Р
Е Ш
Е Н И Е №260036
гр.Пазарджик
09.03.2021г.
в името на
народа
Пазарджишкия окръжен съд -
гражданска колегия - в
закрито заседание на девети март
през двехиляди двадесет и първа година
в състав
Окръжен съдия: Борислав
Илиев
при
секретаря …………. и в присъствието на прокурора
................. като разгледа докладваното
от съдия
Б.ИЛИЕВ в.гр.д. №281/ 2019 год.
по описа на ПОС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.247 и чл. 250 от ГПК.
След
постановяване на решението по т.д.№281/19г. по описа на ОС Пазарджик е постъпила молба от адв.П.А.-пълномощник на ответника
„Еко-Титан“ЕООД, гр.Видин с която твърди, че в мотивите на решението си в
частта по предявения евентуален иск не е обсъдена претенцията за извършени
разходи за насипна сол в р-р на 2 990,68лв. с довод ,че не била заявена.Твърди,че
същата се съдържа в молба съпр.д.№1142/03.02.2020г. с която се отстраняват
нередовностите на исковата молба.Освен това
в диспозитива на решението същата била отхвърлена,като част от цялата
заявена претенция от 80 406,82лв. Счита,че е налице или хипотезата на
очевидна фактическа грешка , или на непълно решение,което моли да бъде
отстранено като: се произнесе съда с допълнително решение ,с което се осъди
ответника да заплати на доверителя му посочената сума,ако се прецени,че не е
формирана воля по този въпрос в диспозитива на решението или се приведат
мотивите на решението в съответствие с неговия доспозитив по отношение на тази
претенция по пътя на отстраняване на явна фактическа грешка.
По делото не е постъпил отговор от
противната страна. Съдът
при извършената служебна проверка намира следното: Молбата за допълване на решението по отношение на претенцията за присъждане на извършени разходи за
насипна сол е процесуално допустима. От материалите по делото се
установи,че решението на съда е постановено на 14. 01. 2021г. , а молбата за допълване на
решението е постъпила в съда на
/п.к./22.02.
2021г. и изхожда от страна имаща правен интерес от
подаването и ,поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е частично основателна. Постановявайки съдебният си акт в мотивите на същия първоинстанционния съд е приел, че не обсъжда установените разходи
за сол-насипна ,тъй като такъв не е заявен , но в диспозитива на
съдебния си акт е постановил до пълния претендиран размер на сумата от 80
406,82лв. и за законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба /20.12.2019 г./ до окончателното плащане искът като неоснователен следва
да бъде отхвърлен.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Съгласно утвърдената и безпротиворечива съдебна практика, всяко
несъответствие между формираната истинска воля на съда, изложена в мотивите и
нейното външно изразяване в диспозитива на решението, представлява очевидна
фактическа грешка, която може да бъде поправена.
Принципно съдебният акт
представлява едно цяло, включващо мотиви и диспозитив. Мотивите отразяват
начина на формиране и формираната воля на съда, докато диспозитива представлява
външния израз на вече формираната воля. На тази основа следва да се посочи, че
според по-старата съдебна практика по смисъла на чл.247 ГПК очевидна фактическа
грешка в решението е налице само при несъответствие между формираната в
мотивите на съдебния акт воля на съда и изразената такава в диспозитива на
същия акт, като несъгласието на страната с приетото в мотивите на решението, не
съставлява очевидна фактическа грешка. Това
схващане е преодоляно с постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение №164 от
24.04.2015 г. на ВКС по гр.д.№5934/2014г., IV г.о., ГК, където се възприема
обратното становище, а именно, че всяко несъответствие между формираната
истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст както в
диспозитива, така и в мотивите на решението съставлява основание за поправка на
очевидна фактическа грешка. В идентичен смисъл допълнителни аргументи могат да
бъдат почерпени и от възприетото в постановено по реда на чл.290 ГПК Решение
№38/01.02.2012г. по гр.д.№343/2011г. на I г.о. на ВКС, където се приема, че
грешките в пресмятането, включително когато са в мотивите на решението, се
отстраняват по реда на чл.247 ГПК, когато тези грешки са аритметически, а не в
правните изводи.
В случая е безспорно,че в предявената искова
молба ищецът „Еко Титан“ЕООД гр.Видин е заявил като част от предявения при
условията на евентуалност иск в р-р на 80 406,68лв. претенция за разход за
закупуване на пясък в р-р на 2990,68лв.,по отношение на която съдът не е
изразил воля в мотивите на съдебния акт отбелязвайки,че“съдът не обсъжда
установените разходи за сол-насипна ,тъй като такъв не е заявен“,но е формирал
такава отхвърляйки предявения иск до
пълния размер на сумата 80 406,68лв. ,като неоснователен. Следва да се отбележи,че след оставяне без движение на исковата молба
за конкретизиране на претенциите на ищеца по количество и стойност с молба
съпр. №1142/03.02.2020г. е заявена претенция за заплащане на инертни материали насипна
сол за зимна поддръжка -38,840тона на стойност 2990,68лв. , която представлява
заявена нова претенция,различна от първоначалната ,респ. по която съдът не
дължи произнасяне.
В
предвид на това съобразявайки единството между мотиви и диспозитив на съдебния
акт, настоящият състав приема, че молбата за поправка на очевидна фактическа
грешка в мотивите на решението е
основателна и следва да се уважи ,като вместо неправилно записаното ,“съдът не
обсъжда установените разходи за сол-насипна ,тъй като такъв не е заявен“ да
се чете правилното „не са установени разходи за закупуване на пясък,каквато
претенция е заявена.“.
Ето защо следва са се допускане поправка на
очевидна фактическа грешка в мотивите на съдебния акт в посочения по-горе
смисъл.В останалата част молбата по чл.250 от ГПК ,като неоснователна следва да
се остави без уважение. На
основание чл.247,ал.4 от ГПК решението за
поправката подлежи на обжалване по реда по който подлежи на обжалване решението .
Водим от горното на осн.чл. 247 и сл. от ГПК Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА
ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА
в мотивите на решение №26007 от 14.01.2021г. по
т.д.№281/2019г. по описа на ОС Пазарджик на стр.14 ,ред 45 от същото, като вместо неправилно
записаното -„ съдът не обсъжда установените разходи за сол-насипна, тъй
като такъв не е заявен“ да
се чете правилното
„не са установени разходи за закупуване на пясък, каквато претенция е заявена“.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ в останалата част постъпилата молба от адв.П.А.-пълномощник
на ответника „Еко-Титан“ЕООД,гр.Видин с правно осн.чл.250 от ГПК .
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред АС гр.Пловдив.
Окръжен съдия: