за присъдените на заявителя по съразмерност разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение над посочения в заповедта размер от 225,27 лева, до
претендирания такъв от 360,00 лева с включен ДДС.
Другата страна не е взела становище.
С оглед липсата на възражение и влизането на заповедта в сила, частната
жалба по чл. 413, ал. 1 от ГПК, като подадена в срок от легитимирана страна срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима и следва да
1
бъде разгледана по същество.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Производството по ч. г. д. № 790/2022 г. по описа на РС Пловдив е
образувано по подадено от „Теленор България“ ЕАД, заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от общо 1 409,21 лева, посочена в
заявлението като сбор от: сумата 235,19 лева - незаплатени задължения за
предоставени услуги към 25.11.2019 г., сумата 696,64 лева - дължими лизингови
плащания за периода от 25.10.2019 г. до 24.11.2019 г., както и сумата 527,38 лева –
договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, съгласно договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *** от 04.03.2019 г. и договор за лизинг от
04.03.2019 г.; договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 03.10.2018 г.;
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ** от 31.07.2018 г. и допълнително
споразумение от 03.10.2018 г., ведно с договор за лизинг от същата дата 03.10.2018 г.;
допълнително споразумения към договор за мобилни услуги с предпочетен номер **
от 22.01.2019 г. и 03.04.2017 г., ведно с договор за лизинг от 03.04.2017 г.;
допълнителни споразумения към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
***от 31.07.2018 г., ведно с договор за лизинг от 31.07.2018 г., както споразумение от
07.06.2017 г., за които задължения е издадена фактура № **********/25.11.2019 г.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението, до изплащане на задължението.
С издадената Заповед № 497/26.01.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора
881,83 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата 24.01.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, като за разликата от 527,38 лева – неустойки,
искането е отхвърлено със съответно разпореждане, потвърдено с определение №
670/15.03.2022 г. по в. ч. г. д.№ 487/2022 г. на ОС Пловдив. Посоченият в издадената
по реда на чл. 410 от ГПК заповед размер на присъдените в полза на заявителя
разноски за адвокатско възнаграждение от 225,27 лева, е обоснован с довод, че е
определен от общо претендираните такива от 360,00 лева с включен ДДС
пропорционално на уважената част от заявлението.
Този извод на заповедния съд е правилен.
Претендираните от заявителя разноски за адвокатско възнаграждение в
случая са в размер на 360,00 лева, с включен ДДС (договор за правна помощ на л. 81 от
делото на РС), определени по реда на чл. 7, ал. 7, във вр. с ал. 2, т. 1 и § 2а от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По
отношение на него, на общо основание, приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал.
1 от ГПК, поместена в Част първа – „Общи правила“. В същата е посочено, че
заплатеното от ищеца възнаграждение за един адвокат, се заплаща от ответника
2
съразмерно с уважената част от иска. Такъв е и настоящият случай, в който за част от
претендираните по заявлението суми в размер на 881,83 лева, е издадена заповед за
изпълнение, а за друга част в размер на 527,38 лева, искането е отхвърлено. В
съответствие с посоченото, при приложение на формулата: уважен размер на
претенцията х разноските/ предявен размер претенцията, в полза на заявителя се
следват разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 225,27 лева.
Поради така изложените съображения частната жалба се явява
неоснователна, а обжалваната с нея Заповед № 497/26.01.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. г. д. № 790/2022 г. по описа на РС
Пловдив, в частта за разноските, следва да бъде потвърдена.
Констатира се, че представеният на л. 7 от делото платежен документ с
уникален регистрационен номер № 220418608571/10.02.2022 г. за внесена държавна
такса от 15,00 лева, дължима за настоящото производство е идентичен на представения
на л. 8 от в.ч.г.д.№ 487/2022 г. на ОС Пловдив. Производството по в.ч.г.д.№ 487/2022 г.
на ОС Пловдив касае обжалване на разпореждане, с което е оставено без уважение
искането за издаване на заповед за изпълнение за част от претендираните суми.
Настоящото производство касае обжалване на издадената заповед за изпълнение в
частта за присъдените разноски и за него е дължима отделна държавна такса, която не е
внесена. Поради това на основание чл. 77 от ГПК следва „Теленор България“ЕАД (с
настоящо наименование „Йеттел България“ ЕАД) да бъде осъдено да заплати сумата от
15,00 лева - дължима държавна такса за настоящото производство в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на ОС Пловдив, като се укаже на жалбоподателя, че при
непредставяне по делото на доказателства за плащането в едноседмичен срок от
уведомяването, ще бъде издаден изпълнителен лист за събиране на сумата.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 497/26.01.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. г. д. № 790/2022 г. по описа на РС Пловдив, в
частта за разноските, с която е разпоредено длъжникът Х. Л. Я., ЕГН ********** да
заплати на кредитора „Теленор България“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от
225,27 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
пропорционално на уважената част от заявлението.
ОСЪЖДА „Теленор България“ЕАД (с настоящо наименование „Йеттел
България“ ЕАД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, на основание чл. 77 от ГПК, да заплати в
3
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Пловдив сумата от
15,00 лева – държавна такса за производството по в. ч. г. д. № 1366/2022 г. по описа на
ОС Пловдив.
УКАЗВА на „Теленор България“ЕАД (с настоящо наименование „Йеттел
България“ ЕАД), че при непредставяне по делото на доказателства за плащането в
едноседмичен срок от уведомяването, ще бъде издаден изпълнителен лист за събиране
на сумата.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се връчи на „Теленор България“ЕАД
(с настоящо наименование „Йеттел България“ ЕАД).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4