Решение по дело №2019/2020 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 2193           Година  2020, 01.12.             Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 21.10.2020 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

    СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА и при присъствието на прокурора ДАНАИ­ЛА СТАНКОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 2019 по описа за 2020 година и като обсъди:

            

          Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от Регионална здравна инспекция - Пловдив, чрез пълномощник юриск.Т., срещу Решение №1032/02.07.20г., постановено по АНД №3027/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, I н.с., с което е отменено наказателно постановление/НП/ №РД-04-ХII-Б-46/23.04.20г., издадено от Директор на РЗИ – Пловдив, с което на Г.И.П. е нало­жена глоба в размер на 1000 лева.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано и се настоява за отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – Г.И.П., чрез пълно­мощник адв.Б., излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба, алтернативно прави искане за прилагане разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни осно­вания, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и произ­водст­вото е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неос­нователна.

Настоящият състав установи, че с оспореното НП №РД-04-ХII-Б-46/23.04. 2020г., издадено от Директор на РЗИ – Пловдив, на Г.И.П. е наложена глоба в размер на 1000 лева за извършено нарушение по чл.23 ал.3 и чл.25 ал.2 от Наредба №28/2008г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, във връзка с чл.2 от Наредба №4/2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, за това, че при извършена проверка на 29.03.2020г. по повод писмо от Окръжна прокуратура – Пловдив, във връзка с прокурорска преписка №2322/2020г., в аптека „Адонис“, работеща с Разрешение за търговия на дребно №3843-3/25.09.2019г. с лекарствени продукти, с изключение на приготвяни по магистрална и фармакопейна рецептура, находяща се в гр.Плов­див, ул.“Иван Вазов“ №61В, е установено, че при извършена контролна покупка, магистър – фармацевт Г.И.П. е продала на инспектор от ГДФК-НАП Л. С. М., лекарствен продукт с режим на отпускане – по лекарско предписание Аугментин 875 мг/125 мг х 14 табл., без да бъде представена рецепта.

При тази фактическа обстановка е издадено оспореното НП, с което е прието, че с действията си лицето е нарушило разпоредбите на чл.23 ал.3 и чл.25 ал.2 от Наредба №28/2008г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, във връзка с чл.2 от Наредба №4/2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти.

За да отмени оспореното НП, състав на Районния съд е приел, че при правилно установена фактическа обстановка контролните органи неправилно са приложили материалния закон, доколкото сочените като нарушени както в АУАН, така и в НП норми, са напълно неотносими към приетите за установени фактически положения.

Така постановеното решение е правилно като краен резултат.

С оглед събраните писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав приема, че съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е наруши­телят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с констати­ра­ното нарушение съгласно чл.42-44 ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и оспореното наказателно постановление против П., което е изцяло съоб­разено с изискванията на чл.57 ал.1 ЗАНН.

Както вече се посочи, мотивът на ПРС за да отмени НП в общи линии е, че нито една от посочените като нарушени разпоредби, не предвиждат конкрет­но задължение, респ. въздържане от определено поведение, свързано с отпус­кане на лекарствени продукти с режим на отпускане „по лекарско предписание“, неизпълнението на което да съставлява административно нарушение, което становище не се споделя от настоящия касационен състав. Съображенията за това са следните.

С оспореното НП П. е била санкционирана за това, че е отпуснала неправилно лекарствен продукт с режим на отпускане по лекарско предписа­ние, без да изиска и без да и бъде представено лекарско предписание.

Следва в тази връзка да бъде съобразено, че съгласно разпоредбата на чл.219 ал.1 ЗЛПХМ/в приложимата редакция/ аптеката е здравно заведение, в което се извършват следните дейности: съхраняване, приготвяне, опаковане, контролиране, даване на консултации, отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешени за употреба в Република България лекарствени продукти, на медицински изделия, на диетични храни за специални медицински цели и храни за кърмачета и преходни храни, както и хранителни добавки, коз­ме­тични и санитарно-хигиенни средства.

Съгласно чл.220 ал.1 ЗЛПХМ, дейностите по чл.219 ал.1 се извършват от магистър-фармацевт.

Посочените като нарушени разпоредби предписват следното.

Съгласно чл.23 ал.3 от Наредба №28 от 9.12.2008г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, за неправилно приготвен и/или отпуснат лекарствен продукт и за настъпилите последици носи отговорност фармацевтът, който го е приготвил и/или отпуснал.

Съгласно чл.25 ал.2 от същата наредба, изпълнението на рецептите в аптеката се извършва по реда на наредбата по чл.221 ЗЛПХМ.

Такава наредба в случая се явява Наредба №4 от 4.03.2009г. за условия­та и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, в чийто чл.2, посочен в НП е предвидено, че режимът на предписване на лекарствените продукти е определен в разрешението за употреба на лекарствения продукт.

В случая не е спорно, че се касае за лекарствен продукт с режим на отпус­ка­не по лекарско предписание.

С оглед събрания в хода на производството доказателствен материал, настоящият състав намира за доказано по безспорен и несъмнен начин осъ­щест­вяването на горепосоченото деяние.

Доколкото магистър-фармацевтът е предал искания лекарствен продукт с режим на отпускане „по лекарско предписание“ Аугментин 875 мг/125 мг х 14 табл. и е приел еквивалентната за същия парична сума, безспорно същият е отпуснал посочения лекарствен продукт, с какъвто термин борави ЗЛПХМ. Същият термин обозначава дейността по продажба на лекарствения продукт, но доколкото самата продажба следва да се извършва от специалист – магистър-фармацевт и в здравно заведение – аптека, а не в обикновената търговска мрежа, то и ЗЛПХМ, уреждащ реда за продажба на лекарствени продукти, борави с термина „отпускане на лекарствен продукт“, която дейност фактически представлява продажбата на самия продукт и правилното „отпус­кане“ в настоящия случай е следвало да бъде сторено след изискване и предс­тавяне на лекарско предписание, каквото изискване законът въвежда. Това обаче не е било сторено. Или, установява се по безспорен начин извършване от П. на нарушението, за което е била санкционирана.

Във връзка с претендираното приложение на чл.28 ЗАНН настоящият съдебен състав намира следното.

За маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 ЗАНН, следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съот­ветния вид/арг. чл.93 т.9 НК във връзка с чл.11 ЗАНН/.

Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъщест­вен съставът на административно нарушение, с оглед наличието на множество смекчаващи обстоятелства, а именно: нарушението е извършено за първи път; други нарушения в проверяваната аптека не са констатирани; санкционираното лице е дългогодишен фармацевт, на когото не са издавани нито предписания, нито НП, тъй като не са били констатирани никакви нару­шения; отпускането на лекарството е станало във време на въведената епидемиологична обстановка в страната, в която лекарите и фармацевтите са на първа линия и общо известен факт е забраната на болни или лица със съмнения за Covid-19 да напускат домовете си, в т.ч. да посещават личните си лекари, поради което и леченията масово са предписвани по телефона; самата проверка е била провокативна и П. е била подведена от видимо при­теснения клиент, който заявил, че въпросното лекарство е предписано на съп­ругата му, поради което и с оглед ситуацията на пандемия и притеснения за здра­вето и живота на хората, моралното отношение на фармацевта към пациента е продиктувало отпускането на лекарство, без да е била представена рецепта - деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Все в тази насока следва да се посочи и че закупеното лекарство е за целта на проверка, а не с цел самолечение, поради което и от деянието не са настъпили каквито и да било вредни последици.

При това положение налагането на глоба, макар и в минималния предви­ден размер, се явява несъразмерно тежко спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.

Като не е квалифицирал деянието като маловажен случай, администра­тивно­наказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл.28 ЗАНН.

Вярно е, че обществените отношения, регламентирани от Закона за лекарст­вените продукти в хуманната медицина и подзаконовите актове за неговото прилагане, имат за цел да създадат условия, които осигуряват пуска­не на пазара на лекарствени продукти, които отговарят на изискванията за ка­чест­во, безопасност и ефикасност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител и отчитайки въведената епидемиологична обстановка в страната.

С оглед на изложеното, атакуваното решение на Районния съд се явява  валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон като краен ре­зултат, поради което и на основание чл.221 ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила.

По разноските.

С оглед изхода от спора, на основание чл.63 ал.3 и ал.5 ЗАНН, във връзка с чл.228 и чл.143 ал.3 и ал.4 АПК, на ответника по касация се дължат извършените разноски, които се констатираха в размер на 150 лв. – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав:

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно Решение №1032/02.07.2020г., постановено по АНД №3027/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, I н.с.

ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция – Пловдив с адрес за призова­ване град Пловдив, ул.“Перущица“№1 да заплати на Г.И.П. *** сумата от 150/сто и петдесет/ лева разноски за тази съдебна инстанция.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

                                       

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                                                                                                                                                                             2.