№ 12616
гр. С., 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110152505 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „В..." ЕАД, ЕИК ...,
със седалище в С. и адрес на управление в "М/адрес/, представлявано от ИД
чрез юрисконсулт спрямо "К." ЕООД, ЕИК: .... със седалище в С. - 1113, и
адрес на управление „Сл/адрес/, представлявано от управителя.
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, представляващ
сграда „Д.” с площ от 449 кв.м. с адрес в С.. кв."Г/адрес/. находяща се в УПИ
I, в кв....“, която сграда била ползвана без правно основание за това.
Излага се, че „К." ЕООД, „К. И.” ООД и дружество "К Х." ЕООД са
„свързани лица“ по смисъла на разпоредбата на §1, ал. и ал.2 от ДР на ТЗ.
Сочи се, че между тях е имало договорки относно ползване на исковия имот
по прекратен ex lege договор за наем, което ползване се изразявало в
съхранение на вещи и дълготрайни материални активи без знанието и
съгласието на ищеца като собственик. Твърди се, че ползването на имота е
било в периода от 07.03.2022г. до 10.04.2023г„ вкл. и което ползване е довело
до обедняване на ищеца със сумата в размер на 42896 лв. – главница ведно с
лихва в размер на 4549,38 лв. Уточнява се, че едно от свързаните дружество
„К. И." ООД и било наемател на исковия имот за период от 3 години, считано
от 29.10.2018г. до г. по силата на основание Договор за наем с № РД-56-
1
199/29.10.2018г.
Сочи се, че след прекратяване на договор с изтичане на срока му към
31.10.2021 г., наемателят е следвало да върне държането на вещта и да
опразни отдаденото под наем помещение.
Излага се, че през месец октомври 2021г. преди окончателното
изтичане на горепосочения договор, както и други наемни отношения, бил
проведен публичен конкурс за отдаване на вещта под наем за последващ
тригодишен период като на 19.10.2021г. бил проведен такъв по реда на чл.40,
ал.3 от НРУУПОППТДОУК (Наредба за реда за учредяване и упражняване
правата на общината в публични предприятия и търговски дружества с
общинско участие в капитала).
Твърди се, че за оповестяване на конкурса били направени публични
публикации, а съгласно конкурсната документация, за исковия имот била
обявена началната наемна цена в размер на 1937лв. без ДДС. В конкурса са
участвали четири дружества - „К.“ ООД, ответника „К.“ ЕООД, „К Х.“ ЕООД
и „К. И.“ ООД, последният наемател на същия имот за предходния период
като се навежда, че „К Х.“ ЕООД, „К.“ ЕООД и „К. И.“ ООД са „свързани
лица“ по смисъла на ТЗ при следните съображения: съгласно Протокол с изх.
№Р Д[1]286(8)/21.10.2021 г. за имота били класирани 3 предложения - на „К.“
ООД с предложена наемна цена в размер на 2681лв. без ДДС /или 3217,20 лв.
с ДДС, на „К Х.“ ЕООД с предложена наемна цена в размер на 2263лв. без
ДДС и на последно място ответника с предложена наемна цена в размер на 2
153лв. без ДДС.
Била издадена Заповед №197/21.10.2021 г. на ИД на ищеца, с която били
обявени окончателните резултатите от конкурса и съгласно която за спечелил
конкурса било обявено дружеството „К.“ ООД. Твърди се, че след обявяване
на резултатите били сключени договори за наем с всички нови, спечелили
конкурса наематели вкл. и с „К.“ ООД, а именно Договор за наем № РД-56-
210 от 01.11.2021г. Ищецът излага още, че на същата дата старият наемател е
следвало да предаде държането на вещта, а именно обекта „К. И. “ ООД,
който обаче продължил да ползва вещта до 10.04.2023г. с противопоставяне
на наемодателя, който успял да върне държането чрез въвод във владение в
края на месец март на 30.03.2023г. Излага се, че ползването на вещта от
стария наемател е било осъществявано едновременно с ответника „К. “ ЕООД
2
и дружеството „КХ. “ ЕООД.
При така изложеното и като се навежда, че през периода от 01.11.2021г.
до 10.04.2023г. ищецът като наемодател по Договор за наем с № РД-56-210 от
01.11.2021г. не е могъл да изпълни задължението си към новия наемател –
дружеството „К.“ ООД съответно не е получил и наемна цена за ползване на
вещта от новия наемател, се навежда, че за ищеца са настъпили вреди чрез
пропуснати ползи от неполучени наеми за исковия период.
Излага се, че с нот. покана, връчена на 15.12.2021 г. на „К. И.” ООД
дружеството било поканено да заплати дължимите по договора суми и да
освободи вещта чрез предаването й с приемо- предавателен протокол, но при
липсата на доброволно предаване на имота това се случило по съдебен ред с
влязло в сила Решение №2665/29.03.2022г. по гр. д. №72594/2021г. на CPC, I
ГО, 157 с-в, въз основа на което бил издаден ИЛ и образувано ИД №
490/2023г. при ЧСИ с peг. № 921 на КЧСИ, по което държането било
предадено с Протокол за въвод на 30.03.2023г. В хода на принудителното
изпълнение се установило, че имотът бил ползван и от стария наемател и от
ответника "К." ЕООД, както и от "К Х." ЕООД - двете дружества,
представлявани от едно лице, които съхранявали ДМА и вещи, собственост
на „К Х." ЕООД и "К." ЕООД в периода - от 07.03.2022г. до 10.04.2023г„ вкл.,
което ползване било в нарушение на задължение по чл.9, ал.1, т.6 от Договор
за наем от 29.10.2018г. като се сочи, че за пропуснатите ползи за периода от
01.11.2021г. до 07.03.2022г. бил сезиран съда и с искова молба срещу „К. И.“
ООД – стария наемател, по която е постановено Решение №
13927/03.12.2022г. за присъждане на сумите, не влязло в сила. Като се
навежда връзка между „К. И.” ООД, ответника "К." ЕООД и дружество "К Х."
ЕООД се излага, че ответникът "К." ЕООД, дружествата „К. И." ООД и "К Х."
ЕООД са се обогатили без основание за сметка на дружеството и
следователно следва да върнат онова, с което са се обогатили, до размера на
обедняването за периода от 07.03.2022г. до 10,04.2023г. вкл. за неполучени
месечни наеми в размер на по 3217,20 лв. с ДДС или в общ размер на 42 896
лв. за главница, както и лихва в размер на 4 549,38 лв., от която сумата, която
дължи ответното дружество "К." ЕООД е в размер на 14 477.40 лв. за
главница за периода от 07.03.2022г. до 10.04.2023г. вкл. Като се ангажират
доказателства се претендира решение в този смисъл и се търсят разноски, а
именно да бъде осъден "К." ЕООД, ЕИК: .... да заплати сумата в общ размер
3
на 14 477,40 лв. за главница в резултат на ползване на имота без основание в
периода от 07.03.2022г. до 10.04.2023г. вкл. като сбор от ежемесечния наем в
размер на 3217,20 лв. с ДДС ведно със законната лихва върху исковата
претенция от деня на завеждане на настоящия иск до окончателното
изплащане на сумата от ответника.
В срока за отговор е постъпил такъв, с който исковете се оспорват като
не се оспорва твърдението, че ответникът К. ЕООД не е бил в наемна връзка
през исковия период с ищеца досежно исковия имот. Навежда се, че К. ЕООД
никога не е ползвал исковия имот. Излага се, че вещите, които се намират в
него, са били предоставени на трето по делото лице К. и. ООД от ответника
на основание Договор за послужване помежду им от 16.12.2022г. а така също
се оспорват твърденията за ползване на вещта – имота през исковия период от
страна на ответника и като се ангажират доказателства се желае решение в
този смисъл.
Искът е с правно основание по чл.59 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД като с
доклада си по делото съдът е указал, че изцяло в тежест на ищеца е да докаже,
че имотът, предмет на договор за наем от РД-56-210 от 01.11.2021г., е бил
ползван от ответника без знание и съгласие на наемателя и наемодателя, като
с ползването е възпрепятствал ползване на вещта от наемателя по договора за
наем от 01.11.2021г., по който е била опредЕ. наемна цена в исковата сума
през исковия период.
Страните не спорят помежду си, че между ищеца и трето по делото
лице – К. И. ООД, а това се установява и от Договор за наем от 29.10.2018г., е
бил сключен договор за наем на недвижим имот – сграда ‚Д.“ с площ от 449
кв.м., находяща се в кв.Горубляне, гр.С., ул.Инж. Г.Белов“ 2, който договор е
бил сключен за ползване на имота в периода от 01.11.2018г. за три години
или до 01.11.2021г. Не се спори и това е видно от приемо – предавателен
протокол от 01.11.2018г. че същият имот е бил предаден на третото по делото
лице.
Не е спорно и това се установява от Решение на СД, обективирано в
протокол с № 44, л.26 от делото, че управителният орган на ищеца на датата
14.09.2021г. е взело решение исковият имот да бъде отдаден под наем за нов
тригодишен срок при посочено в решението конкурсни процедури и при
начална наемна цена от 240 лева.
4
Страните не спорят, а това е видно и от Договор за наем на недвижим
имот от 01.11.2021г., че исковият имот е бил предмет на наемно
правоотношение между ищеца и трето по делото лице – К. ООД за срок от
три години и при наемна цена от 2 681 лева без ДДС или 3217.20 лева с ДДС,
който е бил предаден за ползване на новия наемател, за което страните не
спорят, а е видно и от протокол – опис на вещи и протокол за въвод във
владение от 30.03.2023., след освобождаването на имота от държането на
предходния наемател „К. интренационал ООД.
