О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е №
гр. Русе, 29 септември 2021 год.
Административен съд Русе, в закрито заседание
на двадесет и девети септември 2021 година,
7 състав:
Съдия : Йълдъз Агуш
за да се произнесе по постъпилото
оспорване, предмет на адм. дело № 444 по описа на съда за 2021 год., приема за
установено следното:
Производството е по чл. 145
и сл. от АПК във връзка с чл.
44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от
9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на
Съюза и чл.
220 от Закона за митниците.
Образувано е по повод постъпила жалба от „ЕРИК МБ” ООД, с ЕИК *********,
подадена срещу Решение рег. № 32-189961 от 16.06.2021г. на директора на ТД
Северна морска в Агенция „Митници”. С обжалваното решение за дружеството е прието
следното: Отказано е да се приеме митническата стойност на декларираните стоки
с №№1, 2, 3 и 4 по МД с MRN 17BG002002H0028876/07.03.2017г. и са определили нова митническа стойност на
основание чл.
74 пар. 2 б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 вр. чл. 140 от Регламент
2015/2447 ; Разпоредено е да се коригира митническа декларация MRN: 17BG002002H0031143/11.03.2017г.
като за всички стоки с №№1,2,3 и 4 е внесена корекция–стойността в кл. 43
"Код-МО" вместо 1 да се чете 3; стойността в кл. 46
"Статистическа стойност" вместо декларираната да се чете определената
нова митническа стойност, стойностите в кл. 47 "Изчисляване на
вземанията" да се четат всичко ВОО нови суми, като е посочено, че
възникналите задължения са както следва: мито в размер на 12226.73 лв. и ДДС в
размер на 16932.28лв.
На основание чл.
77 пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. вр. с чл.
54, ал. 1 от ЗДДС за дата на възникване на задължението е определена 07.03.2017г.
В решението е посочено, че на основание чл.
103, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 поради изтеклия 3 годишен срок от
датата на възникване на задължението длъжникът не се уведомява за митническото
задължение; на основание чл.
104, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 56 от ЗДДС, е постановено, че
митническите органи не вземат под отчет размера на възникналите вносни мита и
ДДС, за които съгласно чл.
103 от Регламент (ЕС) 952/2013 длъжникът не се уведомява. Посочено е, че на
основание чл.
124 пар. 1 б. "а" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническото
задължение се счита за погасено.
С ПМС № 227 от 13.07.2021 г., обн.,
ДВ, бр. 59 от 16.07.2021 г., в сила от 31.07.2021 г. е приет нов Устройствен
правилник на Агенция "Митници" и към настоящия момент ТД Северна
морска в Агенция „Митници” като наименование е заличена, и е именувана ТД
Митница Варна
Съдът е изискал подробно да се
мотивира правния интерес от оспорването,тъй като установените с Решение
рег. №32-189961 от 16.06.2021г. на
директора на ТД Северна морска в Агенция „Митници“ като възникнали митнически
задължения за вносни мита и ДДС на оспорващия не са взети на отчет, а са
счетени за погасени с изтичане на 3 години от датата на възникването им - 07.03.2017
г.
Оспорващото
дружество в становище вх.№ 3605/09.09.2021г. твърди, че има правен интерес да обжалва акта,
доколкото с него е извършена промяна на данните в митническата декларация, а
митническото задължение, обхващащо мита и такси, не включвало в себе си ДДС,
който подлежал на събиране, тъй като не бил погасен по смисъла на чл.
171, ал. 1 от ДОПК. Излага доводи,че правния интерес произтича от
несъгласието относно материалната незаконосъобразност на атакуваното решение
,независимо дали задължението може да бъде събрано или не,тъй като промяната на
митническата стойност влече промяна на счетоводната стойност на стоките,
относимо към формиране на дължимия корпоративен данък
Административният орган чрез
пълномощник - старши юрисконсулт Анка Димитрова, намира жалбата за недопустима
като разрива подробни съображения в писмено становище. Счита, че не е налице
правен интерес от оспорването ,тъй като решението не засяга правната сфера на
жалбоподателя, тъй като изрично е посочено, че на основание чл.
124 пар. 1 б. "а" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническото
задължение се счита за погасено и от оспореното решение не произтичат фискални
последици или някакви вреди за жалбоподателя.
Съдът съобрази представените
доказателства и констатира, че установените с Решение рег. № 32-189961 от 16.06.2021г. на директора на ТД
Северна морска в Агенция „Митници”, понастоящем ТД Митница Варна към Агенция „Митници“,
като възникнали митнически задължения на „ Ерик МБ“ ЕООД не са взети под отчет,
съответно не са определени като дължими суми за доплащане, като дружеството не
е определено за длъжник по смисъла на чл.
77 пар. 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013, а задълженията са счетени за
погасени с изтичане на 3 години от датата на възникването им - 07.03.2017 г. на
основание чл.
124 пар. 1 буква "а" от Регламент (ЕС) 952/2013. С решението е
определено като възникнало задължение за мито в размер на 12226.73лв. и ДДС в
размер на 16932.28 лв.
Съгласно чл.
5, т. 18 от Регламент (ЕС) 952/2013 "митническо задължение"
означава задължението на лице да заплати размера на вносните или износните
мита, приложими за определени стоки съгласно действащото митническо законодателство.
Същевременно разпоредбата на чл. 56вр.чл.60 от ЗДДС регламентира,
че начисляването на данък добавена стойност при внос се извършва от
митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда,
определен за митническото задължение. Следователно ДДС представлява част от
митническото задължение. В този смисъл по повод изложеното в жалбата, че
тригодишния давностен срок не касае задължението за ДДС и че същото се погасява
с изтичането на предвидената в чл.
171, ал. 1 от ДОПК петгодишна давност, следва да се отбележи, че Регламент 952/2013
притежава общо приложение и е задължителен в своята цялост, като е директно
приложим във всички държави - членки на ЕС, съгласно чл.
288, пар. 2 от ДФЕС. В този смисъл е Решение 6604 /02.06.2021г на ВАС по
адм.д. 1526/2021г.,Решение № 4723 от 01.04.2019 г. на ВАС по адм. д. №
13309/2018 г., I о., съгласно което според решение на СЕС от
10.12.2015 г. по дело С-427/14 /т. 32 – т. 36 доколкото член 78 от МК не
въвежда давностен срок за последващ контрол на митническите декларации,
държавите членки могат, с оглед на общия принцип на правната сигурност, да
установят разумен давностен срок за тази процедура, а съгласно член 221, параграф
3 от МК митническите органи могат да съобщят на длъжника нов размер на
митническото задължение в тригодишен срок от възникването на това задължение.
След като изтече този срок, задължението както за мито, така и за ДДС е покрито
с давност и следователно е погасено по смисъла на член 233 от МК. В този смисъл
е и т. 40 от решението на СЕС от 27 февруари 2014 г. по дело C-571/12 и
решението по дело С-264/08 т.43, както и решение от 03.06.2021г по дело С-39/21.
В този смисъл са Решение № 4723 от
01.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13309/2018 г., I о., Решение № 998 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. №
9781/2020 г., I о., съгласно които след като изтече 3 год. срок от
възникване на задължението както за
мито, така и за ДДС, то е покрито с давност и следователно е погасено по
смисъла на член 233 от МК.
