Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. С., 14.10.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на четвърти октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА
МАРТИНОВА
мл.с.
ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 9371 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе
взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение №80369/02.05.2020г. по гр.д. № 17521 по описа за 2019г. на
Софийски районен съд, 44-ти състав С.о., с адрес: гр.С.,*** е осъдена да
заплати на С.В.П., ЕГН **********, със
съдебен адрес:*** на основание на чл. 49
вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД сумата от 2 500лв., ведно със законната лихва от 01.03.2019г. до изплащането
й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди за болки и
страдания, настъпили на 01.03.2019г.
от ухапване на безстопанствено куче ; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от
500лв., разноски по делото, като
неоснователен е отхвърлен иска за заплащане на горница над 2500лв. до предявен размер от 5000лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5076289/18.06.2020г. по входящия регистър на
СРС, депозирана от ответника по исковете – С.о. в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила
и на материалния закон. Посочил е, че по делото
не е установено деликтно поведение, за което носи отговорност. Посочил
е, че по делото било установено, че е предприел действията, които е бил длъжен
да предприеме, като е приел програма за овладяване популацията на
безстопанствените кучета и е възложил на ІІІ-то лице изпълнението й, последното
е действало правомерно при изпълнение на програмата, поради което и ответникът
се освобождавал от отговорност за обезщетяване на процесните вреди. По делото
не било установено и че процесните вреди са
настъпили от ухапване от безстопанствено куче, разпитаният по делото
свидетел бил баща на ищеца и показанията му следвало да се ценят при условията
на чл. 172 от ГПК. Претендирал е разноски.
Въззиваемият- ищец С.В.П., ЕГН **********, е оспорил жалбата. Изложил е съображения,
че решението на районния съд в обжалваната част било правилно. Събраните
доказателства установявали деликт, за обезщетяване на вреди от който
отговорност носи ответник.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е
сезиран с искова молба вх.№ 2007870/26.03.2019г.. на С.В.П., ЕГН ********** ***, с която е поискала от съда на основание
на чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му
плати сумата от 5000лв., ведно със
законната лихва от 01.03.2019г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени на 01.03.2019г. в гр.С., между бившия мавзолей и фонтаните
пред Народния театър от ухапване на безстопанствено куче. Навела е твърдения,
че на 01.03.2019г. около 18,00ч. била в
гр.С., между бившия мавзолей и фонтаните пред Народния театър заедно с баща си и приятелка, разговаряли,
забелязали около тях голямо черно-бяло куче, кръстоска между немска овчарка и
хъски, без каишка и намордник, с обица за ухото , обозначаващо, че е
кастрирано, което ту се приближавало, ту
се отдалечавало от тях, това не ги притеснило, защото то не проявявало агресия,
от вида му си личало, че е улично куче, в продължение на няколко минути никой
не го извикал по име, не осъществил контакт с него, било безстопанствено.
Внезапно кучето захапало десния ръкав на дрехата на ищеца, тя извикала от страх,
баща й се опитал да я издърпа настрани от кучето и тогава кучето си вдигнало
челюстта и захапало ищеца за дясната ръка, усетила зъбите върху пръста си,
извикала от стлах, баща й ударил кучето и то се извърнало настрани и избягало.
Заявила е, че била стресирана, прибрала се в дома си, не искала да контактува
със собственото си куче, по настояване на родителите си отишла на преглед в
болница „Пирогов”, раната й била прегледана , промита, поставена й била ваксина
–тетанус, препоръчано поставяне на ваксина срещу бяс след 10-тина дни, да прави
промивки и да пази ръката, при повторното посещение в болницата й обяснили, че
няма нужда от ваксина срещу бяс. Преживяното й причинило силна болка и уплаха,
шок, през нощта не могла да спи, в следващите дни не искала да върши обичайните
ежедневни неща, започнала да изпитва страх от кучета, не искала да общува с
домашното им куче, страхувала, че може да я ухапе, по улиците се озъртала за кучета и при забелязване на
куче без стопанин си променяла маршрута. Претендирала е разноски.
Ответникът –С.о., в предоставения му срок е оспорил
исковете. Навел е твърдения, че не носи отговорност за претендирани вреди,
доколкото е изпълнила задълженията си по закон като е приел програма и е
възложил на ІІІ-то лице изпълнението й, последното действало правомерно. Ищецът не бил претърпял процесните вреди от
ухапване на безстопанствено куче, размер на исковете бил завишен, медицински
документи били неистински, не доказвали механизъм на настъпването на вредите.
По делото е приет лист за преглед
на пациент в КДБ/СО, съгласно който на 01.03.2019г. в 21:45ч. ищцата е била
прегледа в МБАЛСМ „Пирогов” поради оплакване, че е ухапана от куче, поставена й
е диагноза „ vulnus punctum ex canini pollicis dex”.
По делото е приета Общинска
програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета за 2012-2016г.
приета от Столичен общински съвет през 2012г. с план за действие, Решение на СО
от 08.02.2018г., справки за дейността на приют за безстопанствени кучета в
с.Сеславци и за дейността на ОП”Екоравновесие за периода от 24.04.2008г. до май
2019г., отчет от 10.07.2015г. на Екоравновесие” за изпълнение на работа за
периода, годишен отчет за 2017г., на директора на ОП „Екоравновесие”, съгласно
които СО е започнала работа за
овладяване проблема с безстопанствените кучета, като кучетата се кастрират,
обезпаразитяват, ваксинират и връщат , към края на 2017г. е констатирано че основен
проблем остава изхвърлянето на нежелано поколение от дворните кучета,
изоставянето им на улицата и нерегламентираното развъждане.
Разпитан по делото св. В.Й.е
заявил, че е баща на ищеца, бил с нея на 01.03.2019г. около 18,00ч., когато я
ухапало куче в гр. С. в градинката на Народния театър. Посочил е, ч имали срещу
с приятелка на ищеца, чакали я, говорили си, видял че наоколо се движи високо,
черно-бяло безстопанствено куче, кръстоска между немска овчарка и хъски, имало
поставена марка на ухото, нямало намордник или каишка, никой не потърсил
кучето, в един момент то се приближило и захапало десния ръкав на палтото на
ищеца , свидетелят дръпнал ищеца за ръката, тогава кучето захапало ищеца по
палеца, дъщеря му извикала и побягнала, свидетелят ударил кучето и то избягало.
Заявил е, че се събрали много хора, обсъждали случилото се, свидетелят и ищеца
се прибрали в дома им с такси, после отишли до болница „Пирогов”, където
промили раната на ищеца и поставили
ваксина срещу тетанус, препоръчали поставяне след 10 дни на ваксина срещу
бяс, да освободи ръката от работа и да
почива. Посочил е, че ищцата била много стресирана и уплашена, цяла вечер
плакала и не спала през нощта, не искала да ходи на училище – била ученичка в
12-ти клас. Заявил е, че когато види куче ищцата искала да го заобиколи и да се
отдалечи, имала страх дори от домашното им куче, преживяното попречило на
спокойната подготовка на ищеца за матури и класният й ръководител бил изненадан,
че резултатите не са отлични.
С прието по делото неоспорено от
страните заключение по съдебно-медицинската експертиза вещото лице след
запознаване с документи по делото е посочило, че диагнозата поставена на ищеца
по приетия по делото лист за преглед е
„малка рана от куче в областта на палеца на дясната ръка”, направена е първична
хирургична обработка на раната, поставен е антитетаничен анатоксин 0,5мл.,
лечението е изисквало етапни превръзки през 2-3 дни за около 10-14 дни, през
този период са изпитвани болки и дискомфорт, поради наличието на превръзка на
палеца на ръката.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 49 вр. с чл. 45 и сл. и чл. 86
от ЗЗД вр. с чл. 40 и сл. от Закона за защита на животните в сила
от 01.01.2008г. (ЗЗЖ) в редакциите им към момента на настъпване на процесния
случай .
Разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД урежда отговорност за чуждо поведение, която отговорност е обективна и
безвиновна. Ангажирането на отговорността по чл. 49 от ЗЗД изисква
консумирането на деликт по чл. 45 от ЗЗД. При отговорността по чл. 49 от ЗЗД
следва да се установи, че е възложена работа от отговорното за изпълнението на
тази работа лице, като вредите следва да са претърпени при или по повод
изпълнението на възложената работа. Възлагането на работата представлява
отделяне на собствена работа и изпълнението й чрез друго лице. Изпълнението
може да се осъществи както чрез правни, така и чрез фактически действия. Вредите
следва да са причинени при или по повод на изпълнение на възложената работа,
включително и от бездействие за изпълнение на възложената работа. Отговорността
по чл. 49 от ЗЗД ще може да се ангажира и тогава, когато причинителят на
увреждането не е изпълнил задължителни указания или правила за извършване на
възложената работа. Възложителят може да се освободи от отговорност само и
единствено ако докаже, че вредите не са причинени при или по повод на
изпълнение на възложена работа или ако не са причинени виновно. Отговорността
по чл. 49 от ЗЗД обхваща всички преки и непосредствени вреди (имуществени и
неимуществени), които са последица от увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл.
40 от ЗЗЖ, Общинския съвет е длъжен да
приеме програма за овладяване
популацията на безстопанствените кучета и предвиждат средства за изпълнението
им. Такава програма по делото се установи, че е приета с решение по
протокол за периода от 2012г. до 2016г.
Съгласно разпоредбата на чл.
40, чл. 41 вр. с чл. 59 от ЗЗЖ в редакции, приложими за процесния случай
кметовете на общини организират и контролират изпълнението на програмите по чл.
40 от ЗЗЖ , като мерките за овладяване на популацията на безстопанствените
кучета се осъществяват в приюти. Задълженията на общините по чл. 40, 41 и чл. 59
от ЗЗЖ са за грижа за безстопанствените
кучета и контрол върху дейността, осъществявана от приюти, организации за
защита на животни по повод на разписаните в ЗЗЖ мерки. Законодателят е възложил
в тежест на общините да вземат мерки за овладяване на популация, за залавяне,
обезпаразитяване и настаняване в приюти на безстопанствени кучета. (В този
смисъл решение № 14057/23.11.2009г. на
ІІІ-то отд. на ВАС по адм.д. № 6227/2009г.)
Съдът приема, че в конкретния
случай по делото са установени онези предпоставки, които обуславят наличието на
основание за ангажиране отговорността на ответника – деликт, извършен от общината съобразно
разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД вр. чл. 40 и чл. 41, чл. 59 от ЗЗЖ– неизпълнение на задължението й по
закон да организира и контролира дейността
по овладяване на популация, за залавяне, обезпаразитяване и настаняване
в приюти на безстопанствени кучета, в следствие на което на 01.03.2019г. ищецът е ухапан от безстопанствено куче по
ръката и е претърпяла увреждане на
здравето, изразяващо се в рана на палеца на ръката, преживяла е уплах и стрес,
започнал е да се страхува от кучета,избягвала е среща с тях. Тези обстоятелства
се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
последните съдът кредитира като логични, последователни и резултат от личните
впечатления на свидетеля, неопровергани от другите събрани по делото
доказателства. Действително, разпитаният по делото свидетел е баща на ищеца, но
основания показанията му да не се кредитират по делото не са установени.
Свидетелят е бил очевидец на инцидента, както и на състоянието на ищеца след
него, показанията му са логични и последователни. Сама по себе си близката
родствена връзка на свидетеля с ищеца не
е основание да не се кредитират показанията му. Житейски оправдано е
най-близките на ищеца да имат непосредствени впечатления от преживяното от него
и от начина, по който му се е отразило. В случая по делото не са ангажирани
доказателства, които да опровергават
показанията на свидетеля или да внасят съмнение в истинността им, те са
подкрепени от приетия по делото лист за преглед и от заключението на
съдебно-медицинсктата експертиза поради което и съдът приема, че тези показания
следва да се кредитират.
