Р Е Ш Е Н
И Е
№……/……….…2019 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, на двадесет и първи октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ Н. ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.
при
участието на секретаря Петя
Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов
въззивно гражданско дело № 1317 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава двадесета от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №
33915/13.05.19 на К.Л.С. – длъжник по задължението за издръжка, ЕГН **********,***,
чрез адв. Д.И. – ВАК, адрес ***, срещу Решение № 1462/10.04.2019 по гражданско
дело № 15495/2018 г. на ВРС, с което е
изменен размера на издръжката присъдена с Решение № 340/08.06.2007 постановено
по гражданско дело № 1477/2006 по описа на Районен съд – Видин, в полза на
детето Л.К.С., ЕГН **********,***, действащо със съгласието на неговата майка Ц.Л.Н.,
ЕГН **********, като размерът ѝ е увеличен от 80 лева на 500 лева месечно,
считано от датата на подаване на исковата молба – 12.10.2018 г. до настъпване
на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката с падеж пето
число на месеца, за които се дължи, ведно със законна лихва върху всяка
закъсняла вноска и е допуснато предварително изпълнение на решението с частта
за присъдената издръжка.
Твърди се, че
необосновано съдът е приел наличие на специфични нужди за частни уроци, логопед
и психолог и определя обща месечна издръжка в размер 750 лева, който е
прекомерно голям. Изтъква се, че съдът необосновано е включил в месечната
издръжка средствата за уроци по математика, български и английски, тъй като във
вече определената сума за задоволяване на екзистенциалните потребности са
включени средства за образование, както и поради това, че тези допълнителни
уроци не влизат в хипотезата на „обикновени условия на живот“, и не са
необходими, защото английският не е задължителен предмет за матурата в 7 клас.
По отношение на възможностите да се заплаща
определената издръжка изтъква, че е единственият работещ в семейството, тъй
като съпругата му се грижи за новороденото им дете и семейството изплаща банков
кредит. Твърди се, че съдът не е отчел здравословното състояние и намалената
работоспособност.
Иска
се отмяна на обжалваното решение, поради неправилност и намаляване размера на
определената с него издръжка.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание
въззивникът, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата, като излага,
че има възможност да заплаща месечна издръжка 300 – 350 лева.
В
законоустановения срок е постъпил отговор вх. № 50412/09.07.2019 от Л.К.С., ЕГН
**********, действаща със съгласието на своята майка Ц.Л.Н., ЕГН **********, в
който се излагат следните възражения – 1) исковата претенция не обхваща периода
през който Л. е била във Великобритания; 2) жалбоподателя не е възразил по
надлежния ред срещу представената съдебно – логопедична и психологична
експертиза и по делото са представени доказателства, от които се установяват
затруднения в обучителния процес; 3) размерът на издръжката отговаря на
доходите на жалбоподателя; 4) от представените по делото доказателства не може
да се установи, че жалбоподателя страда от болест, която му пречи да работи.
Направено е
възражение за прекомерност на заплатеното, от К.С., адвокатско възнаграждение.
Претендират се
разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно
заседание въззиваемият, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата.
С предявен иск по
чл. 150 от СК се претендира увеличаване на първоначалната издръжка от 80 на
1000 лева, поради настъпили изменения в обстоятелствата. Твърди се, че с влязло в сила Решение
№ 340 от 08.06.2007 г., постановено по гр.д. № 1477/2006 г. по описа на Районен
съд – Видин, е прекратен с развод бракът между родителите на ищцата, като
упражняването на родителските права по отношение на нея е предоставено на майката
Ц.Н., а бащата К.С. – ответник в настоящото производство, е осъден да заплаща
на детето месечна издръжка в размер на 80 лв. Ищцата твърди, че ответникът е
заплащал редовно издръжката, като след 2016 г. й предоставял издръжка в
по-голям от присъдения размер, а именно 100 лв. месечно. Поддържа, че в периода
01.08.2017 г. – 10.08.2018 г. отишла да живее и учи във Великобритания при
ответника и новото му семейство – съпруга и едно дете, но не успяла да се
адаптира и се върнала обратно в България, където понастоящем се отглежда от нейната
майка и баба по майчина линия. Твърди, че майка й има задължение за издръжка
към друго малолетно дете - В., роден на *** г. Същата работи като дентален
асистент и получава месечно възнаграждение в размер на 510 лв., като разходите
за издръжката на ищцата се поемат и от нейната баба В.В.Н., която получава
месечна пенсия в размер на 312 лв. и страда от онкологично заболяване. Твърди,
че е записана в седми клас на СУ „Неофит Бозвели“, гр. Варна, като освен
обичайните потребности за нейната възраст, има и специфични нужди, свързани със
заекването й по рождение и с поставена й диагноза „разстройство в развитието на
училищните умения“. Излага, че допълнителните месечни разходи за логопед и
частни уроци във връзка с предстоящите й матури възлизат в размер на около 448
лв., както следва: посещения при логопед 4 пъти месечно при цена на посещение
25-30 лв., подпомагане и индивидуална работа с учители по следните предмети:
английски език - 4 пъти месечно при цена
на урок от 14 лв., математика - 8 пъти месечно при цена на урок от 18 лв.,
български език и литература - 8 пъти месечно при цена на урок от 16 лв. Счита,
че размерът на определената издръжка от 80 лв. месечно е недостатъчен за
покриване на необходимите разходите за задоволяване на нейните обичайни и
специфични нужди, описани по-горе. Поддържа, че бащата има финансова възможност
да заплаща издръжка в много по-голям размер, тъй като реализира годишен доход
от труд като ветеринарен лекар на територията на Великобритания в размер на
37700-50000 британски лири.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
излага становище за неоснователност на предявения иск по отношение на неговия
размер. Не оспорва обстоятелството, че е баща на ищцата, както и че е осъден да
заплаща на детето месечна издръжка в размер на 80 лв. Поддържа, че редовно
заплаща същата, като доброволно е увеличил нейния размер на 100 лв., а от м.
