№ 297
гр. Пазарджик, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20225200500402 по описа за 2022 година
С решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.№ 1120 по
описа на Велинградски районен съд за 2021 година е осъдена Прокуратурата
на Република България, гр. С. бул. „В.“ 2 да заплати на А. Й. М., е ЕГН
**********, с настоящ адрес: град Р., ул. „С.” № 1, на основание чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ сумата от 2500 лева, обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК, за което било образувано досъдебно производство № 367
ЗМ 524/2019г., по описа на РУ Велинград и № 1181/2019г., по описа на
Районна прокуратура Пазарджик, Териториално отделение Велинград,
прекратено на основание чл. 243, ал.1,т.1 във връзка с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК,
поради липса на извършено престъпление с влязло в сила Постановление,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-
15.11.2021 г. до окончателното изплащане.
Присъдени са разноски.
С решение по реда на чл.247 от ГПК е поправена очевидна фактическа
грешка в решението като и в диспозитива му е посочено , че предявеният иск
се отхвърля до претендирания размер от 9000 лева.
Така постановеното решение е обжалвано от А. М. , чрез процесуалния
му представител в отхвърлителната част над присъдения размер до размер на
3500 лева.
1
Съдът приел, че претърпените от ищеца неимуществени вреди,
вследствие на повдигнатото неоснователно обвинение за извършено
престъпление по чл. 343б ал. 1 НК, изразяващи се в изпитване на
притеснение; стрес; опетняване на името му в обществото и накърняване на
честта и достойнството му; засягане на личния му живот и професионалната
му реализация; влошено здравословно състояние; накърняване на моралните
и нравствени ценности на личността, както и чувството му за унижение са
възмездени с определеното от него обезщетение в размер на 2500 лева, която
сума съставлява справедливо обезщетение за неимуществени вреди при
приложение на чл. 52 ЗЗД. По приложението на чл. 52 ЗЗД имало установена
задължителна съдебна практика на ВКС с ППВС № 4/68 г., ТР№3/ 22. 05.
2005г. на ОСГК на ВКС и решения по реда на чл. 290 ГПК, според която
държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от
увреждането, които са в причинна връзка с незаконното обвинение за
извършено престъпление, а паричният еквивалент на моралните вреди зависи
от вида, интензитета, обема и продължителността на преживените болки и
страдание, които за всеки конкретен случай са различни.
Справедливото обезщетение в този случай възлизало на 3500 лева.
Моли решението да бъде отменено в обжалваната отхвърлителна част и
присъдена сумата от 3500 лева – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди ведно със законната лихва от 15.11.2021 година.
В срок решението е обжалвано и ответника – Прокуратурата на РБ.
Решението е обжалвано в осъдителната му част , с оплаквания за
неправилност, поради нарушаване на материалния закон, съществено
нарушаване на процесуални правила и необоснованост.
Въпреки обективната отговорност по ЗОДОВ, в конкретния случай
прокуратурата действала законосъобразно и съобразно правомощията си,
вменени й с Конституцията на Република България, Закона за съдебната власт
и Наказателно - процесуалния кодекс.
Вредите, които претендира А. Й. М. били недоказани по основание, по
размер, както и ,че се касае за пряка последица от действията на Прокурату‐
рата на Република България.
Липсвали действително претърпени вреди, доколкото изложеното от
2
ищеца представлявало по - скоро негови субективни възприятия, а не реал‐
но настъпили неимуществени вреди, а и освен това описвали едно нормално
състояние на негативни преживявания, които всяко едно лице, спрямо което
се води наказателно производство би имало и които не следва да се вменяват
в отговорност на прокуратурата. Липсвала и причинна връзка между
твърдяното като неоснователно наказателно преследване и настъпилите
вреди.
Недоказани били твърденията на ищеца, че по време на досъдебното
производство го е било срам да се покаже и че е ходел с наведена глава.
Наказателното производство приключило на досъдебната фаза и делото не
било внасяно в съда.
Размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди бил
завишен и не отговарял на принципа на справедливостта.
Присъденото обезщетение не съответствало на описанието на вредите, на
съдебната практика в подобни случаи/включително и тази на ЕСПЧ/, на
икономическия стандарт на живот в страната през последните години, при
наличие на масова безработица, липса на средства в бюджета и т.н.
Спрямо ищеца не били налагани най - тежките мерки за неотклонение,
поради което процеса не е довел по същество до ограничаване на правата
му, като освен това не са били прилагани други мерки за процесуална
принуда.
Обвиняемият бил с най - леката мярка за неотклонение „подписка“,
която не е довела по същество до ограничаване на правата му, като освен
това не са били прилагани други мерки за процесуална принуда; спрямо него
са осъществени малък по обем действия по разследването; наказателното
производство е протекло в разумен срок. Водения срещу него процес не е
получил медийна гласност.
Излагат доводи и относно разноските , като считат, че е налице
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съответно считат, че лихви и разноски не се дължат поради
неоснователност на главното вземане.
Изложено е становище , че Прокуратурата следвало да бъде освободена
от отговорност и по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ, или най - малкото е
3
приложим чл.5, ал.2 от 3ОДОВ, тъй като ищеца също е допринесъл и е станал
причина за воденото производство срещу него.
Молят решението в обжалваната част да бъде отменено и иска
отхвърлен или присъдено такова в по-нисък размер.
В срок е постъпил отговор на тази въззивна жалба.
Чрез процесуалния си представител ищецът е изразил становище , че
жалбата е допустима , но неоснователна. За основателността на претенцията ,
поради предвидената в закона обективна отговорност било необходимо само
да се докаже, че е повдигнато незаконно обвинение , признато по надлежния
ред за такова. Установено било от събраните по делото доказателства , че
срещу ищеца е образувано досъдебно производство; била му е определена
мярка за неотклонение „Подписка” още с Постановлението за привличане в
качеството на „обвиняем” и вземане на мярка за неотклонение от
10.12.2019г.; извършвани са множество процесуално-следствени действия и
накрая е налице влязло в законова сила на постановление за прекратяване на
производството. Това ангажирало обективната отговорност на ответника.
Събрани били по делото гласни доказателства , чрез които били
установено търпените от ищеца вреди, както в личен, така и в професионален
план, още повече , че била налице и промяна на здравословното му
състояние.
Правилно съдът е приел, че обезщетение се дължи по реда на ЗОДОВ и
когато дори не са ангажирани доказателства за тях, каквато е константната
практика на ВКС по чл. 290 ГПК. Причинно-следствената връзка на
настъпилите неблагоприятни последици в патримониума на лицето,срещу
което е било образуно наказателно дело са налице със самото образуване на
производството по НПК за извършено престъпление по НК, а размерът на
обезщетението се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД по справедливост.
Изложени са доводи и по отношение на разноските.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение , за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
В исковата си молба против Прокуратурата на РБ ищецът А. М. твърди,
че на 10.12.2019г., с Постановление на разследващ орган бил привлечен в
качеството на обвиняем по досъдебно производство № 367 ЗМ 524/2019г., по
4
описа на РУ Велинград и № 1181/2019г., по описа на Районна прокуратура
Пазарджик, Териториално отделение Велинград за престъпление по чл.343 б
ал.1 от НК.Задържан бил 24 часа в МВР.
Досъдебното производство било прекратено с Постановление на
основание чл. 243, ал.1, т.1 във връзка с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, потвърдено с
Определение от 25.03.2020г., постановено по ч.н.д. № 113 от 2020г., Районен
съд Велинград, влязло в законова сила.
През време на цялото досъдебно производство бил изключително
притеснен. ,тъй като се стремял да бъде порядъчен, честен и добронамерен
човек. За този неприятен инцидент научили в махалата, в която живее в гр. Р.
и тъй като града е малък го било срам да се покаже. Стремял се да не среща
погледите на роднини, приятели, познати понеже ,за да не се налага да им
обяснява ,че няма вина.
Прекарал ужасяващи за него 24 часа в помещението в полицейското
управление, като бил третиран като престъпник. Все още понякога имал ,
отчуждил се от хората, с много от тях загубил контакт, включително роднини
е изключение на най-близките му. Във връзка с тези неприятни изживявания в
последствие получил и исхемичен мозъчен инсулт, както и увреждане на
централната нервна система.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за
търпените от него неимуществени вреди в размер на 9000 лева ,ведно със
законната лихва от предявяване на иска , както и разноски.
Ответникът е оспорил иска , като твърди, че ищецът не е претърпял
вреди , описвал едно състояние на негативни преживявания ,нормални за
лице срещу което се води наказателно производство.
Липсвала причинна връзка между воденото наказателно производство и
търпените вреди. Наказателното производство приключило в досъдебната
фаза , в разумен срок.
Срещу ищеца било повдигнато обвинение за престъпление ,което не е
тежко по своя характер и била взета най-леката мярка за неотклонение.
Излагат се доводи и по основателността на иска при условията на
евентуалност , като се обсъжда принципа на справедливостта.
Претенцията била предявена в завишен размер. Позовават се на
разпоредбата на чл.5 ал.1 и 2 от ЗОДОВ , като сочат ,че наказателното
производство било прекратено не защото ищецът не е управлявал МПС след
употреба на алкохол , което той сам бил признал , но защото не били
причинени значиелни имуществени вреди и поради това , че полицейските
служители не спазили реда за установяване наличието на алкохол.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
, прие зу установено следното:
От представените писмени доказателства , безспорно е установено , че
5
ищецът е бил привлечен като обвиняем по образувано наказателно
производство по ДП вх. №1181/2019г. по описа на РП Велинград и № 367 ЗМ
524/2019г., по описа на РУ Велинград, водено срещу него за престъпление по
чл.343, ал.1, б.“а“, вр. с чл.342, ал.1 от НК и по чл.343, ал.1 от НК.
Обвинението е за престъпление , извършено на 12.10.2019 година , а
постановлението за привличане е с дата 10.12.2019 година. По отношение на
него е взета мярка за неотклонение „подписка“. Няма данни за задържане 24
часа в поделенията на МВР.
Въпреки разпореждането на съда самото ДП не е приложено по делото.
Видно от отразеното в постановлението , ищецът , управлявайки лек
автомобил загубил контрол и се ударил в търговски обект , като били
причинени вреди. След като не успял да избута автомобила на пътя, ищецът
го заключил и се прибрал в дома си , където бил намерен от полицейските
служители. Той не отрекъл ,че е управлявал автомобила , както и ,че е
употребил алкохол. При тестване с техническо средство било отчетено
съдържание на алкохол в кръвта 2,61 промила. Ищецът отказал кръвна проба..
Както прокурора , така и съдът са приели, че извършеното не
съставлява престъпление по чл.343 ал.1 б а от НК , тъй като липсва елемент
от състава на престъплението – „значителни щети“
По отношение на престъплението по чл.343б ал.1от НК производството
е прекратено , тъй като концентрацията на алкохол не е установена по
надлежния ред. Контролните органи не са предприели точно дължимите
действия , съобразно действащите към момента нормативни актове.
С постановление на прокуратурата от 14.02.2020г., наказателното
производство е прекратено на основание чл.243, ал.1,т.1 вр. с чл.24, ал.1,т.1 от
НПК- деянието не съставлява престъпление. Постановлението е потвърдено с
определение на Районен съд Велинград от 25.03.2020г., и влязло в сила.
Представени са по делото писмени доказателства , за влошено
здравословно състояние на ищеца, които са относими за период малко повече
от година след описаните събития. Липсват каквито и да е доказателства за
наличие на връзка между влошаване на здравето му и повдигнатото
обвинение.
Показанията на разпитания свидетел са в противоречие с представени
от самия ищец писмени доказателства. Свидетелят Б. депозира показания , че
ищецът бил притеснен , не можел да се храни и спи именно поради
обвинението ,като обаче сочи ,че още същия ден, като го извикали в
полицията , му станало лошо и постъпил в болница и се установило ,че има
мозъчен инсулт. Както вече беше посочено , от доказателствата е видно ,че
констатацията за мозъчен инсулт е направена от медицинските специалисти
през януари 2021 година, а наказателното производство е прекратено през
2020 година.
При така установеното , съдът намира ,че иска е доказан по основание.
6
Срещу ищеца е образувано наказателно производство , което е прекратено ,
поради липса на престъпление – хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
Ищецът е бил привлечен като обвиняем на 10.12.2019 година и през м.
февруари производството е било прекратено.По отношение на него е взета
мярка за неотклонение „ подписка“. Не е установено по делото какви по вид и
обем процесуално следствени действия са извършвани по ДП.
Ответникът оспорва иска , твърдейки, че не е установено наличие на
вреди, тъй като твърденията на ответника били за негативни изживявания
нормални за лице ,срещу което е образувано наказателно производство. Този
довод е странен , тъй като ВКС не веднъж е имал повод да посочи, че самият
факт на неоснователно наказателно преследване е достатъчен , за да се
приеме, че са търпени вреди- негативни изживявания и притеснения ,
присъщи на всеки , попаднал в такава ситуация. Законът предвижда
обективна отговорност и не е необходимо вредите да надхвърлят нормалните
неприятни преживявания , за да се обоснове основателността на претенцията.
Доводите , касаещи липсата на причинна връзка между търпените вреди
и неоснователното наказателно преследване са основателни , що се касае да
позоваване на влошено здравословно състояние. Изводи ,че е налице такава
връзка от доказателствата по делото не могат да се направят. Медицинските
документи касаят период от около година след събитията ,дали основание за
отпочване на наказателното преследване.
Доводите на ответника за неоснователност на претенцията поради
хипотезата на чл.5 ал.1 от ЗОДОВ са напълно голословни и съдът споделя
изцяло изложените съображения на първата инстанция.
Не би могло да се приеме и според доказателствата по делото , че е
налице хипотезата на чл.5 ал.2 от ЗОДОВ.
За да е справедливо обезщетението обаче , то следва да е съобразено с
всички критерии , които съдебната практика многократно е изтъквала, но
отнесени към конкретния случай.
Съдът , като съобрази обстоятелствата , при които е извършено
деянието , за което всъщност е прието ,че съставлява административно
нарушение , а не престъпление, характера и тежестта на обвинението ,
продължителността на наказателното преследване , вида на мярката на
процесуална принуда, ката анализира и показанията на свидетеля Б., намира
,че справедливото обезщетение в конкретния случай е 1000 лева.
По изложените съображения решението в обжалваната осъдителна част
следва да бъде отменено над размера от 1000 до 2500 лева и и иска отхвърлен
в тази част. В останалата обжалвана част – осъдителна до размер на 1000 лева
и над размера от 2500 до 3500 лева в осъдителната част- решението следва да
бъде потвърдено.
Разноски се дължат на ищеца за първоинстанционното производство и
7
съобразно уважената част на иска те възлизат на 67 лева. Възражение за
прекомерност не е направено своевременно и съдът не го обсъжда.
Поради неоснователността на жалбата не се дължат разноски за
въззивното производство.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 90 от 21.04.2022 година по гр.д.№ 1120 по описа
на РС велинград за 2022 година в частта , с която е осъдена Прокуратурата на
Република България, гр. С. бул. „В.“ 2 да заплати на А. Й. М., е ЕГН
**********, с настоящ адрес: град Р., ул. „С.” № 1, на основание чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди над размера от 1000 лева до
размера от 2500 лева, обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от
НК, за което било образувано досъдебно производство № 367 ЗМ 524/2019г.,
по описа на РУ Велинград и № 1181/2019г., по описа на Районна прокуратура
Пазарджик, Териториално отделение Велинград, прекратено на основание чл.
243, ал.1,т.1 във връзка с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на извършено
престъпление с влязло в сила Постановление, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба- 15.11.2021 г. до
окончателното изплащане,,както и в частта за разноските ,като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА над размера от 1000 до размер на 2500 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 90 от 21.04.2022 година в останалата
обжалвана част и решение № 137 от 7.06.2022 година по гр.д.№ 1120 по описа
на РС Велинград за 2022 година в отхвърлителната част до размера на 3500
лева.
Осъжда Прокуратурата на Република България, гр. С. бул. „В.“ 2 ДА
ЗАПЛАТИ на А. Й. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: град Р., ул. „С.”
№ 1, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 67 лв., представляваща
разноски ,съразмерно с уважената част на иска.
8
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9