Р Е Ш Е Н И Е № 288
Гр. Сливен, 21.12.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на шести декември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Ваня Фърчанова, като разгледа
докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 378 по описа на
Административен съд гр. Сливен за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от Я.М.С.,
ЕГН **********, с адрес *** срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0804-000581/16.09.2022 г. по чл. 171 т. 2а б. „а” от
Закона за движението по пътищата, издадена от Началник РУ – Сливен при ОД на
МВР - Сливен, с която е разпоредено прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, с отнемане на СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели с рег.
№ ********. Оспорването намира правното
си основание в разпоредбата на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по
пътищата, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Оспорващият излага доводи от фактическо естество, като заявява, че
управлявалият собственото й превозно средство е придобил правоспособност в К.,
като при извършената от полицейски органи проверка не е носил същото в себе си.
Водачът М. Ш. не бил неправоспособен,
поради което и приложената принудителна административна мярка била
незаконосъобразна. Моли съда за отмяна на оспорената заповед, с претенция за
разноски.
В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен адв. Хр. Х. ***, който поддържа жалбата.
Водачът Ш. не носил в себе си СУМПС при проверката, но притежавал такова и това
се установявало от постъпилото по делото писмо от ГД „НП“. Наличието на
правоспособност водело до незаконосъобразност на заповедта. Моли съда за
решение в тази насока, с претенция за сторените по делото разноски.
В с.з. административният орган Началник РУ – Сливен при ОД на МВР -
Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Чрез упълномощен процесуален представител
оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и моли съда да редуцира същото.
Въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 16.09.2022 г. около 20:50 ч. в гр. Сливен, на бул. „Цар Симеон“ полицейски
служители спрели за проверка водач на лек автомобил Мерцедес с рег. № ********,
при която установили самоличността на водача – М. А. Ш., както и след извършена
справка приели, че същият не притежава свидетелство за управление. За така
установеното нарушение срещу М. А. Ш. бил съставен АУАН № 3642/16.09.2022 г., в
който деянието било квалифицирано като такова по чл. 150 от ЗДвП. На същата
дата Началник РУ - Сливен при ОД на МВР – Сливен издал Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0804-000581, с която по отношение на
собственика на превозното средство Я.М.С. разпоредил прекратяване на регистрацията
на пътното превозно средство за срок от шест месеца, с отнемане на 2 бр. рег.
табели с № ********.
Заповедта била връчена на Я.С. на 26.09.2022 г. Жалбата срещу същата е
подадена до настоящия съд на 10.10.2022 г.
Към доказателствата по делото е приобщено представено от оспорващата
страна заверено копие от свидетелство за управление на МПС, издадено от РК. с
титуляр М. Ш. , издадено на 16.05.2022 г. със срок на валидност до 15.05.2037
г. Съгласно писмо рег. № 328600-56994/07.11.2022 г. на Заместник директор на ГД
„Национална полиция“, след извършена справка в информационната мрежа за
автоматизиран обмен на данни за СУМПС в Европейския съюз „EUCARIS-RESPER“ Е УСТАНОВЕНО, ЧЕ М. А. Ш. притежава валидно К. свидетелство за
управление на МПС № 5/5172688, издадено на 16.05.2022 г. за категории В и В1.
По делото са разпитани като свидетели Ц. И. и А.Д. – а. и с. по акта,
които заявяват, че при извършената проверка на водача Ш., същият не е
представил СУМПС, заявил е, че притежава такова от РК., но не го носи,
извършена била проверка в системата на МВР, която не била обвързана с
европейската и тъй като там не се установило наличие на СУМПС с титуляр Ш.,
срещу същия бил съставен процесния АУАН.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като основателна и като такава следва да бъде уважена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити, което го прави валиден. Оспорената заповед е издадена от Началник РУ
– Сливен при ОД на МВР – Сливен, действащ при спазване на териториалните
предели на правомощията си и в рамките на предоставената му със Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Сливен персонална,
териториална и материална компетентност. Като издадена от компетентен орган и в
предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваната
заповед като валиден акт. Освен валидна, при преценка и анализ на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени като неоспорени от страните и
съдържанието на оспорената заповед, същата се преценява от настоящата съдебна
инстанция и като процесуално законосъобразна – постановена при спазване на
всички съществени административнопроизводствени
правила. Макар валидна и процесуално законосъобразна, с оглед събраните по
делото писмени доказателства се явява издадена в противоречие с материалния
закон.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
Оспорената заповед
е издадена с правно основание чл. 171 т.