септември 2018 г. – на 150 лв. Не оспорва също, че от 2006 г. живее и работи
във Великобритания като ветеринарен лекар, но оспорва твърденията, че получава
50 000 британски лири годишен доход. По отношение нуждите на детето твърди, че
ищцата живее със своята баба, а майката, на която е предоставено упражняването
на родителските права, живее със съпруга си и роденото от него дете В. в гр.
Суворово. Признава обстоятелството, че детето има проблем със заекването, но
счита, че същият се преодолява с годините. Намира за невярна и неточна
поставената диагноза „разстройство в развитието на училищните умения“,
доколкото детето се е справяло много добре с учебния материал и организацията
на времето извън училище при престоя и обучението му във Великобритания. Счита,
че проблемите на ищцата с усвояването на учебния материал в България се дължат
единствено на липсата на самостоятелност и детето няма обективна необходимост
от допълнителни частни уроци. Във връзка с реализираните от него доходи
ответникът твърди, че полага труд като ветеринарен лекар на домашни любимци, но
няма постоянен и гарантиран приход. Фирмата, чрез която осъществява своята
дейност, сключва договори с различни клиники за различен период от време.
Последната му трудова заетост е била със срок до 16.11.2018 г. и в момента е в
процес на търсене на работа. Нетният му месечен доход е средно в размер на 900
британски лири, а общият нетен годишен доход за 2016-2017 г. – 15516 британски
лири. Поддържа, че има допълнителни разходи за издръжка на други свои малолетни
деца – М., която е на 7 г., и К., роден на *** г., като съпругата му не работи
и получава майчински, а след изтичане на определения във Великобритания
9-месечен срок на майчинството, разходите за децата ще се поемат изцяло от
него. Освен това допълва, че се грижи и за баща си, който е в България, както и
за майката на своята съпруга, която живее при тях във Великобритания и има
здравословни проблеми – прекаран инсулт. Ответникът твърди също, че има скъсана
коленна връзка на крака, което обстоятелство води до затруднения в
придвижването и евентуална необходимост от оперативна намеса, респективно се
отразява на възможността му да намери работа. Излага, че съобразно официалната
статистика средната седмична сума, необходима за едно домакинство във
Великобритания, е нараснала на 554,20 британски лири за 2017 г. Поддържа, че
предоставя месечна издръжка на детето в размер на 150 лв., която заплаща по
банкова сметка *** – В. Н., като намира посоченият размер за съответен на
нуждите на детето и възможностите на родителя, предвид трудовата му заетост,
здравословно състояние и задълженията му към другите членове на неговото ново
семейство.
При анализа на доказателствата по делото, съдът установи от фактическа
страна следното:
С Решение №
340/08.06.2007 по гражданско дело № 1477/2006 на РС – Видин, брака между Ц.С. и
К.С. е прекратен чрез развод и е утвърдено споразумение, по силата на което
майката следва да упражнява родителските права по отношение на роденото от
брака дете – Л.С., а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка в размер от 80
лева, считано от 27.06.2007 г.
Към момента на
предявяване на иска по чл. 150 от СК потребностите на ищцата са присъщите за
нейната възраст – навършени 15 години и образователно ниво – 11 клас на СУ
„Неофит Бозвели“, през учебната 2019/2020 г., съобразно обикновените условия за
живот според постановките на Постановление № 5 от 16.11.1970 г. по гражданско
дело № 5/1970, ВС, Пленум, за обобщение практиката на съдилищата по някой
въпроси на задължението за издръжка.
