РЕШЕНИЕ
№ 1413
гр. Велико Търново, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ И.А
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ И.А Гражданско дело №
20224110100732 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ
вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че на *****. е настъпило ПТП в с.*****, при
което водачът А М. М, управляващ МПС марка „******, при движение не спазил
необходимата дистанция спрямо движещия се пред него лек автомобил марка „***** и
ударил автомобила в задната му част, като от настъпилото ПТП пострадали водача на лекия
автомобил „**** и неговата дъщеря Г. З.. Излагат се твърдения, че при ПТП-то детето
ударило главата си встрани от вратата на автомобила и след удара имала оплаквания от
главоболие, неспокоен сън, появили се симптоми на повръщане. Предприето било
медикаментозно лечение и консултация с лекар на 11.08.2020г., поради влошаване на
състоянието й. Сочи се, че след ПТП-то детето Г. изпитвало страх от пътуване, нарушения в
апетита, главоболие и тревожност. Сочи се, че към момента на ПТП-то за лекия автомобил
имало сключена застраховка "Гражданска отговорност" в ответното дружество. Излагат се
твърдения, че вина за ПТП-то има водачът на автомобилът, който нарушил правилата за
движение. Ищецът заявява, че до ответника-застраховател е отправена извънсъдебна
претенция за заплащане на обезщетение за претърпените вреди, като получен бил отговор,
че се изискват допълнителни документи, които били представени. Излагат се твърдения, че
застрахователят заплатил сумата 1000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, които
ищецът счита, че не представляват адекватно обезщетение и че към момента състоянието на
детето не се е подобрило и настъпил посттравматичен стрес. С оглед гореизложеното
1
отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да
заплати на малолетното дете Г. А. З., действащо чрез своя баща и законен представител
сумата 2000лв., заявени като частичен иск от 10 000лв. за обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ПТП от 02.06.2020г., ведно със
законната лихва, считано от 29.04.2021г. до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявения като частичен иск по размер, по съображения изложени в
отговора на исковата молба. Не оспорва застрахователното правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“. Не оспорва възникналото ПТП в срока на действие на
застраховката. Заявява, че е изплатил обезщетение в размер на 1000лв., като счита, че не
дължи обезщетение в по-висок размер. Твърди, че няма данни за травматични увреждания
на детето в резултат от ПТП-то. Счита претендираното обезщетение за завишено по размер
спрямо претърпените болки и страдания. Отправя искане за отхвърляне на исковата
претенция. Претендира разноски.
С протоколно определение от 16.09.2022г., съдът по искане на ищеца е допуснал
изменение на размера на предявения частичен иск за обезщетение за неимуществени вреди
от 2000лв. на 9000лв., претендирани като част от сумата 10 000лв.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На *****, при управление на автомобил марка „****, А МИ. М не спазва
необходимата дистанция спрямо движещия се пред него лек автомобил марка „М“ модел
„К“, с рег.****, управляван от А. З. и удря движещия се пред него лек автомобил в задната
част, при което е пострадал водачът на лекия автомобил и неговата малолетна дъщеря Г. З.,
пътувала в автомобила.
Мястото на ПТП е посетено от служител на РУ **** и е съставен констативен
протокол, в който са описани участниците в ПТП-то и настъпилите материални щети, както
и механизма на реализиране на ПТП.
Представен е амбулаторен лист за извършен медицински преглед на детето Г. З., на
17.08.2020г., видно от който на детето е поставена диагноза „*****“. В амбулаторния лист е
посочено, че при ПТП-то от ****. детето е ударило главата си встрани на вратата и за около
две седмици е имала оплаквания от неспокоен сън и главоболие.
Не е спорно, че за автомобил „****, е бил сключен в ответното дружество договор за
застраховка "Гражданска отговорност", обективирана в застрахователна полица №*****,
валидна до ****.
По делото е представен заверен препис от претенция от А. С. З., в качеството му на
баща и законен представител на детето Г. З. до застрахователя с искане за изплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, отправена на 29.04.2021г. и отговор на молбата, с
който са изискани документи във връзка със заведената щета. Видно от писмените
2
доказателства от страна на застрахователя е определено и изплатено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000лв. на 16.07.2021г.
От заключението на допусната по делото съдебно-психологическа експертиза се
установява, че вследствие преживяното ПТП при детето Г. са настъпили последици
характерни за хора преживяли травматични ситуации, които детето преживява като
негативни. Според вещото лице, детето Г. е преживяла продължителен във времето
емоционален и психически стрес. При детето са констатирани патологични притеснения и
страхове относно заболяване на тялото и медицински интервенции свързани с тялото,
тревожност, безпокойство, страх, несигурност. Вещото лице е посочило, че физиологичните
промени при детето настъпили вследствие преживяното ПТП са отшумели в рамките на
няколко месеца след събитието, а психо-емоционалните последици не са преодолени от
детето към момента на изготвяне на заключението. Вещото лице е констатирало, че две
години след инцидента интензитета на травматичните преживявявания при детето е висок,
като се констатира безпокойство и тревожност по отношение последиците от претърпяното
от нея и от баща й при ПТП-то.
Изслушана в съдебно заседание, майката на детето разказа, че на 02.06.2020г. мъжът
й се обадил по телефона, като й съобщил, че са ударили автомобила им и я извикал да дойде
на мястото, за да вземе детето Г.. При идването бащата казал, че детето си ударило главата
леко. Детето нямало видими наранявания и затова не отишли до болницата. Детето пътувало
на предната седалка, но било в детско столче. Майката каза, че около ден, два след ПТП-то
детето започнало да се оплаква от болки в главата, да повръща, имало малко температура, не
можела да спи няколко нощи. Състоянието преминало за около седмица. Но впоследствие
настъпила промяна в детето- започнало да се притеснява, докато пътуа в кола, да се върти,
станала неспокойна. Изслушан в съдебно заседание бащата на детето разказа за механизма
на ПТП-то. Заяви, че детето Г. пътувало до него, била в детско обезопасително столче.
Непосредствено след ПТП-то детето нямало видими наранявания, а само малко зачервяване
на челото. Около два дни след ПТП-то детето получило главоболие. Бащата разказа, че
детето изпадало в паника, когато се налагало бащата да си пие лекарствата, имало период,
през който искала да стои само при него, не му давала да заспива и когато го виждала да спи,
започвала да плаче.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предмет на настоящото производство е пряк иск срещу застраховател, с правно
основание чл.432 ал.1 от КЗ с претенция за обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане, причинени от водач на застраховано при ответника МПС. Съгласно
цитираната разпоредба увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на
причинителя на вредата, като с договора за застраховка «гражданска отговорност»
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността
на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
3
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка «гражданска
отговорност», между прекия причинител на вредата и застрахования. Наред с това следва да
са налице и предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за обезщетяване на причинените вреди.
Предявеният иск е допустим. Съгласно разпоредбата на чл.380 ал.1 от КЗ вр. чл.412
от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Отправянето на извънсъдебна
застрахователна претенция по чл.380 ал.1 от КЗ е специална предпоставка за допустимост
на иска срещу застрахователя. В конкретния случай, видно от писмените доказателства е
отправена до ответното застрахователно дружество извънсъдебна претенция за
обезщетяване на неимуществени вреди претърпени от малолетното дете Г. З., вследствие на
соченото ПТП. След като е спазено изискването на горецитираната разпоредба от КЗ,
исковата претенция, предявена по съдебен ред за обезщетение за неимуществени вреди се
явява допустима.
Разгледан по същество, за искът за обезщетение на вреди, съдът намира следното:
Безспорно, от събраните по делото доказателства се установи, че на **** е настъпило
ПТП, в резултат на което малолетното дете Г. А. З., която към посочената дата е била на
*** години, е претърпяла психически стрес. Механизмът на ПТП-то, вредите и причинната
връзка между тях се установяват от приетите по делото писмени доказателства и от
заключението на приетата по делото съдебно-психологическа експертиза. Съдът намира, че
от събраните по делото доказателства се установиха всички предпоставки на деликтната
отговорност на деликвента А М. М, а именно противоправно поведение, вреди, причинна
връзка между противоправното поведение и вредите, вина. Противоправното поведение на
М се изразява в несъобразяване с правилата за движение от негова страна, който
управлявайки МПС Ф****, допуска да се реализира удар в задната част на движещия се
пред него лек автомобил марка „****, управляван от бащата на малолетното дете Г., като
при възникналото ПТП са причинени вреди. Противоправното поведение на деликвента и
механизма на ПТП се доказват от приложения като доказателство по делото констативен
протокол от ПТП, събраните гласни доказателства. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД
вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното. В хода на
настоящото производство ответникът не ангажира доказателства за обстоятелства, които да
изключват или ограничават вината на застрахованото лице за настъпването на ПТП. Видно
от изложеното в отговора на исковата молба ответникът не оспорва горепосочените
обстоятелства.
По делото не е спорно и от представените доказателства се установи наличие на
застрахователно правоотношение по застраховка "гражданска отговорност", сключена
между деликвента и ответното застрахователно дружество, валидна към момента на ПТП от
4
****. При това положение и по силата на чл.432 ал.1 от КЗ е налице основание за
ангажиране на отговорността на застрахователя за обезщететяване на вредите причинени от
деликвента. Съгласно общите принципи на чл.45 от ЗЗД и чл.51 от ЗЗД ответникът е длъжен
да обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение за неимуществени вреди по реда
на чл.52 от ЗЗД, по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятно отражение върху увреденото лице, като се вземе предвид степента и
тежестта на увреждането. В конкретния случай, съдът намира, че събраните по делото
доказателства сочат на извод, че при детето Г. З., което е пътувало в лекия автомобил
управляван от баща й, в резултат от настъпилото ПТП е претърпяло психически стрес, който
се е развивал месеци след ПТП-то. От заключението на съдебно-психологическата
експертиза, неоспорено от страните по делото, е видно, че ПТП-то се е отразило
неблагоприятно върху психическото състояние на детето в емоционален и поведенчески
аспект. Вещото лице е достигнало до извод, че детето Г. е преживяла продължителен във
времето емоционален и психически стрес като участник в процесното ПТП и свидетел на
последствията за физическото и психично състояние на своя баща след катастрофата.
Вещото лице е констатирало при детето патологични притеснения и страхове, силна
тревожност, като интензитета на травматичните преживявания при детето е висок дори две
години след катастрофата и според вещото лице психо-емоционалните последици не са
преодолени при детето и към настоящия момент. Съдът кредитира заключението на
експертизата като компетентно изготвено, пълно и неоспорено от страните. За начина, по
който детето е преживявало последиците от ПТП-то, поведението му в месеците след това,
бяха изслушани и родителите на детето. Майката и бащата на детето казаха, че около два
дни след инцидента детето е станало неспокойно, не можело да спи добре, изпитвало
страхове. Съдът кредитира и техните изявления, тъй като отразяват преки впечатления на
хората, в случая родителите, които са най-близо до детето в неговия живот и които се
грижат за него. Видно от казаното от родителите на детето безспорно е настъпила промяна в
психо-емоционалното състояние на детето, която има връзка с ПТП-то, на което детето
става свидетел. Житейски обяснимо е, че участието в такъв инцидент нанася
психологическа травма, като видно от заявеното от вещото лице справянето с травмите в
човешкия живот е много индивидуално и зависи от личностния ресурс, а детето, на
възрастта на която е, има много малък личностен ресурс само да се справи с последиците на
преживените травматични състояния. Макар и към момента да не са налице данни за
заболявания отключени в резултат на ПТП-то, вещото лице е посочило, че хипотетично е
възможно във времето да се отключат и други заболявания при преживяване на такива
травматични ситуации. Предвид крехката му възраст, това негативно събитие в живота
неминуемо оставя отпечатък в съзнанието му и занапред. Като взе предвид горните
обстоятелства, съобразени с общоприетия критерий за справедливост, съдът намира, че
5
следва да определи размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер от 5000лв.
От тази сума следва да се приспадне изплатеното от застрахователя обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 1000лв., като исковата претенция бъде уважена за сумата
4000лв., като иска за разликата над 4000лв. до претендирания размер от 9000лв.,
претендирани като част от 10 000лв. подлежи на отхвърляне в тази част като неоснователен
и недоказан.
С оглед изричната разпоредба на чл.429 от КЗ застрахователят по застраховка
«гражданска отговорност» дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение от датата на уведомяването от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователната претенеция от увреденото лице, като се вземе най-ранната
от горните дати. В производството по делото не се установи кога и дали застрахованият е
уведомил застрахователя за настъпване на събитието, като са ангажирани доказателства, че
ищцовата страна е предявила застрахователната си претенция на 29.04.2021г., поради което
законната лихва следва да се присъди, считано от 29.04.2021г. до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищцовата
страна следва да бъдат присъдени направени по делото разноски, съразмерно на уважената
част на исковата претенция. Претендираните със списъка по чл.80 от ГПК разноски са:
360лв. за държавна такса, 260лв. за възнаграждение за вещо лице и 1000лв.за адвокатско
възнаграждение. От ответната страна е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, което възражение
съдът намира за основателно. Предвид на това, че производството не е с голяма фактическа
и правна сложност адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано на 800лв.,
съобразен с действащата към заплащането му редакция на чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. При това положение общият размер
на разноските на ищеца възлиза на 1420лв., като в полза на ищцовата страна следва да се
присъди сумата 631,11лв. за разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част на исковата претенция.
Ответникът е претендирал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 370лв., като с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, в полза
на ответника следва да се присъди сумата 205,56лв., за разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ”Д***************“ЕАД, с ЕИК ****, със седалище *********, да
6
заплати на Г. А. З. с ЕГН **********, действаща чрез своя баща и законен представител А.
С. З. с ЕГН **********, двамата с адрес ***** сумата 4 000 лв. /четири хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени от малолетното дете Г. А. З. с ЕГН **********
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от ****., дължими по застраховка
“Гражданска отговорност", по застрахователна полица №******., ведно със законната
лихва върху главницата , считано от 29.04.2021г. до окончателното изплащане, сумата
631,11лв./шестстотин тридесет и един лева и единадесет стотинки/-разноски за държавна
такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената
част на исковата претенция, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди
в частта за разликата над 4000 лв. до претендирания размер от 9000лв./ частичен иск от
10 000лв./, като неоснователен и недоказан в тази част.
Банковата сметка за плащане на парично вземане по осъдителен иск, посочена от
ищеца по реда на чл.127 ал.4 от ГПК е: IBAN: ********************
ОСЪЖДА А. С. З. с ЕГН **********, в качеството му на баща и законен
представител на малолетното дете Г. А. З. с ЕГН **********, двамата с адрес гр.****** да
заплати на ”Д*****“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище ********, сумата 205,56лв.
/двеста и пет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7