РЕШЕНИЕ
№ 662
гр. Бургас, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20212100501425 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по две идентични
по съдържание въззивни жалби, предявени от К. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
бул.,,Х. Д.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. ** и Н. Р. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.,,С. З.“
бл. **-*-**, чрез адв. Сиво Сивов- АК- Сливен, със съдебен адрес: гр. Сливен, к/с ,,Печ“,
ет.3, офис 12 и от В. Р. М., ЕГН **********, чрез адв. Георги Мавродиев-АК-Сливен, със
съдебен адрес: гр. Сливен, ул.,,Граф Игнатиев“ №8, офис 5, срещу Решение №260719 от
14.05.2021г. по гр.д.№5504/2019г. по описа на Районен съд–Бургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд е приел за установено, на основание чл.124,
ал.1 във вр.с чл.422 от ГПК, че ответникът К. П. М., дължи на ищеца ,,Мелон България“
ЕАД следните суми: 7000 лева- главница по Договор за банков кредит №1856/28.11.2006г.,
2157.33 лева- договорна лихва за периода 21.02.2008г.-25.03.2016г., 966.58 лева-
обезщетение за забава за периода 25.03.2016г.-03.08.2017г., както и обезщетение в размер на
законната лихва за забавено плащане на главницата от 7000 лева, начиная от 01.03.2019г. до
окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за
изпълнение№1036/05.03.2019г. по ч.гр.д.№1881/2019г. на Районен съд-Бургас.
Прието е за установено, на основание чл.124, ал.1 във вр.с чл.422 от ГПК, че ответникът Н.
Р. СТ. дължи на ищеца ,,Мелон България“ ЕАД следните суми:7000 лева- главница по
Договор за банков кредит №1856/28.11.2006г., 2157.33 лева- договорна лихва за периода
1
21.02.2008г.-25.03.2016г., 966.58 лева- обезщетение за забава за периода 25.03.2016г.-
03.08.2017г., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на
главницата от 7000 лева, начиная от 01.03.2019г. до окончателното й изплащане, които
вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение№1036/05.03.2019г. по
ч.гр.д.№1881/2019г. на Районен съд-Бургас.
Прието е за установено, на основание чл.124, ал.1 във вр.с чл.422 от ГПК, че ответникът В.
Р. М., дължи на ищеца ,,Мелон България“ ЕАД следните суми:7000 лева- главница по
Договор за банков кредит №1856/28.11.2006г., 2157.33 лева- договорна лихва за периода
21.02.2008г.-25.03.2016г. 966.58 лева- обезщетение за забава за периода 25.03.2016г.-
03.08.2017г., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на
главницата от 7000 лева, начиная от 01.03.2019г. до окончателното й изплащане, които
вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение№1036/05.03.2019г. по
ч.гр.д.№1881/2019г. на Районен съд-Бургас.
Със същото решение, съдът е осъдил тримата ответници да заплатят в полза на ищцовото
дружество сторените в производството по делото съдебно-деловодни разноски.
С въззивна жалба вх.№277572 от 09.06.2021г., подадена от К. П. М. и Н. Р. СТ., чрез адв.
Сиво Сивов- АК- Сливен, се изразява несъгласие с постановения съдебен акт.
Жалбоподателите намират решението на първоинстанционния съд за неправилно и
необосновано. Излагат съображения. Направено е подробно изложение на фактите и
обстоятелствата, свързани с процесния договор за кредит (,,Бизнес овърдрафт“) от
28.11.2006г., сключен между ,,Българска пощенска банка“АД и ЕТ,,Румбфиз- Румен
Манолов“. Посочва се, че с договор за прехвърляне на вземания(цесия) от 21.06.2017г,
сключен между ,,Юробанк България“АД(цедент)-приемник на ,,Българска пощенска
банка“АД и ,,Мелон България“ АД, вземането и правата по договора за банков кредит били
прехвърлени в полза на цесионера. Навеждат се доводи за погасено по давност вземане на
кредитора, на основание чл.110 от ЗЗД. Разиват се подробни съображения за ненадлежно
уводомяване за цесията и настъпилата предсрочна изискуемост на наследника В.М.
(ответник по делото). Твърди се, че след 21.02.2010г., въпреки неизпълнение задълженията
по договора за кредит, кредиторът бездействал. Изразява се несъгласие с изложеното в
мотивите на решението, че до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-
01.03.2019г., не бил изтекъл петгодишният давностен срок. Иска се отмяна на решението на
първоинстанционния съд и отхвърляне на исковите претенции. Претендира се присъждане
на сторените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.
Въззивна жалба вх.№277573 от 09.06.2021г. срещу Решение №260043 от 18.03.2021г. по
гр.д.№743/2020г. по описа на Районен съд- Бургас е подадена от В. Р. М., чрез адв. Георги
Мавродиев-АК-Сливен. С жалбата се изразява изразява несъгласие с обжалвания съдебен
акт, като същата е напълно идентична по съдържание с подадената от въззивниците К. П. М.
и Н. Р. СТ.. Излагат се съображения за неоснователност и необоснованост на атакуваното
първоинстанционно решение и се моли за неговата отмяна. Претендира се присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.
2
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на двете въззивни жалби от ,,Мелон
България“ ЕАД, Въззиваемата страна излага становище за неоснователност на депозираните
въззивни жалби с идентично съдържание, като се оспорват наведените от въззвниците
доводи. На първо място се разиват съображения във връзка с правната природа на договора
за цесия. Навеждат се доводи за действиетлност на процесния договор за прехвърляне на
вземания. Твърди се, че цесията била потвърдена от цедента по надлежния ред, а цедираното
вземане-индивидуализирано. Развиват се съображения относно обявената предсрочна
изискуемост на предоставения кредит и уведомяването на длъжниците (на основание
чл.47,ал.5 от ГПК и чл.44,ал.1 от ГПК). Излагат се аргументи досежно задължението на
цедента да съобщи прехвърлянето на вземането, на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД. Посочва се,
че съгласно константната съдебна практика, уведомяването можело да стане и с връчване на
препис от исковата молба (Решение №123/24.06.2009г.по т.д.№12/2009г. по описа на ВКС,
ІІ-ро т.о.; Решение №137 от 02.06.2015г. по гр.д.№5759/2014г. на ВКС, ІІІ-то г.о.). Навеждат
се доводи в тази насока. Излага се становище във връзка с направеното възражение на
ответниците (въззивници) за погасено по давност вземане. Посочва се, че в хипотезата на
сключен банков кредит, били налице частични плащания по едно общо задължение, поради
което следвало да се приложи общият петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД. Твърди
се, че по отношение началния момент, трябвало да се съобрази разпоредбата на чл.430, ал.1
от ТЗ. Заявява се, че давностният срок за К.М. и Н.С. започвал да тече от 14.01.2019г.(датата
на връчване уведомлението за цесия и предсрочна изискуемост), а за В.М.- от 17.02.2019г.
(след изтичане срока след разлепване от ЧСИ). Иска се потвърждаване на
първоинстанционното решение и отхвърляне двете въззивни жалби като неоснователни.
Претендира се присъждане на юрисконсуртско възнаграждение в размер на 150 лева.
Процесуалните представители на въззивниците поддържат подадените жалби и молят за
отмяна на първоинстанционното решение.
Въззиваемото дружество чрез процесуалния си представител в писмено становище
поддържа подадения отговор
Въззивните жалби са подадени в предвидения от закона срок, отговарят на изискванията на
чл.260 и 261 от ГПК от страни с правен интерес от обжалване на първоинстанционното
решение. Поради това са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като
прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби
на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените пред БРС искове са с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД,
вр.чл.422 ГПК.
На 01.03.2019 г. „Мелон България" ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу В. Р. М., К. П. М. и Н. Р. СТ., в качеството им на
3
наследници на Р. М., за заплащане на сумата от 21 000 лв. – главница, 6472,01 лв. –
възнаградителна лихва и наказателна лихва за периода от 21.02.2008г. до 25.03.2016г. и 2
899,74 лв. – законна лихва за периода от 25.03.2016г. до 03.08.2017г., както и лихвата от
датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, като е посочено, че
паричното вземане е за задължения по договор за банков кредит № 1856/28.11.2006г. ,
сключен между ЕТ „РУМБФИЗ –Румен Манолов“, ЕИК ********* и „Българска пощенска
банка“ АД. След извършена справка в Имотния регистър, било установено, че лицето Р. М. е
починало, като е оставил следните законни наследници: В. Р. М., К. П. М. и Н. Р. СТ.. На
21.06.2017г., между „Юробанк“ АД в качеството й на правоприемник на „Българска
пощенска банка“ АД и „Мелон България“ ЕАД е сключен договор за цесия от 21.06.2017г., с
който банката е прехвърлила своето вземане по договора.
На 05.03.2019г. е издадена Заповед № 1036 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, с която е разпоредено длъжниците В. Р. М., К. П. М. и Н. Р. СТ. разделно и
съобразно квотите си от наследството на заличения ЕТ „РУМБФИЗ –Румен Манолов“, да
заплатят на „Мелон България" ЕАД сумата от общо 30371,75 лв., от които 21 000 лв. –
главница по кредит, 6472,01 лв. – възнаградителна лихва за периода от 21.02.2008г. до
25.03.2016г. и 2 899,74 лв. – законна лихва за периода от 25.03.2016г. до 03.08.2017г., както
и лихвата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сумата
от 707,44 лв – разноски по договора.
Поради постъпили възражения по чл.414 ГПК от длъжниците К.М. и Н.С., и връчване на
заповедта на длъжника В.М. по реда на чл.47, ал.5 и ал.7 ГПК, съдът е указал на заявителя,
че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, за което е
издадена горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК. Заявителят е предявил иск по реда на
чл. 422 от ГПК в едномесечния срок.
С исковата молба /уточнена с молба от 06.08.2019г./ се претендира да се приеме за
установено, че ответниците дължат на ищеца сумите, за които е издадена заповедта за
изпълнение, като е посочено, че всеки един от ответниците дължи сумата от по 7000 лв. –
главница, 2157,33 лв. – възнаградителна лихва и наказателна лихва за периода от
21.02.2008г. до 25.03.2016г. и 966,58 лв. – законна лихва за периода от 25.03.2016г. до
03.08.2017г. Претендират се направените в исковото и в заповедното производство
разноски. Твърди се в исковата молба, че на 21.06.2017г. е сключен договор за цесия между
„Юробанк“ АД в качеството й на правоприемник на „Българска пощенска банка“ и „Мелон
България“ ЕАД, с който банката е прехвърлила своето вземане по договор за банков кредит,
като прехвърленото вземане е индивидуализирано под номер № 647484 в приложение 1,
неразделна част от договора за цесия. Сочи, че е налице сключен договор за банков кредит
№ 1856/28.11.2006г., между ЕТ „РУМБФИЗ –Румен Манолов“, ЕИК ********* и „Българска
пощенска банка“ АД, като „Юробанк“ АД се явява правоприемник на „Българска пощенска
банка“. Твърди, че Р. М. е починал и съответно ответниците по делото са негови законни
наследници. Твърди, че ответниците са уведомени за извършената цесия, както и за
настъпилата предсрочна изискуемост на целия кредит.
4
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответниците депозират писмени отговори, с
които твърдят, че не дължат претендираните суми, тъй като същите са погасени по давност.
Установява се по делото, че е налице договор за банков кредит № 1856/28.11.2006г., между
ЕТ „РУМБФИЗ –Румен Манолов“, ЕИК ********* и „Българска пощенска банка“ АД, по
силата на който банката е предоставила на кредитополучателя овърдрафтен кредит в размер
на 21 000 лв., като същият е предоставен за срок от 240 месеца, т.е. до 29.11.2026г.
От доказателствата по делото се установява, че Р. М. е починал и е оставил като свои
законни наследници К. П. М., Н. Р. СТ. и В. Р. М..
Безспорно се установява по делото наличието на договор за цесия от 21.06.2017г. между
„Юробанк“ АД в качеството й на правоприемник на „Българска пощенска банка“ АД и
„Мелон България“ ЕАД, с който е прехвърлено вземането на банката по договора за кредит.
От представените по делото уведомления се установява, че на основание чл.44, ал.1 от ГПК,
длъжниците Н.С. и К.М. са уведомени на 14.01.2019г. за прехвърлянето на вземането по
договора за кредит на ищцовото дружество, както и че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, като съответно им е предоставен срок за доброволно изпълнение на задълженията
по него.
По отношение на длъжника В.М., който не е открит на постоянния му адрес, е залепено
уведомление по реда на чл.47, ал.1 ГПК, на 23.01.2019г.
В процесния случай по фактите не е налице спор. Ответниците не оспорват исковете по
размер. Спорният момент по делото е дали вземанията са погасени по давност.
Видно от клаузата по чл. 3, ал. 1 от процесния договор за банков кредит Продукт „Бизнес
овърдрафт“ от 28.11.2006 г., крайният срок за ползване и погасяване на този кредит е 240
месеца, считано от откриване на заемната сметка по него, като видно от приложението към
договора, заемната сметка е открита на 29.11.2006г. Според клаузите на чл. 28, б. „в“ от
същия е налице уговорка относно това при настъпването на кои юридически факти банката
кредитор ще може да иска предсрочно изпълнение. Следователно моментът на спиране на
плащанията от страна на кредитополучателя, т.е. преустановяване обслужването на кредита,
не поставя начало на погасителна давност в негова полза, тъй като – съгласно чл. 114 ЗЗД –
давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
В процесния случай, вземанията по договора се претендират на основание предсрочна
изискуемост на кредита, и погасителната давност започва да тече от момента на сигурното
довеждане до знание на длъжника /кредитополучателя/ на волеизявлението на банката ищец
по чл. 28, б. „в“ от договора, че прави кредита „предсрочно и изцяло изискуем“, т.е. не по-
рано от надлежното връчване на нарочната покана за това. Тъй като вземанията се
претендират от законните наследници на кредитополучателя, то следва да се вземе предвид
кога е сведено до знанието на длъжниците настъпването на предсрочната изискуемост на
кредита. Както вече бе посочено, длъжниците Н.С. и К.М. са уведомени за настъпилата
изискуемост на 14.01.2019г. По отношение на длъжника В.М., първоинстанционния съд
правилно е посочил, че уведомлението до него е залепено на постоянния му адрес, без обаче
5
лицето да е търсено на неговия настоящ адрес, за който има данни от 2017г. Предвид
горното, следва да се приеме, че В.М. е уведомен за настъпването на изискуемостта с
връчването на препис от исковата молба – 07.10.2019г. Следователно, извършеното
уведомяване съответно на 14.01.2019г. и 07.10.2019г. предполага изминаването на кратък
времеви период до инициирането на настоящото производство порез 2019г. и съответно
вземанията не са погасени по давност –така в Решение № 21/08.01.2021г. по т.д.№
3069/2018г. на ВКС.
Съдържанието на понятието „предсрочна изискуемост“ /по смисъла на чл. 432 ТЗ/ обхваща
в неделимо единство обективен и субективен елемент, а именно: от една страна, спиране на
плащанията по договора от кредитополучателя, както и изрично волеизявление на банката,
че прави кредита предсрочно и изцяло изискуем, което надлежно, по сигурен начин, да е
било доведено да знанието на кредитополучателя. Предвид значението, което има всеки
уговорен между страните по договор за банков кредит срок /т.е. независимо от вида на
кредита/, интервалът от време между последователното настъпване на горепосочените два
елемента на предсрочната изискуемост няма естеството на погасителна давност, защото
макар и изпълняемо, дотогава вземането на банката не е изискуемо.
В заключение, възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно.
Предвид изложеното съдът намира въззивните жалби за неоснователни, а решението като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид този изход на спора, на въззивниците разноски не се дължат. В тежест на
въззивницате следва да се поставят разноските за юрисконсултско възнаграждение на
въззиваемото дружество пред въззивната инстанция. Редът за определяне на
юрисконсултското възнгарждение е чл.78, ал.8 от ГПК, препраща към нормата на чл.37 от
Закона за правната помощ, а тя на свой ред към Наредбата за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ - за защита по
дела /граждански/ с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв.
Производството не се отличава с висока правна сложност, поради и което съдът определя
размера на възнаграждението на 100 лв. .
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260719/14.05.2021г., постановено от БРС по гр.д.
№5504/2019г.
ОСЪЖДА К. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул.,,Х. Д.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. **,
Н. Р. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. С. ж.к.,,С. З.“ бл. **-*-** и В. Р. М., ЕГН
**********, с адрес: гр.Б., ул.,,Ц. С. *“ №*, ет.* да заплатят на ,,Мелон България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №
6
100, ет. сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение във
въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7