Определение по дело №1323/2019 на Окръжен съд - Бургас

 

 

                              О  П  Р  Е   Д  Е  Л  Е   Н  И Е    №1650      

                                    

 

 

                                   град Бургас ,09.09. 2019 година     

 

 

Бургаският      окръжен     съд ,     гражданска колегия    ,

в   закрито      заседание  

на ............09.09…..през

две хиляди и  деветнадесета    година ,             в състав :

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева 

                             ЧЛЕНОВЕ  :Таня Русева-Маркова        

                                                  мл.с. Марина Мавродиева                                                 

                                                                                              

при  секретаря …………….      като   разгледа  докладваното

от.съдията  М.Карастанчева.в.гр.д. №  1323        по описа  за

                    2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

         

 

                                                           Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано  по повод въззивната жалба на  процесуалния  представител на М.А.А. и И.М.А.     –ответници   по гр.д. №3374 /2019 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 1784/11.07.2019 год. постановено по същото дело ,с което  на осн.чл. 28 от ЗЗД е  постановено настаняването на малолетното дете Павле  Иванов А.   ,с родители – жалбоподателите ,в Център за настаняване от  семеен тип за деца в гр. Бургас ,ж.к. „Меден Рудник „,ул. „Кооператор „ № 33 за срок от една година ,считано от настаняването му по административен ред – 25.03.2019 г.

                                                       Въззивниците      изразяват недоволство от решението , като считат същото за неправилно и  необосновано,постановено при  неотчитане на събраните по делото доказателства и неправилни изводи на съда,като липсват основания  за уважаване на искането за настаняване .

                                          Сочи се ,че на базата на  доказателствата по делото-само едно инцидетно емоционално изявление на майката , не може да се приеме ,че е застрашен живота и здравето на детето.На първо място  липсва основание за така предприетата от ДСП мярка –„спешно настоняване в институция“.Сигнал  по смисъла на чл. 33 ал. 1 от ППЗЗД  относно това дете  никога не е подана и не е постъпвал  сигнал за опастност за здравето и живота на детето и в този смисъл неправилно и превратно се тълкува изявлението  на майката  по телефона на доверието ,с което тя всъщност търки подкрепа срещу действията на полицейските служители  .Решаващият съдебен състав неправилно приема и кредитира изявлението на социалните работници  за невъзможността това дете да се развива и отглежда в съдебна среда и с това погрешно възприема ,„е е налице основание за предприетата мярка  съгл.чл. 20 ал. 4 т. 2 ПП на ЗЗД –с която мярка се предоставя закрила на деца ,пострадали от насилие или жертви на трафик,а в случая данни за такова състаяние няма.Съгл.чл. 23 от ППЗЗДт настаняването извън семейството се налага като мярка една след изчерпване на всички възможности  за закрила в семейството ,освен в случаите ,когато се налага спешното извеждане.А в конкретния случай не се установява необходимост от спешно извеждане  на детето .Затова се  счита предприетото от  ДСП като искане за настаняване в институция  за неподходящо –от една страна  поради сравнително добрите материални условия в дома на майката  и грижите ,които се полагат за детето , а от друга –поради безпричинното откъсване на детето от неговата семейна среда ,раздялата с братята му и сестрите ,което не би могло да способства за постигане на преследваната  от ЗЗД цел .

                                      Подробно се излагат аргументи против извода на районния съд   искането да бъде уважено поради липса на капацитет от страна на майката и бащата ,поради което и се налага предоставяне на социална услуга –резидентен тип , а именно – временно настаняване поради опастност за здравето и живота на детето .Подчертава се ,че настаняването на дете извън семейството  може да се наложи като мярка за закрила  след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството,с оглед  интереса на детето да расте при биологични родители .А твърдяното родителско затруднение  може да бъде преодоляно с други действия от съответните специалисти ,включително  чрез мярката за закрила по чл. 4 ал. 1 т. 1 ЗЗД .

                                        Затова се моли за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което да се отхвърли искането на ДСП .

                          Въззивната   жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК..                                              

                                                  Въззимаемият –молител  не    е подал  писмен отговор по чл. 263 от ГПК и не взема становище по въззивната жалба.

                                                  С оглед на горното и на осн. чл.  267 от ГПК Бургаският окръжен съд

 

 

 

                                                           О   П   Р   Е   Д   Е   Л     И :

 

 

 

 

 

                                               ВНАСЯ  делото в открито съдебно заседание и го насрочва за 11.09.2019 г. от 10,00 часа ,за която дата да се призоват страните .

                                               ПРЕПИС от настоящата определение да се връчи на страните .

                                               ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не подлежи на обжалване .

 

 

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ :1.

 

 

                                                                                                                2.