В случая жалбоподателят не е бил
уведомяван съгласно чл.29 вр.чл.22 параграф 6 и съгласно чл. 103 параграф 1 от Регламент 952/2013
за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган, тъй като
решението не го уврежда. Задължението е погасено на 07.03.2020г., независимо, че
повторната проверка е извършена след писмо рег. № 32-65386/27.02.2020г. от
Директора на Дирекция „ МДМ“, тъй като давността е изтекла преди изготвянето на
доклада. В този смисъл е решение от
03.06.2021г по дело С-39/20 на СЕС/ т.30-т.35/ и съответно давността не е
спирана и респ.давностния срок не е прекъсван, не е удължаван давностния срок в
случая на уведомяване на мотивите по чл.22 параграф 6 Регламента и с изтичането
на три годишния давностен срок митническото задължение, включващо мито и ДДС е
погасено, както е и посочено в оспореното решение.
Разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от ЗМ и чл.
44, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 предвижда, че всяко лице може да
обжалва засягащи го пряко и лично решения на митническите органи по реда на АПК,т.е
без оглед на тяхната форма, които имат за цел да породят задължителни правни
последици, които могат да засегнат интересите на жалбоподателя, като изменят
съществено неговото правно положение, както е посочено в Решение на СЕС от 22 април 2021 година по дело C-572/18
P / т.46-49 и т.58/и цитираната в него практика. Такъв е и смисълът на чл.147,ал.1 АПК.
Както се посочи, с оспореното решение,
жалбоподателят е уведомен, че митническото задължение вкл.и за ДДС е погасено
по давност. Погасителната давност означава, че
по отношение на това задължение не могат да бъдат предприети действия по
принудителното му събиране. Погасените по давност
задължения могат да бъдат платени доброволно. В решението и в съпроводителното
писмо не са посочени непогасени задължения. Следователно доколкото в оспореното
решение е посочено, че възникналите митнически задължения на жалбоподателя,
включващи мито и ДДС, не са взети под отчет, съответно не са определени като
дължими суми за доплащане, а са погасени с изтичане на 3 години от датата на
възникването им - 07.03.2017 г. на основание чл.
124 пар. 1 буква "а" от Регламент (ЕС) 952/2013, същото е акт, с
който не засягат правата и интересите на дружеството, нито се застрашават
такива и то не е акт, който да му създава задължения, т.е няма правни последици, които засягат интересите на оспорващия,
и по смисъла на член
5, точка 39 от Митническия кодекс, който определя понятието „решение"
като „всеки акт на митническите органи, отнасящ се до митническото
законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, и който
има правни последици за съответното лице". С оглед на което за „Ерик МБ“ ООД
не е налице правен интерес за оспорване по чл.
147, ал. 1 от АПК. От този акт за „ЕРИК-МБ“ ООД не се пораждат
задължения, не е налице неблагоприятно засягане, поради което за дружеството
липсва пряк и непосредствен правен интерес да оспори акта на Директора на ТД
Северна морска.
С оглед на това, на
основание чл.
159, т. 4 от АПК, жалбата на Ерик МБ
ООД срещу Решение рег. № № 32-189961 от 16.06.2021г. на директора на ТД Северна
морска в Агенция „Митници”, понастоящем ТД Митница Варна към Агенция „Митници“,следва
да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство
- да бъде прекратено.
Искането на административния
орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.
143, ал. 3 от АПК, когато съдът прекрати производството, ответникът има
право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл.
37 от Закона за правната помощ, освен ако с поведението си е дал повод за
завеждане на делото, какъвто е конкретният случай. Ако административният орган
бе издал решението си преди изтичане на срока, уреден в чл.
103 пар. 1 Регламент (ЕС) 952/2013 - три години от датата, на която е
възникнало митническото задължение, то тогава подадената жалба би била
допустима.
Предвид горното и на
основание чл.
159, т. 4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на „ЕРИК-МБ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище гр. Русе ул. „Тулча“ №
8, бл. „Шабла“, вх. 7, ет. 2, ап.23, представлявано от Младен Баджинков срещу
Решение № 32-189961 от 16.06.2021г. на директора на ТД Северна морска в Агенция
„Митници”, понастоящем ТД Митница Варна към Агенция „Митници“, като
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по
административно дело № 444 /2021 г. по описа на Административен съд Русе.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: