№ 51
гр. Шумен, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Г. Моллов
при участието на секретаря Галина Св. Г.а
като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Търговско дело №
20213600900106 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от И. Д. И., ЕГН
********** с адрес в гр. Шумен, ул. „....“, № 5 чрез адвокат П. С. от АК – София с адрес за
призоваване в гр. София, ул. „....”, № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 против ЗД „Бул инс“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“,
№ 87, представлявано от изп. директори С.С.П.в и К.Д.К.. Ищцата твърди, че на 12.04.2021
г., около 12.25 ч. на път І-2, км. 105+110 ( обл. Шумен) настъпва ПТП, при което лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц180“ с ДК № .... управляван от Л.Ф.М. който не е
осъществил постоянен контрол върху МПС, напуска своята лента за движение, навлиза в
лентата за насрещно движение и се удря в лек автомобил марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с
ДК № ..... управляван от ищцата. В резултат на ПТП И. Д. И. е получила увреждания,
изразяващи се в счупване на дясното ходило, на левия крак, остра кръвозагуба, натъртвания
по цялото тяло, като в резултат на причинените гръдна и коремна травма, бебето, с което
ищцата е бременна в 5-ти месец, умира в утробата й. Това е довело преждевременно
прекъсване на бременността по медицински показания. Установени са посткръвоизливна
анемия и фрактура на талуса. Лечението на ищцата е проведено първоначално в „МБАЛ-
Шумен“ АД, впоследствие в МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД и е продължило при домашни
условия, като все още не е приключило към настоящия момент. Ищцата е в изключително
тежко емоционално и психическо състояние
За лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц180“ с ДК № ..... е имало сключен с
ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица № BG.... с начална дата на покритие 11.06.2020 г. и крайна дата на
покритие 10.06.2021 г. Ищцата в качеството си на увредено лице е отправила до ответното
1
дружество молба за възмездяването на претърпените от нея неимуществени и имуществени
вреди, като е представила документите, с които разполага. Застрахователят е изискал
допълнителни документи, част от които не са съществували към този момент, с което по
същество е отказал изплащане на обезщетение. С исковата молба ищцата претендира
ответното дружество да й заплати сумата от 151 320.00 лв., от които застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 150 000.00 лв. и
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1 320.00 лв.,
ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения, съгл. чл.429, ал.3 от КЗ
считано от датата на уведомяването на застрахователя с извънсъдебната претенция -
01.06.2021 г. до окончателното й изплащане, както и законната лихва върху претендираните
застрахователни обезщетения заедно с лихвата по чл.429, ал.3 от КЗ, считано от датата на
която изтича петнадесетдневния срок по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ - 23.06.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
ЗД „Бул инс“ АД оспорва изцяло исковите претенции на ищеца по основание и
размер, като счита, че не е налице осъществен фактическия състав на твърдения от ищцата
деликт. Застрахователят не е дал повод за завеждане на делото. Ищцата не е спазила
изискванията на чл.496 и чл.498, ал.3 от КЗ, като не е дала възможност на ответника да
изрази позиция и е поставила застрахователя в невъзможност да определи размера на
обезщетението и изплащането му във определения от закона срок. Това е от значение за
определяне на датата, от която ответникът дължи лихва. Ищцата не е спазила процедурата
по чл.380 и следващите от КЗ. Все още остава неизяснен и висящ въпроса с
извършителството, виновността, съпричастността и участието на отделните участници в
ПТП. Според ответника налице е независимо съпричиняване от ищцата. Оспорва се
наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилите травматични
увреждания на ищцата. Оспорва се и размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди. Налице са предпоставките на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по
отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
Във връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП № 301/2021 г. по описа на РУ–
Шумен. От писма № 172900-3303/10.03.2022г. и № 172900-3898/22.03.2022 г. на РУ – гр.
Шумен се установява, че наказателното производство не е приключило и няма привлечено
лице в качеството му на обвиняем. До приключване на настоящото съдебно производство не
бяха представени доказателства за привличане на конкретно лице в качеството му на
обвиняем и за приключване на наказателното производство.
Страните не оспорват наличието и съдът приема за безспорно установено
обстоятелството, че има валидно сключен застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвате- лите на
лек автомобил „Мерцедес С180“ с рег. № ..... към датата, на която е осъществено процесното
ПТП – застрахователна полица № BG.... със срок за валидност от 11.06.2020 г. до 10.06.2021
г.
2
От заключението на назначената от съда съдебно-автотехническа експерти- за,
прието от съда като обективно и компетентно дадено и от допълнителните разяснения на
вещото лице дадени в съдебно заседание се установява, че на 12.04. 2021 г., около 12.25 ч.
през светлата част на денонощието по път І-2 (Русе – Шумен) в посока гр. Шумен със
скорост около 67.2 км./ч. се е движел лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № .....
управляван от И. Д. И.. Времето е било слънчево, пътното платно сухо, без неравности.
Платното за движение е с широчина 7.4 м. разделено на две ленти с непрекъсната
разделителна линия, с наклон за изкачване. При излизане на автомобила от с. Струйно
срещуположно се е движел лек автомобил „Мерцедес С180“ с рег. № .... управляван от
Л.Ф.М.. При приближаванена лек автомобил „Дачия Сандеро“ към км.105+110, след изхода
от с. Струйно в посока към гр. Шумен движещия се срещуположно лек автомобил
„Мерцедес С180“ се насочва и навлиза в насрещната лента за движение, където в същия
момент се движи лек автомобил „Дачия Сандеро“. Двата автомобила се удрят челно с
предните си части. Ударът настъпва в лентата за движение в посока за гр. Шумен (в лентата
за движение на лек автомобил „Дачия Сандеро“), като мястото на удара е на 0.2 м. вдясно от
непрекъснатата разделителна линия. В резултат на удара силно са деформирани предните
части на двата автомобила.
Пряката и непосредствена причина за настъпването на ПТП от автотехническа гледна
точка се дължи на неправилните действия на водача на лек автомобил „Мерцедес С180“ с
рег. № .... който е навлязъл в лентата за насрещното движение, където в момента се е
движел лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № В 6149 ВК. В случая скоростта на двете
МПС не влияе на механизма на ПТП и получените травми на ищцата (скоростта на
движение на лек автомобил „Дачия Сандеро“ е 67.2 км./ч., а на лек автомобил „Мерцедес
С180“ е 47 км./ч.), тъй като ПТП по описаният механизъм с челен удар е възможно да се
осъществи и при по-ниски скорости.
В процесният случай от съществено значение за механизма на ПТП и травматичните
увреждания оказват влияние действията на водача на лек автомобил „Мерцедес С180“,
който ако не беше изгубил контрол и не бе навлязъл в лентата за насрещно движение не би
настъпило ПТП и съответно ищцата не би получила увреждания. Поведението на ищцата в
случая не е повлияло по никакъв начин за настъпването на ПТП. Тя се е движела
правомерно в дясната лента, без да променя посоката си на движение.
Настъпването на удара би могло да бъде избегнато само в случай, че водачът на лек
автомобил „Мерцедес С180“ е осъществявал непрекъснат контрол над автомобила и не е
навлизал в лентата за насрещно движение.
В съдебно заседание в отговор на поставени му въпроси вещото лице допълни, че лек
автомобил „Дачия Сандеро“ е снабден с предпазни колани. Предпазният колан е най-
ефективен при челен удар, като задържа водачът или пътника на място към седалката и не
позволява тялото да извършва свободни движения и допир с части на автомобила, които са
пред него. Пострадалата не е била с предпазен колан. С оглед силата на удара, при който
съвкупната скорост на двата автомобила е около 110 км./ч., в случай, че тя е била с
3
предпазен колан тялото й е щяло да бъде задържано към седалката и травмите биха били по-
леки. С уговорката, че не е медик, вещото лице посочи, че предвид състоянието на ищцата,
поставеният предпазен колан би довел до други тежки травми и съществени увреждания.
По делото е допусната и извършена комплексна съдебно-медицинска екс- пертиза.
Видно от депозираните заключения и дадените, в съдебно заседание, разяснения на вещите
лица се установява, че ищцата е получила следните травматични увреждания: два малки
вътремозъчни хематома в десния челен дял, базално; многофрагментна фрактура на горна
скочна кост (талус) на дясното ходило; дискретна фрактура на кубоидната кост на дясното
ходило; фрактура на външния малеол на левия глезен във върховата му част; мъртъв плод
със задържан в матката аборт; посткръвоизливна анемия. Причините за настъпилите
травматични увреждания на ищцата са в резултат на действието на твърди тъпи предмети по
механизма на удар и натиск. Те са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП.
На ищцата е било проведено комплексно лечение, включващо оперативно лечение на
една от фрактурите; медикаментозно лечение; прекъсване на бременността по медицински
показания, поради мъртъв плод; физиотерапия и рехабилитация. В периода от 12.04.2021 г.
до 20.04.2021 г. ищцата е на лечение в „МБАЛ-Шумен“ АД, където след гипсова
имобилизация в отделение „Ортопедия и травматология“ е преведена в АГ отделение за
прекъсване на бременността по медицински показания, поради установен ехографски
мъртъв плод в 21 гестинационна седмица и три дни. От 22.04.2021 г. до 27.04.2021 г. е
проведено оперативно лечение на фрактурата на горна скочна кост – извършено открито
наместване на фратурата и метална остеосинтеза с винтове и плаки. На по-късен етап е
установено фрактура на ляв малеол, където е наложена ортеза. В последващите месеци е
провеждана рехабилитация и физиотерапия. Възстановителният период е продължил около
9 месеца от 12.04.2021 г. до 03.01.2022 г., включително, след което е издадено решение на
ТЕЛК за 50% инвалидност за срок от 1 година. Към настоящият момент все още продължава
лечението на нервус фибуларис, който осигурява двигателната и сетивната функция на
долната част на крака, стъпалото и пръстите.
При извършеният от вещите лица клиничен преглед е установено наличието по
вътрешната и външна повърхност на десния глезен на кожни белези с дължина около 6 см.
от проведеното оперативно лечение. Има ограничение в движението на глезенната става,
затруднено е клякането. Придвижването на дълги разстояния и бягането е затруднено.
Възстановяването в пълен обем на движенията в глезенната става е малко вероятно.
Прекъсването на бременността при ищцата не е довело до хормонален дисбаланс и
настъпване на стерилитет, но е предизвикало тежка психо-емоционална травма.
Всички представени от ищцата документи за направени разходи, като рецептурни
бланки, документи за извършени плащания на скъпоструващи консумативи, които НЗОК не
заплаща са направени във връзка с лечението на травмите от ПТП.
В съдебно заседание, в отговор на поставен й въпрос, вещото лице д-р М. допълни, че
преди ПТП бременността е протичала нормално, без оплаквания и няма данни в
4
медицинската документация за проблеми с бременността до този момент.
От заключението на назначената от съда съдебнопсихологична експертиза, прието от
съда като обективно и компетентно дадено и от допълнителните разя- снения на вещото
лице дадени в съдебно заседание се установява, че спомена за преживяното ПТП е покрит с
амнезия. Първите спомени след инцидента са от болницата, което изключва възможността
да се коментира състояние на остър стрес. При проясняване на съзнанието и при
разбирането, че е изгубила детето си, ищцата преживява тежка психотравма, която нарушава
обичайното функциониране на личността във всички сфери – семейство, контакти, социуцм.
Не е провеждано медикаментозно лечение, тъй като средата и обкръжението са били
достатъчни за възстановяване на обичайното психично състояние. Към настоящият момент
не са налице признаци на психично разстройство и няма общоневротични оплаквания.
Базовият контрол върху поведението вече е съхранен и социалното функциониране е
възстановено.
За установяване на наведените твърдения за претърпени от нея болки и страдания,
ищцата е ангажирала гласни доказателства. В съдебно заседание са разпитани свидетелите
М.Х.Й. майка на ищцата и Р.К.М. близка приятелка на родителите на ищцата.
Свидетелката М.Х.Й. е била неотлъчно до дъщеря си през целия престой в
болницата. Първоначално ищцата е била настанена в ортопедията, но в момента в който е
установено, че тоновете на бебето намаляват и впоследствие са заглъхнали е преместена по
спешност в АГ отделение, поради необходимостта от спешна интервенция, тъй като е имало
опасност за живота й. След изписването от болницата, ищцата се е прибрала при родителите
си, тъй като е имала нужда от постоянни грижи. Тя не можела де седне в леглото и да се
изправи. След махане на конците от операцията на десния крак и са направени опити да
стъпва, с помощта на патерица и тогава се е установило наличието на фрактура и на левия
крак, която е започнала постепенно да се калцира, тъй като поради оперативните
интервенции и ниския хемоглобин ищцата е била неподвижна на легло. В резултат на
аборта ищцата е имала кръвоизлив, който е продължил около два месеца и повече. В този
период е имал нужда от чужда помощ за задоволяване на хигиенните и битовите си
потребности.
След ПТП и загубата на детето, ищцата е била изпаднала в тежка депресия, нямала
желание да се вижда с хора, избягвала телефонни разговори, отказвала да се храни. Към
настоящият момент ищцата все още не се е възстановила, страда от безсъние, понякога
плаче през нощта, има проблеми с крака, не може да изкачва стъпала и да бяга. От м. януари
е започнала работа, но при друг работодател в офис на бюро, за да не натоварва крака си.
Преди ПТП, ищцата е живеела с приятеля си в с. Мараш. След аборта отношенията
между тях охладнели, започнали нападки, че тя е виновна за загубата на бебето, тъй като е
работила, вместо да си вземе болнични и ищцата се е върнала при родителите си.
Свидетелката Р.К.М. видяла ищцата за първи път, след ПТП, в края на м. юни или
началото на м. юли, когато тя заедно с родителите си я посетили. Ищцата била с патерици и
5
ортеза на крака, била вяла, отпусната и апатична, не участвала в разговора. Според
свидетелката контрастът в поведението на ищцата от периода преди инцидента, когато е
била жизнерадстна, усмихната енергична, е бил много голям.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, предвид обстоятелството, че те имат
преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищеца в периода преди и след ПТП.
На следващо място показанията им кореспондират със събраните в хода на процеса
доказателства, както и поради факта, че не са събрани доказателства, които да ги оборват.
За установяване на наведените твърдения за претърпени имуществени вреди ищцата
е представила писмени доказателства – фактури и фискални бонове, с които са заплатени
необходими за лечението й медицински материали или медицински услуги. Общия размер
на разходите свързани с лечението на ищцата възлизат на 1 320.00 лв.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 01. 06.2021 г.
ответникът е получил писмената застрахователна претенция на ищцата с вх. № ОК-322668,
като към нея са били приложени посочените в нея документи. С писмо изх. № НЩ-
3817/03.06.2021 г., застрахователят е отказал да обезщети ищцата, като е посочил, че до
влизане в сила на акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС
няма основание да заплати претендираното застрахователно обезщетение.
С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени и имуществени вреди. Предявените обективно и комулативно съединени
искове срещу ответното дружество са с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
Предявените искове са допустими. Разгледани по същество исковите претенции за
обезщетение на претърпените неимуществени и имуществени вреди са основателни, а
претенциите по отношение на лихвите за забава са частично основателни, поради следните
съображения:
Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява чрез
заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са
имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С
чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият
е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по
чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска
6
отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за
обезщетение на причинените вреди.
От събраните в хода на процеса доказателства се установява, че пътното платно е
разделено на две ленти за движение с непрекъсната разделителна линия. Водачът на лек
автомобил „Мерцедес С180“ не е упражнил непрекъснат контрол върху управляваният от
него автомобил и е навлязъл в лентата за насрещно движение. Ако той е упражнявал
непрекъснат контрол върху автомобила и не беше навлязъл в лентата за насрещно движение
ПТП е щяло да бъде избегнато. Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране
деликтната отговорност на водача на лек автомобил „Мерцедес С180“ с рег. № .... Л.Ф.М.. С
поведението си е нарушил разпоредбата на чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП забраняваща на водача
на пътно транспортно средство да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение,
когато пътното платно за движение има две пътни ленти. Допуснал е и нарушение на чл.21,
ал.1 ЗДвП, задължаваща водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват. Същият е осъществил противоправно деяние, като е изгубил контрол и е
допуснал автомобила да навлезе в лентата за насрещно движение. Действията му са довели
до настъпилото ПТП, в резултат на което ищцата е получила травматични увреждания,
изразяващи се във фрактури на горна скочна кост (талус) на дясното ходило; на кубоидната
кост на дясното ходило; на левия глезен във върховата му част и са довели до
преждевременно прекъсване на бремеността. Следователно налице са всички предпоставки
на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно действие, вреда и
причинна връзка между виновното и противоправно поведение на деликвента и настъпилите
неимуществени и имуществени вреди, както и вина. Последната се предполага до доказване
на противното – чл.45, ал.2 от ЗЗД, като в настоящия процес тази презумпция безспорно не е
оборена от ответната страна.
Не се оспорва обстоятелството и съдът приема за безспорно установено, че към
датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен застрахователен
договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на
водачите и ползвателите на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц180“ с ДК № ....
обективиран в застрахователна полица № BG.... със срок за валидност от 11.06.2020 г. до
10.06.2021 г.
Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически
и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят. В кръга на застрахованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ,
е всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във
фактическа власт, на което се намира автомобила, която не е установена противоправно. В
хода на процеса не са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа
7
власт върху МПС. Следователно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е
основание за носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432,
ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, поради което същото следва да обезщети
неимуществените и имуществени вреди, претърпени от ищцата, като пряка и
непосредствена последица от поведението на застрахования водач.
Ответникът е направил е възражение за съпричиняване на вредоносния ре- зултат от
страна на И. Д. И., която с поведението си е допринесла за настъпване на ПТП. Ако ищцата
е била спазила правилата на ЗДвП не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат.
Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко поведение на
пострадалия, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само това чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за произлезлите вреди. От
значение е само личното поведения на пострадалия, неговите конкретни действия с които е
създал предпоставки за настъпване на увреждането. Ответникът не конкретизира действията
на ищцата, които са допринесли за настъпването на ПТП, нито кои точно разпоредби от
ЗДВП е нарушила. В конкретният случай, въз основа на събраните в хода на процеса
доказателства се установява, че управляваният от нея автомобил се е движел правомерно в
дясната лента за движение без да променя посоката си, като скоростта му на движение е
била в рамките на разрешената – чл.21, ал.1 от ЗДвП. Вещото лице по САЕ е категорично,
че поведението й не е повлияло по никакъв начин за настъпване на процесното ПТП.
Ищцата е била без поставен предпазен колан, но предвид състоянието й (бременна при
завършен 5-ти лунарен месец и започнал 6-ти лунарен месец – 21 гестационна седмица и 3
дни) е можела да не използва предпазен колан – чл.137а, ал.2, т.1 от ЗДвП. Поставеният
предпазен колан, при състоянието на ищцата, би предизвикал други съществени
увреждания. Следователно поведението на ищцата е съобразено с разпоредбите на ЗДвП и
тя не е допринесла с поведението си за причинените й вреди.
Относно размера на претендираните от ищцата обезщетения.
Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е доказан по своето
основание. От събраните в хода на процеса доказателства, се установява, че във връзка с
лечението на получените при увреждането травми ищцата е понесла разходи в общ размер
на 1 320.00 лв. размерът на разходите не се оспорва от ответното дружество. В
представеното заключение на назначената КСМЕ, вещите лица посочват, че медицинските
консумативи и лекарствени средства са пряко свързани с лечението на ищцата. С оглед на
това тези разходи следва да бъдат възстановени на ищцата изцяло. Следователно искът за
обезщетение на имуществените вреди е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло в
искания размер от 1 320.00 лева.
