О  К  Р  Ъ  Ж  Е  Н   С  Ъ  Д   –  Х  А  С  К  О  В  О

 

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№       10.VIII.2021 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                                                             Председател  :  Георги Гочев

при секретар протоколист Веселена Караславова  и участието на прокурора  Цвета Пазаитова разгледа докладваното от председателя гражданско дело №197/2021 г. за да се произнесе взе предвид

 

Производството е по реда на Глава ХIII,чл.124 и сл. от ГПК вр. с чл.2 ал.I т.3    от ЗОДОВ

 

Обстоятелства по иска

 

Делото образувано по искова молба предявена З.В.Д.,*** офис 12 против Прокуратурата на Република България за изплащане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от 35 000  лева за причинени неимуществени вреди,изразяващи се в стрес,унижение и напрежение в личния й живот и работата в следствие воденото досъдебно производство № 67/2016 г. по описа на ОД на МВР-Хасково,ведно със законната лихва от 01.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.Предявената основна претенция е осъдителен иск с правно основание чл.2 ал.I  т.3 от ЗОДОВ,акцесорната претенция е осъдителен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД. .

За да обоснове предявените искове ищцата твърди,че с постановление от 17.02.2017 г. по пр.пр.№473/2015 г. по описа на Районна прокуратура -Ивайловград е установено,че досъдебно производство № 67/2016 г. по описа на ОД на МВР- Хасково е било образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.209,ал.2,вр.с ал.1 от НК.Предвид обстоятелството,че в хода на разследването не са събрани достатъчно доказателства за виновността й за извършено престъпление по чл.209,ал.2,вр.с ал.1 от НК ищцата не била привлечена в качеството си на обвиняема.

С посоченото постановление от 17.02.2017 г. било прекратено наказателното производство по дознание 67/2016 г. по описа на ОД на МВР-Хасково,образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.209 ,ал.2,вр.ал.1 от НК и били отделени материалите.касаещи евентуално извършено от ищцата ново престъпление по чл.316 от НК.вр.с член 309 ал.1 от НК.

Правното основание от настоящата молба  било свързано с дознание 67/2016 г. ,което,независимо,че се е водило срещу неизвестен извършител всъщност била разследвана ищцата за осъществяване на тежко престъпление,наказанието за което е „лишаване от свобода" за срок от една до шест години.

Д. посочва,че  постоянна е съдебната практика на ВКС в тази насока,че ЗОДОВ дава правото да се търси отговорността на разследващите органи.когато разследването се е водило против нея,независимо ,че е посочено „неизвестен извършител".

Ищцата твърди,че повод да бъде образувано досъдебното производство е жалба против  нея от лице, ползвало услугите й като адвокат през 2006 година,като се касаело за деяние с близо десетгодишна давност.

При първоначалния разпит на ищцата същата разбрала,че  това лице твърдяло,че преди 10 години е била измамена от Д. по повод изплащане на обезщетение за детето си по повод настъпила смърт при ПТП на бащата на детето.В последствие ищцата установила,че въпросното лице е било насърчено да подаде жалба за този факт.

Започнало едно дълго разследване,което преминало през многобройни разпити,уточняващи всяко едно обстоятелство,очна ставка с пострадалата,ровене от страна на прокуратурата в документацията на Д..За нея било унизително след толкова години да дава обяснения и да бъде третирана като престъпник от разследващите само въз основа на показанията й.Такъв стрес ищцата не била изживявала,защото нямало как да се отговаря на въпроси от рода „на тази дата/преди десет години/в колко часа си се срещнал с лицето,какво си правил и т.н.",защото било немислимо да се помнят всички подробности.а разследващите настоявали за конкретни дати,часове,имена .

Ищцата издирила документите по конкретния казус  , тъй като по време на работата си с тази клиентка тя  била малка /18-20 годишна/.Всяко едно от действията Д. била документирала и тя се разписвала под него.Още тогава направило впечатление,че клиентката й не желаела никой, освен  двете, да е информиран за възможностите да получи голяма сума пари,предупреди ме изрично да не споделям с нейните близки,както и с майката на починалия й баща.За да не разберат роднините й за тези суми,тя помолила Д. да открие сметка в различна банка и с пълномощно да изтегли парите и да й ги предаде.Тези искания на клиентката й заострило вниманието на ищцата да бъде много внимателна към детайлите,и за всяко действие да има писмен документ,който да го доказва..Затова всяко пълномощно,всяка декларация ,теглене на средства и предаването им на лицето,били  документирани на хартиен носител,като с копие от тях разполагала и самата клиентка.

Д. представила пред разследващите декларация от лицето с нейния подпис/в оригинал/,която беше подложена на експертиза.При един от разпитите й разследващите я уведомили,че по данни на експерта ,подписът не е положен от лицето и от самата нея.Не й била предоставена самата експертиза,като Д. поискала тройна експертиза,която да установи не само подписите на лицето дали са положени от нея,но и да даде заключение за давността на положеното мастило/химикала/ и хартията,дали е от преди години,или е сега положено.Молбата й не била уважена,като няколко месеца след това разследването против нея било  прекратено.

Ищцата била огорчена,че прокуратурата използвала всичките си инструменти против нея да бъде осъдена,като действала предубедено и тенденциозно,което не било професионално и внушавало недоверие в съдебната система.

На първо място се разследвало деяние,извършено преди повече от десет години и елементарната логика сочела,че не е оправдано толкова дълго време да се изчаква , ако е имало измама.

На второ място се разчитало,че именно поради дългия период от време,не е необходимо да Д. да пази документацията си и ще е в  невъзможност да докаже правотата си. Факт било ,че документацията между клиент-адвокат се пази пет години,а жалбата била подадена след десет години,няколко месеца преди да изтече абсолютния давностен срок за разследването.

На трето място заключението на експерта за подписите,поставени под документите на Д.,които са автентични и които подписи бяха поставени пред нея в присъствието и на други хора и неговото заключение,че не били  положени нито от нея,нито от клиентката й било упражняване на натиск.Според ищцата само искането й за нова експертиза,която да даде заключение за състоянието на пергамента и мастилото,се оказали решаващи за прекратяване на досъдебното производство.

Ищцата твърди,че за да не спира тормоза от прокуратурата,след като това производство било прекратено поради липса на достатъчно доказателства,материалите по представените писмени доказателства били отделени в ново производство,което да я разследва по обвинение за представяне на неверен документ с цел да избегне наказателно преследване.Това производство в последствие било също прекратено.

Д. твърди,че разследването по това производство й донесло много огорчения и стрес .свързани с нея и нейни близки.Опитали са да замесят по некоректен начин брат й,който е магистрат Той не знаел за  взаимоотношенията на ищцата с клиентката си,но това не попречило да му търсят обяснения за произнасянето на молба,адресирана от същото това лице.Фактьт.че всички действия били законни, не успяло да заличи влошаване на взаимотношенията между тях,защото той изпитвал неудобство ,че сестра му е обвинена в измама.Това оставило трайни негативни следи във взаимоотношенията с него и той се дистанцирал от Д..Ищцата се чувствала виновна,че по някакъв начин е опетнила репутацията му на магистрат и явно,че той се е чувствал по същия начин .

Д. извежда,че допълнителни неприятни усещания предизвикал и факта.че в това разследване била подложена на стрес майката на починалото момче,която към тогавашния момент работела в съда,с което се прекратило многогодишно приятелство между нея и ищцата. Многократно и тя била разпитвана и при всеки неин разпит се ищцата се чувствала виновна.че я подлага на стрес.Допълнително ищцата се притеснявала,че случаят може да и коства работното място и тя щяла да е причината за това.

Д. изпитала от разследването психически тормоз,усещането,че съществува избирателност спрямо нея от страна на прокуратурата,както и от безизходицата,че нищо и по никакъв начин не може спре започналата репресията,същата била безконтролна и винаги се криела зад маската на „самосезиране" и разследване в полза на гражданите.

Прокуратурата разследвала в нейния случай зрелищно,показно и по начин,че повече хора да научат за него,както и правела опити да се насаждат в обществото негативни представи за Д.,се отразили негативно  на здравето и психиката й.Прокуратурата сама предоставила информация за това разследване по друго гражданско дело против нея.Като ответник по гр.д.641/2020 г. на ХОС, районната прокуратура -Димитровград/чрез административния си ръководител по това време/,представила писмено доказателство,че против ищцата има три висящи досъдебни производства.Започнала самостоятелна проверка и получила от Министерството на правосъдието уведомление ,че тези производства са прекратени преди години,и независимо,че са се водили срещу неизвестен извършител,цялото разследавне е било против мен.

Постановлението за прекратяване на досъдебното производство от 17.02.2017 г. е влязло в сила на 01.03.2017 г.

Поради изложеното З.Д. да се осъди Прокуратурата на Република България  да й заплати обезщетение в размер на 35 000 лева за причинени неимуществени вреди,изразяващи се в стрес,унижение и напрежение в личния й живот и работата в следствие воденото досъдебно производство № 67/2016 г. по описа на ОД на МВР-Хасково,ведно със законната лихва от 01.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

          Ответната страна оспорва исковата претенция за неимуществени вреди като недоказана по основание и размер. В тежест на ищцата било да докаже търпените вреди, техния размер и връзката им с воденото наказателно производство.

Към исковата молба не били представени никакви писмени доказателства в подкрепа на твърденията, изложени в нея.Не бил приложен и акта, от който ищцата твърди, че черпи права.

Наказателното производство било образувано срещу неизвестен звършител и в хода му ищцата е имала единствено качеството на свидетел.Спрямо нея не са прилагани мерки за процесуална принуда.

Прокуратурата сочи и че искът е недоказан и по размер. Претендираната сума се явявала прекомерна и не съответствала на принципа на справедливост, заложен в чл.52 ЗЗД, нито на социално-икономическите условия.

Не били представени никакви доказателства за твърдяните негативни въздействия върху ищцата и че те са пряка и непосредствена последици от това конкретно наказателно производство.

В същия период по отношение на ищцата са били образувани още няколко преписки и са били водени наказателни производства за различни престъпления, поради което не е ясно, от кои производства какви неимуществени вреди е претърпяла ищцата и дали твърдяните от нея неимуществени вреди са във връзка с посоченото в исковата молба наказателно производство.

Отделно от това видно от справката за съдимост ищцата е осъждана. Същата е била освободена от наказателна отговорност (с налагане на административно наказание „глоба" за умишлено престъпление от общ характер по чл. 311 ал. 2 вр. ал. 1 НК), също така е била осъдена за тежко умишлено престъпление от общ характер по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 2 НК на една година „лишаване от свобода", изтърпяването на което наказание е било отложено по чл. 66, ал. 1 НК за 3 години изпитателен срок.Във връзка с постановената осъдителна присъда за извършено престъпление от общ характер е била отписана като адвокат от регистъра на адвокатите в АК-Хасково.Това не определя ищцата като лице с безукорна репутация в обществото и сред членовете на семейството й.

Тези обстоятелства според ответника поставят под съмнение твърдението, че накърняването на доброто й име, влошените отношения със семейството й, и сочените негативни последици, са настъпили именно от упоменатото в исковата молба наказателно производство.

Прокуратурата възразява и срещу претенцията за начисляване на лихва, считано от 01.03.2017 г., тъй като не били представени никакви доказателства за отношение на тази дата към иска. На следващо място съгласно чл.111 б."в" от ЗЗД лихвите можели да се претендират за не повече от 3 години от датата на завеждане на иска.