Доколкото по делото ответникът не
е ангажирал доказателства, че кучето има собственик или лице, което да
упражнява надзор върху него, като съобрази и показания на св.П., които съдът
кредитира изцяло по съображения, изложени по-горе и като резултат от личните му
впечатления за кучето и обосновани с подробното му описание, белези на което
сочат че това куче не е имало стопанин, то съдът приема, че в случая е
установено, че кучето е било безстопанствено. Свидетелят е заявил, че кучето е
имало марка на ухото, но не е имало каишка или намордник, че е обикаляло около
тях, а след инцидента избягало, никой не потърсил кучето. Тези обстоятелства съдът
приема че са достатъчни, за да установят по делото, че ухапването е извършено
от безстопанствено куче. В тежест на ответника е да ангажира доказателства за
твърдените от него положителни факти, от които той черпи благоприятни
последици. Наличието на собственик или на лице, упражняващо надзор върху
кучето, е такъв факт и съдът приема, че
в тежест на ответника е било да го установи по делото. Към горното следва да се
добави и че реално за ищеца не съществува възможност за снабдяване с
доказателства, че кучето е безстопанствено, различни от вече ангажираните от
него по делото.
По делото е установено от
свидетелските показания, че кучето е ухапало ищеца, че след инцидента ищецът е
посетил болница „Пирогов” и там са констатирани процесните наранявания, не са
ангажирани доказателства, че тези наранявания са настъпили по друг начин,
поради което и съдът приема за установено, че те са получени от ухапване от
кучето. При така възприето съдът приема, че процесни травми са от ухапване на
куче.
Съдът приема за неоснователни и
доводите на ответника, че доколкото е възложил работата по улавяне и изолиране
на безстопанствените кучета на ОП”Екоравновесие”, то отговорност за процесните вреди не би следвало да се възлага
на С.о. (СО). Действително, по делото е установено, че СО е предприела действия
по овладяване на популация на безстопанствени кучета, но това не може да я
освободи от отговорност за вреди,
причинени от нападения и ухапване от безстопанствени кучета. Това е така,
защото по делото не е установено извършване на конкретни действия при
овладяване на популацията на кучетата в района на Народния театър. Дори да се
приеме обратното, съдът приема, че в случая не е положена дължимата грижа от ответника. Това е така,
защото установеното по делото нападение от куче и ухапване от безстопанствено
куче само по себе си доказва, че взетите мерки не са достатъчни, за да предотвратят настъпване
на тези вреди. Към горното следва да се добави, че контрола по осъществяване
на цялата дейност по ЗЗЖ е поставена от законодателя в тежест на ответника,
поради което и отговорността на същия
може да се ангажира по реда на чл. 49 от ЗЗД при вреди от безстопанствени
кучета, независимо от възлагане на изпълнение на определени дейности на ІІІ-то
лице. Това правомощие на С.о. по повод
на контрола е изрично разписано в чл. 59 от ЗЗЖ и съдът приема, че същото не
може да се делегира на ІІІ-то лице, тъй като такава възможност не е уредена от
закона. С оглед на гореизложеното съдът приема, че в случая е неприложима т. 2
от Постановление № 17/1963г. на
Пленума на ВС, като доводите на ответника в обратния смисъл са неоснователни.
С оглед гореизложеното съдът
приема че отговорността на ответника за претърпени от ищеца вреди от ухапването
на безстопанствено куче на 01.03.2019г. следва да се ангажира.
С въззивната жалба не са въведени
оплаквания срещу размера на присъденото от районния съд обезщетение, при
обосноваване на изводите си за този размер районният съд не е допуснал нарушение
на императивна норма, поради което и при съобразяване на ограниченията по чл.
269 от ГПК, то съдът приема за установено по делото, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца болки и страдания е в размер на
присъдената от СРС сума. Същата е съобразена с възрастта на ищеца по време на
настъпването на вредите, с механизма на настъпването на вредите, със
специфичното отражение на инцидента върху психиката на ищеца, с
продължителността на периода на търпене.
С оглед гореизложеното и
поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд и тези на районния съд, то
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че отговорността за разноски следва да се остави в тежест на въззивника,
въззиваемият не е претендирал разноски и такива не му се следват.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №80369/02.05.2020г. по гр.д. № 17521 по описа за 2019г.
на Софийски
районен съд, 44-ти състав в обжалваната част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.