Включват обичайните
нужди от храна, облекло и обувки, обучение, здравеопазване и други които са от
значение за конкретния случай. В тази връзка са обезпечени доказателства пред
въззивна инстанция. Наред с обичайните нужди по делото е установено наличие на
специфични нужди – необходимост от системни посещения на логопед и психолог,
тъй като при ищцата са установени неврозоподобно заекване и леки към умерени
ограничения на когнитивните процеси, бърза уморяемост, намалена
работоспособност, психомоторна забавеност, които водят до леки обучителни
затруднения, лабилност, склонност към нервно изтощение, раздразнителност,
тревога и неувереност.
От показанията на
свидетелите Ю.К.(класен ръководител в 5 и 6 клас) и В. Н. (баба на ищцата), на
които съдът дава вяра като кореспондиращи с останалите доказателства по делото,
се установява, че ищцата има нужда от частни уроци и посещава такива – по
математика, български език, литература, английски език на обща стойност 44 лева
на седмица, заплаща абонамент към сайт за дистанционно обучение в размер 135
лева годишно, за посещения на логопед в размер 25 лева, като последните са
преустановени, поради финансови затруднения.
Представени са пред
настоящата иснтанция доказателства за еднократни разходи – за стелки, за
ученически пособия, печатни произведения и други.
Получаваното от майката Ц.С.
в периода 01.07.2018 до 24.07.2018 г., в брутен размер е 555,95/нетен размер
447,64 лева, а за периода 01.08.2018 до 31.12.2018, в брутен размер е 580 лева.
По делото е установено, че Ц.С. е майка на още едно дете (малолетно) – В.
Нейчев.
Бащата К.С. осъществява
дейност във Великобритания като ветеринарен лекар чрез дружество „Петс 1 – ст“
ЕООД като за периода 14.09.2016 до 30.09.2017 г. дружеството реализира годишна
печалба в размер от 15516 британски лири. По писмени данни от 30.09.2017 г. в
полза на К.С. е разпределен дивидент от дейността на дружеството в размер на
16100 британски лири и му се изплаща заплата 11313 британски лири. По делото е
установено, че дружеството на ответника е страна по договор за изпълнение с друго
дружество представлявано от д-р Кристофор Райт. Представено е извлечение от
електронно писмо, което настоящата инстанция цени като частен документ
материализиращ изгодни за ответника факти, с което договора е прекратен на
16.11.2018 г. Установено е, че ответникът има други две деца – М. (родена на ***
г.) и Кристиан (роден на *** г.) родени от връзката му с А.Л.. Пред първа
инстанция е представен договор за ипотечен кредит, за закупуване на жилище,
сключен от К.С. и А.Л.със срок на погасяване 23 години и месечна вноска 306,10
британски лири.
Не се установяват
приходи от наем, аренда или дейност на друго правно основание, поради което
следва да се приеме, че постоянните месечни доходи на родителите се формират
именно от описаните, по-горе дейности.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Според разпоредбата на
чл. 269 изр. първо от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на тези
предели на въззивна проверка, въззивният съд намира решението за валидно и
допустимо.
Според изречение второ на
посочената разпоредба, по въпросите относно правилността на решението,
въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Естеството на оплакванията
за неправилност на първоинстанционното решение изискват самостоятелна преценка,
от въззивна инстанция, на събраните пред първа инстанция доказателствени
материали.
В разглежданата хипотеза
на чл. 150 от СК следва да се съпоставят обстоятелствата, при които е присъдена
първоначалната издръжка през 2007 година и настъпилите след това до предявяване
на иска – 12.10.2018. Предвид постигнатото споразумение между страните в
бракоразводния процес липсват данни, насочващи към изводи за конкретни
потребности на непълнолетното дете и съответните към този момент възможности на
задължените лица. От това следва, че корелативната връзка между условията
посочени в чл. 142 ал. 1 от СК, при които да бъде определен размера на
издръжката, ще бъде преценявана в настоящия процес за първи път, съобразно
всички установени по делото факти.
По данни от Националния
статистически институт - публично оповестени, е налице тенденция към
увеличаване на разходите, необходими за задоволяване на ежедневни нужди,
пропорционално на инфлационния индекс в страната. Това включва както разходи за
битови нужди (храна, консумативи), също за здравна профилактика и лечение, за
нормални условия на живот. Промяната рефлектира персонално и към средствата
необходими за издръжка на непълнолетно лице, адекватно на неговата възраст.
Обучението на ищцата в
гимназиален курс е свързано с влагане на значителни средства за учебници и
помагала в началото на всяка учебна година и текущи – в ежедневието.