 

Факти по делото

 

          С постановление от 09.V.2016 г. на Районна прокуратура-Ивайловград е образувано досъдебно производство №67 на ОДМВР-Хасково срещу неизвестен извършител за това,че през месец ноември 2007 г. в гр.Димитровград с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага е използвал заблуждението  и неосведомеността на Е.К.Д. от с.Брод,Хасковска област и с това й причинил имотна вреда-престъпление по чл.209 ал.II вр. с ал.I от НК.

          Досъдебното производство е образувано по преписка №473/2015 г. на ОД МВР-Хасково,която е по подаден сигнал от Е.К.Д. против З.  В.Д. за извършване н престъпление по чл.209,чл.212 или друго такова от общ характер.

          Ищцата е давала обяснение на 22.III.2016 г. в хода на преписката и на 15.I.2016 г.По образуваното досъдебно производство ищцата е дала обяснение като свидетел на 09.VI.2016 г. и е участвала в очна ставка като свидетел със свидетелката Е.К.Д. на 09.ХII.2016 г.От ищцата е снет сравнителен материал – подпис относно назначената по досъдебното производство графологична експертиза на 09.VI.2016 г.,така и от друга свидетелка Е.Д..

          Съобразно свидетелство за съдимост  от 06.ХII.2016 г. З.В. е осъждана по НОХД356/2006 г. на РС-Димитровград с решение №341/13.VII.2006 г. в сила от 21.ХII.2006 г. за престъпление по чл.311 ал.II. вр. ал.I от НК,като на основание чл.78А от НК е наложена административно наказание.Също така е осъждана по НОХД102/2009 г. с присъда №20/11.ХI.2010 г. на РС-Първомай за престъпление по чл.209 ал.I от НК вр. с ал.II и е осъдена на наказание лишаване от свобода за срок от една година,чието ефективно изтърпяване е отложено за изпитателен срок от три години.

          С постановление от 17.II.2017 г. РП-Ивайловград,в сила от 04.III.2017 г. прекратява ДП №67/2016 г.,образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.209 ал.II вр. с ал.I от НК и отделя материали от дознанието,касаещи извършване от З.Д. на престъпление по чл.316 от НК.

          Свидетелката Любомира Кирилова М. установи пред съда,че ищцата я познава от 20 години,като завела настоящия иск защото я разследвали.В края на 2016 г. Д. се обадила на свидетелката ,като й казала,че получила призовка с голяма вероятност да й повдигнат обвинение за измама в големи размери.Била много притеснена,не говорела.В последствие й споделила,че ставало дума за случай отпреди 9 години относно относно подадена жалба по повод смъртта на някакво момче и обезщетение за това.Момчето било син на колежка на свидетелката  в съда.Нейната колежка получила обезщетение от застрахователя, а съпругата на загиналия-Елисавета потърсила ищцата като адвокат за да получи и тя обезщетение и в крайна сметка си го взела.Притеснявала Д. се от повдигане на обвинението,от това,че ще се задълбочи и влошаването на отношенията с брат й-съдия в РС-Димитровград.Започнала да вдига кръвно,изпадала в депресия.

Правни съображения

 

          Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.2 ал.I т.3 от ЗОДОВ от З.Д. против Прокуратурата на Република България е доказан по основанието си.Безспорно се установи в хода на проведения процес,че същата е била обект на наказателно производство,което е прекратено на досъдебната си фаза поради липса на установено извършено от нея престъпление.

