Р Е Ш Е Н И Е
№ VIII-942 02.06.2015г. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на дванадесети май две хиляди и петнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина
Кърпичева-Цинцарска
секретар С.Д.
като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска
гр. дело № 6303 по описа на БРС за 2014г.
Производството
е образувано по повод искова молба от В. Д.А., с ЕГН **********, с адрес:***,
със съдебен адрес: гр. Бургас, ж. к. С, бл. 126, вх. А, ет. 3, офис 6 и 7,
Правна кантора „И ЕЛ СИ” ЕООД срещу „Т.Д БУРГАС” ООД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, Производствената площадка на „Л.Н Бургас” АД.
Твърди се, че страните са били в
трудово правоотношение, прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса
на труда. Твърди се, че ответникът дължи на ищеца неизплатени суми съгласно КТ.
В проведеното съдебно заседание на 12.05.2015г. е прието изменение на част от
предявените искове, като от „Т.Д БУРГАС” ООД се претендират следните суми:
1. Да осъдите ответника да
ми заплати сумата от 410,16 лева, незаконосъобразно удържана от трудовото ми
възнаграждение за месец юли 2014г., ведно със законната лихва от момента на
осъществяването на удръжката до предявяваме на исковата молба-02.09.2014г.
2. Да осъдите ответника да ми заплати
обезщетение на основание чл. 221 ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение за период от 30 дни, а именно 2003,60 лева, ведно със законната
лихва
от момента на прекратяването на трудовото ми правоотношение.
3. Да осъдите ответника да ми заплати разликата между
заплатения и дължимия извънреден труд за периода от м. 07.2011 г. до м. 08.2014
г. в размер на 1 807,44 лева, ведно със законната лихва от момента на
възникване на увеличението за извънреден труд.
4. Да осъдите ответника да ми заплати дължимото обезщетение
за 6 /шест/ дни неползван платен годишен отпуск за 2014г. в размер на 522,66
лева, ведно със законната лихва от датата на предявяваме на исковата
молба-02.09.2014г.до изплащането на вземането.
Претендирате се разноски по делото.
По
делото в срок е постъпил отговор на исковата молба, като се оспорват
предявените претенции. Ответникът твърди, че не са били налице предпоставките
на чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда за прекратяване на трудовия договор
на работника, тъй като фирмената политика на работодателя е плащането на
заплатата на работниците да става на до 25-то число на месеца, следващ месеца
на полагане на труд и в този смисъл няма забавяне на плащането на трудовото
възнаграждение на работник за м. юли 2014г. Твърди се, че обстоятелството, че
работникът е прекратил трудовото правоотношение без предизвестие, без да е
налице основанието на чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, не му дава
право да претендира обезщетение за неспазено предизвестие, тъй като се стига до
злоупотреба с право. Работодателят счита за недоказан иска за заплащане на
трудово възнаграждение за извънреден труд, тъй като не се установява такъв да е
положен от работника. По отношение на претенцията за плащане на неизплатен
пълно трудово възнаграждение на работника за м. юли 2014г., работодателят счита
иска за неоснователен. Твърди се, че същият е удържал законосъобразно от
работната заплата на работника сумата от 401 лева, тъй като поради осъществено дисциплинарно
нарушение от работника, на същия е наложена глоба в посочения размер.
По
делото са предявени насрещни искове от ответника. Предявените от „Т.Д БУРГАС”
ООД насрещни искове са с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 63, ал.
4 от КТ, а именно за констатиране, че не
са били налице предпоставките за прекратяването на трудовия договор на
работника на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда и за осъждане
на работника да плати обезщетение за неспазено предизвестие и да заплати
извършени от работодателя разходи за неговата квалификация. По отношение на
втория от предявените насрещни претенции, се твърди, че между работодателя и
работника е налице сключен неформален договор за квалификация на работника за
сметка на работодателя. Твърди се, че съгласно уговореното между страните по
същия, при прекратяване на въпросния договор, работникът следва да заплати на
работодателя разходите, които са направени за неговата квалификация. С оглед на
което се иска осъждането на ищеца да заплати на ответника сумата от в размер на
1 050 лева, представляваща направени от работодателя разходи за
квалификация на работника, които по пера са както следва: такса за обучение,
съгласно фактура номер 223/08.11.2010г.-380 лева; участие в курс, съгласно
фактура номер 3778/18.11.2013г -300 лева; командировъчни, съгласно командировъчна заповед
номер 75-72 лева и командировъчни, съгласно командировъчна заповед номер 80-297,15
лева.