Допълнителните курсове по математика, английски, български език, литература,
дистанционно обучение са значими за предстоящия избор след завършване на средно
образование. Отделно от обичайните нужди, на непълнолетната се налага да
посещава системно логопед и психолог, което е от значение за по-нататъшното
ѝ личностно развитие. Пред настоящата инстанция са представени
доказателства за множество разходи с временен характер.
Въззивникът
по писмени доказателства е с по-високи доходи в сравнение с получаваните от
майката. Следва да се отчете, че той има задължения и към други две
непълнолетни деца, родени от съжителството му с А.Л..
Съгласно постановките на
ПВС № 5/1970 възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от
техните доходи, имотното им състояние и квалификация.
Задължението към
непълнолетно лице е безусловно, съобразно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК и
следва да се изпълнява независимо дали родителите са работоспособни и могат да
се издържат от имуществото си. Поради това наличието на договор за кредит,
сключен от въззивника не обосновава изводи за намаляване на престационните му
задължения свързани с издръжката на ищцата.
При съпоставка на всички
факти по делото съдът приема, че издръжката следва да превишава границата на
задължителния общ минимум, тъй като в първоначално определения размер (от които
момент са изминали над 10 г.) е крайно недостатъчна. Наред с това съдът приема,
че възможностите на бащата позволяват да участва с по-голяма сума, въпреки
задължението към финансови институция. Реално той е изплащал издръжка в размер
от 100 лева, а след предявяване на иска по чл. 150 от СК – в размер от 150
лева. На въззивна инстанция заявява, че може да осигурява издръжка от 350 лева
месечно.
По изброените показатели
общата издръжка следва да бъде определена в размер от 580 лева. Издръжката
следва да се понесе от двамата родители, съобразно техните възможности –
доказани доходи, имущество и квалификация, като се съобразят полаганите от
майката непосредствени грижи.
По изложените
съображения, както и от факта, че не са представени доказателства за
прекратяване на сключения между дружеството на ответника договор за изпълнение,
следва да се приеме, че бащата може да осигурява 400 лева, а разликата да се
поеме от майката, заедно с грижите по отглеждане и възпитаване на детето.
Издръжката в посочения размер се дължи от датата на предявяване на иска – 12.10.2018,
със законна лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж пето число на месеца, за
който се дължи издръжката.
Съобразно направените
изводи решението следва да бъде отменено частично, по отношение на определената
издръжка над 400 до 500 лева, съответно предявеният иск за разликата над
присъдените от настоящата 400 до присъдените пред първа инстанция 500 лева -
отхвърлен.
На основание чл. 78 ал.
6 от ГПК, въззивникът следва да заплати държавна такса - 460,80 лева, върху тригодишните
падежи от увеличения размер на издръжката.
На
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди съобразно
уважената част от иска сумата от 120 лева – седебни разноски направени пред ВРС.
На ищеца не следва да се присъждат разноски за въззивна инстанция, тъй като не са
представени доказателства такива да са направени.
На
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят
съобразно отхвърлената част от иска сума в размер от 648,90 лева – съдебни
разноски пред ВРС и 848,40 лева – съдебни разноски пред ВОС, за които е
представила доказателства.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1462/10.04.2019., постановено по гражданско дело
№ 15495/2018 г. по описа на РС-Варна, в частта
в която, на основание чл. 150 от СК, е допуснато изменение на издръжка дължима
от бащата - К.Л.С., ЕГН ********** в полза на детето Л.К.С., ЕГН **********, чрез увеличаването
ѝ, за разликата над 400 до 500 лева, ведно със законна лихва върху
увеличения размер от датата на предявяване на иска - 12.10.2018 г., до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване на издръжката, както и в частта на прсъдените
разноски и държавната такса, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ
иска на Л.К.С., ЕГН **********, действаща със
съгласието на законния представител Ц.Л.Н., ЕГН **********, с правно основание чл.
150 от СК, срещу К.Л.С., ЕГН **********, за разликата над 400
лева до присъдените 500 лева, считано от датата на предявяване на иска -
12.10.2018 г. до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, К.Л.С., ЕГН **********, да заплати по сметка на ВОС държавна такса в
размер – 460,80 лева, върху увеличения размер на издръжката.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, К.Л.С., ЕГН **********, да заплати на Л.К.С., ЕГН **********, действаща със
съгласието на законния представител Ц.Л.Н., сума в размер от 120 лева,
представляваща сторени разноски пред ВРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, Л.К.С.,
ЕГН **********, действаща със съгласието на законния представител Ц.Л.Н., да
заплати на К.Л.С., ЕГН **********, сума в размер 648,90 лева, представляваща
разноски пред ВРС и сума в размер от 898,38 лева, представляващи сторени
разноски пред ВОС.
Решението е
окончателно.
Председател:……………..………..
Членове:
1….……..……………;
2………….…………..