          Досъдебното производство №67/2016 г. на ОДМВР-Хасково е образувано против неизвестен извършител,водено е против такъв и е прекратено против такъв.Ищцата не е привличана по никакъв начин като обвиняемо лице по това досъдебно производство и е участвала в него като свидетел.Преценено обаче по съществото и предмета си,то е водено именно с цел установяване на извършено от нея престъпление от общ характер.за това,че през месец ноември 2007 г. в гр.Димитровград с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага е използвала заблуждението  и неосведомеността на Е.К.Д. от с.Брод,Хасковска област и с това й причинила имотна вреда-престъпление по чл.209 ал.II вр. с ал.I от НК.Самото производство е обосновано със събраните достатъчно данни от водената преписка №473/2015 г., образувана по изложение на Е.Д. в което директно се сочи за извършител на престъпления от общ характер измама и присвояване именно З.Д..Досъдебното производство е водено изцяло в насока проверка на изведените твърдения в сигнала на Д.,вкл. и разпитите като свидетел на нея и на Д. и очната ставка между двете.В самото прекратително постановление на досъдебното производство изрично прокурорът е посочил,че акта му е обоснован с обстоятелството,че в хода на разследването не са установени данни за извършено от З.Д. престъпление по чл.209 от НК,а не от някакъв неизвестен извършител.Очевидно е ,че както преписката,така и досъдебното производство са били с предмет установяване на наказателно релевантно поведение на ищцата относно визираното престъпление от общ характер.Поради това е без значение,че същата формално не е била привлечена като обвиняемо лице,тъй-като действията по разследването по същество са били насочени против нея. Употребеният  в чл.2 ал.I т.3 от ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление" трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие производството е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществена именно хипотезата  на тази норма. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение.В тази насока е постоянната практика на ВКС,обективирана в редица решения сред които и Решение № 1200 от 2.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3517/2007 г., III г. о., Решение № 187 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1215/2011 г., III г. о., ГК; Решение № 341 от 5.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 425 от 1.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3143/2015 г., IV г. о., ГК.

Така е изпълнена хипотезата на чл.2 ал.I т.3 от ЗОДОВ,което предпоставя овъзмездяване на претърпените от З.Д. неимуществени вреди,пряка последица от воденото наказателно дело.Трябва следователно да се очертае техния обхват ,за да могат същите да бъдат обезщетени в режима на чл.52 от ЗЗД.

Безспорно е,че ищцата е знаела ,че това досъдебно производство се води  в насока установяване на извършено от нея престъпление от общ характер за точно изведено нейно поведение,различно от това по водените против нея други наказателни производства.

Това знание в общия случай не е свързано с приятни емоции.Така е и по настоящото дело.Д. е давала обяснения още по полицейската преписка,преди образуване на досъдебното производство,където узнала за подадения конкретен сигнал срещу нея , който е станал и повод за участието в тази процедура.Като свидетел ищцата е разпитана вече на досъдебното производство на 09.VI.2016 г. и е участвала в очна ставка като свидетел със свидетелката Е.К.Д. на 09.ХII.2016 г.От ищцата е снет сравнителен материал – подпис относно назначената по досъдебното производство графологична експертиза на 09.VI.2016 г.,така и от друга свидетелка Е.Д..Следователно към момента на образуване на досъдебното производство и в хода на цялото му развитие ищцата е знаела,че то се води против нея,макар че не е привлечена като обвиняемо лице и е участвала само като свидетел.Знанието,че срещу нея се води наказателно производство винаги е съпътствано с негативни преживявания-от една страна от очакването същото да се развие и да доведе до привличането й като обвиняем и в последствие подсъдим,от друга страна-от самото участие в процесуалните действия. Свидетелката Л.М. изведе,че тези негативни преживявания особено се засилили в края на 2016 г.,когато Д. била призована по това дело в гр.Хасково.Същата вече очаквала да придобие статута на обвиняема към този момент с всички последици за нея,въпреки,че била невинна.Започнала да вдига кръвно,изпадала в депресии,крещяла.Притеснявала се,че това дело още повече ще влоши отношенията с брат й.Безспорно това са отрицателни преживявания свързани с конкретно воденото досъдебно производство,които се усилили в края на 2016 г.,по начина описан от М.. Същите обаче не са довели до трайна промяна в начина на живот на Д.,не са обусловили в тежка и непоправима степен начина й на живога и житейските й избори и решения,те не са продължили и значително време.Самото досъдебно производство е продължило десет месеца,а описаните по интензивни  негативни преживявания от свидетелката ищцата е търпяла за значително по кратко време-от края на 2016 г. до датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на делото-04.III.2017 г.Тогава за същата е било и най вероятно да промени статута си от свидетел на обвиняем.От образуването на досъдебното производство-09.V.2016 г. до края на тази година няма данни за отрицателните емоции на Д.,поради което и следва да се приеме,че те са били от вида на описаните от свидетелката,но в по-лека форма.Както се посочи участието внаказателно производство за престпъление от общ характер,за което се знае,че се води против нея обективно предизвиква негативни преживявания. Следва да се има предвид и че ищцата не е била обект на процесуална принуда,участвала е само  в три процесуални действия-разпит,очна ставка и вземане на образец от подпис.Освен обсъдените по-горе факти,другите твърдени в исковата молба обстоятелства,с които се обосновава претенцията, не се доказаха. Следва да се има предвид и че към периода на исковата претенция ищцата е била два пъти осъждана по наказателни дела,които обстоятелства са предпоставки за значително по тежки за нея отрицателни преживявания,от колкото воденото и прекратено процесно досъдебно производство.