Не се спори, че вещи по опис, посочени в Протокол – опис от
30.03.2023г. са се намирали в хале, офис 2, заседателна зала, офис 2, 3, 4 и 5 в
наетото помещение, както и детайлно изброени в позиции в описа ДМА
активи. Тези вещи се установява от приемо – предавателен протокол от
11.04.2023г. – л.143 от делото, са били изнесени извън исковите помещения.
Спорно е дали тези вещи, които са възпрепятствали предаване
държането на имота от страна на В... ЕАД на новия наемател по договора за
наем от 01.11.2021г. между ищеца и К. ООД, са били собствени на ответника
и дали ответното дружество е било свързано с дейността на първоначалния
наемател лице.
С отговора си по иска ответникът представя неоспорен Договор за заем
за послужване от 16.12.2022г. със страни К. ЕООД и К. и. ООД, съгласно
който в заем за послужване са били предадени производствени машини и
оборудване по опис. Не се установява обаче тези вещи да са онези вещи,
които са били предмет на описа от 30.03.2023г. и не се ангажираха
доказателства в тази насока.
При така установените факти и от правна страна съдът намира за
установено следното:
Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва
следните елементи – обогатяване на получателя, обедняване на другата страна
и това разместване на благата да е настъпило без основание с причинна връзка
между обогатяването и обедняването. Безспорно по делото се установи, че
ищецът е претърпял загуби от нереализирани доходи от наем на вещ,
отдадена на трето по делото лице К. ООД по Договор от 01.11.2021г. за
периода от сключване на договора до 11.04.2023г. в размер на сбора от
месечните наеми от по 3217.20 лева за исковия период. Безспорно се
5
установи, че причина за това е била невъзможността на наемодателя – ищец
да предостави ползването на отдадения под наем имот и то поради наличие на
вещи, оборудване, инвентар във всички помещения на сградата, находяща се
в ж.к.Горубляне и с площ от 449 кв.м. Безспорно се установи и че държането
спрямо имота от наемателя по договора за наем от 29.10.2018г. с № РД 56-
199/ 29.10.2018г. – К. И. ООД е било върнато обратно на наемодателя „В...
ЕАД едва с протокол за въвод във владение от 30.03.2023г. по ИД с №
20239210400490 при ЧСИ с рег. № 921 при СГС вкл. и чрез освобождаването
му от находящите се там движими вещи. Не се доказа обаче това обедняване
на ищеца да е в някаква причина връзка с поведението на ответника и с
увеличаване на неговото имущество със стойността на нереализираните от
ищеца по Договора за наем от 01.11.2021г. доходи, което дава основание на
съда да приеме, че исковете само на това основание следва да бъдат
отхвърлени. Дори и да се приеме, че К. И. ООД и ответното дружество са
‚свързани лица“ по някои от критериите на посочените в § 1, ал.1 от ТЗ
хипотези, то наличието само на това обстоятелство не е основание за
ангажиране имуществената отговорност на ответника. На доказване следва да
бъде подложено и установено и знание у представляващия К. ЕООД лице за
това, че с непредаване държането чрез неговото освобождаване вкл. и от
намиращите се там вещи, е довело и води до загуби за ищеца като наемодател
по последващия договор за наем – в този смисъл Решение № 64/ 7.05.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 2549/2020 г., IV г. о., ГК, а това не бе установено по
делото.
С тези мотиви искът за главница следва да бъде отхвърлен, а при
неоснователността му следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенцията
за лихва.
Съдът е сезиран с претенция за разноски от страна на ответното
дружество, които на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да му бъдат
присъдени в размер от 1702.97 лева за платено по Договор за правна защита и
съдействие адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.59 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД
6
предявения от „В..." ЕАД, ЕИК ..., със седалище в С. и адрес на управление в
"М/адрес/ представлявано от ИД чрез юрисконсулт спрямо "К." ЕООД,
ЕИК: .... със седалище в С. - 1113, и адрес на управление „Сл/адрес/,
представлявано от управителя иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в общ размер на 14 477,40 лв. за главница в резултат на
ползване на недвижим имот, представляващ сграда „Д.” с площ от 449 кв.м. с
адрес в С.. кв."Г/адрес/. находяща се в УПИ I, в кв....“ без основание в
периода от 07.03.2022г. до 10.04.2023г. вкл. като сбор от ежемесечния наем в
размер на 3217,20 лв. с ДДС уговорен по Договор за наем от 01.11.2021г.,
сключен между „В...“ ЕАД, ЕИК ... и трето на спора лице – „К.“ ООД ведно
със законната лихва върху исковата претенция от деня на завеждане на иска –
25.09.2023г. до окончателното изплащане на сумата и
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „В..." ЕАД, ЕИК ..., със
седалище в С. и адрес на управление в "М/адрес/, представлявано от ИД чрез
юрисконсулт да заплати на "К." ЕООД, ЕИК: .... със седалище в С. - 1113, и
адрес на управление „Сл/адрес/, представлявано от управителя сумата от
1702.97 лева за съдебно – деловодни разноски.
Решението е обжалваемо в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7