По отношение претенцията за неимуществени вреди, следва да се има предвид, че то
има за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални последици,
възникнали от деликта. Размерът на неимуществените вреди следва да бъде определен от
съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това, следва да се съобрази възрастта на
ищцата, конкретните прояви на увреждане, физическите и емоционални отрицателни
8
последствия от причинените с ПТП травми, периода на възстановяване и необходимостта от
допълнително лечение. В резултат на ПТП ищцата получава два малки вътремозъчни
хематома, три фрактури на долните крайници, аборт, свързани с него кръвоизливи и
посткръвоизливна анемия. Към датата на ПТП пострадалата е в трудоспособна възраст на 26
години. Оздравителният процес е протекъл с усложнения и е продължил приблизително
около 9 месеца (12.04.2021 г. – 03.01.2022 г.). Проведено е оператино лечение по отношение
на една от фрактурите тази на горната скочна кост (талус) на дясното ходило. Получените
травми са причина за интензивни болки преди, по време и след лечението. Съчетаването на
няколко травми и прекъсването на бременността, както и настъпилите впоследствие
усложнения – кръвоизливи и посткръвоизливна анемия са удължили възстановителния
период. След 03.01.2022 г., ищцата е започнала работа, но трудоспособността й е
възстановена само на 50%. Има ограничение в движението на глезенната става (продължава
лечението на нервус фибуларис), затруднено е клякането, движенията на дълги разстояния и
бягането. Трудностите в придвижването са причина ищцата да смени работата си и да
работи в офис. Ищцата за продължителен период от време е била нетрудоспособна и
зависима от чужда помощ. Болките, като и зависимостта от чужда помощ, затрудненията
при битовото обслужване, са създали дискомфорт и негативни психични изживявания.
Прекъсването на бременността и обвиненията на партньора й, че тя е виновна за загубата на
бебето и настъпилият разрив в отношенията между тях и разпадане на връзката им са довели
до тежка депресия. Животът на ищцата, който до ПТП е бил подреден, спокоен, стабилен и
до голяма степен предвидим се разпада. Въпреки че тя, според вещото лице по СПЕ, е
възстановила обичайното психично състояние и социалното функциониране е възстановено,
до края на живота си ще трябва да живее с кошмара от преживяното, с болката от
шокиращата и нелепа загуба на очакваното дете, изгубвайки го при трагични обстоятелства.
Размерът на неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост –
чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това, след като взема в предвид преживяваните от ищцата
страдания, които е претърпяла, търпи и ще продължава да търпи и с оглед на житейски
оправданото, съдът в настоящия си състав приема, че претенцията на ищцата за
неимуществени вреди се явява основателна и доказана в предявения от нея размер –
150 000.00 лв. и следва да се уважи изцяло.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази
и социално-икономическите условия в страната и област Шумен (вкл. данните от НСИ за
средната работна заплата в страната и в област Шумен и годишна инфлация за м. август
2022 г. – 17.7%; за м. септември все още не са публикувани данни).
Относно акцесорните претенции за законна лихва.
Ищцата претендира присъждането на законна лихва върху присъденото обезщетение
за неимуществени вреди (главницата), съгл. чл.429, ал.3 от КЗ от датата на предявяване на
извънсъдебната претенция – 01.06.2021 г. до окончателното му изплащане и на основание
чл.497, ал.1 от КЗ законна лихва върху посочената по-горе сума (главницата от 150 000.00
лв. и лихвата по чл.429 от КЗ) от 23.06.2022 г. - датата, следваща изтичането на срокът по
9
чл.497, ал.1, т.1 от КЗ - петнадесет работни дни до окончателното им изплащане. По същият
начин са формуирани претенциите за законна лихва върху обезщетението за имуществени
вреди. Ищецът претендира присъждането на законната лихва върху присъденото
обезщетение за имуществени вреди – 1 320.00 лв. съгл. чл.429, ал.3 от КЗ от датата на
предявяване на извънсъдебната претенция – 01.06.2021 г. до окончателното му изплащане и
на основание чл.497, ал.1 от КЗ законна лихва върху посочената по-горе сума (главницата от
1 320.00 лв. и лихвата по чл.429 от КЗ) от 23.06.2022 г. - датата, следваща изтичането на
срокът по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ - петнадесет работни дни до окончателното им изплащане.
От така формулирания петитум и от изразеното становище може да се направи извод,
че ищцата иска към обезщетението по чл.432, ал.1 от КЗ да се добави лихвата по чл.429 от
КЗ, като по този начин се формира главницата, върху която да се присъди обезщетението по
чл.497, ал.1 от КЗ. Съдът не споделя тезата на ищцата. В резултат на деликта възниква
облигационно отношение въз основа, на което за деликвента се поражда задължението да
обезщети увреденото лице за претърпените от него вреди (чл.45 от ЗЗД). Задължението е
парично и изискуемостта му настъпва на датата на увреждането (чл.84, ал.3 от ЗЗД), като
при забава следва да се заплати и дължимата законна лихва (чл.86, ал.1 от ЗЗД), предвид
забавяне изпълнението на едно парично задължение. Т.е. пострадалият следва да получи
парична сума покриваща реалния размер на нанесената му вреда и начислената върху нея
законна лихва, в случай на забава при изпълнението на задължението за обезвреда. При
наличие на валидно сключен застрахователен договор е налице паралелно облигационно
отношение между застраховател и деликвента, което дава възможност на пострадалия
алтернативно да насочи претенцията си за обезщетение към застрахователя с предявяване на
иск по чл.432 от КЗ. Налице е притезателно имуществено право на пострадалия, което е
вторично спрямо правото на увредения, произтичащо от деликта, поради, което
застрахователят не може да дължи повече от дължимото от прекия причинител на
непозволеното увреждане, а именно обезщетението за нанесената вреда и законната лихва за
забава върху нея до датата на изплащането му. Приемането на обратното би означавало
застрахователят да плати сума излизаща извън размера на реално дължимото обезщетение и
начислената върху него лихва за забава за периода от датата на изискуемостта му до деня за
погасяването му.
В чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ е въведено ограничение на дължимите лихви, които
застрахователят заплаща в рамките на застрахователното обезщетение. Застрахователят
заплаща само лихвите за забава, дължими от застрахования, които текат от момента на по-
ранната от двете дати, а именно: датата на която застрахователят е уведомен за
застрахователното събитие от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
увреденото лице или от датата на предявяване на застрахователната претенция от увредения.
В чл.493, ал.1, т.5 от КЗ по отношение на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, т.е при ограниченията на чл.429, ал.3
10
от КЗ – само в рамките на застрахователната су- ма и за периода от уведомяване на
застрахователя за настъпване на застраховател- ното събитие, респективно предявяване на
претенция от увреденото лице.
Съгласно чл.498 от КЗ увреденото лице, което желае да бъде обезщетено е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ.
След предявяване на претенцията за застрахователя е предвиден срок за произнасяне по
чл.496 от КЗ, като непроизнасянето и неплащането в срок на застрахователно обезщетение
води до изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1 от КЗ и съответно възможността
увреденото лице да предяви иск срещу него в съда – чл.498, ал.3 от КЗ. Следователно при
предявяване на пряк иск от увреденото лице на основание чл.432, ал.1 от КЗ по застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на дължимото застрахователно обезщетение от момента в който е изтекъл срока по чл. 497,
ал.1 от КЗ, тъй като вече забавата е негова, а не на деликвента. В този смисъл Решение №
128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т.о. ТК.
В чл. 497, ал. 1 от КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-
месечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ /т. 2/.
В конкретния случай застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на
01.06.2021 г., когато е получил писмената претенция на ищцата и документите, с които тя е
разполагала. С писмото си от 03.06.2021 г.,ответникът по същество е отказал да обезщети
ищцата за претърпените от нея вреди. Искането на застрахователя, пострадалата да
представи влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача е неизпълнимо, тъй като в
рамките на срока по чл.496, ал.1 от КЗ е невъзможно наказателното производство да бъде
финализирано. По реда на чл.106, ал.3 от КЗ застрахователят може да изисква доказателства,
относими към основанието и размера на претенцията. Те трябва не само да са от значение за
основателността и размера на претенцията, но и да е налице обективна възможност за
представянето им от увреденото лице. В този смисъл Решение № 167 от 30.01.2020 г. по т.д.