По делото е постъпил писмен отговор по насрещните претенции, в който същите се оспорват като неоснователни. Твърди се, че при прекратяване на трудовия договор на работника е била налице хипотезата на чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда, следователно на работодателя не се дължи обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ. Твърди се, че неоснователно се претендира възстановяване от работника на средства, платени от работодателя за неговата квалификация, тъй като задължение на работодателя е да осигурява условия за поддържане и повишаване на професионалната квалификация на работниците и служителите.
След запознаване със становището на страните по делото, като разгледа събрания по делото доказателствен материал и съобрази приложимите нормативни разпоредби, съдът намира за установено следното:
Съдът
намира за безспорно доказано по делото, че страните са били в трудово
правоотношение, което е прекратено на 18.08.2014г., след получено от ответника
и работодател заявление от работника и ищец с правно основание чл. 327, ал. 1,
т. 2 от Кодекса на труда. На лист 10 от делото е налично въпросното заявление
до работодателя, надлежно входирано в деловодството на ответника, което безспорно
установява стигането до знанието на работодателя, че работникът прекратява
трудовия си договор на посоченото основание, а именно поради неизплатено
трудово възнаграждение за м. юли 2014г. и неплащане на осигурителни и здравни
вноски за м. юли 2014г. Твърдението на работодателя, че е прекратил трудовия
договор на работника на посочено основание, а именно чл. 327, ал. 1, т. 2 от
Кодекса на труда, само поради факта, че му е извършена проверка от Инспекцията
по труда, в резултат на която са му са дадени предписания в тази насока, е
правно ирелевантно. Това е така, защото до прекратяване на трудовите
правоотношения между страните, се е стигнало посредством изразената от
работника воля в тази насока, обективирана в заявлението с вх. номер 159/18.08.2014г.,
което стигнало до знанието на работодателя на въпросната дата. Неоснователно е
твърдението на работодателя, че не са били налице предпоставките по закона, за
да може работникът да направи законно волеизлявление за прекратяване на трудовите
правоотношения на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. Видно от
цитираната разпоредба, работникът или служителят може да прекрати трудовия
договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на
трудовото възнаграждение или на обезщетение по Кодекс на труда или по
общественото осигуряване. От изготвеното по делото основно заключение по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза и от представеното извлечение от
картова сметка на работника на лист 167 от делото, съдът установява, че действително
е налице забавяне в плащането на работната заплата на ищеца за м. юли 2014г.,
тъй като плащането е станало на 19.08.2014г. Видно от приложеното по делото част
от трудово досие на ищеца, по силата на допълнително споразумение номер 9 от
01.03.2005г. към трудовия договор между страните, същите са уговорили, че
плащането на трудовото възнаграждение на работника се изплаща ежемесечно, на
едно плащане. Така с т. 7 на цитираното споразумение се е изменило по-рано
уговореното от същите с трудовия договор, че заплата се изплаща ежемесечно на
две равни плащания пред петнадесет дни. С оглед цитираното съдържание на
споразумение номер 9 от 01.03.2005г. към трудовия договор между страните, съдът
приема, че на работника се дължи плащане на заплатата в края на текущия месец,
в който е престиран труд. Коментираната от експерта заповед номер
13/22.02.2014г. на представляващия ответното дружество, не променя становището
на съда, кога се дължи заплатата на ищеца, тъй като същата нарушава
разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от КТ, която предвижда забрана за едностранна
промяна на трудовото правоотношение. Сключвайки трудов договор, работодателят и
работникът уговарят в същия основните клаузи на същия, изброени в чл. 66 от КТ,
сред които е и начина на изплащане на трудовото възнаграждение. Изменението на
тази клауза от трудовия договор следва да бъде по взаимно изразено от страните
писмено съгласие. По делото няма твърдения и доказателства, страните да са
постигнали съгласие, че плащането на трудовото възнаграждение на работника ще
става до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд, в какъвто
смисъл е заповед номер 13/22.02.2014г., следователно между страните е действаща
уговорената клауза с допълнително споразумение номер 9 от 01.03.2005г., съгласно
която, плащането на трудовото възнаграждение на работника, става ежемесечно, на
едно плащане. Следователно заплатата на ищеца за м. юли 2014г. е следвало да
бъде платена до 31.07.2014г. Както вече беше споменато, работодателят е платил
същата на 19.08.2014г., следователно безспорно към датата на входиране на заявлението
на работника, че прекратява трудовия си договор поради неплащане на въпросната
заплата, а именно към 18.08.2014г., е имало такава забава. С оглед на което и
безспорно е налице хипотезата на забавено плащане на заплатата на ищеца за м. юли
2014г. и са били налице предпоставките на чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на
труда, същият да прекрати трудовия ди договор на 18.08.2014г.