          Конкретното измерение на водещия принцип на справедливостта меродавен при извеждане величината на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД по настоящото дело е 2 000 лева. Съгласно ППВС № 4/64 г. за обобщаване практиката за определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане справедливостта  по чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. Обезщетението трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, така, че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките-по-ниско.

 В настоящия случай за установяване на действителния размер на неимуществените вреди съдът отчита претърпените от ищцата морални страдания от конкретно прекратеното досъдебно производство, продължителността на същото, личностните качества на ищеца, общественото му положение и отражението на образуваното срещу него наказателно производство в бита.

Определеният размер от 2 000 лв., според съда е достатъчен за да възмезди претърпените от ищеца притеснения в личния и професионалния му живот, както и да компенсира претърпените  отрицателни емоции, преживяно напрежение, нервност и тревожност, които е следвало да превъзмогва.

Съобразно изложеното и на основание чл.4 от ЗОДОВ вр. с  чл.52 от ЗЗД адекватното и справедливо обезщетение на претърпените от страна на ищцата преки и непосредствени  неимуществени вреди следва да намери остойностен израз в сумата от 2 000 лв. Тези размери  на обезщетение на неимуществените вреди са адекватни на действително преживените от ищеца отрицателни емоции, и са обективен израз и конкретно проявление на справедливостта спрямо процесния случай.

Поради това Прокуратурата на Република България следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сумата в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.III.2018 г . до окончателното изплащане на вземането.Акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД е неоснователна за периода от 01.III.2017 г. до 19.III.2018 г. предвид изтеклата давност по чл.111 б.“В“от ЗЗД. Предявеният основен осъдителен иск по чл.2 ал.I т.3 от ЗОДОВ в останалата му част над 2000 лева до пълния предявен размер от 35 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен, недоказан и противоречащ на правилата на чл.52 от ЗЗД.

Не се отправят искания за разноски.

Водим от изложеното и на основание чл.2 ал.I т.3 от ЗОДОВ вр. с чл.52  и чл.86 от ЗЗД Окръжен съд-Хасково

 

 

Р  Е  Ш  И

 

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на З.В.Д.,*** офис 12  сумата от 2 000-две хиляди лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди,причинени от образуваното и прекратено наказателно производство по ДП №67/2016 г. на ОДМВР-Хасково поради това,че не е извършено престъпление от ищцата,ведно със законната лихва от 19.III.2018 г. до окончателното изпащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказни предявеният от З.В.Д.,*** офис 12   против Прокуратурата на Република България иск за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди за частта на горницата над присъдената сума от 2 000 лева до пълния предявен размер от 35 000 лева и предявения иск за изплащане на законна лихва върху главницата от 01.III.2017 г. до 19.III.2018 г.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжавване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд-Пловдив

 

 

 

 

Съдия