№ 2273/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. С оглед на това на основание чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 във
вр. с чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо ищеца отговорността
на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията
01.06.2021 г. до датата на изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ – 01.09.2021 г. След
01.09.2021 г. застрахователят дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди, поради собствената си забава, съгл. чл.497, ал.1, т.2 от КЗ. Следователно претенцията
за законна лихва, считано от 01.06.2021 г. до окончателното изплащане на дължимото
обезщетение е основателна и следва да бъде уважена.
Претенцията за законната лихва върху претендираните обезщетения за вреди ведно
11
със законната лихва по чл.429, ал.3 от КЗ от изтичане на петнадесетдневния срок по чл.497,
ал.1, т.1 от КЗ на 22.06.2021 г. до окончателното изплащане следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена
по обем с отговорността на деликвента и заплащането на претендираната законна лихва
излиза извън размера на реално дължимото обезщетение и начислената върху него лихва за
забава. Уважаването на претецията ще доведе до олихвяване на лихви (анатоцизъм), което е
подчинено на специален правен режим, като съгл. чл.10, ал.3 от ЗЗД и става съобразно
наредбите на БНБ, т.е. допустимо е само доколкото законът изрично го допуска и по ред и
условия определени в нормативния акт. Уговарянето на лихва върху лихва е допустимо в
отношенията между търговци – чл.294, ал.2 от ТЗ и в хипотезите на чл.143, ал.1, изр.2 от
ЗЗД и чл.507 от ТЗ. В останалите случаи начисляването на лихва върху лихва е недопустимо
съгласно действащото, както към момента на сключването на застрахователния договор,
така и към този момент законодателство.
Относно разноските по делото.
Съдът на основание чл.38, ал.2 от ЗА и предвид направеното, в списъка по чл.80 от
ГПК, искане на процесуалния представител на ищеца, следва да определи адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА минимум. Предвид заявените по делото
интереси и съгл. чл.7, ал.2, т.2 и т.5 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение е в общ размер е 4 852.40 лв. С
оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 4 852.40 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗД „Бул инс“ АД следва да бъде
осъдено да заплати държавна такса в общ размер на 6 052.80 лв. по сметка на Шуменския
окръжен съд.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Осъжда ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1407, бул. „Джеймс Баучер“, № 87, представлявано от изп. директори С.С.П.в и
К.Д.К. за заплати на И. Д. И., ЕГН ********** с адрес в гр. Шумен, ул. „....“, № 5 сумата от
151 320.00 (сто петдесет и една хиляди триста и двадесет) лв., от които 150 000.00 (сто и
петдесет хиляди) лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на
преживените болки и страдания и 1 320.00 ( хиляда триста и двадесет) лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди причинени, вследствие получените от нея травматични
увреждания, в резултат на ПТП, станало на 12.04.2021 г., причинено от Л.Ф.М. ЕГН
*********, който е нарушил правилата за движение при управление на МПС – лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц180“ с ДК № .... на основание застрахователна
полица № BG.... със срок за валидност от 11.06.2020 г. до 10.06.2021 г. за задължителна
12
застраховка “Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.06.2021 г. до окончателното й заплащане, а в
останалата част за законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди ведно със законната лихва по чл.429, ал.3 от КЗ от изтичане на
петнадесетдневния срок по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ на 22.06.2021 г. до окончателното
изплащане отхвърля претенцията на И. Д. И., като неоснователна.
Осъжда ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1407, бул. „Джеймс Баучер“, № 87, представлявано от изп. директори С.С.П.в и
К.Д.К. да заплати на адвокат П. С. с адрес: гр. София, ул. „....”, № 2, четвърти полуетаж,
офис № 4 сумата от 4 852.40 (четири хиляди осемстотин петдесет и два лева и четиридесет
стотинки) лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на ищцата безплатна
адвокатска помощ.
Осъжда ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1407, бул. „Джеймс Баучер“, № 87, представлявано от изп. директори С.С.П.в и
К.Д.К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския окръжен
съд държавна такса в размер на 6 052.80 (шест хиляди петдесет и два лева и осемдесет
стотинки) лева.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
13