С оглед така приетата за доказана фактическа обстановка, по конкретно предявените искове съдът намира следното:
-по предявената от В. Д.А., с ЕГН **********, с ЕГН **********
претенция за неизплатен извънреден труд, която е с правно основание чл. 262, ал. 1 във вр. чл. 57, ал. 1 от Кодекса на труда във вр. чл. 47 от КТД 2013г. и 2013-2014 год. и лихва
за забава върху същото с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Видно от изложеното в исковата молба, ищецът твърди, че не му е изплатен в пълен размер полагащото му се възнаграждение за положен от него извънреден труд. Така предявената претенция е допустима и основателна. От извършената по делото основа експертиза се установи, че за посочения период от м. юли 2011г.-м. май 2014г. при работодателя има отчетен положен от работника извънреден труд, който обаче е начислен и изплатен. По делото обаче се установи, че работникът е член на Синдикат на българските нефтохимици ”Лукойл” и като такъв се ползва от уговореното в колективен трудов договор от 2011г. /действал по изрично допълнително споразумение и през 2012г./, 2013г. и 2014г. и по-конкретно от уговореното в чл. 47 от цитираните договори относно размера на дължимото на членове на синдиката възнаграждение за положен извънреден труд.. Съгласно цитираната разпоредба на КТД и предвид изготвеното допълнително заключение на вещото лице, се констатира, че за положените часове извънреден труд от ищеца му се полага възнаграждение в размер на 6 615,59 лева или с 1807,44 лева повече от заплатеното му такова от ответника. Вещото лице К. е обяснила в съдебно заседание, че разликата в определеното възнаграждение за извънреден труд идва от там, че работодателят го е изчислявал върху основното трудово възнаграждение без класа за прослужено време, докато по КТД изчислението следва да бъде направено като се прибави и класа за прослужено време. Предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от КТ, която предвижда, че колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация - страна по договора и след като по делото се установи, че ищецът е член на синдиката, подписал действалите през посочените години колективни трудови договори, то безспорно същият се ползва от конкретната разпоредба в тях за начин на заплащане на извънредния труд. Следователно за посочения период на същия се полага извънреден труд в размера, изчислен по КТД или в размер на 6 615,59 лева. Ответникът му е платил възнаграждение за извънреден труд в размер на 4 808,15 лева и следователно му дължи доплащане в размер на 1 807,44 лева. В този размер е предявената претенцията от ищеца за неизплатен извънреден труд, която като основателна и доказана следва да бъде уважена.
Като недоказан
следва да бъде отхвърлена претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
претендираното неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд. Видно е, че
ищецът е претендирал извънреден труд за периода от м.
07.2011 г. до м. 08.2014 г. в размер на 1 807,44
лева, ведно със законната лихва от момента на възникване на увеличението за
извънреден труд. Търсената законна лихва за посочения начален момент на периода
до датата на завеждане на исковата молба в съда-02.09.2014г. има характер на
лихва за забава. Ищецът обаче нито има твърдения, нито доказа, кога е изпаднал
в забава работодателя по отношение на въпросното плащане, нито доказа период и
размер на въпросната мораторна лихва. Няма пречка съдът да присъди търсената
законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до изплащане на
възнаграждението за извънреден труд.
-по предявената от В. Д.А., с ЕГН **********, с ЕГН ********** претенция
за неизплатено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ
Така предявената главна претенция е допустима и основателна. От изготвената съдебно-икономическа експертиза се установи, че към датата на прекратяване на трудовия договор на ищеца, същият е имал право на 6 работни дни платен годишен отпуск, които същият не е ползвал. Предвид на невъзможността този отпуск да се ползва, с оглед прекратените правоотношения между страните, работникът има право на парично обезщетение за неползваните дни отпуск, които вещото лице е изчислило съобразно закона на сумата от 522,66 лева. Искът по чл. 224, ал. 1 от КТ е предявен в този размер, поради което и като основателен и доказан следва да бъде уважен.
-по предявената от В. Д.А., с ЕГН **********, претенция за неизплатено обезщетение
по чл. 221 ал. 1 от КТ и лихва за забава върху същото с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
Съгласно
цитираната разпоредба, при прекратяване на трудовото правоотношение от
работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3
и 3а работодателят му дължи обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при
безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при
срочно трудово правоотношение. Както вече беше споменато по-горе съдът приема,
че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено именно по реда на чл. 327,
ал. 1, т. 2 от КТ, без отправено предизвестие, следователно на ищеца се дължи
обезщетение на посоченото основание, тъй като са налице предпоставките за това,
предвидени в закона.
Основателно е искането за присъждане
на мораторна лихва за дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ.
За да бъде вземането изискуемо работодателят следва да бъде поканен да плати
въпросното обезщетение. Тази покана е направена от ищеца със заявление му за
прекратяване на трудовия договор. От датата, следваща, датата на получаване на
въпросното заявление-18.08.2014г., ответникът е в забава по отношение на това
си задължение, като няма доказателства да го е платил до датата на предявяване
на исковата молба-02.09.2014г. Следователно за посочения период 19.08.2014 год. до 01.09.2014
год. се дължи лихва за забава в размер на законната, която съдът
изчислява чрез http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html в размер на 7,82
лева , в който размер се следва
да му бъде присъдена на ищеца.
-по предявената от В. Д.А.,
с ЕГН **********, претенция за
неизплатено пълно възнаграждение за м. юли 2014г., като неоснователно му е
удържана сумата от 410,16 лева и лихва за забава върху същото с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
От изготвената по делото експертиза, от представената на лист 311 от делото заповед и с оглед отговора на исковата молба, съдът констатира, че делото не се спори относно факта, че работодателят не е изплатил на работника цялото му дължим възнаграждение за м. юли 2014г. Работодателят твърди, че е наложил на работника дисциплинарно наказание-глоба, която му е удържана от заплатата. Волята му в този смисъл е обективирана в заповед номер 28/07.08.2014г.
Съдът намира така предявената претенция за допустима и основателна, като е безспорно установено, че работодателят не е изплатил на работника цялата дължима му заплата. Неоснователно е възражението на ответника, че удържаната сума от работната заплата на ищеца представлява наложено му дисциплинарно наказание. В чл. 188 от КТ са изчерпателно изброени предвидените по закон дисциплинарни наказания, сред които не съществува такова като глоба или имуществена санкция. Следователно няма как с посочената заповед работодателят да е наложил подобно наказание. Ако работодателят е считал, че работникът му е нанесъл някакви имуществени вреди по повод на работата, същият е разполагал с възможността да търси ограничена или пълна имуществена отговорност от същия. По делото няма твърдения и доказателства да има реализирана такава отговорност от работодателя и следователно същият без основание е удържал част от заплата на работника и му дължи плащане на същата.
Предявен
е акцесорен иск за присъждане на мораторна лихва в размер на законната върху
неизплатената част на трудовото възнаграждение на ищеца за м. юли 2014г, като
за начален момент е посочена датата на удържане на сумата. От факта, че
заплатата на ищеца за този месец е изплатена на 19.08.2014г., то начален момент
на предявената претенция е именно тази дата до датата на предявяване на
исковата молба. Следователно за посочения период 19.08.2014 год. до 01.09.2014 год. се
дължи лихва за забава в размер на законната, която съдът изчислява чрез http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html
в размер на 1,60 лева ,
в който размер се следва да му бъде присъдена на ищеца.
-по предявения от „Т.Д БУРГАС” ООД, ЕИК *
насрещен иск срещу В. Д.А., с ЕГН ********** за неизплатено обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, а
именно такова за неспазено предизвестие за прекратяване на трудовия договор от
работника.
Така предявената претенция е допустима, но неоснователна. Съгласно цитираната разпоредба, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Както вече беше споменато по-горе, в хипотезата на прекратяване на трудовия договор от работника, същият изобщо не дължи предизвестие на работодателя, така че няма как да му дължи и обезщетение за неспазването на такова.
-по предявения от „Т.Д БУРГАС” ООД, ЕИК *
насрещен иск срещу В. Д.А., с ЕГН ********** за дължима от работника сума за платена му от
работодателя квалификация
Така предявената претенция е допустима, но неоснователна. Работодателят е конкретизирал така предявения от него иск, като е посочил, че между страните е сключен изричен договор, уреждащ въпросната квалификация на работника, плащането на същата от работодателя и връщане на така платеното от работника при прекратяване на договора. По делото не се събраха никакви доказателства установяващи твърденията на ищеца по насрещния иск, че има постигнати такива договорки между него и ответника, следователно неоснователно се претендират направените от работодателя разходи за квалификация на работника.
-относно разноските по делото
Предвид
основателността на исковете на В. Д.А., с ЕГН ********** и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, същият има право на направените по делото разноски в размер на 1
146 лева, съгласно представения списък на разноските.
Предвид
неоснователността на исковете на „Т.Д БУРГАС” ООД, ЕИК *, на същото не се
дължат разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Т.Д БУРГАС” ООД, ЕИК * следва да заплати по предявените и уважени искове сумата от 352,43 лева, тъй като при предявяването им работникът е освободен от заплащане на държавни такси.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Т.Д БУРГАС” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Производствената площадка на „Л.Н Бургас” АД да заплати на В. Д.А., с ЕГН **********, с адрес:***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ж. к. С, бл. 126, вх. А, ет. 3, офис 6 и 7, Правна кантора „И ЕЛ СИ” ЕООД сумата от 522,66 /петстотин двадесет и два лева и шестдесет и шест стотинки/ лева, представляваща дължимо обезщетение за 6 дни неползван отпуск за 2014г., ведно със законна лихва върху сумата от 02.09.2014г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА „Т.Д БУРГАС”
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
Производствената площадка на „Л.Н Бургас” АД да заплати на В. Д.А., с ЕГН **********, с адрес:***, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ж. к. С, бл. 126, вх. А, ет. 3, офис 6 и 7, Правна кантора „И ЕЛ СИ”
ЕООД сумата от 2 003,60 /две
хиляди и три лева и шестдесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение
по чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда, ведно със законна лихва върху сумата от 02.09.2014г. до
окончателното и изплащане и сумата от 7,82 /седем
лева и осемдесет и две стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва върху това обезщетение
за периода 19.08.2014г. до 01.09.2014г.
ОСЪЖДА „Т.Д БУРГАС”
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
Производствената площадка на „Л.Н Бургас” АД да заплати на В. Д.А., с ЕГН **********, с адрес:***, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ж. к. С, бл. 126, вх. А, ет. 3, офис 6 и 7, Правна кантора „И ЕЛ СИ”
ЕООД сумата от 410,16 /четиристотин
и десет лева и шестнадесет стотинки/ лева, представляваща неизплатена
част от дължимо трудово възнаграждение за м. юли 2014г., ведно със законна
лихва върху сумата от 02.09.2014г.
до окончателното и изплащане и сумата от 1,60
/един лев и шестдесет стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва върху това
обезщетение за периода 19.08.2014г. до 01.09.2014г.
ОСЪЖДА „Т.Д БУРГАС” ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Производствената площадка на „Л.Н
Бургас” АД да заплати на В. Д.А., с
ЕГН **********, с адрес:***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ж. к. С, бл. 126,
вх. А, ет. 3, офис 6 и 7, Правна кантора „И ЕЛ СИ” ЕООД сумата от 1 807,44 /хиляда осемстотин и седем лева и
четиридесет и четири стотинки/ лева, представляваща неизплатена част от трудово възнаграждение за извънреден труд за периода за периода
от м. 07.2011 г. до м. 08.2014 г., ведно със законна лихва върху сумата от 02.09.2014г. до
окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на мораторна
лихва в размер на законната от момента на възникване
на увеличението за извънреден труд до 01.09.2014г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Д БУРГАС” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Производствената площадка на „Л.Н Бургас” АД насрещен иск срещу В. Д.А., с ЕГН **********, с адрес:***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ж. к. С, бл. 126, вх. А, ет. 3, офис 6 и 7, Правна кантора „И ЕЛ СИ” ЕООД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 888,70 лева, представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда, ведно с лихва за забава от 02.09.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Д БУРГАС” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Производствената площадка на „Л.Н Бургас” АД насрещен иск срещу В. Д.А., с ЕГН **********, с адрес:***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ж. к. С, бл. 126, вх. А, ет. 3, офис 6 и 7, Правна кантора „И ЕЛ СИ” ЕООД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 050 лева, представляваща направени разходи за квалификация на работника съгласно сключен неформален договор за квалификация на работника, която сума по пера е както следва: такса за обучение, съгласно фактура номер 223/08.11.2010г.-380 лева; участие в курс, съгласно фактура номер 3778/18.11.2013г -300 лева; командировъчни, съгласно командировъчна заповед номер 75-72 лева и командировъчни, съгласно командировъчна заповед номер 80-297,15 лева, ведно с лихва за забава от 02.09.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Т.Д БУРГАС” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Производствената площадка на „Л.Н Бургас” АД да заплати на В. Д.А., с ЕГН **********, с адрес:***, със съдебен адрес: гр. Бургас, ж. к. С, бл. 126, вх. А, ет. 3, офис 6 и 7, Правна кантора „И ЕЛ СИ” ЕООД сумата от 1 146 /хиляда сто четиридесет и шест/ лева, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Т.Д БУРГАС” ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, Производствената площадка на „Л.Н
Бургас” АД да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса по
предявените и уважени искове в размер на 352,43
/триста петдесет и два лева и четиридесет и три стотинки/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: В. Кърпичева-Цинцарска
Вярно с оригинала!
С. Добрева