2а б. „а“ от Закона за движението по пътищата. Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП
изброява изчерпателно случаите, при които за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат принудителни административни мерки. Процесната такава е от категорията
на превантивните административни мерки, чието предназначение е предотвратяване
на противоправно деяние, закононарушение и неговите вредни последици.
Визираната в чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП мярка на административна принуда е прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година. В процесния
случай фактическите предпоставки за издаване на акта не а били налице,
доколкото от доказателствата се установява, че управлявалият автомобила на процесната дата М. Ш. е правоспособен водач. Видно от представеното
по делото заверено копие от СУМПС, издадено от Р. К. и придружено с извършен
официален превод, Ш. притежава валидно свидетелство за управление на моторно
превозно средство. Това обстоятелство официално е потвърдено с представеното и
приобщено по доказателствата писмо рег. № 328600-56994/07.11.2022 г. на
Заместник директор на ГД „Национална полиция“. Съгласно съдържанието на същото,
след извършена справка в информационната мрежа за автоматизиран обмен на данни
за СУМПС в Европейския съюз „EUCARIS-RESPER“ е установено, ЧЕ М. А. Ш.
притежава валидно К. свидетелство за управление на МПС № 5/5172688, издадено на
16.05.2022 г. за категории В и В1. Съгласно разпоредбата на чл. 151а от ЗДвП, Лицата,
притежаващи свидетелство за управление, издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, могат да
управляват моторно превозно средство на територията на Република България при
спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория,
определени в чл. 151. Следователно, водачът Ш. е бил правоспособен към датата
на проверката и материалноправните предпоставки на
чл. 171 т. 2а б. „а“ от ЗДвП за прилагане на процесната
принудителна административна мярка не са били налице.
Горното мотивира
съда да приеме, че жалбата е основателна, а издадената и обжалвана в настоящото
съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 22-0804-000581/16.09.2022 г., издадена от Началник РУ – Сливен при ОД на МВР
– Сливен, с която по отношение на собственика на превозното средство Я.М.С.
разпоредил прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство за срок
от шест месеца, с отнемане на 2 бр. рег. табели с № ******** е
незаконосъобразна и като такава, следва да бъде отменена.
Предвид изхода на
делото, основателна се явява претенцията на оспорващата страна за присъждане на
сторените по делото разноски. Възражението на процесуалния представител
на ответния орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира
за неоснователно, доколкото посоченият по – горе размер, договорен и заплатен в
брой на пълномощника е съответен на минималния такъв, регламентиран в нормата
на чл. 8 ал. 3 от Наредбата № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждение. Според тази норма, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв.
Съгласно чл. 1 от тази наредба, размерът на възнаграждението за оказваната от
адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен
договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба
минимален размер за съответния вид помощ. При тази правна уредба съдът няма
основание да редуцира размера на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение
доколкото същото съвпада с нормирания минимален размер за извършените
процесуални действия. Общо сторените от оспорващата страна разноски по делото възлизат
на 510,00 (петстотин и десет) лева, от които 10,00 (десет) лева внесена
държавна такса и 500,00 (петстотин) лева заплатено в брой адвокатско
възнаграждение и същите, с оглед изхода на делото, следва да се възложат в
тежест на ответния административен орган.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-0804-000581/16.09.2022 г.
по чл. 171 т. 2а б. „а” от Закона за движението по пътищата, издадена от
Началник РУ – Сливен при ОД на МВР - Сливен, с която по отношение на Я.М.С. е разпоредено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
шест месеца, с отнемане на СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели с
рег. № ********.
ОСЪЖДА ОД на МВР –
Сливен да заплати на Я.М.С., ЕГН **********, с адрес *** разноски по делото в
размер на 510,00 (петстотин и десет) лева.
Решението не подлежи
на обжалване.
Административен
съдия: